Тувалу - един интернет цар насред екологичния апокалипсис
На средата на пътя сред Хаваите и Австралия, Тувалу е дребна островна страна от коралови атоли, рифови острови и население от 11 000 души. Преди да придобие самостоятелност от Англия през 1978 година, беше част от островите Гилбърт енд Елис. Столицата Фунафути е 17-километров полумесец от корал посред плитка лагуна, а държавните институции са в село Ваяко на остров Фонгафале. Има едно летище, една банка, една болница и едно шосе през цялата дължина на атола. Откъдето и да погледнете, ще виждате без проблем цялата страна.
Какво може да свързва тази тихоокеанска идилия с пластмасовия ни живот пред екрана?
Да се върнем в един ленив ден на 1995 година Стивън Боланд отмята работните часове като макроикономически пълководец на локалното държавно управление в офиса си във Фунафути, когато факсът внезапно се пробужда и изплюва известие, за което още никой не подозира, че ще се окаже печеливш билет от лотарията.
Съобщението идва да разгласи на Тувалу, че на страната е предназначен народен интернет домейн. Домейнът е.tv - международната абревиатура за телевизия. Значението на това решение в началото убягва на държавните служители - те имат по-належащ проблем: по какъв начин да схванат какво, по дяволите, е домейн. И изобщо - какво е интернет?!
Много години по-късно интернетът към момента не е всекидневие за локалното население, само че то на процедура интензивно взе участие в онлайн революцията на стрийминг услуги, тъй като за нея домейнът на Тувалу е скъп " естествен " запас. Само си помислете за всички уеб сайтове за предаване онлайн, всички надпревари по видеоигри, всички американски, английски и прочие малките екрани, които желаят това дребно.tv и го получават за прилагане против такса от държавните управляващи на Тувалу.
Миналата година държавичката възобнови договорите си за даване на домейна, като подписа с колоса GoDaddy договорка, в която ще получава по 10 млн. $ годишно с помощта на взрива в онлайн излъчванията. С първия си милион Тувалу съумява да заплати таксите за присъединение към Организация на обединените нации - видно е, че не се къпе в пари. Другият занаят на островната страна е рибарството, има и лимитирано земеделие, само че и двете не съумяват да изхранват популацията, което внася даже таро и касава от другаде. Почвата е песъчлива и солена, по тази причина на острова виреят главно кокосови палми, а обичайният единствено тук вид таро - пулака, е погинал. Скромни доходи идват от продажба на пощенски марки, има и малко находища на мед, само че, общо взето, е това. Основният доход на страната по данни към 2018 година са 19-те млн. $ от даване на права за лов на риба, само че в идващите години като нищо домейнът може да се окаже по-печеливш.
Колкото повече печели във виртуалното пространство обаче, толкоз повече Тувалу губи почва под краката си. В директния смисъл. " Потъваме " - това е рефренът на всеки гражданин на острова в последно време. И без друго една трета от популацията живее на отрязъка земя, където са главните институции, само че и тази земя се стопява от ден на ден и повече. Два от островите са на път да изчезнат под водата. Почти цялата страна е на не повече от 3 м над морското ниво.
Всичко това слага Тувалу в авангарда на климатичния апокалипсис, а за жителите й постоянно споделят, че ще бъдат първите климатични бежанци. Наскоро външният министър Саймън Кофе направи послание към климатичната конференция в Глазгоу от естрада - като всички останали свои сътрудници, само че натопен до хълбоците в морето.
Учените считат, че държавичката може да стане необитаема напълно скоро - в идващите 50 до 100 година Всяка стихия безусловно гълтам острова във вълните си. Вдигането на морското ниво е замърсило водоизточниците, заради което в този момент островите разчитат само на дъждовна вода. Дори човек да успее да засади нещо в осолената си градина, то няма задоволително дъждове, с цел да го напоява. Бананите и хлебните дървета към този момент не щат да дават плод. Коралите мрат, а с тях се трови и рибата.
Въпреки тази покруса локалните не желаят да си изоставят родината. Наричат Тувалу огромната лаборатория на световното стопляне, само че всеки план тук едвам пълзи с тихоокеанска стъпка - на хартия има главозамайващи планове за създаване на стена против морето, за отвоюване на земя от водата и изчистването й от сол, за изграждане на високи здания, за повдигане на равнището на островите на 10 м. Има план дори за плаващ неестествен остров. С други думи - евакуацията е последната мярка.
