Денят 26 декември в българската история
На този ден през 1872 година Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. На идващия ден обаче Левски е хванат в Къкринското ханче. На този ден през 1959 година публично е открита Българската телевизия. През 1972 година Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се " сложил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на България. На този ден са родени Дан Колов, играч по свободна битка, Юри Ступел, български композитор, артист и китарист. На 26 декември умират Димитър Христов Чорбаджийски (Чудомир), прочут български публицист и художник, Александър Николов Кисьов - български офицер, Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист.
1989 година
В дните сред 26 и 28 декември са проведени манифестации пред Народното събрание, в които вземат участие турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен " възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1989 година
Независимият синдикат КТ " Подкрепа " провежда първата стачка, чиито претенции са за краткотрайно държавно управление и избори. КТ " Подкрепа " е българска синдикална организация, основана на 8 февруари 1989 година в Стара Загора. От октомври 1989 година е под името Независима федерация на труда " Подкрепа " и приема за членове всички работещи. От март 1990 година прераства в КТ " Подкрепа ". Обединява синдикати и федерации на служащи и интелигенти.
1972 година
Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се " сложил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на Народна република България ". Марков е упрекнат и за това, че " от края на 1971 година за да отслаби властта на Народна република България и да й сътвори усложнения написал и популяризирал по радио " Дойче Веле " мнения и есета с оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България ". Георги Марков е наказан задочно на 6 години и 6 месеца отнемане от независимост. Георги Марков е български публицист и драматург. Автор е на алманах с новели и разкази - " Жените на Варшава " и други, на романа " Мъже ", на пиесата " Асансьорът ". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио " Свободна Европа " излъчва сериозни материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в алманах " Задочни репортажи за България " (издаден в Цюрих, 1980 година, във Англия, 1983 година, в Съединени американски щати, 1984 година, в София, 1990 г.).
1959 година
Официално е открита Българската телевизия. Българска национална телевизия е самостоятелен информативен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по основаването и излъчването на български телевизионни излъчвания стартира през 1951 година по самодейност на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под управлението на С. Иванов. През 1952 година се реализира лабораторно телевизионно предаване по кабел от постройката на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 година стартират постоянни телевизионни излъчвания от пробния център. На 7 ноември1959 година се реализира първото професионално предаване.
1959 година
Създаден е Комитет за балканско съгласие с ръководител акад. Сава Гановски. Сава Цолов Гановски е български мъдрец и възпитател, журналист, учен (1952 г.), член-кореспондент и задграничен член на доста академии на науките, професор. Народен представител поредно от IV до IX Народно заседание, ръководител на IV Народно заседание и на V Народно заседание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на писания по история на философията, по педагогика и социология.
1957 година
Николай Подгорни е определен за първи секретар на Централен комитет на КПУ.
1947 година
Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са формирани единствено 2 държавни банки. Тя е последица от извършения на 14 октомври 1947 година пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е осъществена смяна в подготвяния план за нова републиканска конституция и се реализира национализация на промишлеността, мините и банковото дело.
1921 година
Провежда се организационен конгрес на Народен съюз за отбрана на поземлената благосъстоятелност в България в София за битка срещу аграрната промяна на Български земеделски народен съюз.
1877 година
Авангардът от отряда на военачалник Скобелев преодолява Стара планина.
1874 година
Провежда се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Събранието би трябвало да създаде стратегия за по-нататъшните дейности на БРЦК, само че вниманието на делегатите е отклонено от разногласието сред Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на ръководителя на комитета. Христо Ботев упреква Каравелов, че се стреми към еднолично управление на комитетските каузи. Избрана е комисия, която би трябвало да приготви ново заседание на 1 март 1875 година След събранието Любен Каравелов се отдръпва от дейна политическа активност. Любен Стойчев Каравелов е един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник " Свобода “. На първото Общо заседание на комитета през 1872 година Каравелов е определен за негов ръководител. На 25 февруари 1873 година вместо вестник " Свобода " Каравелов стартира да редактира в. " Независимост ". На свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е одобрен за негов ръководител. Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и макар увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 година работел като негов асистент, през 1874 година стопира издаването на вестник " Независимост ". От януари 1875 година стартира да издава списание " Знание ", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната агитация се разпорежда на Христо Ботев.
