Денят 3 декември в българската история
На тази дата през 1866 година Петко Рачов Славейков стартира да издава в Цариград в. " Македония ". В хода на Руско-турската война, през 1877 година командваните от Мехмед Али паша турски елементи подхващат три несполучливи офанзиви против съветските позиции при Арабаконак.
Държавният съвет утвърждава държавния герб на България на 3 декември 1971 година С Указ на Държавния съвет на 17 август 1971 година е одобрен планът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в Конституцията от 1971 година и планува под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9. IX. 1944, както е съгласно Конституцията от 1947 година Най-старият български герб датира към 1402 година и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414 - 1418 г.).
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет – годината е 1950.
2013 година
Президентът присъжда Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” на:
1. Асен Шопов - първа степен „ за огромните му заслуги в региона на културата и изкуството “
2. Франсис Джеймс Томсън - първа степен „ за неговия важен принос в изследването на остарялата българска книжовност и за популяризирането на българската просвета и просвета “.
2006 година
Основана е Политическа партия ГЕРБ по самодейност на тогавашния кмет на София Бойко Борисов на основата на основаното по-рано през същата година гражданско съдружие с име „ Граждани за европейско развиване на България “ и абревиатура „ ГЕРБ “.
ПП ГЕРБ е дясноцентристка консервативна политическа партия в България, самоопределяща се като дясноцентристка.
2003 година
Президентът присъжда Орден „ Стара планина ” на Ян Ковач, ексклузивен и пълномощен дипломат на Словашката република в Република България първа степен.
2002 година
Президентът присъжда Орден „ Стара планина ” на Тошо Тошев - първа степен.
1960 година
По самодейност на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специфична продукция, Министерският съвет основава външнотърговското дружество " Тексим " за доставки на специфични производства, в т. ч. и оръжия. За няколко години то реализира отлични резултати и се употребява с поддръжката на Тодор Живков. През април 1962 година се обособява като независимо дружество на стопанска сметка и като обособена юридическа персона. В края на 1964 година " Тексим " към този момент е притежател на кораби с общ тонаж 223 000 т., 6 самолета за задокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни сдружения и Морска комерсиална банка.
1955 година
Бившите членове на Демократическата партия - Стойчо Мошанов и Методи Янчулев са наказани надлежно на 12 година и на 15 година затвор, защото " активността и на двамата е умишлена..., типично помагаческа, а не подбудителска ".
В интервала 26 – 27 април 1954 година се организира правосъден развой против някогашните членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш ръководител на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са наказани в началото на 3 години и 4 месеца затвор и конфискация на една трета от имуществото им, тъй като са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски сътрудник Никола Милев (с полицейски псевдоним " доктор Парвус " ). Централен комитет на Българска комунистическа партия обаче остава неудовлетворен и провокира преразглеждане на делото.
1950 година
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет.
1928 година
Обнародван е Закон за стабилизиране на лв. и за монетната циркулация в Царство България.
1895 година
В интервала 3-16 декември (15-28 декември 1895 година по нов стил) се организира Втори конгрес на Легалната македонска организация - вземат участие 32 сдружения в емиграция. За ръководител на Върховния македонски комитет е определен ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отделят и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
1891 година
Народното заседание приема Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество.
Законът е един от най-значимите документи в историята на българската войска. Прилагането му изиграва забележителна роля, с цел да се трансформира тя в съвременна, отговаряща на условията на времето въоръжена мощ. Въоръжените сили се разделят на настояща войска, аварийна войска и национално опълчение. Съществен детайл в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в спокойно време включват в състава си с изключение на пехотни елементи и елементи от родовете войски. Дивизията става освен организационна, само че и бойна единица. Броят на пехотните полкове в спокойно време е избран на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията - в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.
1877 година
Командваните от Мехмед Али паша турски елементи подхващат три несполучливи офанзиви против съветските позиции при Арабаконак.
1866 година
Петко Рачов Славейков стартира да издава в Цариград в. " Македония ".
В. " Македония " е спиран 5 пъти от турската цензура, а след 25 юли 1872 година поради публикацията на Петко Рачов Славейков " Двете управляващи и касти " издаването му е прекъснато дефинитивно.
