На този ден през 987 г. български отряди начело с

На този ден през 987 година български отряди отпред с Димитър Полемарх навлизат във византийските територии в югозападна посока и завладяват византийските замъци Сервия и Верея в Южна Македония.
През 1841 година по време на Браилските протести (1841 г.- 1843 г.) капитан Владислав Татич и няколко десетки от доброволците се предават на управляващите. Капитан Васил Вълкович и една част от бунтовниците съумяват да се укрият.

2015 година
Димитър Радев поставя клетва като шеф на Българска народна банка за интервал от шест години.

2014 година
Министърът на културата Петър Стоянович присъжда почетен знак „ Златен век “ на:
1. Ксавие Лапер дьо Кабан, дипломат на Франция в България - медал „ Златен век “
2. Проф. Величко Минеков, български ваятел - медал „ Златен век “ с огърлие
3. Павел Койчев, български ваятел - медал „ Златен век “ с огърлие
4. Владимир Писанчев, шеф на Държавна организация „ Национална сигурност “ - „ Златен век “ – звезда

2013 година
Българи в 25 града по света организират успореден митинг в поддръжка на митингите в България против партийната олигархия и настоящето държавно управление на Орешарски.

2006 година
В 10.30 ч. в зала „ Тържествена ” на Министерството на защитата министърът на защитата Веселин Близнаков участва на подписването на Споразумение сред Министерството на защитата на Република България, Министерството на националната защита на Република Гърция и Министерството на защитата на Ирак за образование на членове на иракските сили за сигурност по въпроси, свързани с интервенции по поддържане на мира. Предвидено е образованието да се организира в Националния боен университет „ Васил Левски ” във Велико Търново, а тридесетте иракски военнослужещи да се образоват две седмици от български и гръцки инструктори.

2001 година
НДСВ афишира своя лозунг " Ново време с нов морал и нова икономическа политика ".
Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ) е българска политическа партия.
Символите на Национална движение „Симеон Втори" са: знак — седефена раковина на жълт фон; знаме — жълто, с правоъгълна форма и изобразен в средата знак на НДСВ; щемпел — кръговиден, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на партията.
Лидер на Национална движение „Симеон Втори" е Симеон Сакскобургготски. Той е роден на 16 юни 1937 година в София. Син е на цар Борис ІІІ и кралица Йоанна. На 28 август 1943 година, след неочакваната гибел на цар Борис ІІІ, 6-годишният Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което ръководи България от негово име. След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година Симеон ІІ остава на трона, само че регентите, измежду които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и огромна част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 година, след извършен референдум, цар Симеон, сестра му - княгиня Мария-Луиза и кралица Йоанна са принудени да изоставен България. Без да е абдикирал от престола, младият цар отпътува в дългогодишно заточение. В Египет Симеон се записва в фамозния “Виктория колидж ”. През юли 1951 година испанското държавно управление дава политическо леговище на българското царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ приключва Френския колеж, следва право и политически науки. В интервала 1958 г.- 1959 година той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж ” - Съединени американски щати. През 1962 година Симеон ІІ подписва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Те имат пет деца - четирима сина и една щерка. През 1996 година Симеон ІІ се завръща в България. През 1998 година Конституционният съд взима решение да върне парцелите на фамилията му. На 6 април 2001 година Симеон ІІ заявява своето предпочитание да се откри в България и да работи интензивно като приложи целия насъбран опит през годините на заточение и употребява всичките си основани контакти за възраждането на страната. В послание към българския народ, той оповестява желанието си да сътвори Национално придвижване с неговото име. Като водач на това придвижване той се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 година След успеха на Национална движение „Симеон Втори" на изборите, на 24 юли 2001 година Симеон Сакскобургготски поставя клетва като министър-председател на Република България и остава на този пост до 25 юни 2005 година На Втория постоянен конгрес на Национална движение „Симеон Втори" на 15 октомври 2005 година Симеон Сакскобургготски е избран отново за водач на партията. На 3 юни 2007 година партия Национална движение „Симеон Втори" е преименувана на Национално придвижване за непоклатимост и напредък.

