Нова мега агенция ще отговаря за държавните компании
На доктрина новият законопроект звучи добре. Практиката до момента обаче демонстрира, че доста и от до момента записаните условия за бистрота и положително ръководство към държавните компании се съблюдават единствено официално.
© Цветелина Белутова Нова държавна конструкция, която сплотява Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) и Българската организацията за вложения (БАИ), ще дава отговор за ръководството на обществените предприятия в страната. Тя ще е на послушание на Министерския съвет и ще изготвя разпоредбите, по които ще се избира мениджмънта на фирмите с мажоритарно държавно присъединяване.
Структурата, наречена Агенция за обществените предприятия и вложенията всяка година ще изготвя аналитични отчети за положението на обществените компании в страната и ще следи те да са задоволително транспарантни, като подават информация за финансовото си положение, осъществени покупко-продажби със свързани лица, възнагражденията на мениджърите, за осъществяването на предоставените отговорности и така нататък Засега държавните компании ще останат под контрола на министерствата по ресори, както до момента, само че в бъдеще когато новата организация развие потенциал е допустимо и те да бъдат трансферирани към нея.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това планува план на Закон за обществените предприятия, качен за публично разискване в портала Strategy.bg. В претекстовете към законопроекта се показва, че задачата му е " да вкара нови стандарти за ръководство на обществените предприятия като извлече най-хубавото от интернационалния опит и положителни практики ".
Текстовете би трябвало да бъдат признати от Народното събрание доникъде на годината, защото с тях правителсвото ще отговори на един от уговорките, които страната пое по пътя към еврото. А той е за модернизиране на ръководството на държавните предприятия в сходство с положителните интернационалните практики. За рамка са взети насоките на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за корпоративното ръководство на обществените компании. Мисия на организацията беше в София, а по-късно и подпомагаше процеса по основаване на текстовете.
Нов ред за приватизация
Проектът планува да отпадне така наречен Забранителен лист за приватизация, в който влизат куп държавни компании. Вместо това решението за приватизация за всички сдружения с над 50% държавно присъединяване към този момент ще би трябвало да се взима от Народното събрание. Министерският съвет обаче ще има право да продава обособени елементи от имуществото на търговски сдружения като се изключи лечебните заведения. Логиката на текстовете е ясна - да не минава всяка продажба на актив от държавна компания през Народното събрание, което би било тромаво и бюрократично, само че рискът е държавното управление да заобикаля депутатите и да продава основни елементи и апетитни парцели без глоба.
Предага се съществуващите държавни предприятия, които реализират най-вече търговски функционалности да се реорганизират в търговски сдружения, а тези провеждащи обществени функционалности и политики да бъдат реорганизирани в административни структури.
В същото време се не разрешава да се зъдават нови държавни компании, " в случай че се планува те да правят най-вече стопанска активност, която би могла да се реализира от частен оператор за облага ". Като цяло е въведена добра, въпреки и разтеглива формулировка по кое време страната има смисъл да се намесва на пазара със свои обществени сдружения, като те са обосновани с нужда да:
- се отстраняват съществуващи пазарни дефекти;
- се дават артикули или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие;
- се ръководи стратегическо за страната имущество.
Този тест би могъл да се приложи към актуалните държавни сдружения и по този начин да се реши кои от тях не се вписват и надлежно е разумно да се приватизират.
Без зам-министри в бордовете
Ако има една несъмнено добра концепция в текстовете, то тя е възбраната членове на органите за ръководство и надзор на държавните предприятия да са народни представители, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети, регионални шефове и техните заместници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, шефове на организации и така нататък В момента е всеобща процедура в бордовете на държавните сдружения да се включват зам.-министри или други близки до властта представители на администрацията за да си добавят приходите.
Ново условие е в състава на надзорните препоръки и препоръките на шефовете да се включват самостоятелни членове, чийто брой следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Изрично е посочено, че не са самостоятелни членове представителите на страната.
Какво ще прави новата организация
Новата организация ще има двустепенна форма на ръководство, с контролен съвет, избиран директно от Народното събрание. Тя ще е на послушание към Министерския съвет, само че ще продължи да се води вторичен разпоредник с бюджетни средства към Министерството на стопанската система. Тя действително ще се образува, посредством прекръщаване на АПСК, като в нея ще се влее БАИ, а шефът на втората ще бъде освободен. Новото звено ще следи за цялостната политика на страната по отношение на обществените компании. То ще се регистрира пред кабинета и ще работи под надзора на премиера или отраслов вицепремиер.
" Ако нещо в ръководството на държавните компании се издъни, отговорността към този момент ще се носи от цялото държавно управление. Потенциално това би трябвало да усили политическата отговорност и да обезпечи механизми за реализиране на обща политика в даден бранш – помним да вземем за пример разминаването сред визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за ориста на БДЖ ", показва Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система в собствен текст по тематиката. Според него сходно звено има всичките благоприятни условия да бъде " най-малко ненапълно сполучливо на фона на сегашната обстановка ".
Новата организация ще би трябвало да прави мониторинг на активността на обществените предприятия всяка година и да изготвя систематизиран отчет. На нейната интернет страница се разгласяват и докладите за активността на държавните компании, салда, даже доклад за възнагражденията на мениджмънта. Ако тя поеме в бъдеще и функционалностите по практикуване правата на страната в капитала на обществените предприятия, то от нея може да има и още един плюс. Тя ще обезсмисли структури като Държавната консолидационна компания - диверсифициран холдинг към икономическото министерство вкючващ в себе си разнородни компании, и те могат да бъдат отстранени.
" Всичко това, несъмнено, не подсигурява по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, само че въпреки всичко е стъпка в вярната посока ", съгласно Ганев. Както и той показва обаче – не е ясно дали планът ще остане в този му тип и откакто бъде прегледан от депутатите или част от условията ще се омекотят.
