На срещата в София лидерите на Европейския съюз и шест

На срещата в София водачите на Европейския съюз и шест страни от Западните Балкани ще се стремят да покажат, че към момента са ангажирани един с различен - 15 години след последното сходно събиране. С тази среща Европейски Съюз дава сигнал, че вратата е отворена за участие, а балканските страни демонстрират, че са подготвени да подхващат нужните промени.

Балканите се върнаха в политическия дневен ред на Европейски Съюз, защото европейските водачи се разтревожиха от въздействието на други сили на южния му фланг, изключително на Русия, отбелязва изданието “Политико “.

Миграционната рецесия oт 2015 година, при която стотици хиляди хора влязоха в Европейски Съюз през маршрута на Западните Балкани, също подсети смисъла на района за стабилността на блока.

В същото време обаче срещата сподели какъв брой е мъчно да се реализира съглашение сред 28-те членки на Европейски Съюз във връзка с политиката към своите балкански съседи, които бяха наранени от войната и гражданските безредици през 90-те години и към момента се сблъскват с проблеми като корупция, слаби демократични институции и нерешени двустранни разногласия.

Правителствата на страните членки се пробват да се спогодят и по въпроса дали да поканят Албания и Македония да стартират договаряния за участие на съвещанието на Европейския съвет идващия месец, когато се чака Франция и Холандия да водят скептиците.

В София испанският министър председател Мариано Рахой ще вечеря с сътрудниците, само че няма да взе участие поради наличието на Косово. Испания е една от петте страни от Европейски Съюз, които не признават Косово, което разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година

Очаква се да участват водачите на другите четири, само че Косово е изключително сензитивен въпрос за Испания, поради сепаратистките придвижвания в границите на личното й граници.

Дипломатите от Европейски Съюз излязоха с креативен решения за справяне с косовския въпрос. Въпреки че Рахой ще бойкотира срещата на върха, представители на Европейски Съюз чакат, че Испания ще бъде показана на някакво равнище и ще утвърди окончателната декларация.

Текстът ще се отнася по-скоро за " сътрудници " от Западните Балкани, в сравнение с за " страни ".

Сърбия също ще бъде показана на форума.

" Форматът на срещата е единствено по себе си предизвикателство. Ние сме изключително удовлетворени, че успяхме да реализираме единодушие по декларация, която се поддържа от всички 28 ", съобщи представител на Европейски Съюз.

Въпреки че държавните управления на страните членки на Европейски Съюз и Европейската комисия се съгласиха да задълбочат връзките си със Западните Балкани, те към момента се борят да доближат до съглашение по какъв начин да реализират тази цел.

Комисията съживи разширението като приоритет предходната година и през април предложи на водачите на Европейски Съюз да дадат зелена светлина на договарянията за участие за Македония и Албания. Ако го създадат, двете страни ще се причислят към Сърбия и Черна гора.

Така единствено Косово и Босна и Херцеговина ще останат да чакат покана за договаряния за участие.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели, че Сърбия и Черна гора могат да станат членки на Европейски Съюз до 2025 година, макар че този график се счита за доста упорит или изцяло нереалистичен от доста наблюдаващи.

Комисарят по разширението Йоханес Хан повтори, че Европейски Съюз е изправен пред избор сред " експорт на непоклатимост " за Западните Балкани или допускането на неустойчивост, импортирана от района.

Някои държавни управления обаче са внимателни към допускането на нови членове, които са измежду най-бедните в Европа, с политически хайлайф, чийто ангажимент за господство на закона и демокрацията постоянно се слага под въпрос. Те също по този начин се тормозят от реакцията на гласоподавателите в личните им страни, в които евроскептицизмът и популизмът към момента доста мощни. Много хора в по-старите държави-членки се тормозят от миграцията, провокирана от предходните талази от разширение, отбелязва изданието.

Четиридесет и седем % от жителите на Европейски Съюз са срещу приемането на нови членове, 42 на 100 – " за ", а 11 % не са решили, съгласно последното изследване на Евробарометър за публичното мнение на Европейски Съюз.

Опозицията е изключително мощна в някои от най-големите страни в Европейски Съюз - 64% от френските жители и 63% от германците се опълчват на разширението.

През 2003 година, когато в Солун се организира последната среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани, 46% от жителите на Европейски Съюз поддържаха разширението, 35% се опълчиха и 19% не бяха решили. В тези дни Европейски Съюз беше формиран от единствено 15 страни.

Опозицията против разширението на Европейски Съюз набъбна доста от 2003 година Въпреки че делът на жителите на Европейски Съюз, които поддържат разширението, не се е трансформирал доста, повече хора са се оповестили против за сметка на колебаещите се, които са намалели.

" Не можем да се преструваме, че умората от разширението не съществува ", разяснява европейски посланик.

Освен скептицизма за вероятностите за участие в района като цяло, Македония и Албания също са изправени пред особени трудности. Македония ще би трябвало да реши дългогодишния спор за името на страната с Гърция, до момента в който Албания е под напън да покаже, че подхваща твърди дейности против проведената престъпност.

Германският канцлер Ангела Меркел през последните години стартира серия от срещи, ориентирани към подсилване на връзките сред страните в района и приближаването им към Европейски Съюз. Германският министър на Европа Майкъл Рот тази седмица похвали развиването на Албания и Македония, само че сподели, че Берлин към момента не е решил дали да поддържа началото на договарянията за участие с двете страни.

Той означи, че държавното управление ще се нуждае от поддръжката на Бундестага и също по този начин желае да реализира консенсус с сътрудниците си от Европейски Съюз.

Париж обаче е надъхан скептично във връзка с разширението. Президентът Еманюел Макрон съобщи пред Европейския парламент предишния месец, че Европейски Съюз би трябвало да обмисли приемането на нови членове, единствено откакто самият той организира фундаментални промени в метода, по който работи. Такива са препоръчаните от него промени в Еврозоната, които обаче не се одобряват от Германия.

" Не желая Балканите да се извърнат към Турция или Русия. Но не желая Европа, която мъчно ще работи като организация от 27 страни, да реши, че може да продължи да галопира с 30 или 32 членове “, сподели Макрон.

Официален представител на Елисейския замък сподели, че връзките с Балканите не би трябвало да се концентрират единствено върху " далечното разширение " и позволи, че въпросът за договарянията за участие с Македония и Албания се слага прибързано.

Макрон ще се срещне с водачите на двете страни през идващите дни, добави той.

Служителят разяснява, че може да е време да се намерения за " по-креативни благоприятни условия " за връзките на Европейски Съюз с района.

Дори по-креативни от това един водач да утвърди текст от среща, която бойкотира, разяснява изданието.