На дневния ред на днешното заседание на Еврогрупата — форумът

На дневния ред на днешното съвещание на Еврогрупата — форумът на финансовите министри от еврозоната и висши европейски представители — стои упорит пакет от ограничения, чиято цел е да ускори интернационалната роля на еврото и да направи стопанската система на Европейски Съюз по‑устойчива на външен напън от Съединени американски щати и Китай. Предложените начинания са разнородни: от понижаване на вътрешните търговски бариери и обединен юридически режим за компаниите, през общоевропейска отбрана на банковите депозити и Съюз на финансовите пазари, до издаване на повече общ европейски дълг и въвеждане на цифрово евро.

Премахване на вътрешните търговски бариери

Предлага се се унищожаване на регулаторните и административните спънки сред 27‑те страни членки. МВФ прави оценка тези бариери като еквивалентни на високи мита върху артикули и услуги, равностойни на 44 % мито върху стоките и 110 % върху услугите.

За Европейски Съюз това значи по‑развит вътрешен пазар, по‑ниски разноски за търговия, нараснала успеваемост и конкурентоспособност.

За обособените страни това ще докара до облаги за експортьорите и за предприятията, настоящи трансгранично. За да се получи предстоящият резултат обаче, те ще би трябвало да хармонизират финансовите и комерсиалните си правила; облаги за експортьорите и за предприятията, настоящи трансгранично.

България ще има обилни изгоди - късмет за по‑лесен достъп до пазари и понижаване на разноските за експорт, само че изисква акомодация на националното контролиране и административни промени.

Единен юридически режим за фирмите („ 28-и режим “)

Предложението планува непринуден обединен корпоративен режим на ниво Европейски Съюз, който да съществува редом с националните закони.

Това ще улесни основаването и оперирането на компании в целия съюз, ще притегля задгранични вложения и ще облекчи транснационалния бизнес.

При реализирането му предлагането може да докара до конкуренция сред юрисдикциите на обособените страни и някои страни ще би трябвало да ревизират данъчни и корпоративни практики.
За България това е опция да притегли районни офиси и вложения, само че риск от отлив на компании към по‑атрактивни юрисдикции. По мнението на специалисти ще е нужна проверка на правните и данъчни тласъци у нас.

Общоевропейска скица за гарантиране на банковите депозити

Предлага се единна гаранция на вложителите в целия Европейски Съюз. В рамките на Европейски Съюз това ще докара до повишение на доверието в банковата система и ще понижи риска от локални суматохи и рецесии.

Експерти чакат това да докара до по‑равномерно разпределение на финансовия риск в страните в общността. Те считат, че някои страни може да изгубят равнище на народен надзор, само че за сметка на това ще завоюват непоклатимост.

Специално за България специалистите чакат директна изгода за вложителите и по‑висока финансова непоклатимост. Те обаче акцентират, че страната би трябвало да взе участие в общ механизъм и да приготви национални регулации.

Съюз на финансовите пазари (Capital Markets Union)

Пакетът планува пренасочване на големи парични запаси от депозитни сметки към вложения в предпочитани браншове (зелена сила, цифрови технологии, отбранителна промишленост и др.). Това значи освобождение на капитал за стратегически браншове в Европейски Съюз и понижаване на зависимостта от външно финансиране.
Това докара до нови благоприятни условия за публично‑частни партньорства в държавите-членки, само че е належащо да се възнамеряват и проведат промени за поощряване на пазарно финансиране вместо банково, считат специалисти.

Според тях по този метод България ще получи късмет за финансиране на зелени и цифрови планове. Необходимо е обаче институциите у нас да подхващат ограничения за насърчаване на локални финансови пазари и стимулиране на институционалните вложители.

Трансформация на Европейския механизъм за непоклатимост (ESM) в институция на Европейски Съюз и ръководство на общия дълг

Предложението планува Европейският механизъм за непоклатимост да стане институционална конструкция на Европейски Съюз, с функционалности за ръководство на общ дълг и защитна финансова мрежа. Това ще докара до по‑силна фискална съгласуваност и общ механизъм за реакция при рецесии.