© Цветелина Белутова Нова държавна конструкция, която сплотява Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (АПСК) и Българската организацията за вложения (БАИ), ще дава отговор за ръководството на обществените предприятия в страната. Тя ще е на послушание на Министерския съвет и ще изготвя разпоредбите, по които ще се избира мениджмънта на фирмите с мажоритарно държавно присъединяване.
Структурата, наречена Агенция за обществените предприятия и вложенията всяка година ще изготвя аналитични отчети за положението на обществените компании в страната и ще следи те да са задоволително транспарантни, като подават информация за финансовото си положение, осъществени покупко-продажби със свързани лица, възнагражденията на мениджърите, за осъществяването на предоставените отговорности и така нататък Засега държавните компании ще останат под контрола на министерствата по ресори, както до момента, само че в бъдеще когато новата организация развие потенциал е допустимо и те да бъдат трансферирани към нея.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това планува план на Закон за обществените предприятия, качен за публично разискване в портала Strategy.bg. В претекстовете към законопроекта се показва, че задачата му е " да вкара нови стандарти за ръководство на обществените предприятия като извлече най-хубавото от интернационалния опит и положителни практики ".
Текстовете би трябвало да бъдат признати от Народното събрание доникъде на годината, защото с тях правителсвото ще отговори на един от уговорките, които страната пое по пътя към еврото. А той е за модернизиране на ръководството на държавните предприятия в сходство с положителните интернационалните практики. За рамка са взети насоките на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за корпоративното ръководство на обществените компании. Мисия на организацията беше в София, а по-късно и подпомагаше процеса по основаване на текстовете.
Нов ред за приватизация
Проектът планува да отпадне така наречен Забранителен лист за приватизация, в който влизат куп държавни компании. Вместо това решението за приватизация за всички сдружения с над 50% държавно присъединяване към този момент ще би трябвало да се взима от Народното събрание. Министерският съвет обаче ще има право да продава обособени елементи от имуществото на търговски сдружения като се изключи лечебните заведения. Логиката на текстовете е ясна - да не минава всяка продажба на актив от държавна компания през Народното събрание, което би било тромаво и бюрократично, само че рискът е държавното управление да заобикаля депутатите и да продава основни елементи и апетитни парцели без глоба.
Предага се съществуващите държавни предприятия, които реализират най-вече търговски функционалности да се реорганизират в търговски сдружения, а тези провеждащи обществени функционалности и политики да бъдат реорганизирани в административни структури.
В същото време се не разрешава да се зъдават нови държавни компании, " в случай че се планува те да правят най-вече стопанска активност, която би могла да се реализира от частен оператор за облага ". Като цяло е въведена добра, въпреки и разтеглива формулировка по кое време страната има смисъл да се намесва на пазара със свои обществени сдружения, като те са обосновани с нужда да:
- се отстраняват съществуващи пазарни дефекти;
- се дават артикули или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие;
- се ръководи стратегическо за страната имущество.
Този тест би могъл да се приложи към актуалните държавни сдружения и по този начин да се реши кои от тях не се вписват и надлежно е разумно да се приватизират.
Без зам-министри в бордовете
Ако има една несъмнено добра концепция в текстовете, то тя е възбраната членове на органите за ръководство и надзор на държавните предприятия да са народни представители, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети, регионални шефове и техните заместници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, шефове на организации и така нататък В момента е всеобща процедура в бордовете на държавните сдружения да се включват зам.-министри или други близки до властта представители на администрацията за да си добавят приходите.
Ново условие е в състава на надзорните препоръки и препоръките на шефовете да се включват самостоятелни членове, чийто брой следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Изрично е посочено, че не са самостоятелни членове представителите на страната.
Какво ще прави новата организация
Новата организация ще има двустепенна форма на ръководство, с контролен съвет, избиран директно от Народното събрание. Тя ще е на послушание към Министерския съвет, само че ще продължи да се води вторичен разпоредник с бюджетни средства към Министерството на стопанската система. Тя действително ще се образува, посредством прекръщаване на АПСК, като в нея ще се влее БАИ, а шефът на втората ще бъде освободен. Новото звено ще следи за цялостната политика на страната по отношение на обществените компании. То ще се регистрира пред кабинета и ще работи под надзора на премиера или отраслов вицепремиер.
" Ако нещо в ръководството на държавните компании се издъни, отговорността към този момент ще се носи от цялото държавно управление. Потенциално това би трябвало да усили политическата отговорност и да обезпечи механизми за реализиране на обща политика в даден бранш – помним да вземем за пример разминаването сред визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за ориста на БДЖ ", показва Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система в собствен текст по тематиката. Според него сходно звено има всичките благоприятни условия да бъде " най-малко ненапълно сполучливо на фона на сегашната обстановка ".
Новата организация ще би трябвало да прави мониторинг на активността на обществените предприятия всяка година и да изготвя систематизиран отчет. На нейната интернет страница се разгласяват и докладите за активността на държавните компании, салда, даже доклад за възнагражденията на мениджмънта. Ако тя поеме в бъдеще и функционалностите по практикуване правата на страната в капитала на обществените предприятия, то от нея може да има и още един плюс. Тя ще обезсмисли структури като Държавната консолидационна компания - диверсифициран холдинг към икономическото министерство вкючващ в себе си разнородни компании, и те могат да бъдат отстранени.
" Всичко това, несъмнено, не подсигурява по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, само че въпреки всичко е стъпка в вярната посока ", съгласно Ганев. Както и той показва обаче – не е ясно дали планът ще остане в този му тип и откакто бъде прегледан от депутатите или част от условията ще се омекотят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