Искрен Арабаджиев, ПП за ДЕБАТИ: Антикорупционна и правосъдна реформа е все по-възможна
На фотографията: Искрен АрабаджиевИскрен Арабаджиев е роден през 1991 година в Ловеч. Завършва езикова гимназия „ Екзарх Йосиф I ” с немски език. След това продължава образованието си в СУ „ Св. Климент Охридски “, където получава бакалавърска степен по компетентност „ Икономика “ и магистърска степен по компетентност „ Счетоводство и одит “. Има опит в областта на счетоводството и налозите в разнообразни интернационалните компании. През 2020 година се причислява към обществения бранш като заместник-кмет в столичния регион „ Студентски “. Народен представител от „ Продължаваме промяната “ в 47-ия и 48-ия Парламент.
„ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ публично се регистрирахте за присъединяване в изборите за народни представители на 2 април като коалиция. Виждаме, че социологическите организации дават дребни разлики сред обединяването и ГЕРБ-СДС. Ще съумеете ли да бъдете първа политическа мощ?
Убедени сме, че ще бъдем първи на изборите, въпросът е с какъв брой. Именно тук е ролята ни като претенденти за народни представители – да убедим хората, че изборът е явен. С обединяването, което направихме с сътрудниците от „ Демократична България “ и за което дружно събирахме подписи за внасяне в ЦИК, желаеме да покажем на обществото, че двата лагера са ясни. Едната коалиция, която се заформи, е обединението „ Магнитски “. Другата е обединението на правовата страна, която се пробва да реформира страната, тъй че най-сетне в идващия парламент да бъде признато антикорупционното законодателство и правосъдната промяна.
Виждаме, че още от 45-ия Парламент насам с всеки един парламент се приближаваме все по-близо до същинска правосъдна промяна. В 45-ия Парламент не съумя да се одобри нищо, в 46-ия Бюрото за отбрана към основния прокурор бе върнато назад в Министерството на правораздаването, в 47-ия закрихме профилираното правораздаване и започнахме да пишем законопроектите за надзор над основния прокурор, за разрушение монопола на прокуратурата и въвеждане на механизъм за обжалване на отводите за формиране на досъдебно произвеждане от прокуратурата. В 48-ия Парламент тези законопроекти бяха импортирани.
Волята на болшинството на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които имаха ръководител на Народното събрание, определящ дневния ред на Народно събрание, както и ГЕРБ с техния ръководител на правната комисия, бе да не сметнат за приоритет тези законопроекти да стигнат до дефинитивно гласоподаване, за разлика от измененията в Изборния кодекс и връщането на хартията. Убеден съм обаче, че в 49-ия Парламент най-сетне ще успеем да приемем антикорупционните закони и законите за правосъдната промяна.
С обединяването ни с „ Демократична България “ желаеме да убедим хората, че макар разликите, които имаме с някои сфери – да вземем за пример в обществената сфера, има същински значими тематики, които ни сплотяват и които ще ни оказват помощ да притеглим освен жителите, които са ни подкрепили последния път, само че и в допълнение хората, които виждат, че има опция реформаторска мощ да бъде преди всичко, да поведе самодейността и отговорността в идващия парламент още от първия мандат.
Вече споменахте приемането на антикорупционното законодателство, какви ще са главните политически цели на обединяването след изборите?
Още преди изборите бихме желали да обединим от ден на ден български жители, да подкрепим цивилен организации и деятели, да припознаем тяхната идея, те да разчитат, че има хора в Народното събрание, с които могат да работят. Не им предлагаме да бъдат част от нашите листи, а ние да бъдем представители и представители на техните дела в Народното събрание, през нас да имат достъп до решение на своите проблеми.
Искаме с тази поддръжка, която се опитваме да образуваме на национално равнище, да бъдем първа политическа мощ в 49-ия Парламент и да можем да пожелаваме и от останалите партии поддръжка за същински значимите законопроекти, които ще бъдат импортирани още в първите дни на Народното събрание. С връчването на първия мандат ще представим и нашата визия за ръководство на страната и за осъществяване на тези политики.
