На този ден през 1876 г. в Копривщица избухва Априлското

На този ден през 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание. На 20 април 1944 година в хода на Втората международна война англо-американски самолети бомбардират София. На тази дата през 1846 година в Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник цивилен, търговски и литературен. ”
На тази дата са родени: композиторът Тончо Русев, политикът и публицист Стефан Манов, Кирил Ботев – брат на Христо Ботев, пълководец на Първи конен полк и на Трета пехотна Балканска дивизия, зам.-министър на защитата.
На тази дата умират: алпинистът Христо Проданов, езиковедът Николай Ковачев, театралният и кинорежисьор Стефан Сърчаджиев.

2002 година
От 20 до 25 април министър председателят Симеон Сакскобургготски е на публично посещаване във Вашингтон, Съединени американски щати, по време на което се среща с президента Джордж У. Буш. Срещата се организира на 23 април 2002 година. На нея вземат участие и държавният секретар на Съединени американски щати Колин Пауъл и съветничката по въпросите на националната сигурност на Буш Кондълиза Райз и Дан Фрийд.- старши шеф за Евразия в Съвета за национална сигурност. Симеон Сакскобурготски се среща и с изпълнителния шеф на Международния валутен фонд Хорст Кьолер, както и със сенатори от Комисията по външните връзки и с конгресмени.

1990 година
Регистриран е учреденият на 13 януари Български демократически конгрес (БДФ). Форумът води началото си от основания през 1930 година Съюз на българските национални легиони. От 1991 година БДФ е член на коалиция Съюз на демократичните сили. Печатния му орган е в. “Прелом ”. Почетен ръководител на БДФ е Иван Дочев. Съпредседатели от 12 октомври 1997 година са Дянко Марков (до 19 септември 1998 г.) и Муравей Радев (на снимката). На 19 септември 1998 година на мястото на Дянко Марков за нов съпредседател на партията е определен Любомир Димитров.

1982 година
Завършва визитата на министъра на външните работи Петър Младенов в Полша. Дипломатически връзки сред България и Полша са открити на 30 декември 1918 година. Временно тези връзки са прекратени през Втората международна война. Възстановени са на 24 август 1945 година На 27 януари 2005 година президентът Георги Първанов взе участие в честванията във връзка отбелязването на 60-годишнината от освобождението на Аушвиц – Бирхенау. От 1995 година се усилва размерът на търговията сред България и Полша, като за интервала от 1995 година до 2004 година той нараства повече от три пъти.

1981 година
В Белград се открива българска търговско-промишлена галерия.

1980 година
Завършва визитата на министъра на външните работи Петър Младенов в Ирак. Дипломатическите връзки сред България и Ирак са открити на 14 август 1958 година През септември 1958 година е намерено посолство на България в Багдад. През 1969 година Ирак открива свое посолство в София. След нападението на Ирак против Кувейт от 2 август 1990 година България поддържа резолюциите на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, което довежда до известно изостряне на връзките сред двете страни, само че визитата на вицепрезидента на Р България А. Семерджиев в Ирак през октомври 1990 година довежда до смекчаването им. През януари 1991 година в навечерието на интервенция “Пустинна стихия ” на многонационалните въоръжени сили против Ирак чиновниците на Българското посолство са евакуирани и посолството ни прекратява активността си. На 23 април 1991 година е възобновена активността му и на 11 март 2003 година чиновниците на посолството още веднъж са евакуирани, поради идните военни дейности против режима на Саддам.Хюсеин. В хода на войната постройките на посолството ни са отчасти ограбени и разрушени. България се включва в “Коалиция на искащите ” по време на войната. България взе участие в четвъртата фаза на интервенцията в Ирак като разполага на територията й собствен батальон и обособени военнослужещи, чиято задача е да спомогнат за следвоенното възобновяване и стабилизиране на страната в границите на полския боен контингент.