1872 година
Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж осъществен на 22 септември 1872 година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
На тази дата са родени:
1953 година
Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, артист и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); кино музика ( “Левакът ”, “Нощна цена ”). Участва в придвижването “Ален мак ” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; показва се като солист с група “Асоциация ”. Утвърждава се като създател на занимателна музика посредством Младежкия конкурс за занимателна песен; печели редица награди: “Химн ” (изпълнена от Б. Киров) - I премия (1973 г.), “Посвещение ” (изпълнена от “Тоника ”) - премията на Българска национална телевизия (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди ”, “Копче за сън ” и “Седемте Снежанки и джуджето ”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник ” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер ” излъчва предаване, в което Юри Ступел извършва някои от своите песни.
1941 година
Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, държавник. През 1966 година приключва българска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Работи като редактор в културния отдел на вестник “Труд ” (1966-1972 г.), във вестник “Народна просвета ” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика ” в сп. “Пламък ” (от 1974 г.). Първия си роман “Само няколко часа ” разгласява във вестник “Пулс ” през 1966 година През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време ” (1972 г.), “Коридори в дъжда ” (1974 г.), “Този превъзходен темп ” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица ” (1975 г.), “Остров от тишина ” (разкази и новели, 1976), “Подозрението ” (1978 г.), “Невидимият свят ” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване ” (1981 г.), “Градината с косовете ” (1984 г.), “Домът на Алма ” (1986 г.), “Къща чартърен ” (1988 г.), “Болката, която е прелестна ” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина ” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски прелом (1989 г.) на интелигенцията против тоталитарния режим на Т. Живков. Пише журналистика и спомага за одобряването на концепциите на Съюза на демократичните сили измежду обществото.
1892 година
Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български състезател, играч по свободна битка (американска борба). Заминава за Съединени американски щати, където живее и работи в интервала 1905-1935 година Той е един от най-хубавите борци, прочут с прозвищата “Кинг Конг ” и “Балканския лъв ”. Бори се в Канада, Съединени американски щати, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американска свободна битка: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и други В спортната си кариера има над 1 500 публични срещи, от които губи единствено 10. Европейски първенец е в Париж през 1936 година и 1937 година Спечелва преходните награди “Европейски пояс ” и “Световен пояс ” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България провежда надпревари по битка с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.
Умира 12 март 1940 година в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 година е открита е музейна колекция в родното му село. От 1962 година се организира интернационален шампионат по свободна битка в памет на Дан Колов.
1881 година
Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа войска (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата международна война 1914–1918. След войните е пълководец на полк и дивизия. Военен министър в държавното управление на А. Тошев, след което е притеглен на работа във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 година Стефан Цанев умира през 1944 година
1880 година
Роден е Илия Димитров Янулов - български правист, социолог, член-кореспондент на Българска академия на науките. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски ” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство ” (1926-1947 г.) и по “Трудово право ” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа спестовност ” на СУ “Св. Климент Охридски ”. Преподавател е по “Трудово право ” в Свободния университет, в София (1930-1950) година, където е определен за ексклузивен професор през 1940 година Преподавател е по интернационално право в Световната академия, Хага през 1935 година В годините 1911-1951 година е ръководител на българското сдружение за обществен прогрес. От 1937 година е дописен член (член-кореспондент) е на Българска академия на науките. Директор е на първия български Институт по социология към Българска академия на науките (1948 г.). Той е един от първите български откриватели с ясно изразени ползи в региона на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически проучвания. Проучва престъпността и явленията с ослепителен честен товар (самоубийствата). В интервала 1911-1931 година е депутат. Автор е на съчиненията: “Чрез култура към независимост. Организация и насоки на национални университети ” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина ” (1924 г.), “Социологични способи за проучване на престъпността в България ” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства) ” (1927 г.), “Обществено изродяване и битка срещу него ” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България ” (1930 г.), “Социална отбрана на децата ” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на тестване (1915-1916 г.) ” (1939 г.), “Умствените служащи и битката срещу тяхната безработица ” (1939 г.), “Научно образуване на труда ” (1950 г.), “Социална дисциплинираност и самодисциплина на труда ” (1955 г.), “Обществено обезпечаване при капитализма и социализма ” (1964 г.).
