Малко известни факти за гроба Господен
На Велики петък се отбелязва разпъването, свалянето от кръста и погребението на Христос. Има доста произведения на велики и на по-малко известни художници, които изобразяват свалянето от кръста и откриването на празния гроб, 3 дни по-късно, от Дева Мария и Мария Магдалена, само че съвсем не се занимават с полагането в гроба. Малко позната детайлност тъкмо за този миг са разкрили кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало.
Да дадеш на близък си едната риза, в случай че имаш две, е християнско, само че да отстъпиш не друго (макар и временно), а личния си, авансово платен, гроб, е малко по-различно. Според традицията от началото на нашата епоха, заможните жители си купували авансово гроб и настрана - фамилни костници, предопределени за края на дните им. Най-вероятно фамилията на Христос е имало сходни уреди, само че в Назарет. По тези времена да си дърводелец, какъвто е бил брачният партньор на Дева Мария, е било все едно в този момент да си бижутер. По Светите земи не растели доста дървета, от които може да се вършат мебели. В къщите на елементарните хора мебелите били от камък. Само най-богатите са си поръчвали мебели от скъпа, задморска дървесина. Затова Йосиф бил състоятелен човек. Но фамилията му не е имало гроб в Йерусалим. Според еврейската традиция, (а Христос се ражда и умира изповядвайки юдаизма), тялото на умрелия би трябвало да се погребе до залез слънце в деня на гибелта. В толкоз топли страни, каквито са били Юдея и Исраел, това не е лишено от логичност. Така че съратниците на Христос е трябвало да излязат от обстановката доста бързо, в случай че не желаят учителят им да остане непогребан. (Имало е такива случаи, само че за скитници или за прокажени). Тогава един от учениците му - Йосиф, който е бил от Йерусалим, предлага тялото на умрелия да бъде положено в неговия гроб. Тази подробният ни разкрива Севри Корина - учител в християнския институт на Светите земи " Полисефект ":
" За християните ще е забавно да видят гробница от времето на Христос. Това е канара, издълбана от вътрешната страна. Може да е естествена пещера, само че може да е дело на човешките ръце. В тази хралупа има 2 каменни пейки. На тях се оставя покойникът. Отворът е доста стеснен, единствено едвам може да се провре един човек по време на слагането на натрупа. След изчитането на молитвата, гробницата се „ запушва “ със канара или различен доста огромен и тежък камък, тъй че вътре да не могат да влязат диви животни или крадци-мародери. След година, когато плътта се разложи и изгние, в пещерата влизат особено готови хора. Те събират костите на покойника в урна или дребен саркофаг. Тази костехранителница се слага в фамилната костница. Тя също е издълбана в канара, само че към този момент има по-голям отвор и ниши за саркофазите с кости за цялото семейство. Така са погребвали по римско време. Традицията за сходни погребения се е запазила до 6 век при монасите. С течение на времето, част от най-ревностните от тях употребяват тези пещери в скалите за живеене. Така погребват и до през днешния ден монасите еремити - почитатели на Еремия, които живеят на границата сред Франция и Швейцария.
Но кой е бил Йосиф, притежателят на гроба, който и до момента назоваваме Господен, индивидът, оказал помощ за погребението на Христос. Четирима от евангелистите настояват, че в навечерието на Разпятието, Йосиф попитал Пилат за позволение да погребе мъртвия, и откакто удовлетворяват молбата му, той подготвя ленен саван, с който да обвие тялото преди да го постави в гроба. Съвременната просвета акцентира съществени разлики с евангелските разкази в частта, която се отнася до личността на Йосиф. Според най-ранното от Евангелията - на Марко, написано през 70-а година от нашата епоха, Йосиф е член на Синедриона, който осъжда Исус. Той държи тялото да е заровено по еврейския закон, съгласно който не могат да бъдат оставени трупове навън даже за една нощ. Погребва го в изсечена в скалата гробница. Според това Евангелие Йосиф съблюдава традицията. Той обгръща тялото с плат, само че не се загатва за измиване. Не се загатва и чия е гробницата. В Евангелието на Матей, написано 15-20 години по-късно, е употребявано Евангелието от Марко като един от източниците. Йосиф не се сочи като член на Синедриона, а като богат възпитаник на Исус. Тази версия допуска по-достойно заравяне: Йосиф увива тялото в чист плат и го слага в личния си гроб. Авторът прибавя, че римските управляващи запечатват гробницата и слагат стража. Възможно е тази детайлност да е била добавена в отговора на изказванията на съвременниците - съперници на християнството, че почитателите на Исус са откраднали тялото му. В Евангелието от Лука също се сочи като източник Евангелието на Марко. Йосиф е разказан като член на Синедриона, само че и като човек, който не е склонен с решението му във връзка с Исус. В последното от Евангелията - на Йоан, в разграничение от това на Марко, се разказва Йосиф като възпитаник на Христос, който го погребва почтено. Според това евангелие Никодим (друг съратник) е помагал на Йосиф и е донесъл примес от смирна и алое ".