Видяхме втора серия наказания по закона „ Магнитски “, както и наказания от Англия. Какво политическо обръщение насочат към нас сътрудниците ни в Съединени американски щати и Обединеното кралство?
Виждаме, че това е втората част от санкционирането, част от по-дълъг лист на хора, които следва да бъдат глобени. Според мен примката към корупционерите и към хората, които до момента грабеха ресурса на българските данъкоплатци и българската страна, се стяга.
С все по-приближаващата се опция за същинска правосъдна и антикорупционна промяна, тласъкът, даван от западните служби със глобите към политически лица, били на власт през последните години, е сигнал към парламентарните сили, че е извънредно време да приемем тези законопроекти. Те ще могат да дадат разликата сред корумпираните и некорумпираните, ще имаме самостоятелни институции и органи, които ще могат да отсяват хората, злоупотребявали с публичен запас. Точно това липсва в България. Това е и повода да има съмнение в политическата система, съмнение към хората на обществени длъжности.
Ако успеем да правим правосъдната и антикорупционна промяна, това ще докара до подсъдими и наказани лица за корупция, за корист със служебно състояние. Това ще върне доверието в българските жители, че се приближаваме към западноевропейските страни по стандарт и като качество на живот.
Предстои формалния старт на предизборната акция. Очаквате ли политическата групировка, която представлявате, да бъде атакувана още веднъж от служебния кабинет и президента с изказвания за „ безпорядък и съсипия “?
Не виждам смяна в позициите на президента, той продължава да отстоява вижданията си за войната в Украйна. В миналата предизборна акция наблюдавахме в действителност груба интервенция – още при започване на служебния кабинет с спешния щаб за газа, с хаоса, който те предвиждаха. Този безпорядък не се осъществя.
Видяхме и икономическите данни на Национален статистически институт и Европейски Съюз, които излязоха тази седмица за стопански растеж в страната. Виждаме, че прогнозата е за 3,9% действителен растеж на брутния вътрешен артикул, което е много по-оптимистичнно от предвижданото. Икономиката върви добре, компаниите се оправят и съумяват да се приспособяват към изменящата се среда. Вижда се и поддръжката, която държавното управление „ Петков “ оказа в първата половина на година по време на ръководството си и която бе продължена и във втората част на годината – да вземем за пример с увеличените пенсии, което подтиква потреблението в страната.
Това е кардиналната разлика сред до момента управлявалите и ние – че в страната има пари, че ние връщаме средства назад в хората, които по-късно ги използват, вместо посредством големи публични поръчки или инхаус процедури тези пари да отиват в шепа предприемачи, които да ги натрупат в сметките си, да ги изнасят в чужбина, или пък да ги употребяват за първокласни артикули като коли.
Надявам се президентът – със своя длъжностен кабинет, да не се намесва в изборите, както последния път, и – посредством вътрешния министър, служебният кабинет да обезпечи почтени избори, като операциите и купеният избор бъдат минимизирани.
Като икономист по какъв начин мислите – в случай че след изборите имаме постоянно държавно управление, ще успеем ли да приемем еврото от 1 януари 2024 година?
Все по-трудно става да осъществим уговорката и желанието да влезем в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Освен внасянето на законодателството за измененията в правораздаването и антикорупционната политика, измежду първите неща, които би трябвало да създадем в 49-ия Парламент, е приемането на бюджет на страната за 2023 година. Независимо дали ще има постоянен кабинет, или не, бюджет би трябвало да бъде признат, защото доста от посочилите в сегашния бюджет – продължен от 2022 година, не са съответни към обстановката през днешния ден. Другото е продължаването на законопроектите, нужни за еврозоната, с цел да може да хванем влака за 1 януари 2024 година, даже и в последния миг.