1994 година
Конституционният съд отхвърля да се занимава с Наредбата-Закон за Народния съд, призната на 30 септември 1944 г.
На 30 септември 1944 година Министерският съвет приема Наредба-Закон за Народния съд, а на 3 октомври тя е одобрена от регентите. Обнародвана е в Дъждовни води, бр. 219/6.X.1944 година Наредба-Закон за Народния съд е за съдене на виновниците за замесване на България в Световната война против съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея. Народният съд е за министрите в държавните управления от 1 септември 1941 година до 9 септември 1944 година Образувани са 135 процеса в цялата страна и са произнесени 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 пожизнен затвор. Освен гибел и разнообразни периоди затвор “Народният съд " присъжда и други санкции: санкции, конфискация на движимо и недвижимо имущество, отнемане от права и други Самата наредба-закон нарушава Търновската конституция, забраняваща основаването на изключителни съдилища, опонира и на настоящия тогава углавен кодекс. Първата анулирана присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 година

1992 година
В знак на митинг против отнемането на депутатския имунитет на Андрей Луканов депутатите на Българска социалистическа партия напущат Народното събрание за 10 дни.
По искане на Главния прокурор на Република България, на 7 юли 1992 година на Луканов е лишен депутатският имунитет, задържан е, и е измамен под отговорност за разпределяне на заеми и безплатна помощ на някои разрастващи се страни. През март 1997 година Европейският съд за правата на индивида в Страсбург взема решение, че тези дейности на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е погубен пред дома си в София.

1987 година
Публикуван е декрет № 2242 за реда на основаване на свободни безмитни зони на територията на Народна Република България за поощряване на стопанската самодейност. Стопанските действия в тях могат да се реализират от задгранични юридически и физически лица или от български самоуправляващи се икономически организации посредством сдружаване с задгранични юридически и физически лица. Извършваната в тези зони стопанска активност се освобождава от облагане с мита и налози.

1941 година
В София е открит курс за подготовка на български учители от Македония и Западните околности.

1921 година
Обнародван е първият Закон за рекламата в България. Законът е признат от земеделското парламентарно болшинство на Ал. Стамболийски и контролира данъчните отговорности на всички, които печелят от реклама.

1890 година
Султанът удовлетворява нотата от 18 юни 1890 година за назначение на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признание на княза, подкрепена от Англия, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България стопира заплащанията по румелийския налог и изплащането на жп линията Русе-Варна. На 14 юли султанът издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и позволява на Екзархията да издава в Цариград собствен формален орган на български език - вестник " Новини " (първи брой от 27 септември 1890 г.).

1877 година
По време на Руско-турската освободителна война, главнокомандващият съветската войска княз Николай Николаевич отхвърля предлагането на ген. Гурко за нахлуване към Пловдив. В същия ден елементи от Долнодунавския отряд освобождават Черна вода - Кюстенджа, Добруджа.
Йосиф Владимирович Гурко е съветски боен деятел, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 година По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) на него е поверено командването на Предния отряд на съветската войска, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово управление отрядът, след прекосяването на река Дунав при Свищов, се насочва на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттова се трансферира през Хаинбоазкия проход, считан от съперника за непристъпен. Води бойни дейности и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го съперник е заставен да отстъпи към Стара планина и се открива на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на военачалник Гурко е поверено командването на съветските войски, които водят боеве в региона на Плевен. След освобождението на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема управлението на съветската войска по прехвърлянето й през Арабаконашкия (дн. Ботевградски) проход и макар тежките зимни условия при започване на януари 1878 година доближава до София. След това военачалник Гурко освобождава Пловдив и завладява Одрин. Със своето бойно майсторство способства извънредно доста за крайната победа на съветската войска на Балканския военен спектакъл и с това форсира подписването на Санстефанския контракт през 1878 година Умира на 15 януари 1901 година

1851 година
Приет е правилникът ( " Устроение " ) на цариградската българска община. Общото заседание на цариградските българи се сформира от пълномощници на всички еснафи, на комерсиалното съсловие и на интелигенцията. Събранието избира 24-членен събор, който излъчва от своя страна 9 души, с цел да " надзирават " (ръководят) за период от една година делата на цялата община.

