Стратегия за запазване на статуквото
На взаимно съвещание на Общото заседание и Събранието на учените и член-кореспондентите управлението на Българска академия на науките показа "Стратегия за развиване на Българска академия на науките до 2030 г ". Проектът не е възложен за обществено разискване. Такава тактика не би могла да бъде изпълнена без подпомагане на страната и обществото. Проектът би трябвало да бъде разполагаем за обществено разискване и след координиране със Съвета на настоятелите да бъде признат от Общото заседание.
Миналата година бе призната Национална тактика за научните проучвания до 2030 година Докато тя е основана на заключението, че у нас е налице "устойчив спад в региона на научните проучвания " и цели "устойчиво възобновяване на интернационалните позиции на страната по количество и качество на интернационално забележимата научна продукция ", предлаганата тактика на Българска академия на науките е основана на изказванието, че "научната продукция на Българска академия на науките е от високо качество по интернационалните стандарти ". Предлаганата тактика не е за промени, а за развиване и усъвършенстване при
твърдо опазване на организацията, ръководството и структурата
Тя е построена въз основа на:
- нереалистичен разбор на положението и интернационалната видимост на институцията
– неразбираемия и непостоянен статут (без никакви функции) на Корпуса на учените и нефункциониращ според условията на Закона Съвет на настоятелите
- претенции към страната и обществото без разбор и координиране на нужното подпомагане от страната и обществото. В разбора на положението на академията е забележима наклонност за селективно сортиране на данни и търсене на поддръжка на изказванията за мощно недофинансиране при високо качество и успеваемост от нейна страна. Този разбор значително почива на една таблица – съпоставяне на публикационната интензивност и бюджетното финансиране с два водещи национални научни центъра в Европа ( "Макс-Планк обществото " в Германия и Националният център за научни проучвания на Франция) и с академиите на Австрия и някогашните социалистически страни. От нормализираните данни (на 1 учен) за броя на индексирани изявления и за държавната дотация се заключава, че научната продукция на Българска академия на науките е на сравнимо положително равнище при фрапантно най-ниско държавно финансиране.
До други изводи се стига, в случай че към данните, показани в тактиката, се възстановяват данни към броя на популацията и за публикационната успеваемост (цитируемост) на сравняваните институции. Така се оказва, че по държавна дотация на 1 млн. население средствата, които България отделя за Българска академия на науките, напълно не са малко – повече, в сравнение с Полша и Румъния отделят за своите академии. Оказва се, че в България максимален брой учени на 1 млн. население са заангажирани в народен проучвателен център (академия). Ако приемем, че Българска академия на науките би могла да дава същата продукция с по-малко хора – примерно при 2000 вместо посочените 2843 учени – бюджетната дотация на 1 академик напълно не би била толкоз "драстично " ниска при направеното съпоставяне.
Българска академия на науките не се съпоставя по цитируемост на изявленията
Като опрощение е посочено затрудненото добиване на данните от цитационните показатели заради това, че в доста изявления са посочени единствено институтите на Българска академия на науките, както и усложненията, произлизащи от това, че доста институти са си сменяли неведнъж имената. Тези усложнения би трябвало да са преодолими. Ако се сравнят показателите на цитируемост (брой цитати на 1 публикация), както и междинният брой цитати на един академик, ще се види, че Българска академия на науките стои доста под френския и немския център и под австрийската, унгарската, чешката и полската академия. (Интересно би било сравнението също по вложена държавна дотация на един цитат). В разбора не се привеждат данни за Н-индекса (показател, съчетаващ публикационната интензивност с качеството) за немския и френския център, а единствено за академиите на страните от някогашния руски блок, и макар че Българска академия на науките изпреварва единствено Румънската и Словашката академия, в крайните изводи попада изводът, че "научната продукция на Българска академия на науките е от високо качество по интернационалните стандарти ".
В тактиката се споделя че Българска академия на науките "непрекъснато организира огромни и настоящи промени ", само че не се планува нито една. При разбора на човешките запаси и научния капацитет въпросите за квалификацията, успеваемостта и усъвършенстване на числеността изобщо не са наранени. Казва се, че числеността на учените във всяка научна област не трябвало да спада под "критичен най-малко ", само че не е ясно по какъв начин се дефинира приоритизирането и по какъв начин се дефинира този най-малко. В Българска академия на науките всички на научна служба са на непрекъснати трудови контракти - тактиката не планува привеждане на организацията на човешките запаси според международната процедура - главната част от нехабилитираните учени да бъдат на краткотрайни контракти на планова база.