На тази дата са родени:
1945 година
Роден е Божидар Димитров – български историк и археолог, журналист, държавник. Завършва компетентност " История " в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1974 г.); лекар е по история (1986 г.) и старши теоретичен помощник. Специализира в Париж (1975 г.), а през 80-те години на ХХ в. – във Ватикана (Секретен архив). Божидар Димитров е експерт по Българско средновековие, само че има необятни научноизследователски ползи в съвсем всички съществени интервали на българското минало (античност и тракология, история на българските земи през ХV-ХVIII в., нова история, история и модерно развиване на Македония). Дълги години управлява археологически разкопки в Созопол и на други места, занимава се и с подводна археология. Активен популяризатор е на българската история в медиите (в-к " Труд ", " 24 часа ", " Дума " и др.; авторски ТВ излъчвания в " 7 дни ", " Скат " и " Ден " ). Директор е на Националния исторически музей (1991-1998 г.; от 2002 г.). Автор е на 26 монографии. Книги: " Българските средновековни градове и замъци " (1982 година, в съавторство), " Петър Богдан Бакшев ” (1986 г.), " Хроника на Освободителната война, 1877-1878 година ” (1997 г.), " Лъжите на македонизма " (1999 г.), " Светослав Тертер ” (2000 г.), " Александър Македонски и българите " (2001 г.), " Българи и италианци " (2002 г.) и други
1902 година
Роден е Кирил Спиридонов Мирчев - български лингвист, експерт по старобългарски език и българска диалектология, член-кореспондент на Българска академия на науките от 1945 година Завършва славянска лингвистика в СУ (1927 г.). Специализира в Краков (1925-1926 г.). Преподавател по българско езикознание и старобългарски език в СУ; началник на Катедрата по история на български език (от 1941 г.), ексклузивен професор от 1941 година, постоянен професор от 1946 година Ръководител на Секцията по история на български език в Института по български език при Българска академия на науките. Съчинения: “История на българския език ” (1949 г.), “Старобългарски език ” (1954 г.), “Историческа граматика на българския език ” (1958 г.), “Българският език през вековете ” (1964 г.), “Енински деятел. Старобългарски монумент от ХI в. ” (1965 година, в съавторство с Хр. Кодов). Умира на 21 декември 1975 година в София.
1889 година
Роден е Стоян Загорчинов - български белетрист и драматург. Следва история в СУ (1908-1910 г.). От 1910 година до 1912 година е студент по история и лингвистика в Женева. Завършва история в СУ (1915 г.). Преподава френски език във Военноморското учебно заведение във Варна (1920-1925 г.), до 1948 година работи във Военното учебно заведение в София. Сътрудник на литературния щемпел преди 9.09.1944 година, а по-късно редактор във вестник " Литературен фронт " и сп. " Септември ". Работи основно в региона на историческия разказ. Автор на пиеси, очерци, портрети, публикации и мемоари. Съчинения: " Легенда за Св. София " (1926 г.), " Ден финален - ден господен " (1931-1934 г.), " Първата сълза на Дон Жуан " (1938 г.), " Ръка Илиева " (1943 г.), " Байрактарят " (1950 г.), " Празник в Бояна " (1950 г.), " Бразди " (1956 г.), " Ивайло " (1962 г.), " Един живот в сянка " (1966 г.). Умира на 31 януари 1969 година в София.
1823 година
Роден е Станислав Доспевски (Зафир Димитров) - български иконописец. Син на Димитрий Самоковец и внук на Христо Доспеец. Най-изявен и най-даровит представител на Самоковската художествена школа, основоположник на българското художествено възобновление. Първоначално учи при татко си, който го води в доста градове из България и Македония да му оказва помощ. След като приключил самоковското учебно заведение, постъпил в пловдивската гимназия (тогава татко му рисувал икони в пловдивската черква " Св. Богородица " ). От 1838 година до 1843 година работи с татко си и чичо си Захарий в Рилския манастир икони и стенна живопис. През 1852 година отпътува за Киев да следва живопис (тогава приел името Станислав); от Киев отива в Москва, учи 3 години, а след това в Петербург, където приключва (1856 г.) със сребърен орден за живопис на голо тяло. През 1859 година се открива в Пазарджик. През 1862 година създава фрески и икони в старозагорската черква " Св. Димитрий " (опожарена след въстанието); изображения от него има в Троянския манастир, в перущенската черква " Св. Архангел Михаил ", в пловдивската " Св. Богородица ", в цариградската " Св. Стефан " (Фенер), в пазарджишката " Св. Богородица " и в мн. други манастири и църкви (София, Бобошево, Тулча, Самоков, Варна, Ловеч, Севлиево, Габрово, Карлово, Берковица, Троян, Пещера, Брацигово, Стрелча и др.). Най-много работи в Пловдивско и Одринско. Занимава се и с революционна дейност; поддържа връзка с Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. Турците го арестуват (1877 г.); заточен в Цариград, където е погубен в пандиза. Най-хубава икона - " Св. Архангел Гавраил ". Рисува също портрети на Ст. Захариев, доктор Ст. Чомаков, Найден Геров, доктор Г. Вълкович, госпожа Чомакова, Ив. Денкоглу и други Във всички свои икони Доспевски съблюдава нормалните видове, открити от православната традиция, създава фигурите, диплениците, архитектурата и пейзажа. И в иконата, и в стенописта стои по-високо от тогавашните светогорски и съветски майстори. Като портретист е също талантлив: умее да съобщи правилно характера и физиономията, да оживи лицето с израз и да го одухотвори. Техниката му е гладка, класическа, споена. Доспевски е един от създателите на българската пейзажна живопис. Умира на 6 януари 1878 година в Цариград.