Финансови специалисти разясняват, че по този метод страните в Европейски Съюз ще съумеят да реализират по‑голяма интеграция на обществените финанси, само че някои от тях може да стартират да губят част от националния суверенитет по дългови въпроси. По тяхно мнение за България реализирането на това предложение ще обезпечи евентуален достъп до по‑сигурни механизми при рецесии, само че ще изисква единодушие и преценка на фискални правила.

Издаване на повече общ европейски дълг (евробондове)

Предлага се увеличение на излъчвания на облигации, деноминирани в евро, с цел да се усъвършенства ликвидността и привлекателността на пазарите в евро. Това ще докара до по‑добър и по‑ликвиден пазар на евробондове, а еврото става по‑атрактивно за вложителите и централните банки.

Евродържавите ще получат опция за по‑евтино финансиране, като някои членки ще са по‑ангажирани в обща фискална рамка. България по този метод ще получи късмет да притегли институционални вложители и да се интегрира по‑плътно в финансовите пазари, само че, съгласно специалистите, изискванията за присъединяване би трябвало да се оценят деликатно.

Въвеждане на цифрово евро

Това е тематика, която се повдига от известно време. Ползата е, че с въвеждането на цифрова форма на централната валута се чака да се улеснят онлайн заплащанията без взаимозависимост от външни карти (Visa, Mastercard). Ползата е повишението на независимостта на платежните системи в Европейски Съюз, надзор върху паричните потоци и по‑ниски такси при трансгранични заплащания.
При страните, които са в друг стадий на развиване, специалистите считат, че ще са нужни резвитие на нужната инфраструктура, правила за отбрана и киберсигурност. Специално за България това предложение основава опция за бърз, на ниска цена дигитален канал за заплащания и рационализация на финансовите услуги, само че изисква регулаторна и софтуерна подготовка.

Развитие на цифрови активи в евро (стейбълкойни, токенизирани депозити)

Предлага се стимулиране на цифрови активи, деноминирани в евро. Целта е понижаване в Европейски Съюз на преобладаващата роля на доларовите стейбълкойни и разширение на цифровите принадлежности.

При някои от страните ще е нужна повече регулация за пазарна непоклатимост и отбрана на потребителите в обособените страни, считат специалистите. Спаоред тях за България това предложение основава вероятност за fintech нововъведения и привличане на крипто/блокчейн вложения, само че също изисква съответни регулатори.

Насърчаване на еврото в търговията и експортното финансиране

Пакетът планува еврото да се употребява като валута за фактуриране на нефт, газ, електрическа енергия, превоз и други, подчептана е нуждата от поддръжка на еврото в експортно кредитиране. Това ще докара до по‑широка приложимост на еврото в световната търговия и понижаване на доларовата взаимозависимост.

Компаниите в другите страни в Европейски Съюз ще би трябвало да приспособяват ценообразуването и финансовите си контракти. Българските експортьори могат да печелят от по‑малка валутна експозиция и по‑стабилни условия при търговията с сътрудници в Европа.

Стимулиране на излъчвания на дълг в евро от трети страни и даване на линии за ликвидност в евро

Предлага се Европейски Съюз да улесни трети страни да емитират дълг в евро и ЕЦБ да дава ликвидни линии в евро на непознати централни банки. В резултат се чака повишение на световният статут на еврото и основаване на световни вериги на ликвидност.

Предвижданията са това да ускори въздействието на еврозоната в интернационалните финанси, като за България значи евентуално по‑стабилна и предвидима среда за търговия и заплащания в евро, което носи изгоди за банки и вносители.

Предложените ограничения образуват огромна тактика за подсилване на еврото: те съчетават структурни промени (единно корпоративно право, унищожаване на бариерите), банкови и финансови механизми (гаранции за депозити, Съюз на финансовите пазари), парични нововъведения (цифрово евро, цифрови активи) и интернационалните стъпки (повече евродълг, евро като валута за фактуриране). За Европейски Съюз резултатът може да е трансформационен — по‑силна валута, по‑гъвкави пазари, по‑широка финансова автономност. За обособените страни това значи повече интеграция, само че и повече общи отговорности и условия за съгласуваност. За България опциите са значими: от по‑евтино финансиране и финтех развиване до по‑стабилни условия за износ; само че има и провокации — да обнови регулациите, да развие пазарите и да взе участие интензивно в европейските механизми.