1971 година
От 20 до 25 април на Десетият конгрес на Българска комунистическа партия се приема стратегия, която слага като “непосредствена историческа задача ” на партията “изграждането на развито социалистическо общество ”. Програмата характеризира този стадий като “исторически нужен законосъобразен стадий в прехода от капитализма към комунизма ”, който показва най-пълно същността на социализма, разкрива “превъзходството ” му над капитализма. През интервала ще се реализира “скок в производителните сили ” на основата на потребление достиженията на научно-техническата гражданска война, собствеността последователно ще се трансформира в “единна общонародна ”, социалистическата народна власт ще доближи “висша и всестранна изява ”, а страната на диктатурата на пролетариата ще прерасне в “общонародна ”. Разбира се, натъртва се върху това, че и през новия интервал Българска комунистическа партия ще бъде “ръководна и направляваща мощ ”. Програмата афишира, че “грижата за индивида е съществена грижа на партията, смисъл и наличие на цялата й политика ”. В признатите от конгреса наставления за шести петгодишен проект (1971-1975 г.) се подчертава върху потреблението на достиженията на науката и техниката за обезпечаване на стопански напредък. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развиване на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата индустрия. Предвижда се действителните приходи на човек да набъбнат с 25- 30 %, националният приход през 1975 година да се усили с 47-50 % спрямо 1970 година. На пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 25 април Тодор Живков е избран отново за член на Политбюро и първи секретар на Централен комитет.

1961 година
Публикувана е декларация на българското държавно управление във връзка “въоръжената експанзия на Съединени американски щати против Република Куба ”, в която то декларира подготвеност “да вземе дружно с други страни всички нужни ограничения за оказване неотложна помощ на Република Куба, ако експанзията против нея не бъде незабавно прекъсната ”.

1959 година
На 20 и 21 април се организира пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. На него се утвърждава програмата “Основни положения за преустрояване на просветителната система, за по-тясно свързване на образованието и възпитанието на младежта с производителния труд ”. Целта е да се сътвори “нов вид приблизително учебно заведение с 12-годишен курс ”, чиято основна задача да е подготовката на учащите се за присъединяване в материалното произвеждане и за следване във висшите учебни заведения.

1944 година
В хода на Втората международна война англо-американски самолети бомбардират София.

1941 година
Втора Българска войска влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония. Въпреки че българската войска не взе участие директно във войната на Германия и Италия срещу Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската войска във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония сред реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват така наречен Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните околности с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 година в София е подписана спогодбата “Клодиус-Попов ”, с която се уреждат отговорностите на България към Германия. На 6 април Германия атакува Югославия и Гърция и посредством обход на отбранителната линия “Метаксас ” на 9 април доближава Солун. На 17 април немските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без единодушието на държавно управление, подписват капитулацията на гръцката войска.

1876 година
В Копривщица избухва Априлското въстание. Поради измяната на един от присъстващите депутати на Оборищенското заседание, локалните турски управляващи научават за взетите решения и подхващат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, идва в Копривщица, с цел да арестува ръководителите на локалния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков дружно със своите приятели атакуват конака, където се е открила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, отпред с Неджиб ага, съумяват да се измъкнат и избягат. Веднага след осъщественото нахлуване Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към всеобщ протест. Понеже е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива популярност като “Кървавото писмо ”. Веднага след приемането на писмото в Панагюрище Бенковски афишира въстанието. Създава се Военен съвет, или така наречен Привременно държавно управление, което става основен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се разпорежда както управлението на военните каузи, по този начин и реализирането на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета отпред със стотника Ив. Парпулов - Орчо челник, която да подкрепи въстаниците в Стрелча и обезпечи връзката сред Панагюрище и Копривщица. Веднага след оповестяването на въстанието П. Волов и Икономов се насочат към североизточните региони на окръга, а Бенковски, който в това време провежда своя конна тайфа, така наречен “Хвърковата чета ”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и други и подвига популацията на въстание.

1872 година
Българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се анулира наложеното наказване на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански. На 21 януари 1872 година със заповед на Високата врата тримата български владици са заточени в Измит. На 5 януари 1872 година група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и други, принуждават Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската църква “Св. Стефан ” макар експлицитната възбрана от страна на патриарха.

1861 година
Иларион Макариополски идва в метоха на българската черква в Цариград, където се намира и Авксентий Велешки. Два дни по-късно двамата владици би трябвало да тръгнат на изгнание съгласно експлицитната държавна заповед. Цариградските българи обаче се стичат всеобщо в метоха, с цел да изразят почитта си към своите владици, като две депутации от по 10 души сформират тъжби и ги сервират на султана и на представителите на великите сили. Едната тъжба е обгърната с черни панделки и е заверена с 5000 подписа. В последна сметка султанът разрешава владиците да бъдат изпратени едвам след празниците, като им се позволява да вземат участие и в тържествената Великденска работа.