Все по-сериозна обаче става вероятността да не можем да спазим периодите и приемането на еврото да се отсрочи. Това не е добре за България, защото влизането в еврозоната ще увеличи атрактивността на страната, престижа ни, привлекателността ни към непознати вложители, ще сътвори работни места, ще понижи транзакционните разноски, които българите имат при обмяна на валута. Не на последно място – ще усили и контрола върху банковата система и няма да разреши избрани банки, считани за по-рискови, да не престават политиката, която водят в този момент.
„ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ публично се регистрирахте за присъединяване в изборите за народни представители на 2 април като коалиция. Виждаме, че социологическите организации дават дребни разлики сред обединяването и ГЕРБ-СДС. Ще съумеете ли да бъдете първа политическа мощ?
Убедени сме, че ще бъдем първи на изборите, въпросът е с какъв брой. Именно тук е ролята ни като претенденти за народни представители – да убедим хората, че изборът е явен. С обединяването, което направихме с сътрудниците от „ Демократична България “ и за което дружно събирахме подписи за внасяне в ЦИК, желаеме да покажем на обществото, че двата лагера са ясни. Едната коалиция, която се заформи, е обединението „ Магнитски “. Другата е обединението на правовата страна, която се пробва да реформира страната, тъй че най-сетне в идващия парламент да бъде признато антикорупционното законодателство и правосъдната промяна.
Виждаме, че още от 45-ия Парламент насам с всеки един парламент се приближаваме все по-близо до същинска правосъдна промяна. В 45-ия Парламент не съумя да се одобри нищо, в 46-ия Бюрото за отбрана към основния прокурор бе върнато назад в Министерството на правораздаването, в 47-ия закрихме профилираното правораздаване и започнахме да пишем законопроектите за надзор над основния прокурор, за разрушение монопола на прокуратурата и въвеждане на механизъм за обжалване на отводите за формиране на досъдебно произвеждане от прокуратурата. В 48-ия Парламент тези законопроекти бяха импортирани.
Волята на болшинството на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, които имаха ръководител на Народното събрание, определящ дневния ред на Народно събрание, както и ГЕРБ с техния ръководител на правната комисия, бе да не сметнат за приоритет тези законопроекти да стигнат до дефинитивно гласоподаване, за разлика от измененията в Изборния кодекс и връщането на хартията. Убеден съм обаче, че в 49-ия Парламент най-сетне ще успеем да приемем антикорупционните закони и законите за правосъдната промяна.
С обединяването ни с „ Демократична България “ желаеме да убедим хората, че макар разликите, които имаме с някои сфери – да вземем за пример в обществената сфера, има същински значими тематики, които ни сплотяват и които ще ни оказват помощ да притеглим освен жителите, които са ни подкрепили последния път, само че и в допълнение хората, които виждат, че има опция реформаторска мощ да бъде преди всичко, да поведе самодейността и отговорността в идващия парламент още от първия мандат.
Вече споменахте приемането на антикорупционното законодателство, какви ще са главните политически цели на обединяването след изборите?
Още преди изборите бихме желали да обединим от ден на ден български жители, да подкрепим цивилен организации и деятели, да припознаем тяхната идея, те да разчитат, че има хора в Народното събрание, с които могат да работят. Не им предлагаме да бъдат част от нашите листи, а ние да бъдем представители и представители на техните дела в Народното събрание, през нас да имат достъп до решение на своите проблеми.
Искаме с тази поддръжка, която се опитваме да образуваме на национално равнище, да бъдем първа политическа мощ в 49-ия Парламент и да можем да пожелаваме и от останалите партии поддръжка за същински значимите законопроекти, които ще бъдат импортирани още в първите дни на Народното събрание. С връчването на първия мандат ще представим и нашата визия за ръководство на страната и за осъществяване на тези политики.
Видяхме втора серия наказания по закона „ Магнитски “, както и наказания от Англия. Какво политическо обръщение насочат към нас сътрудниците ни в Съединени американски щати и Обединеното кралство?
