На този ден през 1952 година на днешния ден в

На този ден през 1952 година на днешния ден в Съюза на българските писатели се организира второто разискване на романа " Тютюн " на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров упрекват създателя в " надкласова " позиция, космополитизъм, " несчитане " със социалистическия натурализъм. Обсъждането приключва с рекомендации за съществена преправка на романа в духа на отправените рецензии. На 16 март 1952 година във вестник " Работническо дело " излиза публицистична публикация под надпис " За романа " Тютюн " и неговите злощастни критици ". С това заглавие се цели да се внуши, че публикацията показва мнението на Партията и към Димитър Димов още веднъж се насочат упреци, че позитивните герои в романа са разказани с по-малко внимание от негативните и се изисква битките на работническата класа да се слагат в центъра му.
На 11 февруари са родени: поетесата и публицист Миряна Башева, режисьорът Иван Терзиев, актрисата Невена Буюклиева.
На 11 февруари умират: българският офицер Никола Станимиров, публицистът и функционер на Българска комунистическа партия Веселин Андреев.

2011 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на Мартин Клепетко ексклузивен и пълномощен дипломат на Чешката република в Република България, „ за извънредно огромните му заслуги за развиването на българо-чешките връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “.

1971 година
Четиридесет страни, измежду които и България, подписват Договора за възбрана на складирането на нуклеарно и други типове оръжия за всеобщо заличаване на дъното на моретата и океаните. Този контракт е създаден в интервала 1969-1970 година от Комитета на Организация на обединените нации по разоръжаване. Той вляза в действие на 18 май 1972 година Забранява монтирането и разполагането отвън рамките на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за всеобщо поразяване и на уреди и други устройства, предопределени за такова оръжие.

1958 година
Публикуван е Закон за висшето обучение.

1952 година
В Съюза на българските писатели се организира второто разискване на романа " Тютюн " на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров упрекват създателя в " надкласова " позиция, космополитизъм, " несчитане " със социалистическия натурализъм. Обсъждането приключва с рекомендации за съществена преправка на романа в духа на отправените рецензии.
На 16 март 1952 година във вестник " Работническо дело " излиза публицистична публикация под надпис " За романа " Тютюн " и неговите злощастни критици ". С това заглавие се цели да се внуши, че публикацията показва мнението на Партията и към Димитър Димов още веднъж се насочат упреци, че позитивните герои в романа са разказани с по-малко внимание от негативните и се изисква битките на работническата класа да се слагат в центъра му. Така Д. Димов е принуден да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков инструкции, което снижава литературните достолепия на творбата. Случаят " Тютюн " е ослепителен образец за грубата партийна интервенция в областта на културата.
През 1946 година е отпечатан първият фрагмент от романа " Тютюн " в " Литературен фронт ", озаглавен " Тютюнев склад ". През 1951 година романът е приключен дефинитивно, предаден в издателство " Народна просвета ". След рецензиите на романа Димитър Димов го редактира, като уголемява описанието на работническия свят и вкарва нови герои. Работата по втората редакция протича взаимно с ангажирания от изд. " Народна просвета " книжовен критик Я. Молхов - редактор и асистент на Димов през 1953 година През 1954 година " Тютюн " се появява в новия си тип. През 1955 година излиза трето издание на романа, в което Д. Димов прави спомагателни ремонти върху текста. През 1992 година романът се появява още веднъж в първичния си облик.

1949 година
Публикуван е обвинителният акт против 15 евангелистки пастори в България, в който се излага тяхната " противодържавна " активност - предаване на непознатото разузнаване на сведения от боен, икономически и политически темперамент и приемане на дотации от американската и английската легация. Съдебният развой против тях продължава от 25 февруари до 8 март. Подробни инструкции за организацията на процеса са създадени от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия в края на януари същата година. От 15-имата обвинени 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 година непоколебим тъмничен затвор, останалите - разнообразни периоди затвор.

1947 година
Великобритания уведомява Министерския съвет на България, че заради подписването на мирния контракт е решила " да даде едно де юре признание на българското държавно управление ", само че без това да значи, че счита " предишните способи на деяние, прилагани от българското държавно управление, за консолидиране на неговото състояние, или че провеждането на последните избори е било съгласно духа и желанията на Ялтенската декларация ". Така са възобновени дипломатическите връзки сред България и Англия.
Дипломатическите връзки сред двете страни са открити на 10 юли 1879 година Прекъсвани са по време на Първата и Втората международна война.

1920 година
Със заповед на военния министър Александър Стамболийски се образуват ликвидационни комисии, щабове и бюра в българската войска.

