Денят 18 януари в българската история
На тази дата Православната черква отбелязва празника Атанасовден. На 18 януари 1902 година турското държавно управление дава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) 14 500 златни турски лири, с цел да откупи свободата на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Отвличането им от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград), цели да изнуди властта за пари, с които да закупят оръжие за организацията. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени, а независимост изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на ВМОРО.
На 18 януари са родени: писателят Григор Пърличев, филологът Александър Балабанов, политикът Йордан Соколов, поетът Недялко Йорданов.
На 18 януари умира архитектът и сценограф Ангел Ахрянов (Джото).
2018 година
Хиляди се включват в петия митинг в София под надпис " Да защитим Пирин, да защитим България! ". Протестиращите против смяната в проекта за ръководство на Национален парк „ Пирин “ блокират за час кръстовището при Орлов мост.
2009 година
Основано е Българско неделно учебно заведение „ Слънчо “ - учебно заведение на българската общественост в Провинция Гаутенг, Република Южна Африка, с клонове в Йоханесбург и Претория. На откриването му участва българският дипломат Володя Нейков. Предвидено е в него да се учат български език и литература, история и география на България от 1 до 4 клас. Редовните образователни занятия стартират от 25 януари 2009 година Директор на учебното заведение е Бисерка Чавдарова.
2008 година
България и Русия подписват междуправителствено съглашение за съдействие при построяването на газопровода „ Южен поток “, който да минава през територията на България. Споразумението е утвърдено от българския парламент на 25 юли 2008 година
1990 година
Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на Българска комунистическа партия. Тодор Живков е арестуван под стража като основен провинен за икономическата рецесия в България.
1985 година
Проведена е среща на Политбюро и Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася отчет за резултатите от акцията по преименуването на българските турци, съгласно който до 14 януари 1985 година са заменени имената на 310 000 души най-вече от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. Централен комитет на Българска комунистическа партия изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен " Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа еднородност ", в който за първи път се приказва за " възродителен развой " и " промяна на имената ". Посочва се, че " писмено " е открито, че българските турци са " потомци на ислямизирани в предишното българи " и че задачата на " преименуването " е " дефинитивно и окончателно да откъснем това население от турцизма " и да се реализира " избистряне и подсилване " на неговото българско национално схващане.
1960 година
Във Варна е учредено държавното издателство “Георги Бакалов ” - издателство за литература с морска тема, научна, икономическа, преводна и истинска художествена литература. Излизат редица поредици ( " Световни морски новели " ), библиотеки ( " Нептун ", " Морета, крайбрежия и хора ", " Галактика " ), антологии. Издава сборник " Фар ", както и книжовен сборник " Простори ".
1956 година
Влиза в деяние първата българска радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.
1945 година
На съвещание на Върховния съюзен съвет на Български земеделски народен съюз доктор Георги М. Димитров под натиска на руските представители в Съюзна контролна комисия и на Българска работническа партия (к) подава оставка от поста основен секретар на Български земеделски народен съюз. На този пост е определен Никола Петков.
Никола Петков е политически и държавен деятел. Роден е в София. Завършва право в Париж. Член е на Български земеделски народен съюз, през 1932–1933 година е в състава на Политическа партия на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". Редактира печатния орган на съюза " Земеделско знаме ". През 1933 година минава към Български земеделски народен съюз " Георги Марков ". След държавния прелом на 19 май 1934 година се причислява към Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ". През 1937 година още веднъж се включва в редовете на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". По време на Втората международна война 1939–1945 година възприема концепцията за основаване на Отечествения фронт. От август 1943 година взе участие в състава на Националния комитет на Отечествен фронт като представител на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". След 9 септември 1944 година е министър без портфейл в първото държавно управление на Отечествен фронт (1944–1946 г.). През лятото на 1945 година напуща държавното управление и образува опозиционния Български земеделски народен съюз (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. " Народно земеделско знаме ". Народен представител e в VI Велико народно събрание (1946–1949 г.). През лятото на 1947 година му е лишен депутатският имунитет и е наказан на гибел за противодържавна активност.