1845 година
Роден е Димитър Петров Моллов– български доктор, държавник и общественик, автентичен член на Българска академия на науките (1884 г.). Завършва медицина в Москва; помощник на съветския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 година е лекар по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски доктор във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното Народно събрание в Търново (1879 г.). Той е един от уредниците на държавното опазване на здравето след Освобождението, сформира първия здравен закон в България (1879 г.), ръководител е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), основател е на концепциите за основаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница. През 1882 година е основен доктор на София. В интервала 1883-1887 година е министър на националното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деятелен член е на Народна партия след 1894 година В годините 1895-1896 година е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински прогрес ”, “Български доктор ” и други В годините 1911-1913 година е ръководител на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на здравната част в България ” (1879 г.), “Домашен доктор ” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 година в София.
На тази дата умират:
1967 година
Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - прочут български публицист и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 година се записва в Държавното рисувално учебно заведение, което приключва през 1913 година В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и други Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 година През 1908 година е наказан и лежи 2 месеца в пандиза по делото “Рофеев ”. Взема присъединяване в Балканската и в Първата международна война. От 1920 година до 1933 година е гимназиален преподавател по изобразяване в Казанлък, скъсен по закона за “семейните двойки-учители ”. След 1933 година се отдава на писателска и културно-масова активност към читалище “Искра ” в Казанлък, където е закрепостен ръководител, шеф на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 година Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), Съюз на съветските социалистически републики (1958 г.). Член е на Съюз на българските писатели. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на вестник “Барабан ”, “Остен ”, “Жило ”, Слово ”, “Зора ”, “Искра ” (Казанлък), “Кормило ”, “Червен смях ”, “Мир ”, “Нова камбана ” и други, на списание “Венец ”, “Детски живот ”, “Читалище ”, “Пламък ”, “Славяни ” и други От 1932 година е постоянен помощник на “Весела страница ” на вестник “Зора ”. През 1940 година напуща редакцията “поради противоречие с политическата линия на вестника ”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят ” (1946 г.), “Селска стряха ” (1946 г.), “Войнишка сцена ” (1948 г.), “Под прицел ” (1952 г.), “Ловно-рибарски алманах ” (1953 г.), “Лъжа вековна ” (1958 г.), “Лов и лов на риба ” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните национални приказки, на Л. Каравелов ( “Българи от остаряло време ”) и Ив. Вазов ( “Чичовци ”). Чудомир изнася над 700 сказки по разнообразни въпроси. Автор е на над 150 картини, провежда няколко независими художествени изложения. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях ” (1946 г.), “Нашенци ” (1948 г.), “Аламинут ” (1946 г.), “Кой както я подреди ” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо ” (1947 г.), “Панаир ” (с илюстрации от създателя, 1957 г.) и други
1964 година
Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, военачалник от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 година в Елена. През 1898 година приключва Военното учебно заведение в София. До 1903 година служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 година приключва Френска военна академия. Известно време е ментор на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.). По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е шеф на оперативно поделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която дефинира границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като контрольор на класовете във Военното учебно заведение. След включването на България в Първата международна война (1915-1918 г.) е шеф на Бургаския надзорен пункт. Във войната против Румъния (1916 г.) е шеф -щаб на конната дивизия на ген. Колев. От 14 октомври 1917 година е полковник. От 1918 година е пълководец на Лейбгвардейския конен полк. След това получава купите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), шеф на Кавалерийската школа, контрольор на конницата, шеф на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 година
1937 година
Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-хубавите познавачи на предишното, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 година Завършва четирикласно учебно заведение. Учителства в доста родопски села. От 1906 година живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския лицей. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи) ” (1894 г.) и сп. “Родопски прогрес ”. Обнародва фолклорни произведения, посвещава белетристични произведения на живота на родопското население, написа публикации по езикови въпроси, прави селищни изследвания. Автор е на публикации и книги, в които преглежда обществено-политически и културни проблеми.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
1989 година
В дните сред 26 и 28 декември са проведени манифестации пред Народното събрание, в които вземат участие турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен " възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1989 година
Независимият синдикат КТ " Подкрепа " провежда първата стачка, чиито претенции са за краткотрайно държавно управление и избори. КТ " Подкрепа " е българска синдикална организация, основана на 8 февруари 1989 година в Стара Загора. От октомври 1989 година е под името Независима федерация на труда " Подкрепа " и приема за членове всички работещи. От март 1990 година прераства в КТ " Подкрепа ". Обединява синдикати и федерации на служащи и интелигенти.