1909 година
С изменение на изборния закон се вкарва пропорционалната система за общинските и окръжните избори, изборни книжки, непрекъснато местопребиваване, от време на време ревизиране на изборните описи от общините, нараства броят на изборните секции, вкарват се партийни цветове: наследник за народняците, розов за прогресивнолибералите, лилав (морав) за демократите, кремав за радикалдемократите, зелен за либералите, оранжев за земеделците, аленочервен за необятните социалисти и виненочервен за тесните социалисти.

1878 година
14-и корпус на военачалник А. Е. Цимерман овладява Силистра.

1872 година
Високата врата позволява да се извърши избор на екзарх за българската черква. Българската екзархия е висша национална организация (до 1953 година ) на Българската православна черква, учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 година Извоювана е вследствие на църковно-националната битка на българския народ. Екзархскийският правилник е направен от Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година На 16 февруари 1872 година за екзарх е определен Антим I, Видински митрополит. Той е първият български екзарх. На 16 септември 1872 година Българската черква е оповестена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската черква спомага за обединяването на българските земи. Воюва за културно единение и самостоятелност на народа, опълчва се на западната религиозна-политическа агитация. При оповестяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските управляващи поради благосклонности към Русия. За екзарх е определен Ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 година Българската екзархия се ръководи от Синод. През 1945 година за екзарх е определен Софийският митрополит Стефан I (до 1948 година ). От 10 май 1953 година Българската екзархия минава в патриаршия, за патриарх е определен Пловдивският митрополит Кирил. От 1971 година патриарх е Максим.

1868 година
От Цариград Васил Левски стартира първата си обиколка в българските земи. Тя продължава до 24 февруари 1869 година, когато той се трансферира във Влашко. Целта му е да събере цялостна информация за действителното положение на политическите настроения измежду българското население.

1515 година
В софийския храм “Св. Марина ” тържествено e заровен Св. Георги Нови Софийски, наказан на гибел и изгорял на клада по решение на мюсюлманския съд в града. Причината е отводът му да смени вярата си и да стане мохамеданин. Животът и страданията му са познати от неговото житие, написано от софийския духовник поп Пейо. Смъртта на златаря Георги е един от образците на процеса на принудително ислямизиране на християни, който се следи в Османската империя от края на ХV в. В протоколната книга на софийския кадия няколко години по-късно е записан сходен случай с един млад евреин, който е упрекнат, че приема исляма, а по-късно се отхвърля и без присъда е хвърлен от локалните мюсюлмани в огнена клада.

1210 година
Провежда се Антибогомилски църковен събор в Търново. На него участват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го цар Борил, който води разпита на доведените богомили. Целта на събора е общественото разкритие и публичното отричане на концепциите и на главните постулати на богомилското обучение. Проклятията и суровите санкции на богомилските ръководители би трябвало да бъдат наставление за техните многочислени почитатели. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, наказани на тежки телесни санкции и заточени. Последователите им в страната са подложени на гонене. По разпореждане на българския държател решенията на събора са записани в така наречен “Синодик на цар Борил ”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от Х в., към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и съответна информация както за богомилските вярвания и ритуали, по този начин и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират значими събития от българската история през ХІІІ и ХІV в. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата последователност в българската вътрешна политика. Многократно преписван и популяризиран в България и в прилежащи страни, “Синодик на цар Борил ” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.

На тази дата са родени:
1947 година
Родена е Миряна Башева – българска поетеса, публицист. Автор е на текстове за песни по музика на П. Чернев, М. Белчев, Ст. Димитров, А. Косев, Ю. Ступел и други Творбите й са преведени на доста европейски езици. Сценарист е на кино лентата " Последни стремежи " (1983 година ). Автор е на съчиненията: " Тежък темперамент " (1976 година ), " Малка зимна музика " (1979 година ), " Сто години суетност " (1992 година ), " Ние сме обезсърчителен случай " (1997 година ).

1934 година
Роден е Иван Терзиев – български режисьор. През 1966 година приключва ВГИК с дипломна работа “Артистът Фьодор Грай ”. Режисьор е на: “Г-н Никой ” (1969 г.), “Мъже без работа ” (1973 г.), “Силна вода ” (1975 г.), “Селцето ” (тв, 1979-1989 г.).

1897 година
Родена е Невена Буюклиева (Н. Стоянова Спиркова)– българска трагична актриса. Роли: Виола и Себастиян ( " Дванадесета нощ " от У. Шекспир), Мария Стюарт ( " Мария Стюарт " от Ф. Шилер), Албена ( " Албена " от Й. Йовков) и други Умира на 2 юни 1966 година в София.

