Колекцията на Васил Божков не е минала през процеса на идентификация, твърдят от Националната галерия
На територията на София единствено Националната изложба може да прави идентификация на творби на изкуството, а досега към нея не са били отправени никакви поръчки за идентификация на сбирката на Васил Божков - нито от него самия, като физическо лице, нито от някои от неговите компании или фондации, които хората считат, че са свързани с него.
Това разгласи изкуствоведът и пиар на Националната изложба Весела Радоева в утринния блок на Българска национална телевизия.
Припомняме, че през вчерашния ден стартира описването на част от предметите от сбирката на Васил Божков и по думите на Радоева една кола с творби на изобразителното изкуство са били докарани в Националната изложба.
В Националната изложба има депа, където творбите да бъдат съхранени. Има ясно избрани стелажи – едни за живопис, други – за статуя, в тях са включени климатични уреди, които поддържат съответната мокрота и температура.
След като творбите се пренесат в депата, Националната изложба поема отговорността, че в тези пространства никой няма да има достъп до тях, че те ще са на безусловно несъмнено и предпазено място и че в съответните пространства ще бъдат единствено творбите от сбирката на Васил Божков – т.е. те няма да се смесват с творби на Националната изложба.
Радоева изясни, че ще отнеме много време да се транспортира античната сбирка на Васил Божков , само че че по-бързо ще протече към този момент почналият развой по преместване на творбите на изобразителното изкуство. Те са много по-млади, в по-добро физическо положение. Тяхното превозване се прави в наличието на реставратор, организатор, изкуствовед. Те взимат решение по какъв начин да бъдат опаковани картините и по какъв начин да бъдат превозени. Тук Радоева даде някои дребни механически детайлности - при превозването постоянно картините се излагат прави една до друга, защото по този начин се заобикаля рискът по-малките да хлътват в по-големите.
Радоева посочи още, че Васил Божков има към 3000 предмета в сбирката си, като по-познатите са античните творби. Те са показвани в изложения, както в чужбина, по този начин и в България. Графиките и картините, които се изземват като доказателства по следствието против Васил Божков, не са били излагани в изложения и от Националната изложба не знаят на кого тъкмо тези творби се водят.
Към момента единственият ангажимент на Националната изложба е да помогне с мнение по какъв начин най-безопасно творбите на изкуството да бъдат опаковани и превозени до хранилищата й, а не да се произнесе с оценка кое е скъпо и кое не.
„ Това са други въпроси, свързани с идентификацията, която не се прави в момента” – акцентира Весела Радоева.
Тя в детайли описа по какъв начин се прави процесът на идентификация.
По Закона за културното завещание има Наредба № Н-3, която е за идентификация на културните монументи и воденото на указател от страна на Министерството на културата. Тази разпоредба е обвързвана с държавната грижа и отговорност за социализацията на скъпи сбирки и сбирки. Идентификация съгласно Закона за културното завещание и наредбата може да изиска всяко юридическо лице и съгласно профила на творбите и съгласно профила на музеите, които са изброени в Закона.
За да стартира идентификацията, е належащо да се приготви избран набор от документи, свързани с произхода на творбата, метода на придобиване и с публична поръчка от страна на физическото или юридическото лице идентификацията да бъде направена от експерти.
Според наредбата се образува комисия от петима членове , от които трима наложително са от музея, в който се прави идентификацията, а другите двама са записани в регистъра с специалисти, воден в Министерството на културата . Идентификацията е нескончаем развой, като сред поръчващия и извършващия я се подписва контракт, в който всички периоди се разказват. Обичайна процедура при осъществяване на идентификацията е творбите, на които се прави тази оценка, да бъдат предоставени на музея, където този развой протича. Когато тези артефакти са доста огромни и сложни за преместване или пък преместването е рисково за тяхното физическо положение, е допустимо те да не бъдат донасяни в съответния музей, само че това би трябвало да се реши от реставратори, а не от изкуствоведи .
„ Тази процедурата не е лека – не е от през днешния ден за идната седмица. Тя зависи от броя на творбите, защото ангажира специалисти от музея или от Националната изложба, както е в тази ситуация, чиято единствена активност не е единствено идентификацията, а и организирането на изложения, инвентаризация на фондовете и т.н.”, обърна внимание Радоева.
Тя направи уточнението, че Васил Божков, както и всеки колекционер, не е задължен по закон да прави идентификация на сбирката си . Но в случай че един притежател на творби реши да записва в Министерството на културата това, което има като сбирка, с концепцията един ден да открие личен музей, то той е задължен по закон да премине през процеса на идентификация.
В същото време на уеб страницата на Министерството на културата в раздела „ Частни музеи " преди всичко е посочен музеят на Васил Божков - ръководител на УС на Фондация "Тракия ". Следват Нумизматичният музей - Русе на проф. Димитър Драганов, музеят на Димитър Иванов, ръководител на Фондация „ Арете - Фол”, музеят на Анна Петрова Димитрова, шеф на съдружие „ Гема 11” в гр. Чирпан.
