На този ден през 1770 г. капитан Джеймс Кук на

...
На този ден през 1770 г. капитан Джеймс Кук на
Коментари Харесай

Денят 28 април в световната история

На този ден през 1770 година капитан Джеймс Кук на борда на „ Индевър “ дебаркира в Австралия. През 1814 година Наполеон е изпратен на изгнание на остров Елба. През 1932 година публично е оповестено откриването на ваксина срещу жълтата тресчица. През 1923 година стадион „ Уембли ” е открит с мач за купата на Англия сред “Болтън ” и “Уест Хям ”. Съюз на съветските социалистически републики стартира строителството на космодрум през 1955 година През 1999 година Конгресът на Съединени американски щати утвърждава нанасянето на въздушни удари по Югославия. На 28 април са родени: Саддам Хюсеин, някогашен президент на Ирак; Карл Краус, австрийски публицист, журналист и филолог; Джеймс Монро, американски политик, посланик, пети президент на САЩ; Едуард IV - британски крал. На тази дата умират: Бенито Мусолини (наричан Дуче), фашистки диктатор; Климент Аркадиевич Тимирязев, съветски естествоизпитател дарвинист; Джозая Гибс, американски физик теоретик; Михаил Иларионович Кутузов, съветски пълководец, генерал-фелдмаршал.

2016 година
Пекин одобри нова версия на оспорван проектозакон, предусещащ засилени ограничения за надзор върху задграничните неправителствени организации (НПО).

2015 година
Австралия отзовава посланика си от Индонезия откакто двама австралийци, бразилец, индонезиец и четирима нигерийци са екзекутирани.

2014 година
Съдът в Египет осъжда на гибел 683 члена на организацията Мюсюлманско приятелство в това число актуалният водач Мохамед Бади. Те са упрекнати в подстрекателство към принуждение и ликвидиране. Движението Мюсюлмански братя е неразрешено в Египет.

2013 година
Над 8 индивида са убити и десетки ранени в избирателен щаб в град Кохат в Пакистан.

2012 година
Саудитска Арабия отзовава посланика си в Египет.

2001 година
Милионерът Денис Тито става първият галактически екскурзиант.

2001 година
Списание “People ” афишира Джулия Робъртс за най-красивата жена на планетата. Тя е американска киноактриса. Става звезда след премиерата на сантименталната комедия " Хубава жена ". Снима се и в модерни трилъри и исторически драми. Участва във филмите - " Врагът в моето легло ", " Обичам неприятности ", " Ерин Брокович " ( " Оскар ", 2001 г.) и други

2000 година
В остарялата унгарска столица Секешфехервар се срещат 11 държавни глави на страните от Централна Европа, измежду които е и Петър Стоянов. Това е седмата сходна среща на държавните глави, като всяка година форматът и се усилва. България взе участие за трети път.

1999 година
Конгресът на Съединени американски щати утвърждава нанасянето на въздушни удари по Югославия.
България и НАТО подписват съглашение за директно прекосяване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в границите на интервенция " Съюзна мощ ".

1996 година
Мартин Браян убива 35 души и ранява още 18 в Танзания, Австралия.

1990 година
След 6137 представления, Бродуейския мюзикъл “Куайъръс лайн ” е свален от сцената.

1980 година
“Нинтендо ” пускат на пазара своята първа игра “Ball ”(Топка).

1969 година
Шарл де Гол подава оставка от поста президент на Франция, откакто с референдум е отхвърлено неговото мнение за конституционната промяна.
Шарл де Гол е някогашен президент на Франция, военачалник. В интервала 1944 – 1946 година е ръководител на Временното държавно управление. От юни до декември 1958 година е министър-председател. Участва като офицер в Първата международна война, във Втората международна война - като бригаден военачалник в борбата за Франция (май 1940 г.). След капитулацията през юни 1940 година възглавява комитета " Свободна Франция " в Лондон. През 1943 година основава в Алжир Френския комитет за национално избавление. Съставя нова конституция и слага начало на Петата република. През 1962 година Шарл де Гол ликвидира алжирската рецесия. През 1969 година подава оставка след референдум, дал своя вот съмнение към промените на Де Гол. Той е създател на писания по въпроси на политиката, военната стратегия; записки.