1902 година
Турското държавно управление дава на ВМОРО 14 500 златни турски лири, с цел да бъде освободена американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Двете дами са отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград). Действията на четата целят набиране на средства за закупуване на оръжие, което да бъде сложено разполагаем на ВМОРО. Затова организацията слага като изискване за освобождението на двете пленнички даването на паричен откуп от Турция. Опитът на турските управляващи да открият и унищожават четата приключват без триумф. Междувременно аферата придобива популярност и под натиска на интернационалната и изключително на американската общност турското държавно управление е насила да одобри настояването на четата. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на независимост, те изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на ВМОРО.
1878 година
Долнодунавският отряд, управителен от военачалник Цимерман, подхваща нахлуване в региона на Южна Добруджа. Отрядът в началото има задача дружно с Източния отряд да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна.
Освободени са Свиленград и Асеновград. По същото време са освободени и селищата в региона на Ивайловградско.
На тази дата са родени:
1940 година
Роден е Недялко Йорданов - стихотворец и драматург. През 1962 година приключва българска лингвистика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски ”. В интервала 1962-1963 година работи като преподавател в Малко Търново. През 1963 година е драматург на Бургаския спектакъл. Започва да разгласява през 1954 година във вестник " Черноморски фронт " (Бургас). Активно сътрудничи на периодическия щемпел. Превежда лирика от съветски и турски език. Негови творби са превеждани на съветски, полски, немски и други езици. Негови произведения са " Всичко ще изпитаме " (1963 г.), " Едно дете приказва с татко си " (1964 г.), " Когато ставаме татковци " (1965 г.), " Ние не имаме вяра в щъркели " (пиеса, 1968 г.), " И въпреки всичко обич " (1968 г.), " Ние сме на двадесет и пет години " (пиеса, 1969 г.), " Въпрос на принцип " (пиеса, 1972 г.), " Лирика " (1973 г.), " Мотопедът " (лирична комедия, 1973 г.) и други Режисьор на: " Мотопедът " (1975 г.), " Старецът ", " Любов необяснима " (1977 г.), " Кажи ми, Кармен " (1979 г.), " Един час със … " (1990 г.), " Остаряваме постепенно ", стих. (1990 г.), " Не остарявай обич " (1991 г.), " Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември ", язвителен алманах (1992 г.) и други
1935 година
Роден е Дамян Дамянов - български стихотворец. Завършва българска лингвистика в Софийския университет през 1961 година Работи като книжовен съветник във вестник " Народна юноша ". От 1968 година е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел " Поезия " на списание " Пламък ". Първата му обява е от 1949 година във вестник " Сливенско дело ". През 1997 година получава премията " Ив. Вазов " за цялостното си литературно творчество. Негови съчинения " Ако нямаше огън " (1958), " Очакване " (1960), " Лирика " (1962), " Стени " (1964), " Живей по този начин, че... Есета, силуети, импресии " (1969), " Тетрадка по всичко " (1980), " Отворен кръг " (1983), " Таванът " (1983), " Любовна поезия " (1990; 2. изд. 1992), " Още съм жив " (1993). Автор на пиеси, есета, пътни бележки и други
1933 година
Роден е Йордан Соколов - български правист, политик. През 1956 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет. Секретар е на Държавния арбитраж (1956-1958 г.). Адвокат е в София (1958-1980 г.). Член на ЦИК (1990 г.). Юридически консултант на президента е в интервала 1990-1991 година През 1991 година е министър на вътрешните работи в кабинета на Ф. Димитров. Депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX Общински народен съвет. Председател на парламентарна група на Съюз на демократичните сили (1995 г.), ръководител на XXXVIII Общински народен съвет, ръководител на парламентарна комисия Съвет по европейски въпроси (2000 г.).
Умира на 24 февруари 2016 година в София.
1920 година
Родена е Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) - българска езиковедка. През 1942 година приключва славянска лингвистика в СУ. През 1971 година е професор в Института за български език при Българска академия на науките, а от 1979 година е директор). Хоноруван доцент и професор по История на българския език във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " (1969 г.). Един от съставителите на " Речник на актуалния български литературен език " (1955-1959 г.). Чл.-кор. на Българска академия на науките (от 1981 г.). Негови съчинения са " Развой на бъдеще време - Futurum в българския език от Х до ХVIII в. " (1962 г.), " Германов алманах " - български писмен монумент от Х в. в дубликат от 1359 година " (1965 г.), " Хомилията на Епифаний за слизането в пъкъла. Неизвестен старобългарски превод " (1975, в съавторство с Ж. Икономова) и други, авторка на проучвания върху стила и езика на Кл. Охридски, Й. Екзарх, Евтимий Търновски, И. Блъсков, В. Друмев, П. Славейков и други
1905 година
Роден е Александър Петров Стоименов - български художник - живописец и плакатист. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В интервала 1940 година - 1941 година специализира във Флоренция. След което работи като преподавател по изобразяване в София и живописен редактор в изданието “Наука и изкуство ”. Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на обществени тематики. Работи в региона на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в основаването на “Братската могила ” в Парка на свободата (днешната Борисовата градина) в София. По-известни произведения са “Портрет на дамата на художника ” (1936 г.), “Предградие ” (1937 г.), “Рибар ” (1937 г.), “Завръщане ” (1938 г.), “Портрет на момиченце ” (1958 г.), “Площад “Народно заседание ” (1959 г.), “На намерено ” (1962 г.), “Созопол ” (1963 г.), “На диалог ” (1964 г.), “Портрет на Рибаров ” (1967 г.), “Лодки ” (1967 г.), “Автопортрет ” (1968 г.), “Натюрморт ” (1968 г.) и други
1894 година
Роден е Константин Гърнев - български художник. Завършва художественото си обучение в Мюнхен през 1930 година при Франц декор Щук, където остава да работи и живее. Живописните му произведения се отличават със синтетични форми и изразителност. По-известни творби: " Цирк в Мюнхен " (1932 г.), " Кавалджия " (1934 г.), " Светогорски аскет " (1934 г.), " Портрет на девойка Г. " (1934 г.), " Хоро " (1935 г.), " Дете с китара " (1948 г.), " Ослепен от войната " (1951 г.), " Стрижене на овци " (1952 г.), " Българска майка " (1954 г.), " Пострадала от войната " (1954 г.), " Варварски коне " (1960 г.), " Български кукли " (1964 г.) и други
1879 година
Роден е Александър Балабанов - български държавник, лингвист класик, стихотворец, публицист, преводач и книжовен критик. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 г.) и в София, следва класическа лингвистика в Лайпциг. През 1904 година пази докторска дисертация в Ерланген. От 1917 година е ексклузивен и постоянен професор, началник е на Катедрата по класическа лингвистика в Софийския университет, основава специалността " Класическа лингвистика ". Основава литературно-художественото списание " Художник ", дружно с Й. Хербст редактира вестник " Време ",редактор е в във вестник " Развигор " и сп. " Прометей ". Превежда произведения от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и други Съчинения: " Еволюция на претекстовете в гръцката лирика през класическия интервал " (1911 г.), " История на класическата литература " (1914 г.) (2 модифицирани издания 1917 година, трето модифицирани издания 1931 г.), " Облакът като претекст в поезията " (1914 г.), " Мястото на българската литература " (1930 г.), " Любов и лирика " (1939 г.), " Джобен българско-английски речник " (1943 година, 1946 година, 1991 г.), " Студии, публикации, рецензии, мемоари ", т. 1-2. 1973 г.-1978 година, " И аз на тоя свят ", автобиографична повест (1979 г.), " И аз на тоя свят. Спомени от всякакви времена " (1985 г.), " Избрани преводи " (1989 г.). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, доктор Айдинов и други
1856 година
Роден е Никола Генев – български офицер, генерал-майор от 1904 година Сподвижник на Васил Левски, деен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец взе участие в Руско-турската война; взе участие в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско-българската война е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е отпред на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.
1830 година
Роден е Григор Пърличев - български публицист, преводач, държавник. Учи в Охрид, преподавател в Тирана. Следва медицина в Атина, само че прекъсва заради финансови усложнения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 година продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, трансферира се във Филологическия факултет. През 1860 година печели първа премия в годишния поетически конкурс с поемата си " Арматилос " ( " Сердарят " ). От 1860 година е преподавател в Охрид. През 1862 година написва поемата " Скендербег ". Заменя гръцкия език с българския в учебните заведения и в църквите (1863 г.). По негова самодейност през 1869 година е основано първото читалище в Охрид. Той е създател на стихотворенията ( " Докога, братя благи българи ", " Чуйте, рожби македонци ", " Песен за заличаването на Охридската патриаршия " и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във вестник " Време ", " Македония ", " Право ". През 1884 година написа " Автобиография " (1894 година, посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.
На тази дата умират:
2007 година
Умира Ангел Любенов Ахрянов (Джото) - български проектант и сценограф
Работи като механически началник в строителството (1952), инвеститорски надзор (1952-1954 г.), архитект в Заводпроект (1956-1961 г.); учител по сградостроителство. Работи като проектант до 1964 година, след което се отдава на сценографията.
Сценограф е в Хасково (1964-1965 г.), в Младежкия спектакъл (1965-1967 г.), в Театъра на поезията и естрадата в София (1967-1969 г.), в НДТ „ Сълза и смях “ (1961-90 г.). Гост-художник е в множеството столични и провинциални подиуми, художник-постановчик в игралното кино, СИФ „ Бояна “ (1968-1990 г.) при основаването на кино лентата „ Мъжки времена ”.
Член е на четири креативен съюза — на художниците, на архитектите, на филмовите дейци, на публицистите. Той е от първите членове на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството и член на управителния съвет на Клуба. В неговия дом се организират съвещания на организационния комитет на първите манифестации. След възобновяване на БСДП е член на управлението на партията. Ръководител е и на групата на ораторите в предизборната акция на Съюз на демократичните сили. Напуска БСДП, защото не приема налаганата политика от управлението. Обвинява Петър Дертлиев в съдействие с Държавна сигурност, в съглашателство с Българска социалистическа партия и съзнателно пропадане на БСДП. От 1995 година работи в Столична община като заместник-кмет по културата и образованието в екипа на Стефан Софиянски. Член е на ДСБ.
Депутат е в Седмото велико национално заседание от ПГ на Съюз на демократичните сили (1990-91 г.).
Публикува редица публикации във вестниците „ Народна просвета “, „ Демокрация “ и „ Свободен народ “, както и в списание „ Театър. “ През 1991 година е изпълнителен шеф на в. „ Свободен народ “.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002
г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 година
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Енциклопедии – “LAROUSSE ”
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
На 18 януари са родени: писателят Григор Пърличев, филологът Александър Балабанов, политикът Йордан Соколов, поетът Недялко Йорданов.
На 18 януари умира архитектът и сценограф Ангел Ахрянов (Джото).
2018 година
Хиляди се включват в петия митинг в София под надпис " Да защитим Пирин, да защитим България! ". Протестиращите против смяната в проекта за ръководство на Национален парк „ Пирин “ блокират за час кръстовището при Орлов мост.
2009 година
Основано е Българско неделно учебно заведение „ Слънчо “ - учебно заведение на българската общественост в Провинция Гаутенг, Република Южна Африка, с клонове в Йоханесбург и Претория. На откриването му участва българският дипломат Володя Нейков. Предвидено е в него да се учат български език и литература, история и география на България от 1 до 4 клас. Редовните образователни занятия стартират от 25 януари 2009 година Директор на учебното заведение е Бисерка Чавдарова.
2008 година
България и Русия подписват междуправителствено съглашение за съдействие при построяването на газопровода „ Южен поток “, който да минава през територията на България. Споразумението е утвърдено от българския парламент на 25 юли 2008 година
1990 година
Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на Българска комунистическа партия. Тодор Живков е арестуван под стража като основен провинен за икономическата рецесия в България.
1985 година
Проведена е среща на Политбюро и Секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася отчет за резултатите от акцията по преименуването на българските турци, съгласно който до 14 януари 1985 година са заменени имената на 310 000 души най-вече от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. Централен комитет на Българска комунистическа партия изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен " Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа еднородност ", в който за първи път се приказва за " възродителен развой " и " промяна на имената ". Посочва се, че " писмено " е открито, че българските турци са " потомци на ислямизирани в предишното българи " и че задачата на " преименуването " е " дефинитивно и окончателно да откъснем това население от турцизма " и да се реализира " избистряне и подсилване " на неговото българско национално схващане.
1960 година
Във Варна е учредено държавното издателство “Георги Бакалов ” - издателство за литература с морска тема, научна, икономическа, преводна и истинска художествена литература. Излизат редица поредици ( " Световни морски новели " ), библиотеки ( " Нептун ", " Морета, крайбрежия и хора ", " Галактика " ), антологии. Издава сборник " Фар ", както и книжовен сборник " Простори ".
1956 година
Влиза в деяние първата българска радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.
1945 година
На съвещание на Върховния съюзен съвет на Български земеделски народен съюз доктор Георги М. Димитров под натиска на руските представители в Съюзна контролна комисия и на Българска работническа партия (к) подава оставка от поста основен секретар на Български земеделски народен съюз. На този пост е определен Никола Петков.
Никола Петков е политически и държавен деятел. Роден е в София. Завършва право в Париж. Член е на Български земеделски народен съюз, през 1932–1933 година е в състава на Политическа партия на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". Редактира печатния орган на съюза " Земеделско знаме ". През 1933 година минава към Български земеделски народен съюз " Георги Марков ". След държавния прелом на 19 май 1934 година се причислява към Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ". През 1937 година още веднъж се включва в редовете на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". По време на Втората международна война 1939–1945 година възприема концепцията за основаване на Отечествения фронт. От август 1943 година взе участие в състава на Националния комитет на Отечествен фронт като представител на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". След 9 септември 1944 година е министър без портфейл в първото държавно управление на Отечествен фронт (1944–1946 г.). През лятото на 1945 година напуща държавното управление и образува опозиционния Български земеделски народен съюз (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. " Народно земеделско знаме ". Народен представител e в VI Велико народно събрание (1946–1949 г.). През лятото на 1947 година му е лишен депутатският имунитет и е наказан на гибел за противодържавна активност.
1902 година
Турското държавно управление дава на ВМОРО 14 500 златни турски лири, с цел да бъде освободена американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Двете дами са отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 година по шосето сред Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград). Действията на четата целят набиране на средства за закупуване на оръжие, което да бъде сложено разполагаем на ВМОРО. Затова организацията слага като изискване за освобождението на двете пленнички даването на паричен откуп от Турция. Опитът на турските управляващи да открият и унищожават четата приключват без триумф. Междувременно аферата придобива популярност и под натиска на интернационалната и изключително на американската общност турското държавно управление е насила да одобри настояването на четата. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на независимост, те изнасят поредност от сказки в Европа и Съединени американски щати, с които разпространяват делото на ВМОРО.
1878 година
Долнодунавският отряд, управителен от военачалник Цимерман, подхваща нахлуване в региона на Южна Добруджа. Отрядът в началото има задача дружно с Източния отряд да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна.
Освободени са Свиленград и Асеновград. По същото време са освободени и селищата в региона на Ивайловградско.
На тази дата са родени:
1940 година
Роден е Недялко Йорданов - стихотворец и драматург. През 1962 година приключва българска лингвистика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски ”. В интервала 1962-1963 година работи като преподавател в Малко Търново. През 1963 година е драматург на Бургаския спектакъл. Започва да разгласява през 1954 година във вестник " Черноморски фронт " (Бургас). Активно сътрудничи на периодическия щемпел. Превежда лирика от съветски и турски език. Негови творби са превеждани на съветски, полски, немски и други езици. Негови произведения са " Всичко ще изпитаме " (1963 г.), " Едно дете приказва с татко си " (1964 г.), " Когато ставаме татковци " (1965 г.), " Ние не имаме вяра в щъркели " (пиеса, 1968 г.), " И въпреки всичко обич " (1968 г.), " Ние сме на двадесет и пет години " (пиеса, 1969 г.), " Въпрос на принцип " (пиеса, 1972 г.), " Лирика " (1973 г.), " Мотопедът " (лирична комедия, 1973 г.) и други Режисьор на: " Мотопедът " (1975 г.), " Старецът ", " Любов необяснима " (1977 г.), " Кажи ми, Кармен " (1979 г.), " Един час със … " (1990 г.), " Остаряваме постепенно ", стих. (1990 г.), " Не остарявай обич " (1991 г.), " Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември ", язвителен алманах (1992 г.) и други
1935 година
Роден е Дамян Дамянов - български стихотворец. Завършва българска лингвистика в Софийския университет през 1961 година Работи като книжовен съветник във вестник " Народна юноша ". От 1968 година е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел " Поезия " на списание " Пламък ". Първата му обява е от 1949 година във вестник " Сливенско дело ". През 1997 година получава премията " Ив. Вазов " за цялостното си литературно творчество. Негови съчинения " Ако нямаше огън " (1958), " Очакване " (1960), " Лирика " (1962), " Стени " (1964), " Живей по този начин, че... Есета, силуети, импресии " (1969), " Тетрадка по всичко " (1980), " Отворен кръг " (1983), " Таванът " (1983), " Любовна поезия " (1990; 2. изд. 1992), " Още съм жив " (1993). Автор на пиеси, есета, пътни бележки и други
1933 година
Роден е Йордан Соколов - български правист, политик. През 1956 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет. Секретар е на Държавния арбитраж (1956-1958 г.). Адвокат е в София (1958-1980 г.). Член на ЦИК (1990 г.). Юридически консултант на президента е в интервала 1990-1991 година През 1991 година е министър на вътрешните работи в кабинета на Ф. Димитров. Депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX Общински народен съвет. Председател на парламентарна група на Съюз на демократичните сили (1995 г.), ръководител на XXXVIII Общински народен съвет, ръководител на парламентарна комисия Съвет по европейски въпроси (2000 г.).
Умира на 24 февруари 2016 година в София.
1920 година
Родена е Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) - българска езиковедка. През 1942 година приключва славянска лингвистика в СУ. През 1971 година е професор в Института за български език при Българска академия на науките, а от 1979 година е директор). Хоноруван доцент и професор по История на българския език във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " (1969 г.). Един от съставителите на " Речник на актуалния български литературен език " (1955-1959 г.). Чл.-кор. на Българска академия на науките (от 1981 г.). Негови съчинения са " Развой на бъдеще време - Futurum в българския език от Х до ХVIII в. " (1962 г.), " Германов алманах " - български писмен монумент от Х в. в дубликат от 1359 година " (1965 г.), " Хомилията на Епифаний за слизането в пъкъла. Неизвестен старобългарски превод " (1975, в съавторство с Ж. Икономова) и други, авторка на проучвания върху стила и езика на Кл. Охридски, Й. Екзарх, Евтимий Търновски, И. Блъсков, В. Друмев, П. Славейков и други
1905 година
Роден е Александър Петров Стоименов - български художник - живописец и плакатист. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В интервала 1940 година - 1941 година специализира във Флоренция. След което работи като преподавател по изобразяване в София и живописен редактор в изданието “Наука и изкуство ”. Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на обществени тематики. Работи в региона на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в основаването на “Братската могила ” в Парка на свободата (днешната Борисовата градина) в София. По-известни произведения са “Портрет на дамата на художника ” (1936 г.), “Предградие ” (1937 г.), “Рибар ” (1937 г.), “Завръщане ” (1938 г.), “Портрет на момиченце ” (1958 г.), “Площад “Народно заседание ” (1959 г.), “На намерено ” (1962 г.), “Созопол ” (1963 г.), “На диалог ” (1964 г.), “Портрет на Рибаров ” (1967 г.), “Лодки ” (1967 г.), “Автопортрет ” (1968 г.), “Натюрморт ” (1968 г.) и други
1894 година
Роден е Константин Гърнев - български художник. Завършва художественото си обучение в Мюнхен през 1930 година при Франц декор Щук, където остава да работи и живее. Живописните му произведения се отличават със синтетични форми и изразителност. По-известни творби: " Цирк в Мюнхен " (1932 г.), " Кавалджия " (1934 г.), " Светогорски аскет " (1934 г.), " Портрет на девойка Г. " (1934 г.), " Хоро " (1935 г.), " Дете с китара " (1948 г.), " Ослепен от войната " (1951 г.), " Стрижене на овци " (1952 г.), " Българска майка " (1954 г.), " Пострадала от войната " (1954 г.), " Варварски коне " (1960 г.), " Български кукли " (1964 г.) и други
1879 година
Роден е Александър Балабанов - български държавник, лингвист класик, стихотворец, публицист, преводач и книжовен критик. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 г.) и в София, следва класическа лингвистика в Лайпциг. През 1904 година пази докторска дисертация в Ерланген. От 1917 година е ексклузивен и постоянен професор, началник е на Катедрата по класическа лингвистика в Софийския университет, основава специалността " Класическа лингвистика ". Основава литературно-художественото списание " Художник ", дружно с Й. Хербст редактира вестник " Време ",редактор е в във вестник " Развигор " и сп. " Прометей ". Превежда произведения от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и други Съчинения: " Еволюция на претекстовете в гръцката лирика през класическия интервал " (1911 г.), " История на класическата литература " (1914 г.) (2 модифицирани издания 1917 година, трето модифицирани издания 1931 г.), " Облакът като претекст в поезията " (1914 г.), " Мястото на българската литература " (1930 г.), " Любов и лирика " (1939 г.), " Джобен българско-английски речник " (1943 година, 1946 година, 1991 г.), " Студии, публикации, рецензии, мемоари ", т. 1-2. 1973 г.-1978 година, " И аз на тоя свят ", автобиографична повест (1979 г.), " И аз на тоя свят. Спомени от всякакви времена " (1985 г.), " Избрани преводи " (1989 г.). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, доктор Айдинов и други
1856 година
Роден е Никола Генев – български офицер, генерал-майор от 1904 година Сподвижник на Васил Левски, деен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец взе участие в Руско-турската война; взе участие в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско-българската война е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е отпред на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.
1830 година
Роден е Григор Пърличев - български публицист, преводач, държавник. Учи в Охрид, преподавател в Тирана. Следва медицина в Атина, само че прекъсва заради финансови усложнения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 година продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, трансферира се във Филологическия факултет. През 1860 година печели първа премия в годишния поетически конкурс с поемата си " Арматилос " ( " Сердарят " ). От 1860 година е преподавател в Охрид. През 1862 година написва поемата " Скендербег ". Заменя гръцкия език с българския в учебните заведения и в църквите (1863 г.). По негова самодейност през 1869 година е основано първото читалище в Охрид. Той е създател на стихотворенията ( " Докога, братя благи българи ", " Чуйте, рожби македонци ", " Песен за заличаването на Охридската патриаршия " и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във вестник " Време ", " Македония ", " Право ". През 1884 година написа " Автобиография " (1894 година, посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.
На тази дата умират:
2007 година
Умира Ангел Любенов Ахрянов (Джото) - български проектант и сценограф
Работи като механически началник в строителството (1952), инвеститорски надзор (1952-1954 г.), архитект в Заводпроект (1956-1961 г.); учител по сградостроителство. Работи като проектант до 1964 година, след което се отдава на сценографията.
Сценограф е в Хасково (1964-1965 г.), в Младежкия спектакъл (1965-1967 г.), в Театъра на поезията и естрадата в София (1967-1969 г.), в НДТ „ Сълза и смях “ (1961-90 г.). Гост-художник е в множеството столични и провинциални подиуми, художник-постановчик в игралното кино, СИФ „ Бояна “ (1968-1990 г.) при основаването на кино лентата „ Мъжки времена ”.
Член е на четири креативен съюза — на художниците, на архитектите, на филмовите дейци, на публицистите. Той е от първите членове на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството и член на управителния съвет на Клуба. В неговия дом се организират съвещания на организационния комитет на първите манифестации. След възобновяване на БСДП е член на управлението на партията. Ръководител е и на групата на ораторите в предизборната акция на Съюз на демократичните сили. Напуска БСДП, защото не приема налаганата политика от управлението. Обвинява Петър Дертлиев в съдействие с Държавна сигурност, в съглашателство с Българска социалистическа партия и съзнателно пропадане на БСДП. От 1995 година работи в Столична община като заместник-кмет по културата и образованието в екипа на Стефан Софиянски. Член е на ДСБ.
Депутат е в Седмото велико национално заседание от ПГ на Съюз на демократичните сили (1990-91 г.).
Публикува редица публикации във вестниците „ Народна просвета “, „ Демокрация “ и „ Свободен народ “, както и в списание „ Театър. “ През 1991 година е изпълнителен шеф на в. „ Свободен народ “.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002
г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 година
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Енциклопедии – “LAROUSSE ”
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