1849 година
Пуйо челник афишира нов протест във Видинско. Вълненията обгръщат селата Халово, Големаново, Букьовци, Градец, Черномашница. След като завладяват и възпламеняват постройката на турската застава при с. Големаново, притиснати от всички страни, въстаниците се трансферират на сръбска територия. По искане на турските управляващи Пуйо челник и съратниците му са задържани и предадени на турското държавно управление. Войводата умира във Видинския затвор.

1846 година
В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник цивилен, търговски и литературен. ” Тиражът на вестника е към 500 бр. Появата на “Български орел ” Иван Богоров изяснява по този начин: “Подканени от пригледът на те огромни апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенский язик от Кирила и Методия, да стартираме да изваждами един известник, който требва да понареди най-малко малко нещо нашът народ, както имат и близоседните ни нации власите, сърбите и гръците и техното гражданско ръководство. Този известник ще е на име “Българский орел ”... и ще известява те: 1. Граждански вести от всъде; множеството щът бъдат вести от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни славенски страни... 2. При тъя основна основа на нашът лист ще има учебний дел на известникът ни: описвания на некои чюдни места, страни и нации на бащинията ни, както и от другите европейски страни и множеството славенските, като да стоят те по-близо към нашът народ; случки на щастието на народът ни от остаряло време до днес; вести на невгашното ни слободно ръководство, делата на нашите юнаци и на нашите царье; достойнството на бащинията ни и други п. ”

На тази дата са родени:

1932 година
Роден е Тончо Русев Русев – български композитор. През 1955 година той приключва БДК - компетентност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри в Бургас, Перник и Софийската опера. Русев е един от създателите на Естрадния оркестър на Сатиричния спектакъл (1957-1960 година ), на Естрадния оркестър на КТР (1960-1962 г.) и на оркестър " Балкантон " (1962-1972 г.). Той е началник-отдел " Естрада " към Концертна дирекция (1972-1973 г.), шеф на Дирекция " Българска сцена ". Член е на СБК. Автор е на детски песни, театрална и кино музика ( " Юлия Вревска ", " Петимата от РМС ", " Тайфуни с нежни имена " ), телевизионни и детски мюзикъли. През 60-те и 70-те години интензивно сътрудничи с Л. Иванова и В. Найденов. Изключителна известност му носят песните " Молитва ", " Сама с вятъра ", " Птицата ", " За любов съм родена ", " Телефонна обич ", " Наше лято ", " Панаири ", " Приказка ", " Чудо ". Притежава награди от всички български състезания за занимателни песни. Негови песни са издавани във всички страни в някогашния социалистически лагер, Федерална Република Германия, Франция, Англия, Италия, Съединени американски щати, Канада и други Русев е лауреат на премия на Фестивала за естрадна музика в Париж (1984 г.), на конкурс на Интервизията в Полша (1980 година ). Получава I премия на " Шлагерфестивал ", Дрезден (1981 г.) и други

1880 година
Роден е Стефан Василев Манов – български политик, публицист и държавник. Той е един от ръководителите на троцкистите в България. От 1898 година член на БРСДП. Сътрудничи на списание “Общо дело ”, редактор е на студентския лист “Академическа независимост ” и в. “Железничарска отбрана ”. Завършва право в Женева (1908 г.) и работи като юрист. Редактор е на в. “Работническа битка ” (1903-1908 г.), “Работническа България ”, “Работническа отбрана ”. По време на разцеплението на БРСДП (1920 г.) е в левицата, която се влива в Българска комунистическа партия, а след Деветоюнския прелом 1923 година се афишира срещу неутралитета на партията. Манов е изключен през 1924 година като “ликвидатор ”. Той е един от създателите на групата “Нов път ” (1927 г.). От 1931 до 1933 година редактира в. “Освобождение ”. Като юрист пази комунистическите дейци.

1856 година
Роден е Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 година се включва в четата на брат си, а след нейното разтрошаване е хванат и пратен на изгнание. Освободен е през 1878 година по силата на Санстефанския кротичък контракт. След Освобождението постъпва в новооткритото Военно учебно заведение в София като кавалерист и приключва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. К. Ботев е пълководец на Първи конен полк. Началник е на Военното учебно заведение (1891-1895 г.), пълководец е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Той взе участие в Балканската война (1912-1913 г.). През 1913 година Ботев е заместник-министър на войната.