1955 година
СССР стартира строителството на космодрума в Байконур. Байконур е съветски (бивш Съветски) космодрум ситуиран в Казахстан и е най-големия космодрум в света. От Байконур е стартирал първия в историята неестествен сателит на Земята (Спутник-1 през 1957 г.) и е изхвърчал първия комонавт (Юрий Гагарин през 1961). От Байконур са изхвърчали корабите " Восток ", " Восход ", " Союз " и орбиталните станции от серията " Салют " и " Мир ", първата съветска совалка Буран, както и доста изкуствени спътници и междупланетни галактически апарати. Байконур е единствения съветски космодрум, предопределен за изстрелване на всевъзможни видове ракети-носители. Само от него са изстрелвали пилотирани галактически кораби и спътници на геостационарна орбита.

1947 година
Тур Хейердал се насочва към Полинезия със своя сал “Кон-Тики ”. Норвежецът и още пет негови спътници отплават от Каляо, Перу. За 101 дни изминават 8000 км, стигайки до Туамоту в Полинезия на 7 август 1947. Салът е копие на потребления в древността сал от балсови трупи.

1932 година
Официално е оповестено откриването на ваксина срещу жълтата тресчица. Жълтата тресчица е остра вирусна заразна болест у индивида, някои маймуни и гризачи.Тя е публикувана в Африка, Средна и Южна Америка. Пренася се от тип комари. Проявява се с висока температура, жълтеница, кръвоизливи, чернодробни и бъбречни увреждания; висока смъртност.

1930 година
Джон Гилгуд за първи път извършва ролята на Хамлет на сцената на лондонския спектакъл “Олд Вик ” и след това придобива славата на един от най-хубавите реализатори на шекспирови герои. Джон Гилгуд е британски артист и режисьор. На сцената е от 1921 година Дългогодишен водещ артист е в Шекспировия мемориален спектакъл. Справя се ослепително като реализатор на Шекспиров и Чехов репертоар. В киното дебютира през 1924 година - " Кой е този човек? ". През 30-те години се снима по-рядко, най-вече във филми на огромни режисьори - " Добрите приятелки " (1932 г.), " Тайният сътрудник " (1936 г.), " Света Йоанна " (1957 г.), " Баретите от Уимпоул стрийт " (1957 г.), " Томас Бекет " (1964 г.). Режисьор е на филмовия театър " Хамлет " (1964 г.). От края на 60-те и началото на 70-те години взе участие в едни от най-хубавите англо-американски филми: " Бъни Лейк го няма " (1965 г.), " О, каква прелестна война! " (1970 г.), " Убийство в “Ориент експрес " (1974 г.), " Далечните шатри " (1984 г.), " Ловна примамка " (1985 г.), " Книгата на Просперо " (1991 г.), " Стопанинът на къщата " (1992), " Последният рицар " (1995), " Преследван " (1995) година, " Блясък " (1996 г.), " Портрет на дама " (1996 г.), " Елизабет " (1997 г.), " The Ticchborne Claiment " (1998 г.), " Катастрофа " (2000 г.).

1923 година
В Лондон е открит стадион “Уембли ”. Той е издигнат през 1913 година Открит е с мач за купата на страната сред “Болтън ” и “Уест Хям ”. Има потенциал 100 000 места. Наричан е “футболна реликва ”, тъй като се смята, че е въпрос на чест за всеки футболист да стъпи на “Уембли ”. До 1953 е и знак на британската непобедимост - тогава Англия губи от Унгария с 3:6 в така наречен “мач на века ”.

1920 година
Азербейджан влиза в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Създадена е Азербайджанска ССР.

1914 година
Създадена е Лигата на нациите.

1814 година
Наполеон е изпратен на изгнание на остров Елба. Наполеон I (Наполеон Бонапарт) е френски император (1804-1814 година и 1815 г.). Той е пръв консул на Френската република (1799-1804 г.). Издига се във френската войска по време на Великата френска гражданска война и във войните на Директорията. Чрез държавен прелом на Осемнадесети брюмер, на 9 ноември 1799 година ликвидира Директорията. Като пръв консул концентрира в ръцете си цялата власт. През 1804 година се афишира за император и открива абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява съвсем цяла Западна и Централна Европа. През 1812 година нахлува в Русия, само че е победен. Претърпява проваляне в решителната Лайпцигска борба 1813 година През април 1814 година е заставен да се отхвърли от престола и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 година още веднъж поема властта във Франция, само че след провалянето при Ватерло (18 юни 1815 г.) наново се отхвърля от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира.