1972 година
Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се " сложил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на Народна република България ". Марков е упрекнат и за това, че " от края на 1971 година за да отслаби властта на Народна република България и да й сътвори усложнения написал и популяризирал по радио " Дойче Веле " мнения и есета с оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България ". Георги Марков е наказан задочно на 6 години и 6 месеца отнемане от независимост. Георги Марков е български публицист и драматург. Автор е на алманах с новели и разкази - " Жените на Варшава " и други, на романа " Мъже ", на пиесата " Асансьорът ". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио " Свободна Европа " излъчва сериозни материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в алманах " Задочни репортажи за България " (издаден в Цюрих, 1980 година, във Англия, 1983 година, в Съединени американски щати, 1984 година, в София, 1990 г.).
1959 година
Официално е открита Българската телевизия. Българска национална телевизия е самостоятелен информативен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по основаването и излъчването на български телевизионни излъчвания стартира през 1951 година по самодейност на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под управлението на С. Иванов. През 1952 година се реализира лабораторно телевизионно предаване по кабел от постройката на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 година стартират постоянни телевизионни излъчвания от пробния център. На 7 ноември1959 година се реализира първото професионално предаване.
1959 година
Създаден е Комитет за балканско съгласие с ръководител акад. Сава Гановски. Сава Цолов Гановски е български мъдрец и възпитател, журналист, учен (1952 г.), член-кореспондент и задграничен член на доста академии на науките, професор. Народен представител поредно от IV до IX Народно заседание, ръководител на IV Народно заседание и на V Народно заседание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на писания по история на философията, по педагогика и социология.
1957 година
Николай Подгорни е определен за първи секретар на Централен комитет на КПУ.
1947 година
Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са формирани единствено 2 държавни банки. Тя е последица от извършения на 14 октомври 1947 година пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е осъществена смяна в подготвяния план за нова републиканска конституция и се реализира национализация на промишлеността, мините и банковото дело.
1921 година
Провежда се организационен конгрес на Народен съюз за отбрана на поземлената благосъстоятелност в България в София за битка срещу аграрната промяна на Български земеделски народен съюз.
1877 година
Авангардът от отряда на военачалник Скобелев преодолява Стара планина.
1874 година
Провежда се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Събранието би трябвало да създаде стратегия за по-нататъшните дейности на БРЦК, само че вниманието на делегатите е отклонено от разногласието сред Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на ръководителя на комитета. Христо Ботев упреква Каравелов, че се стреми към еднолично управление на комитетските каузи. Избрана е комисия, която би трябвало да приготви ново заседание на 1 март 1875 година След събранието Любен Каравелов се отдръпва от дейна политическа активност. Любен Стойчев Каравелов е един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник " Свобода “. На първото Общо заседание на комитета през 1872 година Каравелов е определен за негов ръководител. На 25 февруари 1873 година вместо вестник " Свобода " Каравелов стартира да редактира в. " Независимост ". На свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е одобрен за негов ръководител. Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и макар увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 година работел като негов асистент, през 1874 година стопира издаването на вестник " Независимост ". От януари 1875 година стартира да издава списание " Знание ", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната агитация се разпорежда на Христо Ботев.