1846 година
Роден е Георги Поптодоров Икономов - български въстаник. Родом е от Сливен. Първоначално учи в родния си град, а по-късно става жп чиновник в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосреден контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва интензивно в неговата активност. Икономов става един от основните уредници на Старозагорското въстание през 1875 година По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери. След провалянето на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е избран от комитета за помощник-апостол на II Сливенски революционен окръг. В началото на 1876 година Икономов минава р. Дунав и се заема с подготовката на популацията от поверения му окръг за идното въстание. Изправен е пред заплахата да бъде оголен в родния си град, той се трансферира в IV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като пратеник на Оборищенското заседание през 1876 година След това се включва в подготовката на въстанието в Карловския край. След експлоадирането му дружно с П. Волов застава отпред на въстаническа чета, с която обикаля селата на региона си. След разгрома на въстанието дружно с група въстаници, предвождани от П. Волов, се насочва на север с желание още веднъж да се трансферира в Румъния. След дълги лутания в Троянския и Габровския балкан групата съумява да стигне до с. Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната р. Янтра Икономов и неговите приятели се издавят.

На тази дата умират:

2001 година
Умира професор Николай Петков Ковачев - български лингвист. Той е един от създателите на Великотърновския университет. Преподавател е по “Увод в езикознанието ” (1963-1987 г.), началник е на катедра “Езикознание ” във Филологическия факултет (1965-1987 г.), шеф е на основания от него Център по българска ономастика (1985-1999 г.), декан е на Филологическия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет (1968 г.). Ковачев е член на Съюза на научните служащи в България, на Българското историческо сдружение, на Националния съвет по българска ономастика и на Дружеството на краеведите в България. Ковачев е един от най-значителните представители на актуалната българска ономастика, основава своя школа в науката. Той събира най-големият в България ономастичен списък. Автор е на повече от 550 публикации, студии и монографии, по-важни от които са: “Местните имена в Севлиевско ” (1961 г.); “Местните названия в Габровско ” (1965 г.); “Увод в езикознанието ” (1968 година, 2. изд. 1973 г.); “Топонимията в Троянско ” (1970 г.); “Българска ономастика ” (1987 г.); “Честотно-етимологичен речник на персоналните имена в актуалната българска антропонимия ” (1995 г.) и други

1984 година
Умира Христо Иванов Проданов - български планинар. Започва да тренира алпинизъм още като възпитаник. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 година - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му триумфи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния скат на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с медал " Георги Димитров " (1981 г.; 1984 година, посмъртно), " Народна република България ", II степен (1977 г.). Обявен е за воин на Народна република България (1984 година, посмъртно). Проданов е планинар № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

1965 година
Умира Стефан Николов Сърчаджиев - български сценичен и кинорежисьор. След довеждане докрай на гимназия в София той учи в школата на Боян Дановски. През 1938 година приключва трагичната школа към Народния спектакъл, а през 1938-1939 година специализира постановка в Париж. Създава и управлява авангардния “Опитен спектакъл ” (1939-1940 г.), в който слага “Господин де Пурсоняк ”, “Адвокатът Патлен ”, “Изобличението на Бланко Познет ”. Работи в Скопския спектакъл (1944 г.) и в Народния спектакъл в София (1945-1956 година, 1958-1965 г.). Той е един от основателите на Държавния язвителен спектакъл “Алеко Константинов ”, негов пръв шеф, режисьор и живописен началник. Сред огромните му достижения се открояват - “Фуенте Овехуна ”, “Волпоне ”, “В полите на Витоша ”, “Баня ”, “Към бездна ”, “Камък в блатото ”. През 1945-1948 година той е учител по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952-1965 година в професор по актьорско майсторство и постановка във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 година, в началото в тандем с Антон Маринович, снима разнородни по род филми, най-вече в региона на историята.

1962 година
Умира Петър Ангелов Попзлатев - български политик и държавник. Той приключва Военното учебно заведение (1915 г.) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” (1926 г.). Участва в Първата международна война (1915-1918 г.). След войната е учител във Военното учебно заведение и ШЗО и служи във военносъдебното ведомство. Той е един от дейните членове на Военния съюз и по-късно – член на политическия кръг " Звено ". Попзлатев взе участие в Деветнадесетомайския прелом от 1934 година По-късно е шеф на Софийската област и на Обществената обнова. След като през 1935 година е уволнен от армията, става юрист. Има републикански убеждения. След 1942 година Попзлатев се включва в активността на Отечествения фронт и взе участие в завземането на властта на 9 септември 1944 година През 1944-1947 година е политически секретар на Народния съюз " Звено ", а през 1947-1950 година е пълномощен министър в Швеция. Попзлатев е създател на " Военнонаказателно право. Обща и особена част. " (1930 г.) и на доста брошури и публикации в периодическия щемпел.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;