ПРОФИЛ
Населението е полинезийци, езикът им е непосредствен до този на Самоа. Остров Нуи обаче е обитаем с микронезийци от Кирибати още в праисторически времена. Английският към момента е необятно в приложимост, въпреки че локалните хора са малко срамежливи. Поздравът е " Талофа! ".
Връзките по въздух са с Кирибати и Фиджи. По вода превозът е неточен и най-отдалечените острови разчитат на едно-единствено държавно корабче. Автомобилите са необичайност, главното средство за напредване е моторът. Вестници на острова няма, държавното управление издава бюлетин. Само Фунафути има непрекъснато електричество. Има една радиопрограма.
ТУРИЗЪМ
Едва към 1600 туристи посещават Тувалу годишно. Хотелът е един, само че има десетина къщи за посетители.
Климатът е постоянен - постоянно е горещо - малко над 30 градуса, и влажно. На острова има бит да се прави сиеста, която обаче тук се назовава " тихоокеанско упражнение ".
Престъпност съвсем няма, няма и малария, тропически заболявания, отровни змии. Има обаче комари и мухи.
Ако чуете сирена, не се стряскайте - не идват неприятните, а полетът от Фиджи. Сирената алармира на локалните хора и животни да се изтеглят от пистата за кацане.
Интернет - ненужно е да загатваме, съвсем няма. Тъй че тук ще сте същински уединено със сетивата си.
Хората са религиозни, по тази причина се обличайте непретенциозно и не отхвърляйте покана да посетите неделната работа с домакините си. Където и да отседнете, ще имате разполагаем библия - разгледайте я, по кое време различен път ще видите тропическа библия.
Понеже няма туризъм, няма и сувенири, камо ли пък made in China. Когато има аероплан от Фиджи, локални дами се разполагат със сергийки под сянката на някое дърво - от тях можете да си купите дървено ветрило, наниз от мидички или кошница. И те ще са напълно същински.
Както постоянно става, водата наподобява примамливо, само че на доста места е нечиста.
Храната е елементарна и вкусна - прясна риба, пържено пиле, кокосови орехи, папая, таро, свинско. Бирата нормално идва от Филипините и неслучайно е с етикет " супер мощна ".
Какво може да свързва тази тихоокеанска идилия с пластмасовия ни живот пред екрана?
Да се върнем в един ленив ден на 1995 година Стивън Боланд отмята работните часове като макроикономически пълководец на локалното държавно управление в офиса си във Фунафути, когато факсът внезапно се пробужда и изплюва известие, за което още никой не подозира, че ще се окаже печеливш билет от лотарията.
Съобщението идва да разгласи на Тувалу, че на страната е предназначен народен интернет домейн. Домейнът е.tv - международната абревиатура за телевизия. Значението на това решение в началото убягва на държавните служители - те имат по-належащ проблем: по какъв начин да схванат какво, по дяволите, е домейн. И изобщо - какво е интернет?!
Много години по-късно интернетът към момента не е всекидневие за локалното население, само че то на процедура интензивно взе участие в онлайн революцията на стрийминг услуги, тъй като за нея домейнът на Тувалу е скъп " естествен " запас. Само си помислете за всички уеб сайтове за предаване онлайн, всички надпревари по видеоигри, всички американски, английски и прочие малките екрани, които желаят това дребно.tv и го получават за прилагане против такса от държавните управляващи на Тувалу.
Миналата година държавичката възобнови договорите си за даване на домейна, като подписа с колоса GoDaddy договорка, в която ще получава по 10 млн. $ годишно с помощта на взрива в онлайн излъчванията. С първия си милион Тувалу съумява да заплати таксите за присъединение към Организация на обединените нации - видно е, че не се къпе в пари. Другият занаят на островната страна е рибарството, има и лимитирано земеделие, само че и двете не съумяват да изхранват популацията, което внася даже таро и касава от другаде. Почвата е песъчлива и солена, по тази причина на острова виреят главно кокосови палми, а обичайният единствено тук вид таро - пулака, е погинал. Скромни доходи идват от продажба на пощенски марки, има и малко находища на мед, само че, общо взето, е това. Основният доход на страната по данни към 2018 година са 19-те млн. $ от даване на права за лов на риба, само че в идващите години като нищо домейнът може да се окаже по-печеливш.