Залегналото в съглашение с министерството на образованието възходящо обвързване на бюджетната дотация с резултатите не е планувана активност.В тактиката не са показани данни за присъединяване на Българска академия на науките в европейски стратегии и не са оценени аргументите за релативно дребния брой извоювани планове. Въпреки изказванията, че тактиката е съобразена с Националната тактика за научните проучвания, редица ограничения и действия, планувани в последната - като осъществяване на постоянна самостоятелна интернационална оценка на академията, въвеждането на система за диференцирано възнаграждение на учените и други - липсват като планувани действия.
Стратегията оставя усещане за непостоянен,
неразбираем и под напрежение разговор с страната
Как може да се твърди, че държавните управления не поощрявали Българска академия на науките за промени? Българска академия на науките е длъжна да коментира каква е изгодата от науката и от нейната активност в частност. Направената констатация, че "връзките на Българска академия на науките с политиците и висшата държавна администрация са неефективни ", не е оценена. Отношенията с страната са свързани с връзките с обществото. В разбора на тактиката попада умозаключение "БАН има добър имидж измежду огромна част от българското общество ". То не е подкрепено и не дава отговор на действителното състояние – тази част не е огромна. Обективно социологично изследване може да даде отговор на този въпрос. Само отчасти правилно е заключението, че "социалният статус на работещите в Българска академия на науките е невисок, защото академията не може да обезпечи естествени заплати " - общественият статус зависи освен от получаваната заплата.
По своя модел на ръководство Българска академия на науките се отличава от националните центрове и другите академии, с които се съпоставя.
Тя е неповторима със своето затворено самоуправление
без висш теоретичен орган
който да дефинира научната политика и да упражнява теоретичен контрол. Статутът на Корпуса на учените е краткотраен, само че тактиката не обрисува никакво развиване по този въпрос.
С изменение на Закона за Българска академия на науките през 2011 г към Българска академия на науките бе основан Съвет на настоятелите (Той включва представители на законодателната и изпълнителната власт, организации на работодателите, висшите образователни заведения, нестопански организации в региона на науката и изкуствата, задгранични учени и членове на Общото заседание и управлението на Българската академия на науките - бел. ред.). Той е с функционалности да съгласува научните проекти и докладите на Българска академия на науките, да получава на всеки 6 месеца финансов доклад от всички звена, да управлява разходването на бюджетната дотация и стопанисването да собствеността, да проучва на всеки две години получените резултати на институтите, а на всеки три години – резултатите от атестирането на учените, както и други контролни функционалности.
Още от основаването си този орган не извършва прецизно вменените му функционалности, а от 2014 г активността му е напълно занемарена. В цялата тактика Съветът на настоятелите изобщо не се загатва. При затвореното самоуправление като модел на ръководство на Българска академия на науките без обикновено действие на Съвета на настоятелите Българска академия на науките не е обществена организация, каквато би трябвало да бъде.
Моделът на затворено самоуправление се натъква на проблеми и в тактиката се плануват законови промени, които зависят от обществото и политиците. Характерни за стила и характера на тактиката са претенции от страната и обществото при изключването им от стратегическото обмисляне. Такъв е казусът с непризнаването от Европейска комисия на институтите на Българска академия на науките за обществени организации. Стратегията планува "със законов акт да бъде доказан статутът на звената на Българска академия на науките като обществени организации, в това число и че те се ръководят като такива ", вместо да залегне смяна на модела на ръководство в подобаващ на обществена организация.
Стратегията показва отвод от промени. Това е тактика за опазване на статуквото. С такава тактика Българска академия на науките не би оправила връзките си с страната и не би постигнала внезапен напредък в развиването си.
Авторът Лазарин Лазаров е отКлуба за университетски промени в България
Миналата година бе призната Национална тактика за научните проучвания до 2030 година Докато тя е основана на заключението, че у нас е налице "устойчив спад в региона на научните проучвания " и цели "устойчиво възобновяване на интернационалните позиции на страната по количество и качество на интернационално забележимата научна продукция ", предлаганата тактика на Българска академия на науките е основана на изказванието, че "научната продукция на Българска академия на науките е от високо качество по интернационалните стандарти ". Предлаганата тактика не е за промени, а за развиване и усъвършенстване при
твърдо опазване на организацията, ръководството и структурата
Тя е построена въз основа на:
- нереалистичен разбор на положението и интернационалната видимост на институцията
– неразбираемия и непостоянен статут (без никакви функции) на Корпуса на учените и нефункциониращ според условията на Закона Съвет на настоятелите
- претенции към страната и обществото без разбор и координиране на нужното подпомагане от страната и обществото. В разбора на положението на академията е забележима наклонност за селективно сортиране на данни и търсене на поддръжка на изказванията за мощно недофинансиране при високо качество и успеваемост от нейна страна. Този разбор значително почива на една таблица – съпоставяне на публикационната интензивност и бюджетното финансиране с два водещи национални научни центъра в Европа ( "Макс-Планк обществото " в Германия и Националният център за научни проучвания на Франция) и с академиите на Австрия и някогашните социалистически страни. От нормализираните данни (на 1 учен) за броя на индексирани изявления и за държавната дотация се заключава, че научната продукция на Българска академия на науките е на сравнимо положително равнище при фрапантно най-ниско държавно финансиране.