1788 година
Мериленд става седмия щат на Съединени американски щати.

1784 година
Изобретателите Б. Лонуа и Ж. Бенвеню показват във Франция първият публично приет самозадвижващ се модел на вертолет.

1770 година
Капитан Джеймс Кук на борда на „ Индевър “ дебаркира в Австралия. Джеймс Кук е британски мореплавател. Ръководи три околосветски експедиции и открива доста нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 година до 1775 година провежда втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Юж. Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните региони на Тихия океан; приключва с откриването на Хавайските о-ви, след което се насочва на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. Завръща се на Хаваите, където е погубен от локалното население през 1779 година

На тази дата са родени:

1937 година
Роден е Саддам Хюсеин – някогашен президент на Ирак, управлявал страната от 1979 до 2003. Още на млади години Саддам желае властта и взема съществено присъединяване в мирния прелом през 1968, посредством който партията Баас идва на власт. Той е вицепрезидент по времето на Ахмед Хасан Ал-Бакър, и през 1979 заема поста му, откакто възрастният Ал-Бакър се отдръпва заради здравословни проблеми. Саддам стартира да основава фетиш към личността си и посредством брутални издевателства над кюрдите на север, убийства на водещи политически фигури и елиминация на всички други партии съумява да управлява страната. Той е и основател на Ирано-иракската война, почнала през 1980 и траяла до 1988, без да излъчи явен победител. Тази война изтощава и съвсем унищожава до тогава стабилната иракска стопанска система. Няколко години суша довеждат Ирак до ръба на филантропична рецесия, която взима своя връх по време на войната в Персийския залив. Саддам Хюсеин е свален от власт на 9 април 2003 година, когато американските войски завладяват Багдад. Той е в неопределеност до 13 декември същата година, когато е хванат покрай родния си град Тикрит. На 5 ноември 2006 година Върховният иракски углавен арбитражен съд признава Садам Хюсеин за отговорен в осъществяването на закононарушения против човечеството, за нареждането на убийството на 148 шиити през 1982 година в град Дуджейл, и e наказан на гибел посредством обесване. Месец по-късно,на 26 декември, апелативната камара на Върховния иракски арбитражен съд удостоверява присъдата. Смъртната присъда е изпълнена на 30 декември 2006 година

1874 година
Роден е Карл Краус - австрийски публицист, журналист и лингвист. В литературата влиза със сатиричния пасквил “Разрушената литература ” (1897 г.), с който се афишира срещу виенските декаденти. Издава и редактира сп. “Факел ” ( “Die Fackel ”, 1899-1936 г.). Публикува многочислени есета и публикации по въпросите на литературата и езика, сборници със сатирични фейлетони и афоризми на тематики от интернационалния и австрийския живот. Връх в творчеството му е философската антивоенна драма “Последните дни на човечеството ” (1918-1919 г.). Лириката, която разгласява, е в духа на философската поезия на Й. В. Гьоте, постоянно стиховете са близки до импресионистичната лирика на Х. Моргенщерн и Д. Ф. Лилиенкрон. Стилът му е преносен, с контрастни съпоставки. На български език е преведена книгата му “Кутията на Пандора ”.