1872 година
Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж осъществен на 22 септември 1872 година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи. Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч. Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
На тази дата са родени:
1953 година
Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, артист и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); кино музика ( “Левакът ”, “Нощна цена ”). Участва в придвижването “Ален мак ” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; показва се като солист с група “Асоциация ”. Утвърждава се като създател на занимателна музика посредством Младежкия конкурс за занимателна песен; печели редица награди: “Химн ” (изпълнена от Б. Киров) - I премия (1973 г.), “Посвещение ” (изпълнена от “Тоника ”) - премията на Българска национална телевизия (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди ”, “Копче за сън ” и “Седемте Снежанки и джуджето ”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник ” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер ” излъчва предаване, в което Юри Ступел извършва някои от своите песни.
1941 година
Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, държавник. През 1966 година приключва българска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски ”. Работи като редактор в културния отдел на вестник “Труд ” (1966-1972 г.), във вестник “Народна просвета ” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика ” в сп. “Пламък ” (от 1974 г.). Първия си роман “Само няколко часа ” разгласява във вестник “Пулс ” през 1966 година През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време ” (1972 г.), “Коридори в дъжда ” (1974 г.), “Този превъзходен темп ” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица ” (1975 г.), “Остров от тишина ” (разкази и новели, 1976), “Подозрението ” (1978 г.), “Невидимият свят ” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване ” (1981 г.), “Градината с косовете ” (1984 г.), “Домът на Алма ” (1986 г.), “Къща чартърен ” (1988 г.), “Болката, която е прелестна ” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина ” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски прелом (1989 г.) на интелигенцията против тоталитарния режим на Т. Живков. Пише журналистика и спомага за одобряването на концепциите на Съюза на демократичните сили измежду обществото.
1892 година
Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български състезател, играч по свободна битка (американска борба). Заминава за Съединени американски щати, където живее и работи в интервала 1905-1935 година Той е един от най-хубавите борци, прочут с прозвищата “Кинг Конг ” и “Балканския лъв ”. Бори се в Канада, Съединени американски щати, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американска свободна битка: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и други В спортната си кариера има над 1 500 публични срещи, от които губи единствено 10. Европейски първенец е в Париж през 1936 година и 1937 година Спечелва преходните награди “Европейски пояс ” и “Световен пояс ” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България провежда надпревари по битка с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.
Умира 12 март 1940 година в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 година е открита е музейна колекция в родното му село. От 1962 година се организира интернационален шампионат по свободна битка в памет на Дан Колов.
1881 година
Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа войска (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата международна война 1914–1918. След войните е пълководец на полк и дивизия. Военен министър в държавното управление на А. Тошев, след което е притеглен на работа във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 година Стефан Цанев умира през 1944 година
1880 година
Роден е Илия Димитров Янулов - български правист, социолог, член-кореспондент на Българска академия на науките. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски ” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство ” (1926-1947 г.) и по “Трудово право ” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа спестовност ” на СУ “Св. Климент Охридски ”. Преподавател е по “Трудово право ” в Свободния университет, в София (1930-1950) година, където е определен за ексклузивен професор през 1940 година Преподавател е по интернационално право в Световната академия, Хага през 1935 година В годините 1911-1951 година е ръководител на българското сдружение за обществен прогрес. От 1937 година е дописен член (член-кореспондент) е на Българска академия на науките. Директор е на първия български Институт по социология към Българска академия на науките (1948 г.). Той е един от първите български откриватели с ясно изразени ползи в региона на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически проучвания. Проучва престъпността и явленията с ослепителен честен товар (самоубийствата). В интервала 1911-1931 година е депутат. Автор е на съчиненията: “Чрез култура към независимост. Организация и насоки на национални университети ” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина ” (1924 г.), “Социологични способи за проучване на престъпността в България ” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства) ” (1927 г.), “Обществено изродяване и битка срещу него ” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България ” (1930 г.), “Социална отбрана на децата ” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на тестване (1915-1916 г.) ” (1939 г.), “Умствените служащи и битката срещу тяхната безработица ” (1939 г.), “Научно образуване на труда ” (1950 г.), “Социална дисциплинираност и самодисциплина на труда ” (1955 г.), “Обществено обезпечаване при капитализма и социализма ” (1964 г.).