1820 година
Роден е Сава Хаджиилиев Доброплодни - български възрожденски възпитател, литератор и сценичен деятел. Учи в родния си град и в Цариград, където приключва с отличие Куручешменското учебно заведение (1842 г.). Учител в Котел и Шумен. В Шумен се среща с полски и маджарски емигранти (Лайош Кошут). Подготвя книги за учебното заведение, обикаля из Централна и Източна България, отпечатва в Земун образователни управления (1853 г.). Предприема пътешестване до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След Кримската война е преподавател в Шумен, създател на четирикласното учебно заведение и негов пръв шеф, ръководител на основаното от него читалище, в което урежда театрални представления. От 1859 година до 1862 година е шеф на полугимназията в Сливен. До и след Освобождението на България работи като преподавател в доста селища, развива дейна социална активност. Издава вестник " Нова българска пчела " (1887-88 г.). Член на БДК (дн. БАН) от 1881 година, почетен член от 1884 година Автор на побългарената комедия " Михал " (1853 г.) и на други пиеси, които се играят през 80-те години, на " Кратка автобиография на С. И. Доброплодни " (1893 г.) - скъп извор за Българското възобновление. Умира на 19 април 1894 година в София.
На тази дата умират:
1949 година
Умира Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) – български публицист класик. През 1895 година напуща гимназията и става преподавател в родното си място. Роден е на 18 юли 1877 година в с. Байлово, Софийско. Следващата година кандидатства в Рисувалното учебно заведение, само че не е признат. Не съумява да приключи и гимназията, само че буйно чете, пробва да написа овреме стихове и разкази. За пръв път печата през 1895 година През 1898-1899 година е в родното си село. От 1899 година е в София, където работи като публицист, издава списание " Селска разговорка ". От 1903 година благодарение на проф. Ив. Шишманов е назначен на работа в Университетската библиотека, а през 1906-1907 година е командирован във Франция. От 1926 година до 1944 година е организатор на музея " Иван Вазов " в столицата. Участва в редактирането на вестник " Българан ", списание " Слънчоглед ", вестник " Развигор ", детски издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 година Съчинения: " Разкази " (т. I, II, 1904 година, 1911 г.), " Гераците " (1911 г.), " Пижо и Пендо " (1917 г.), " Сборник от разкази " (1923 г.), " Земя " (1928 г.), " Ян Бибиян. Невероятни завършения на едно хлапе " (1933 г.), " Ян Бибиян на луната " (1934 г.), " Под манастирската лоза " (1936 г.) и др.Елин Пелин е един от най-популярните български създатели за деца.
1934 година
Умира Отон Иванов (О. И. Хаджидинчов) - участник в българското национално-освободително придвижване. Учи в гръцко учебно заведение в Пловдив. Работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград) и в Пазарджик, където развива социална и просветна активност. Член на Пазарджишкия революционен комитет. Доверено лице на Г. Бенковски и други апостоли, взе участие интензивно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). По време на въстанието провежда дружини в родопски села, само че е хванат от турците и заточен на о. Кипър. След Освобождението 1878 година живее в Пещера и Пазарджик. Член на БТЦК, който приготвя Съединението 1885 година По време на ръководството на Ст. Стамболов (1887-1894 г.) се открива във Варна. Съдейства на З. Стоянов при събирането на материали за " Записки по българските въстания ".