Репортаж на Феня и Искра Декало можете да чуете от звуковия файл.
Да дадеш на близък си едната риза, в случай че имаш две, е християнско, само че да отстъпиш не друго (макар и временно), а личния си, авансово платен, гроб, е малко по-различно. Според традицията от началото на нашата епоха, заможните жители си купували авансово гроб и настрана - фамилни костници, предопределени за края на дните им. Най-вероятно фамилията на Христос е имало сходни уреди, само че в Назарет. По тези времена да си дърводелец, какъвто е бил брачният партньор на Дева Мария, е било все едно в този момент да си бижутер. По Светите земи не растели доста дървета, от които може да се вършат мебели. В къщите на елементарните хора мебелите били от камък. Само най-богатите са си поръчвали мебели от скъпа, задморска дървесина. Затова Йосиф бил състоятелен човек. Но фамилията му не е имало гроб в Йерусалим. Според еврейската традиция, (а Христос се ражда и умира изповядвайки юдаизма), тялото на умрелия би трябвало да се погребе до залез слънце в деня на гибелта. В толкоз топли страни, каквито са били Юдея и Исраел, това не е лишено от логичност. Така че съратниците на Христос е трябвало да излязат от обстановката доста бързо, в случай че не желаят учителят им да остане непогребан. (Имало е такива случаи, само че за скитници или за прокажени). Тогава един от учениците му - Йосиф, който е бил от Йерусалим, предлага тялото на умрелия да бъде положено в неговия гроб. Тази подробният ни разкрива Севри Корина - учител в християнския институт на Светите земи " Полисефект ":
" За християните ще е забавно да видят гробница от времето на Христос. Това е канара, издълбана от вътрешната страна. Може да е естествена пещера, само че може да е дело на човешките ръце. В тази хралупа има 2 каменни пейки. На тях се оставя покойникът. Отворът е доста стеснен, единствено едвам може да се провре един човек по време на слагането на натрупа. След изчитането на молитвата, гробницата се „ запушва “ със канара или различен доста огромен и тежък камък, тъй че вътре да не могат да влязат диви животни или крадци-мародери. След година, когато плътта се разложи и изгние, в пещерата влизат особено готови хора. Те събират костите на покойника в урна или дребен саркофаг. Тази костехранителница се слага в фамилната костница. Тя също е издълбана в канара, само че към този момент има по-голям отвор и ниши за саркофазите с кости за цялото семейство. Така са погребвали по римско време. Традицията за сходни погребения се е запазила до 6 век при монасите. С течение на времето, част от най-ревностните от тях употребяват тези пещери в скалите за живеене. Така погребват и до през днешния ден монасите еремити - почитатели на Еремия, които живеят на границата сред Франция и Швейцария.
Но кой е бил Йосиф, притежателят на гроба, който и до момента назоваваме Господен, индивидът, оказал помощ за погребението на Христос. Четирима от евангелистите настояват, че в навечерието на Разпятието, Йосиф попитал Пилат за позволение да погребе мъртвия, и откакто удовлетворяват молбата му, той подготвя ленен саван, с който да обвие тялото преди да го постави в гроба. Съвременната просвета акцентира съществени разлики с евангелските разкази в частта, която се отнася до личността на Йосиф. Според най-ранното от Евангелията - на Марко, написано през 70-а година от нашата епоха, Йосиф е член на Синедриона, който осъжда Исус. Той държи тялото да е заровено по еврейския закон, съгласно който не могат да бъдат оставени трупове навън даже за една нощ. Погребва го в изсечена в скалата гробница. Според това Евангелие Йосиф съблюдава традицията. Той обгръща тялото с плат, само че не се загатва за измиване. Не се загатва и чия е гробницата. В Евангелието на Матей, написано 15-20 години по-късно, е употребявано Евангелието от Марко като един от източниците. Йосиф не се сочи като член на Синедриона, а като богат възпитаник на Исус. Тази версия допуска по-достойно заравяне: Йосиф увива тялото в чист плат и го слага в личния си гроб. Авторът прибавя, че римските управляващи запечатват гробницата и слагат стража. Възможно е тази детайлност да е била добавена в отговора на изказванията на съвременниците - съперници на християнството, че почитателите на Исус са откраднали тялото му. В Евангелието от Лука също се сочи като източник Евангелието на Марко. Йосиф е разказан като член на Синедриона, само че и като човек, който не е склонен с решението му във връзка с Исус. В последното от Евангелията - на Йоан, в разграничение от това на Марко, се разказва Йосиф като възпитаник на Христос, който го погребва почтено. Според това евангелие Никодим (друг съратник) е помагал на Йосиф и е донесъл примес от смирна и алое ".
Репортаж на Феня и Искра Декало можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