1845 година
Роден е Димитър Петров Моллов– български доктор, държавник и общественик, автентичен член на Българска академия на науките (1884 г.). Завършва медицина в Москва; помощник на съветския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 година е лекар по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски доктор във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното Народно събрание в Търново (1879 г.). Той е един от уредниците на държавното опазване на здравето след Освобождението, сформира първия здравен закон в България (1879 г.), ръководител е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), основател е на концепциите за основаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница. През 1882 година е основен доктор на София. В интервала 1883-1887 година е министър на националното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деятелен член е на Народна партия след 1894 година В годините 1895-1896 година е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински прогрес ”, “Български доктор ” и други В годините 1911-1913 година е ръководител на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на здравната част в България ” (1879 г.), “Домашен доктор ” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 година в София.
На тази дата умират:
1967 година
Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - прочут български публицист и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 година се записва в Държавното рисувално учебно заведение, което приключва през 1913 година В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и други Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 година През 1908 година е наказан и лежи 2 месеца в пандиза по делото “Рофеев ”. Взема присъединяване в Балканската и в Първата международна война. От 1920 година до 1933 година е гимназиален преподавател по изобразяване в Казанлък, скъсен по закона за “семейните двойки-учители ”. След 1933 година се отдава на писателска и културно-масова активност към читалище “Искра ” в Казанлък, където е закрепостен ръководител, шеф на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 година Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), Съюз на съветските социалистически републики (1958 г.). Член е на Съюз на българските писатели. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на вестник “Барабан ”, “Остен ”, “Жило ”, Слово ”, “Зора ”, “Искра ” (Казанлък), “Кормило ”, “Червен смях ”, “Мир ”, “Нова камбана ” и други, на списание “Венец ”, “Детски живот ”, “Читалище ”, “Пламък ”, “Славяни ” и други От 1932 година е постоянен помощник на “Весела страница ” на вестник “Зора ”. През 1940 година напуща редакцията “поради противоречие с политическата линия на вестника ”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят ” (1946 г.), “Селска стряха ” (1946 г.), “Войнишка сцена ” (1948 г.), “Под прицел ” (1952 г.), “Ловно-рибарски алманах ” (1953 г.), “Лъжа вековна ” (1958 г.), “Лов и лов на риба ” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните национални приказки, на Л. Каравелов ( “Българи от остаряло време ”) и Ив. Вазов ( “Чичовци ”). Чудомир изнася над 700 сказки по разнообразни въпроси. Автор е на над 150 картини, провежда няколко независими художествени изложения. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях ” (1946 г.), “Нашенци ” (1948 г.), “Аламинут ” (1946 г.), “Кой както я подреди ” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо ” (1947 г.), “Панаир ” (с илюстрации от създателя, 1957 г.) и други
1964 година
Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, военачалник от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 година в Елена. През 1898 година приключва Военното учебно заведение в София. До 1903 година служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 година приключва Френска военна академия. Известно време е ментор на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.). По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е шеф на оперативно поделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която дефинира границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като контрольор на класовете във Военното учебно заведение. След включването на България в Първата международна война (1915-1918 г.) е шеф на Бургаския надзорен пункт. Във войната против Румъния (1916 г.) е шеф -щаб на конната дивизия на ген. Колев. От 14 октомври 1917 година е полковник. От 1918 година е пълководец на Лейбгвардейския конен полк. След това получава купите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), шеф на Кавалерийската школа, контрольор на конницата, шеф на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 година
1937 година
Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-хубавите познавачи на предишното, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 година Завършва четирикласно учебно заведение. Учителства в доста родопски села. От 1906 година живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския лицей. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи) ” (1894 г.) и сп. “Родопски прогрес ”. Обнародва фолклорни произведения, посвещава белетристични произведения на живота на родопското население, написа публикации по езикови въпроси, прави селищни изследвания. Автор е на публикации и книги, в които преглежда обществено-политически и културни проблеми.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