1841 година
По време на Браилските протести (1841 г.- 1843 г.) капитан Владислав Татич и няколко десетки от доброволците се предават на управляващите. Капитан Васил Вълкович и една част от бунтовниците съумяват да се укрият.
Браилските протести (1841 г.- 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за избавление от османско робство с управителен център Браила. Първият от тях е проведен през 1841 година Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се пробват да употребяват влошеното външно- и вътрешнополитическо състояние на Османската империя след несполучливата за Високата врата Турско-египетска война от 1839 година, с цел да вдигнат въстание в България. За задачата е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат присъединяване редица български търговци и занаятчии. Към тях се причисляват и прочут брой гърци. За малко време са събрани доста доброволци, закупено е нужното оръжие. В началото на юли 1841 година протестът е разгласен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските управляващи, които се опасяват от затруднение на техните връзки с Османската империя. Между румънските граничари и българските четници станава стълкновение, вследствие на което към 80 души от българите са убити, а останалата част са хванати и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само дребен брой от четниците съумяват да се спасят и укрият.

987 година
Български отряди отпред с Димитър Полемарх навлизат във византийските територии в югозападна посока и завладяват византийските замъци Сервия и Верея в Южна Македония.
Димитър Полемарх e челник при ръководството на цар Самуил. През 989 година след едногодишна блокада завладява крепостта Сервия. Подписва капитулацията от април 1018 година дружно с кралица Мария, патриарх Давид и други

На тази дата са родени:
1925 година
В Бяла е роден поетът Георги Джагаров (1925 - 1995). Завършва Литературния институт " М. Горки " в Москва. Първата му обява е от 1941 година в сп. " Българска тирада ". След Деветосептемврийския прелом е редактор във в. " Литературен фронт ", драматург на Народния спектакъл за младежта, член на редколегии, партиен секретар на Съюз на българските писатели, ръководител на Съюз на българските писатели (1966 - 1972 г.), член на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1966 година, зам.-председател на Държавния съвет от 1971 година Стихотворенията му са преведени на над 10 езика, лауреат на Френската академия за най-хубава преведена книга на френски език от непознат създател. Съчинения: " Моите песни " (1954), " Лирика " (1956), " В минути на безмълвие " (1958), " Вратите се затварят " (пиеса, 1961), " И на следващия ден е ден " (пиеса, 1963), " Прокурорът " (пиеса, 1965), " Проблемите на живота - проблеми на литературата " (1970) и други Умира на 30 ноември 1995 година

1862 година
Роден е Вълко Василев - български офицер, генерал-майор (1916 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1883 г.). Служи в пехотата. Участва в Балканската война като пълководец на полк. По време на Първата Световна война (1915 г.-1918 г.) командва две бригада от Първа пехотна Софийска дивизия (1915 г.), след което е назначен за шеф на Седма пехотна Рилска дивизия, която в състава на Втора войска води война на Македонския фронт.

1862 година
Роден е етнографът Васил Кънчов (1862 - 1902). Учи в Ломската действителна гимназия. Работи като преподавател (1884 - 1885). През 1885 година следва естествени науки в Харковския университет, където се среща с Марин Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886 - 1887) и Щутгард (1888), само че не приключва заради болест. От 1888 година до 1891 година е преподавател по химия, шеф на българското учебно заведение в Сяр (1891 - 1892) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892 - 1893). Пътува из Македония и събира материали за изследванията си. Секретар на Историко-филологическия клон на Българското книжовно сдружение (дн. БАН), депутат от Враца (1899 - 1900), подпредседател е на XI Народно заседание, министър на националното просвещение (1901 - 1902). Убит от уволнен преподавател в работния си кабинет в София на 24 януари 1902 година
Съчинения: “Отечествена география ” (1895), “Положението на българите в Македония ” (с псевдоним Иван Иванов, 1895), “География на Балканския полуостров ” (1897), “Македония. Етнография и статистика ” (1900), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки ” (1901), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии ” (1928 година, посмъртно) и други През 1982 година излизат “Избрани творби ” на Васил Кънчов в 2 тома.

На тази дата умират:
987 година
Убит е Арон, по-големият брат на Самуил. Изворите са безапелационни, че убийството е по заповед на Самуил, който се усъмнил, че брат му е последовател на ромеите или че се стреми към еднолична власт. Убийството е осъществено в двореца на Арон в местността Разметаница, отъждествявана със с. Царичина, покрай Дупница. Избито е и цялото му семейство, като се изключи сина му Иван Владислав, избавен от братовчед си Гавраил Радомир, сина на Самуил. През късната пролет на 1015 година Иван Владислав убива братовчед си българския цар Гаврил Радомир.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;