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Държавният съвет утвърждава държавния герб на България на 3 декември 1971 година С Указ на Държавния съвет на 17 август 1971 година е одобрен планът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в Конституцията от 1971 година и планува под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9. IX. 1944, както е съгласно Конституцията от 1947 година Най-старият български герб датира към 1402 година и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414 - 1418 г.).
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет – годината е 1950.
2013 година
Президентът присъжда Орден „ Св. св. Кирил и Методий ” на:
1. Асен Шопов - първа степен „ за огромните му заслуги в региона на културата и изкуството “
2. Франсис Джеймс Томсън - първа степен „ за неговия важен принос в изследването на остарялата българска книжовност и за популяризирането на българската просвета и просвета “.
2006 година
Основана е Политическа партия ГЕРБ по самодейност на тогавашния кмет на София Бойко Борисов на основата на основаното по-рано през същата година гражданско съдружие с име „ Граждани за европейско развиване на България “ и абревиатура „ ГЕРБ “.
ПП ГЕРБ е дясноцентристка консервативна политическа партия в България, самоопределяща се като дясноцентристка.
2003 година
Президентът присъжда Орден „ Стара планина ” на Ян Ковач, ексклузивен и пълномощен дипломат на Словашката република в Република България първа степен.
2002 година
Президентът присъжда Орден „ Стара планина ” на Тошо Тошев - първа степен.
1960 година
По самодейност на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специфична продукция, Министерският съвет основава външнотърговското дружество " Тексим " за доставки на специфични производства, в т. ч. и оръжия. За няколко години то реализира отлични резултати и се употребява с поддръжката на Тодор Живков. През април 1962 година се обособява като независимо дружество на стопанска сметка и като обособена юридическа персона. В края на 1964 година " Тексим " към този момент е притежател на кораби с общ тонаж 223 000 т., 6 самолета за задокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни сдружения и Морска комерсиална банка.
1955 година
Бившите членове на Демократическата партия - Стойчо Мошанов и Методи Янчулев са наказани надлежно на 12 година и на 15 година затвор, защото " активността и на двамата е умишлена..., типично помагаческа, а не подбудителска ".
В интервала 26 – 27 април 1954 година се организира правосъден развой против някогашните членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш ръководител на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са наказани в началото на 3 години и 4 месеца затвор и конфискация на една трета от имуществото им, тъй като са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски сътрудник Никола Милев (с полицейски псевдоним " доктор Парвус " ). Централен комитет на Българска комунистическа партия обаче остава неудовлетворен и провокира преразглеждане на делото.
1950 година
Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет.
1928 година
Обнародван е Закон за стабилизиране на лв. и за монетната циркулация в Царство България.
1895 година
В интервала 3-16 декември (15-28 декември 1895 година по нов стил) се организира Втори конгрес на Легалната македонска организация - вземат участие 32 сдружения в емиграция. За ръководител на Върховния македонски комитет е определен ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отделят и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.
1891 година
Народното заседание приема Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество.
Законът е един от най-значимите документи в историята на българската войска. Прилагането му изиграва забележителна роля, с цел да се трансформира тя в съвременна, отговаряща на условията на времето въоръжена мощ. Въоръжените сили се разделят на настояща войска, аварийна войска и национално опълчение. Съществен детайл в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в спокойно време включват в състава си с изключение на пехотни елементи и елементи от родовете войски. Дивизията става освен организационна, само че и бойна единица. Броят на пехотните полкове в спокойно време е избран на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията - в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.
1877 година
Командваните от Мехмед Али паша турски елементи подхващат три несполучливи офанзиви против съветските позиции при Арабаконак.
1866 година
Петко Рачов Славейков стартира да издава в Цариград в. " Македония ".
В. " Македония " е спиран 5 пъти от турската цензура, а след 25 юли 1872 година поради публикацията на Петко Рачов Славейков " Двете управляващи и касти " издаването му е прекъснато дефинитивно.