1758 година
Роден е Джеймс Монро - американски политик, посланик, пети президент на Съединени американски щати. Завършва колежа “Уилям и Мери ” през 1776 година Участва във Войната за самостоятелност (1775-1783 г.). Ранен е и излиза в оставка с чин “майор ”. През 1780-1783 година учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 година е член на легислатурата на Вирджиния. През 1783-1786 година е в Континенталния конгрес. До 1790 година е практикуващ правист. През 1790-1794 година е сенатор от Вирджиния. През 1794-1796 година е дипломат на Съединени американски щати във Франция. В интервала 1799-1802 година е губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 година президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, с цел да оказва помощ на американския дипломат Р. Ливингстън в договарянията за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 година е подписан контракт за приемане на цяла Луизиана от Съединени американски щати. През 1803-1807 година Джеймс Монро е дипломат във Великобритания; през януари 1811 година още веднъж е определен за губернатор на Вирджиния, само че през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните против Вашингтон през август 1814 година той изтегля целия списък на Държавния департамент, от септември 1814 година е и боен министър. Печели безапелационно президентските избори през 1816 година и 1820 година Периодът на неговия мандат е прочут като “ерата на единодушието ” в историята на Съединени американски щати, а името му се свързва с “доктрината Монро ” - външнополитическа идея, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 година, която заявява правилото за взаимната невмешателство във вътрешните каузи на страните от американския и европейския континент (особено известен е лозунгът “Америка за американците ”). Доктрината става основа за външната политика на Съединени американски щати, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се отдръпва от дейната политика живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна непълнота. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 година е заровен още веднъж в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 тома (1898-1903 г.), оставя незавършени записки.

1442 година
Роден е Едуард IV - британски крал (1461-1483 година, с спиране 1470 - април 1471 г.). Пръв представител е на Йоркската династия. Заема престола по време на войната сред Червената и Бялата роза, като смъква Хенри IV Ланкастер. Опитите му да понижи политическото въздействие на феодалната върхушка провокира прекосяването на последователите му от бароните (начело с граф Уоруик) към ланкастерската партия и е свален от престола (октомври 1470 г.) Разгромява ланкастерците в борбите при Барнет и Тюксбери (май 1471 г.). Устойчивата кралска хазна, попълвана от доброволни вноски на популацията, насилствените заеми от градовете и митническите такси разрешават на Едуард IV да ръководи без да привиква Народното събрание. Поощрява индустрията и търговията.

На тази дата умират:

1945 година
Умира Бенито Мусолини (наричан Дуче) - фашистки деспот (дуче) (1922-1943 г.), основател (1919 г.) и идеолог на фашизма. Инициатор е за основаването на корпорации по професионален и публичен принцип в Италия, някогашен член на Социалистическата партия. От 1914 година пропагандира политика на шовинизъм и милитаризъм. Получава властта през октомври 1922 година Води нападателна външна политика. През 1936 година превзема Етиопия. През същата година основава оста " Берлин-Рим ", взе участие в Антикоминтернския пакт. По време на Втората международна война Италия води война в съюз с нацистка Германия. Арестуван е по заповед на краля, освободен от германците, Мусолини ръководи учредената от него в Северна Италия Италианска обществена република (1943-1945 г.). На 28 април 1945 година е хванат при бягството му за Швейцария, на брега на езеро Комо. Осъден е на разстрел от спонтанен съд, с ръководител партизанския пълководец. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1920 година
Умира Климент Аркадиевич Тимирязев - съветски естествоизпитател дарвинист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1890 г.). Роден е на 3 юни 1843 година През 1865 година приключва Петербургския университет. Светогледът му се построява под въздействието на философските материалистически възгледи на А. И. Херцен, Н. Г. Чернишевски и други революционни демократи, трудовете на Д. И. Менделеев, В. О. Ковалевски и А. О. Ковалевски, И. И. Мечников и изключително на И. М. Сеченов и Ч. Дарвин. През 1868 година по предложение на А. Н. Бекетов е командирован от Петербургския университет за професорска специализация в Германия и Франция; работи в лабораториите на огромни учени от региона на физиката, химията, физиологията и ботаниката (Г. Кирхоф, Хелмхолц, Р. Бунзен, П. Бертло, Ж. Бусен, К. Бернар, В. Хофмайстер). През 1870-1892 година е учител в Петровската земеделска и горска академия (дн. Московска селскостопанска академия “К. А. Тимирязев ”). През 1871 година пази магистърска дисертация на тематика “Спектралният разбор на хлорофила ”, а през 1875 година - докторска дисертация за усвояването на светлината от растенията. От 1878 година е професор в Московския университет. През 1911 година напуща университета в символ на митинг против дейностите на министъра на просветата Касо. След 1911 година са възобновени професорските му права в Московския университет. Занимава се и с литературнопублицистична активност. Изследва физиологията на растенията и учи процеса фотосинтеза. В цикъл лекции, изнесени в Лондонското кралско сдружение ( “Космическата роля на растенията ”, 1903 г.), Тимирязев обобщава своите многогодишни проучвания в региона на фотосинтезата. Статиите му, отдадени на дарвинизма, са събрани в кн. “Кратък етюд върху теорията на Дарвин ” (1865 г.) и “Чарлз Дарвин и неговото обучение ” (1882 г.). Опитва се да приложи теоретичните си проучвания в практиката (през 1872 година по негова самодейност на територията на Петровската селскостопанска академия е издигнат първият в Русия вегетационен дом). Тимирязев е почетен член на Лондонското кралско сдружение (1911 г.), почетен лекар на университетите в Глазгоу (1901 г.), Кеймбридж (1909 г.) и Женева (1909 г.), член сътрудник е на Единбургското ботаническо сдружение (1911 г.), почетен член е на доста съветски университети и научни сдружения.

