На тръгване планът ни беше да летим от Лисабон до

На потегляне проектът ни беше да летим от Лисабон до Хо Ши Мин, където щяхме да останем една вечер, и на идната заран да потеглим към Пном Пен, имайки разполагаем съвсем целия ден да го разгледаме, преди да се отправим към Сихануквил. На пръв взор наподобява много прибързано, само че преценихме, че времето е изцяло задоволително за това, което искахме да забележим в столицата на Камбоджа.  За Хо Ши Мин бяхме възнамерявали последните дни от пътуването си. Тъй като обаче денят, плануван за Пном Пен, прекарахме в самолета от Абу Даби до Хо Ши Мин, откъдето по-късно се качихме непосредствено на различен полет до Пном Пен (който купихме съвсем в последния момент), пристигнахме в хотела едвам след среднощ.

За идната заран имахме плануван полет до Сихануквил. Решихме обаче, че в случай че успеем да спим " бързо " и да станем рано (жегата по този начин или другояче не ни позволяваше лукса да заспим дълбоко), ще можем да се възползваме от към час и половина, в който да разгледаме все нещичко от града. Бях запазила хотел в централната част и Кралският замък се намираше напълно наоколо. Първоначално мислехме да го пропуснем, защото е извънредно подобен с този в Банкок, който към този момент бяхме посещавали. Въпреки всичко взехме решение да му дадем опция да ни впечатли.





На излизане от хотела се договорихме с водача на един тук-тук за цена и час на потегляне към летището. Беше към 8:30 ч. и жегата към този момент се усещаше съществено. По пътя ни към Кралския замък минахме през парка със статуята на Бащата Крал Нородом Сианук, както и през парка Уат Батум. И двата парка бяха доста добре проведени и да си призная, бях извънредно сюрпризирана какъв брой чисто беше всичко в близост. Всъщност Пном Пен е първият азиатски град, в който забелязах, че има кошчета за разделно събиране на боклука.



Разбрахме, че сме покрай Кралския замък, когато забелязахме няколко огромни рейса паркирани в близост. Трябваше да е тук някъде. Докато се оглеждахме и лутахме, двама другарски настроени тук-тукаджии ни упътиха към централните врати. Изглеждаше прекомерно умерено за толкоз огромен туристически обект, което за нас беше повече от добре пристигнало. Така имахме опция да се насладим на спокойна и доста приятна разходка и макар че нямахме време да посетим всички здания в двора и да разгледаме всичко, което може да се види, си тръгнахме удовлетворени.





Срещнахме няколко деца, подготвящи се за монаси. Бяха ми извънредно забавни (без да бъда неуважителна) и попитах едно от тях дали мога да го фотографирам. Не разбра даже една моя дума. Просто се усмихна леко срамежливо и като че ли замръзна на място. Направих толкоз мечтаната фотография небрежно – не желаех по никакъв метод да го тормозя в допълнение, а и към този момент не разполагахме с доста време. Но това, което изпитах в този миг, беше доста по-интересно и по-важно от неприятната фотография, която направих… Спокойствието, което това хлапе излъчваше, беше извънредно. И скъпо.



Когато се върнахме в хотела, водачът, с който се бяхме разбрали, ни чакаше, само че не с цел да ни закара до летището. Очевидно заради някаква причина в последна сметка той нямаше опция да го направи, само че към този момент бе уговорил собствен сътрудник. Допълнителни пазарлъци нямаше. За пръв път ми направи усещане, че камбоджанци извънредно доста държат на думата си. И в идващите няколко дни, до момента в който бяхме в тази бедна, само че прелестна страна, никой не ме опроверга.



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.