На тази дата са родени:
1945 година
Роден е Божидар Димитров – български историк и археолог, журналист, държавник. Завършва компетентност " История " в Софийски университет “Св. Климент Охридски ” (1974 г.); лекар е по история (1986 г.) и старши теоретичен помощник. Специализира в Париж (1975 г.), а през 80-те години на ХХ в. – във Ватикана (Секретен архив). Божидар Димитров е експерт по Българско средновековие, само че има необятни научноизследователски ползи в съвсем всички съществени интервали на българското минало (античност и тракология, история на българските земи през ХV-ХVIII в., нова история, история и модерно развиване на Македония). Дълги години управлява археологически разкопки в Созопол и на други места, занимава се и с подводна археология. Активен популяризатор е на българската история в медиите (в-к " Труд ", " 24 часа ", " Дума " и др.; авторски ТВ излъчвания в " 7 дни ", " Скат " и " Ден " ). Директор е на Националния исторически музей (1991-1998 г.; от 2002 г.). Автор е на 26 монографии. Книги: " Българските средновековни градове и замъци " (1982 година, в съавторство), " Петър Богдан Бакшев ” (1986 г.), " Хроника на Освободителната война, 1877-1878 година ” (1997 г.), " Лъжите на македонизма " (1999 г.), " Светослав Тертер ” (2000 г.), " Александър Македонски и българите " (2001 г.), " Българи и италианци " (2002 г.) и други
1902 година
Роден е Кирил Спиридонов Мирчев - български лингвист, експерт по старобългарски език и българска диалектология, член-кореспондент на Българска академия на науките от 1945 година Завършва славянска лингвистика в СУ (1927 г.). Специализира в Краков (1925-1926 г.). Преподавател по българско езикознание и старобългарски език в СУ; началник на Катедрата по история на български език (от 1941 г.), ексклузивен професор от 1941 година, постоянен професор от 1946 година Ръководител на Секцията по история на български език в Института по български език при Българска академия на науките. Съчинения: “История на българския език ” (1949 г.), “Старобългарски език ” (1954 г.), “Историческа граматика на българския език ” (1958 г.), “Българският език през вековете ” (1964 г.), “Енински деятел. Старобългарски монумент от ХI в. ” (1965 година, в съавторство с Хр. Кодов). Умира на 21 декември 1975 година в София.
1889 година
Роден е Стоян Загорчинов - български белетрист и драматург. Следва история в СУ (1908-1910 г.). От 1910 година до 1912 година е студент по история и лингвистика в Женева. Завършва история в СУ (1915 г.). Преподава френски език във Военноморското учебно заведение във Варна (1920-1925 г.), до 1948 година работи във Военното учебно заведение в София. Сътрудник на литературния щемпел преди 9.09.1944 година, а по-късно редактор във вестник " Литературен фронт " и сп. " Септември ". Работи основно в региона на историческия разказ. Автор на пиеси, очерци, портрети, публикации и мемоари. Съчинения: " Легенда за Св. София " (1926 г.), " Ден финален - ден господен " (1931-1934 г.), " Първата сълза на Дон Жуан " (1938 г.), " Ръка Илиева " (1943 г.), " Байрактарят " (1950 г.), " Празник в Бояна " (1950 г.), " Бразди " (1956 г.), " Ивайло " (1962 г.), " Един живот в сянка " (1966 г.). Умира на 31 януари 1969 година в София.
1823 година
Роден е Станислав Доспевски (Зафир Димитров) - български иконописец. Син на Димитрий Самоковец и внук на Христо Доспеец. Най-изявен и най-даровит представител на Самоковската художествена школа, основоположник на българското художествено възобновление. Първоначално учи при татко си, който го води в доста градове из България и Македония да му оказва помощ. След като приключил самоковското учебно заведение, постъпил в пловдивската гимназия (тогава татко му рисувал икони в пловдивската черква " Св. Богородица " ). От 1838 година до 1843 година работи с татко си и чичо си Захарий в Рилския манастир икони и стенна живопис. През 1852 година отпътува за Киев да следва живопис (тогава приел името Станислав); от Киев отива в Москва, учи 3 години, а след това в Петербург, където приключва (1856 г.) със сребърен орден за живопис на голо тяло. През 1859 година се открива в Пазарджик. През 1862 година създава фрески и икони в старозагорската черква " Св. Димитрий " (опожарена след въстанието); изображения от него има в Троянския манастир, в перущенската черква " Св. Архангел Михаил ", в пловдивската " Св. Богородица ", в цариградската " Св. Стефан " (Фенер), в пазарджишката " Св. Богородица " и в мн. други манастири и църкви (София, Бобошево, Тулча, Самоков, Варна, Ловеч, Севлиево, Габрово, Карлово, Берковица, Троян, Пещера, Брацигово, Стрелча и др.). Най-много работи в Пловдивско и Одринско. Занимава се и с революционна дейност; поддържа връзка с Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. Турците го арестуват (1877 г.); заточен в Цариград, където е погубен в пандиза. Най-хубава икона - " Св. Архангел Гавраил ". Рисува също портрети на Ст. Захариев, доктор Ст. Чомаков, Найден Геров, доктор Г. Вълкович, госпожа Чомакова, Ив. Денкоглу и други Във всички свои икони Доспевски съблюдава нормалните видове, открити от православната традиция, създава фигурите, диплениците, архитектурата и пейзажа. И в иконата, и в стенописта стои по-високо от тогавашните светогорски и съветски майстори. Като портретист е също талантлив: умее да съобщи правилно характера и физиономията, да оживи лицето с израз и да го одухотвори. Техниката му е гладка, класическа, споена. Доспевски е един от създателите на българската пейзажна живопис. Умира на 6 януари 1878 година в Цариград.