1903 година
Умира Джозая Гибс - американски физик теоретик, един от основателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 година Систематизира достиженията на термодинамиката и статиката, като приключва тяхното теоретично мотивиране. Въвежда и развива графичните способи за проучване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи размера, силата и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото изискване за равновесие в хетерогенните системи, основава термодинамиката на повърхностните феномени и електрохимичните процеси. Обобщава правилото на ентропията, като ползва втория закон на термодинамиката към необятен клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се дефинират направлението на реакциите и изискванията за равновесие в смеси с друга степен на трудност. Той е един от основателите на векторното броене в неговата модерна форма. ( " Елементи на векторния разбор ", 1881-1884 г.).

1813 година
Умира Михаил Иларионович Кутузов - съветски пълководец, генерал-фелдмаршал (31 август 1812 г.). Завършва с отличие Дворянското артилерийско учебно заведение през 1759 година и работи в него като учител по математика. Получава първо офицерско звание - прапоршчик през 1761 година, и е назначен за пълководец на рота в Астраханския пехотен полк. През 1762 година е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. В интервала 1764-1765 година като пълководец на дребни отряди взе участие в потушаването на въстанията на полските бунтовници. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) взе участие в боевете при Ларга, Кагул и други. През 1774 година получава рана в слепоочието и изгубва лявото си око. Десет години по-късно е създаден в чин генерал-майор. Михаил Кутузов образува егерски корпус, с който взе участие в Руско-турската война (1787-1791 г.). Като пълководец на колона взе участие в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на съветска дипломатическа задача в Истанбул (1792-1794 г.), демонстрира се като кадърен посланик и печели за Русия редица политически и търговски преимущества. От 1795-1799 година е контрольор и командващ войските във Финландия и извършва дипломатически задания в Прусия и Швеция. Получава званието военачалник на пехотата през 1798 година През 1799-1801 година е литовски, а по-късно и петербургски боен губернатор. Изпада в недружелюбност през 1802 година и напуща армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ съветската войска, изпратена да оказва помощ на Австрия. След капитулацията на австрийската войска при Улм посредством популярния марш-маньовър от Браунац до Оломнец съумява да избави съветските войски от удара на император Наполеон I. В хода на отстъплението печели две сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на съветската войска при Аустерлиц (2 декември 1805 г.) Кутузов съумява да избави остатъците от войските. В интервала 1806-1807 година е киевски губернатор, година по-късно е назначен за пълководец на корпус в молдовската войска, а от 1809-1811 година – за литовски боен губернатор. Назначен е за командващ молдовската войска и съумява с дейни дейности с една акция (1811 г.) да приключи войната. На 29 октомври 1811 година получава купата граф. Той е притежател на ордена “Св. Георги ” II степен. Като умел посланик подписва преференциалния Букурещки кротичък контракт. В началото на войната (1812 г.) е шеф на Петербургското, а по-късно на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ на 26 август 1812 година Чрез сполучливи и ловки маневри дава генерално стълкновение на Наполеон при Бородино, само че не му разрешава да завоюва стратегическата победа. За да резервира армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се отдръпна по опожарения и опустошен път през Смоленск. След няколко сражения френската войска е победена и напуща Русия. На 6 декември 1812 година получава звание княз на Смоленск. Ръководи дейностите на съветската войска при започване на Европейския поход. Умира в Полша.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;

Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР