14 септември 1752 г. - Британската империя приема Григорианския календар
На тази дата Британската империя приема Григорианския календар и пропуща 11 дни (предишният ден е 2 септември).
Григорианският календар (понякога именуван и Грегориански календар, „ нов жанр “) е актуалният интернационално приет всемирски календар, на който се основава и интернационалният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в приложимост за първи път на 4 октомври 1582 година в сходство с була от 24 февруари 1582 година на папа Григорий XIII, чието име носи и през днешния ден. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропущат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава междинна дълготрайност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се приближава доста до продължителността на тропическата година - да вземем за пример времето сред пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари.
Средната тропическа година, т.е. интервалът на завъртане на Земята към Слънцето, лишава 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма междинна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни по отношение на същинското време и като резултат датата на Великден, определяна съгласно пролетното равноденствие, се отмествала обратно към февруари.
За да се приведе календарът в сходство с равноденствието, нов вид е препоръчан за пръв път от калабрийския лекар Алойзий Лилий. Новият календар е утвърден на 24 февруари 1582 година посредством папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.
Новият календар отстранява високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
- годината е кратна на 100;
- годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, само че за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 година, ще бъде директно следван от петък, 15 октомври, с цел да се компенсира отместването, насъбрано през вековете.
Григорианският календар не се приема по едно и също време в цяла Европа. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го одобряват незабавно. Други (Франция и други ), напълно скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската гражданска война, с цел да го одобри през 1918 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година Разликите в календарите основават компликации на историците, тъй като примерно даден британски документ, датиран от 10 януари 1603 година, е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са умряли на една и съща дата (23 април 1616 г.), само че не и в един и същи ден. Допълнителни компликации идват от обстоятелството, че календарите се отдалечават и григорианската „ корекция “ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.
Григорианският календар не планува година Нула и вековете и хилядолетията стартират с годината номер 1. Следователно:
- последният ден от остарялата епоха е 31 декември от първата година преди новата ера;
- първото столетие продължава от 1 януари 1 година до 31 декември 100 година, второто - от 1 януари 101 година до 31 декември 200 година, 21-ви век и Третото хилядолетие стартират на 1 януари 2001 година
Григорианският календар е малко по-дълъг от действителното време на циркулиране на Земята към Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, тъй че, в случай че интервалът се резервира през вековете, към 3000-та година ще би трябвало да се отнеме още един ден.