Колкото повече печели във виртуалното пространство обаче, толкоз повече Тувалу губи почва под краката си. В директния смисъл. " Потъваме " - това е рефренът на всеки гражданин на острова в последно време. И без друго една трета от популацията живее на отрязъка земя, където са главните институции, само че и тази земя се стопява от ден на ден и повече. Два от островите са на път да изчезнат под водата. Почти цялата страна е на не повече от 3 м над морското ниво.
Всичко това слага Тувалу в авангарда на климатичния апокалипсис, а за жителите й постоянно споделят, че ще бъдат първите климатични бежанци. Наскоро външният министър Саймън Кофе направи послание към климатичната конференция в Глазгоу от естрада - като всички останали свои сътрудници, само че натопен до хълбоците в морето.
Учените считат, че държавичката може да стане необитаема напълно скоро - в идващите 50 до 100 година Всяка стихия безусловно гълтам острова във вълните си. Вдигането на морското ниво е замърсило водоизточниците, заради което в този момент островите разчитат само на дъждовна вода. Дори човек да успее да засади нещо в осолената си градина, то няма задоволително дъждове, с цел да го напоява. Бананите и хлебните дървета към този момент не щат да дават плод. Коралите мрат, а с тях се трови и рибата.
Въпреки тази покруса локалните не желаят да си изоставят родината. Наричат Тувалу огромната лаборатория на световното стопляне, само че всеки план тук едвам пълзи с тихоокеанска стъпка - на хартия има главозамайващи планове за създаване на стена против морето, за отвоюване на земя от водата и изчистването й от сол, за изграждане на високи здания, за повдигане на равнището на островите на 10 м. Има план дори за плаващ неестествен остров. С други думи - евакуацията е последната мярка.
ПРОФИЛ
Населението е полинезийци, езикът им е непосредствен до този на Самоа. Остров Нуи обаче е обитаем с микронезийци от Кирибати още в праисторически времена. Английският към момента е необятно в приложимост, въпреки че локалните хора са малко срамежливи. Поздравът е " Талофа! ".
Връзките по въздух са с Кирибати и Фиджи. По вода превозът е неточен и най-отдалечените острови разчитат на едно-единствено държавно корабче. Автомобилите са необичайност, главното средство за напредване е моторът. Вестници на острова няма, държавното управление издава бюлетин. Само Фунафути има непрекъснато електричество. Има една радиопрограма.
ТУРИЗЪМ
Едва към 1600 туристи посещават Тувалу годишно. Хотелът е един, само че има десетина къщи за посетители.
Климатът е постоянен - постоянно е горещо - малко над 30 градуса, и влажно. На острова има бит да се прави сиеста, която обаче тук се назовава " тихоокеанско упражнение ".
Престъпност съвсем няма, няма и малария, тропически заболявания, отровни змии. Има обаче комари и мухи.
Ако чуете сирена, не се стряскайте - не идват неприятните, а полетът от Фиджи. Сирената алармира на локалните хора и животни да се изтеглят от пистата за кацане.
Интернет - ненужно е да загатваме, съвсем няма. Тъй че тук ще сте същински уединено със сетивата си.
Хората са религиозни, по тази причина се обличайте непретенциозно и не отхвърляйте покана да посетите неделната работа с домакините си. Където и да отседнете, ще имате разполагаем библия - разгледайте я, по кое време различен път ще видите тропическа библия.
Понеже няма туризъм, няма и сувенири, камо ли пък made in China. Когато има аероплан от Фиджи, локални дами се разполагат със сергийки под сянката на някое дърво - от тях можете да си купите дървено ветрило, наниз от мидички или кошница. И те ще са напълно същински.
Както постоянно става, водата наподобява примамливо, само че на доста места е нечиста.
Храната е елементарна и вкусна - прясна риба, пържено пиле, кокосови орехи, папая, таро, свинско. Бирата нормално идва от Филипините и неслучайно е с етикет " супер мощна ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