Това разгласи изкуствоведът и пиар на Националната изложба Весела Радоева в утринния блок на Българска национална телевизия.
Припомняме, че през вчерашния ден стартира описването на част от предметите от сбирката на Васил Божков и по думите на Радоева една кола с творби на изобразителното изкуство са били докарани в Националната изложба.
В Националната изложба има депа, където творбите да бъдат съхранени. Има ясно избрани стелажи – едни за живопис, други – за статуя, в тях са включени климатични уреди, които поддържат съответната мокрота и температура.
След като творбите се пренесат в депата, Националната изложба поема отговорността, че в тези пространства никой няма да има достъп до тях, че те ще са на безусловно несъмнено и предпазено място и че в съответните пространства ще бъдат единствено творбите от сбирката на Васил Божков – т.е. те няма да се смесват с творби на Националната изложба.
Радоева изясни, че ще отнеме много време да се транспортира античната сбирка на Васил Божков , само че че по-бързо ще протече към този момент почналият развой по преместване на творбите на изобразителното изкуство. Те са много по-млади, в по-добро физическо положение. Тяхното превозване се прави в наличието на реставратор, организатор, изкуствовед. Те взимат решение по какъв начин да бъдат опаковани картините и по какъв начин да бъдат превозени. Тук Радоева даде някои дребни механически детайлности - при превозването постоянно картините се излагат прави една до друга, защото по този начин се заобикаля рискът по-малките да хлътват в по-големите.
Радоева посочи още, че Васил Божков има към 3000 предмета в сбирката си, като по-познатите са античните творби. Те са показвани в изложения, както в чужбина, по този начин и в България. Графиките и картините, които се изземват като доказателства по следствието против Васил Божков, не са били излагани в изложения и от Националната изложба не знаят на кого тъкмо тези творби се водят.
Към момента единственият ангажимент на Националната изложба е да помогне с мнение по какъв начин най-безопасно творбите на изкуството да бъдат опаковани и превозени до хранилищата й, а не да се произнесе с оценка кое е скъпо и кое не.
„ Това са други въпроси, свързани с идентификацията, която не се прави в момента” – акцентира Весела Радоева.
Тя в детайли описа по какъв начин се прави процесът на идентификация.
По Закона за културното завещание има Наредба № Н-3, която е за идентификация на културните монументи и воденото на указател от страна на Министерството на културата. Тази разпоредба е обвързвана с държавната грижа и отговорност за социализацията на скъпи сбирки и сбирки. Идентификация съгласно Закона за културното завещание и наредбата може да изиска всяко юридическо лице и съгласно профила на творбите и съгласно профила на музеите, които са изброени в Закона.
За да стартира идентификацията, е належащо да се приготви избран набор от документи, свързани с произхода на творбата, метода на придобиване и с публична поръчка от страна на физическото или юридическото лице идентификацията да бъде направена от експерти.
Според наредбата се образува комисия от петима членове , от които трима наложително са от музея, в който се прави идентификацията, а другите двама са записани в регистъра с специалисти, воден в Министерството на културата . Идентификацията е нескончаем развой, като сред поръчващия и извършващия я се подписва контракт, в който всички периоди се разказват. Обичайна процедура при осъществяване на идентификацията е творбите, на които се прави тази оценка, да бъдат предоставени на музея, където този развой протича. Когато тези артефакти са доста огромни и сложни за преместване или пък преместването е рисково за тяхното физическо положение, е допустимо те да не бъдат донасяни в съответния музей, само че това би трябвало да се реши от реставратори, а не от изкуствоведи .
„ Тази процедурата не е лека – не е от през днешния ден за идната седмица. Тя зависи от броя на творбите, защото ангажира специалисти от музея или от Националната изложба, както е в тази ситуация, чиято единствена активност не е единствено идентификацията, а и организирането на изложения, инвентаризация на фондовете и т.н.”, обърна внимание Радоева.
Тя направи уточнението, че Васил Божков, както и всеки колекционер, не е задължен по закон да прави идентификация на сбирката си . Но в случай че един притежател на творби реши да записва в Министерството на културата това, което има като сбирка, с концепцията един ден да открие личен музей, то той е задължен по закон да премине през процеса на идентификация.
В същото време на уеб страницата на Министерството на културата в раздела „ Частни музеи " преди всичко е посочен музеят на Васил Божков - ръководител на УС на Фондация "Тракия ". Следват Нумизматичният музей - Русе на проф. Димитър Драганов, музеят на Димитър Иванов, ръководител на Фондация „ Арете - Фол”, музеят на Анна Петрова Димитрова, шеф на съдружие „ Гема 11” в гр. Чирпан.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