1894 година
Роден е Димитър Атанасов - агроном, фитопатолог вирусолог, учредител на актуалната фитопатология в България, професор. Завършва земеделското учебно заведение в Садово (1910 г.) и Земеделски лицей в Ийст Лансинг, Съединени американски щати (1917 г.). Специализира фитопатология в университета в Уисконсин, Съединени американски щати, при проф. Луиз Ралф Джонс (световноизвестен фитопатолог). Доктор е по философия на Уисконсинския университет, Съединени американски щати (1920 г.). Работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия (1921-1925 г.). Доцент е и е пръв учител в Агрономическия факултет в София през 1925 година С персонална преписка притегля Рокфелеровата фондация в построяването на Агрономическия факултет (1926-1928 г.). От 1939 година е професор и началник на катедра " Частно земеделие ". Внедрява холандския вид картофи " Бинте ", създавайки занаят на популацията в Самоковско. Основател е и е пръв шеф на Института за отбрана на растенията в София (1935-1941 г.). Като министър на земеделието и държавните парцели (1935-1936 г.) написва и прокарва през Народното Събрание първия " Закон за запазване на природата " (1936 г.). Разработва първия " Правилник за надзор на химическите средства за битка с заболяванията и неприятелите по растенията ". Проучва вирусните заболявания по растенията. Член е на: Американското сдружение на отличените откриватели " Сигма кси ", Американското и Холандското фитопатологично сдружение, Дружеството за растителна патология и ентомология - Париж, теоретичен съвет на Международния институт по земеделие - Рим, Дружеството по приложна ботаника - Берлин - Даалем, Българско ботаническо и Българско земеделско сдружение. Написва първите на Балканите учебници по фитопатология - обща и горска (преведени в Румъния и Югославия). Публикува повече от 100 научни труда.

На тази дата умират:
1991 година
Умира Веселин Андреев (рождено име Георги Георгиев Андреев) - участник в комунистическото партизанско придвижване по време на Втората международна война, български стихотворец, журналист и функционер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1940 година Роден е на 16 февруари 1918 година в град Пирдоп в семейство на държавен служител. През 1937 година приключва гимназия в София, а през 1941 година компетентност право в Софийския университет. По това време се включва в Работническия юношески съюз (1934) и Българска работническа партия (к) (1940).
Участник в комунистическото придвижване по време на Втората международна война. От 1941 година е в конспиративност, а от 1943 година е партизанин от отряда „ Чавдар “ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро.
След Деветосептемврийския прелом от 1944 година заема управителни длъжности в проправителствения щемпел. Главен редактор на вестник „ Народна армия “ (1944 – 1949). Работи във вестник „ Литературен фронт “ (1949 – 1955). Член е на Централен комитет на борците срещу фашизма и капитализма и на Пленума на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София. От 1986 до 1990 година е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
През 1947 година разгласява стихосбирката „ Партизански песни “, писани при започване на 40-те години на ХХ век. През 1950 – 1954 година е секретар на Съюза на българските писатели. От 1966 година до рухването на комунистическия режим е депутат.
Последната му повест, „ Живков – мъртъв приживе “, е незавършена, само че ръкописът е публикуван от сина му след кончината му в Библиотека „ Летописи “, София, 1991.
Веселин Андреев написва прощално писмо, в което афишира, че напуща Българска комунистическа партия, и се самоубива на 11 февруари 1991 година
През 1978 година е почетен със званието „ Герой на социалистическия труд “ „ по случай 60-годишнината от рождението му, за интензивно присъединяване в битката срещу фашизма и капитализма и за неговите огромни заслуги към българската литература “.

1962 година
Умира Никола Станимиров - български офицер (генерал-майор), пълководец на Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923). Никола Станимиров е роден е на 11 май 1876 година в Габрово. През 1897 година приключва Военното учебно заведение в София. В интервала 1904 – 1906 година учи и приключва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, след което е създаден в чин капитан. През 1908 година е изпратен в Санкт Петербург да сервира мундира на 3-ти конен полк на Великата княгиня Мария Павловна, назначена неотдавна за началник на този полк. Взима присъединяване в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войни в командването на 1-ви, 3-ти и 9-ти конни полкове. Бил е пълководец на 5-ти конен полк, 3-ти конен полк и Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).
Участвал е в редица кавалерийски офанзиви, в това число и в тази при Кочмар през 1916 година След военния прелом от 1923 година е шеф на жандармерията и зам. контрольор на пограничната стража. Награждаван е неведнъж с разнообразни оценки във война и спокойно време. От дневника на братовчед му Станимир Станимиров се вижда, че в интервала 1909 – 1911 година службата му е обвързвана с чести задължения в двореца и Станимиров употребява опцията да изпраща по него известия до Цар Фердинанд, по отношение на образованието на князете.
Оженен е за дъщерята на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – Елена. Имат трима сина: Тодор, Рачо и Станимир и тримата следват пътя на татко си и стават офицери.
Генерал-майор Никола Станимиров е притежател на боен медал „ За смелост “ III и IV степен, Княжеский медал „ Св. Александър “ III и IV степен, Народен медал „ За военна заслуга “ III и V степен, Орден „ За заслуга “, Германски „ Железен кръст “ 2 клас и Руски медал „ Св. Анна “.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ”.