Виждаме, че това е втората част от санкционирането, част от по-дълъг лист на хора, които следва да бъдат глобени. Според мен примката към корупционерите и към хората, които до момента грабеха ресурса на българските данъкоплатци и българската страна, се стяга.
С все по-приближаващата се опция за същинска правосъдна и антикорупционна промяна, тласъкът, даван от западните служби със глобите към политически лица, били на власт през последните години, е сигнал към парламентарните сили, че е извънредно време да приемем тези законопроекти. Те ще могат да дадат разликата сред корумпираните и некорумпираните, ще имаме самостоятелни институции и органи, които ще могат да отсяват хората, злоупотребявали с публичен запас. Точно това липсва в България. Това е и повода да има съмнение в политическата система, съмнение към хората на обществени длъжности.
Ако успеем да правим правосъдната и антикорупционна промяна, това ще докара до подсъдими и наказани лица за корупция, за корист със служебно състояние. Това ще върне доверието в българските жители, че се приближаваме към западноевропейските страни по стандарт и като качество на живот.
Предстои формалния старт на предизборната акция. Очаквате ли политическата групировка, която представлявате, да бъде атакувана още веднъж от служебния кабинет и президента с изказвания за „ безпорядък и съсипия “?
Не виждам смяна в позициите на президента, той продължава да отстоява вижданията си за войната в Украйна. В миналата предизборна акция наблюдавахме в действителност груба интервенция – още при започване на служебния кабинет с спешния щаб за газа, с хаоса, който те предвиждаха. Този безпорядък не се осъществя.
Видяхме и икономическите данни на Национален статистически институт и Европейски Съюз, които излязоха тази седмица за стопански растеж в страната. Виждаме, че прогнозата е за 3,9% действителен растеж на брутния вътрешен артикул, което е много по-оптимистичнно от предвижданото. Икономиката върви добре, компаниите се оправят и съумяват да се приспособяват към изменящата се среда. Вижда се и поддръжката, която държавното управление „ Петков “ оказа в първата половина на година по време на ръководството си и която бе продължена и във втората част на годината – да вземем за пример с увеличените пенсии, което подтиква потреблението в страната.
Това е кардиналната разлика сред до момента управлявалите и ние – че в страната има пари, че ние връщаме средства назад в хората, които по-късно ги използват, вместо посредством големи публични поръчки или инхаус процедури тези пари да отиват в шепа предприемачи, които да ги натрупат в сметките си, да ги изнасят в чужбина, или пък да ги употребяват за първокласни артикули като коли.
Надявам се президентът – със своя длъжностен кабинет, да не се намесва в изборите, както последния път, и – посредством вътрешния министър, служебният кабинет да обезпечи почтени избори, като операциите и купеният избор бъдат минимизирани.
Като икономист по какъв начин мислите – в случай че след изборите имаме постоянно държавно управление, ще успеем ли да приемем еврото от 1 януари 2024 година?
Все по-трудно става да осъществим уговорката и желанието да влезем в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Освен внасянето на законодателството за измененията в правораздаването и антикорупционната политика, измежду първите неща, които би трябвало да създадем в 49-ия Парламент, е приемането на бюджет на страната за 2023 година. Независимо дали ще има постоянен кабинет, или не, бюджет би трябвало да бъде признат, защото доста от посочилите в сегашния бюджет – продължен от 2022 година, не са съответни към обстановката през днешния ден. Другото е продължаването на законопроектите, нужни за еврозоната, с цел да може да хванем влака за 1 януари 2024 година, даже и в последния миг.
Все по-сериозна обаче става вероятността да не можем да спазим периодите и приемането на еврото да се отсрочи. Това не е добре за България, защото влизането в еврозоната ще увеличи атрактивността на страната, престижа ни, привлекателността ни към непознати вложители, ще сътвори работни места, ще понижи транзакционните разноски, които българите имат при обмяна на валута. Не на последно място – ще усили и контрола върху банковата система и няма да разреши избрани банки, считани за по-рискови, да не престават политиката, която водят в този момент.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