1820 година
Роден е Сава Хаджиилиев Доброплодни - български възрожденски възпитател, литератор и сценичен деятел. Учи в родния си град и в Цариград, където приключва с отличие Куручешменското учебно заведение (1842 г.). Учител в Котел и Шумен. В Шумен се среща с полски и маджарски емигранти (Лайош Кошут). Подготвя книги за учебното заведение, обикаля из Централна и Източна България, отпечатва в Земун образователни управления (1853 г.). Предприема пътешестване до Виена, Бърно, Прага и Карлсбад. След Кримската война е преподавател в Шумен, създател на четирикласното учебно заведение и негов пръв шеф, ръководител на основаното от него читалище, в което урежда театрални представления. От 1859 година до 1862 година е шеф на полугимназията в Сливен. До и след Освобождението на България работи като преподавател в доста селища, развива дейна социална активност. Издава вестник " Нова българска пчела " (1887-88 г.). Член на БДК (дн. БАН) от 1881 година, почетен член от 1884 година Автор на побългарената комедия " Михал " (1853 г.) и на други пиеси, които се играят през 80-те години, на " Кратка автобиография на С. И. Доброплодни " (1893 г.) - скъп извор за Българското възобновление. Умира на 19 април 1894 година в София.
На тази дата умират:
1949 година
Умира Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) – български публицист класик. През 1895 година напуща гимназията и става преподавател в родното си място. Роден е на 18 юли 1877 година в с. Байлово, Софийско. Следващата година кандидатства в Рисувалното учебно заведение, само че не е признат. Не съумява да приключи и гимназията, само че буйно чете, пробва да написа овреме стихове и разкази. За пръв път печата през 1895 година През 1898-1899 година е в родното си село. От 1899 година е в София, където работи като публицист, издава списание " Селска разговорка ". От 1903 година благодарение на проф. Ив. Шишманов е назначен на работа в Университетската библиотека, а през 1906-1907 година е командирован във Франция. От 1926 година до 1944 година е организатор на музея " Иван Вазов " в столицата. Участва в редактирането на вестник " Българан ", списание " Слънчоглед ", вестник " Развигор ", детски издания. Член е на Българската академия на науките от 1940 година Съчинения: " Разкази " (т. I, II, 1904 година, 1911 г.), " Гераците " (1911 г.), " Пижо и Пендо " (1917 г.), " Сборник от разкази " (1923 г.), " Земя " (1928 г.), " Ян Бибиян. Невероятни завършения на едно хлапе " (1933 г.), " Ян Бибиян на луната " (1934 г.), " Под манастирската лоза " (1936 г.) и др.Елин Пелин е един от най-популярните български създатели за деца.
1934 година
Умира Отон Иванов (О. И. Хаджидинчов) - участник в българското национално-освободително придвижване. Учи в гръцко учебно заведение в Пловдив. Работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград) и в Пазарджик, където развива социална и просветна активност. Член на Пазарджишкия революционен комитет. Доверено лице на Г. Бенковски и други апостоли, взе участие интензивно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). По време на въстанието провежда дружини в родопски села, само че е хванат от турците и заточен на о. Кипър. След Освобождението 1878 година живее в Пещера и Пазарджик. Член на БТЦК, който приготвя Съединението 1885 година По време на ръководството на Ст. Стамболов (1887-1894 г.) се открива във Варна. Съдейства на З. Стоянов при събирането на материали за " Записки по българските въстания ".
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