До други изводи се стига, в случай че към данните, показани в тактиката, се възстановяват данни към броя на популацията и за публикационната успеваемост (цитируемост) на сравняваните институции. Така се оказва, че по държавна дотация на 1 млн. население средствата, които България отделя за Българска академия на науките, напълно не са малко – повече, в сравнение с Полша и Румъния отделят за своите академии. Оказва се, че в България максимален брой учени на 1 млн. население са заангажирани в народен проучвателен център (академия). Ако приемем, че Българска академия на науките би могла да дава същата продукция с по-малко хора – примерно при 2000 вместо посочените 2843 учени – бюджетната дотация на 1 академик напълно не би била толкоз "драстично " ниска при направеното съпоставяне.
Българска академия на науките не се съпоставя по цитируемост на изявленията
Като опрощение е посочено затрудненото добиване на данните от цитационните показатели заради това, че в доста изявления са посочени единствено институтите на Българска академия на науките, както и усложненията, произлизащи от това, че доста институти са си сменяли неведнъж имената. Тези усложнения би трябвало да са преодолими. Ако се сравнят показателите на цитируемост (брой цитати на 1 публикация), както и междинният брой цитати на един академик, ще се види, че Българска академия на науките стои доста под френския и немския център и под австрийската, унгарската, чешката и полската академия. (Интересно би било сравнението също по вложена държавна дотация на един цитат). В разбора не се привеждат данни за Н-индекса (показател, съчетаващ публикационната интензивност с качеството) за немския и френския център, а единствено за академиите на страните от някогашния руски блок, и макар че Българска академия на науките изпреварва единствено Румънската и Словашката академия, в крайните изводи попада изводът, че "научната продукция на Българска академия на науките е от високо качество по интернационалните стандарти ".
В тактиката се споделя че Българска академия на науките "непрекъснато организира огромни и настоящи промени ", само че не се планува нито една. При разбора на човешките запаси и научния капацитет въпросите за квалификацията, успеваемостта и усъвършенстване на числеността изобщо не са наранени. Казва се, че числеността на учените във всяка научна област не трябвало да спада под "критичен най-малко ", само че не е ясно по какъв начин се дефинира приоритизирането и по какъв начин се дефинира този най-малко. В Българска академия на науките всички на научна служба са на непрекъснати трудови контракти - тактиката не планува привеждане на организацията на човешките запаси според международната процедура - главната част от нехабилитираните учени да бъдат на краткотрайни контракти на планова база.
Залегналото в съглашение с министерството на образованието възходящо обвързване на бюджетната дотация с резултатите не е планувана активност.В тактиката не са показани данни за присъединяване на Българска академия на науките в европейски стратегии и не са оценени аргументите за релативно дребния брой извоювани планове. Въпреки изказванията, че тактиката е съобразена с Националната тактика за научните проучвания, редица ограничения и действия, планувани в последната - като осъществяване на постоянна самостоятелна интернационална оценка на академията, въвеждането на система за диференцирано възнаграждение на учените и други - липсват като планувани действия.
Стратегията оставя усещане за непостоянен,
неразбираем и под напрежение разговор с страната
Как може да се твърди, че държавните управления не поощрявали Българска академия на науките за промени? Българска академия на науките е длъжна да коментира каква е изгодата от науката и от нейната активност в частност. Направената констатация, че "връзките на Българска академия на науките с политиците и висшата държавна администрация са неефективни ", не е оценена. Отношенията с страната са свързани с връзките с обществото. В разбора на тактиката попада умозаключение "БАН има добър имидж измежду огромна част от българското общество ". То не е подкрепено и не дава отговор на действителното състояние – тази част не е огромна. Обективно социологично изследване може да даде отговор на този въпрос. Само отчасти правилно е заключението, че "социалният статус на работещите в Българска академия на науките е невисок, защото академията не може да обезпечи естествени заплати " - общественият статус зависи освен от получаваната заплата.
По своя модел на ръководство Българска академия на науките се отличава от националните центрове и другите академии, с които се съпоставя.
Тя е неповторима със своето затворено самоуправление
без висш теоретичен орган
който да дефинира научната политика и да упражнява теоретичен контрол. Статутът на Корпуса на учените е краткотраен, само че тактиката не обрисува никакво развиване по този въпрос.
С изменение на Закона за Българска академия на науките през 2011 г към Българска академия на науките бе основан Съвет на настоятелите (Той включва представители на законодателната и изпълнителната власт, организации на работодателите, висшите образователни заведения, нестопански организации в региона на науката и изкуствата, задгранични учени и членове на Общото заседание и управлението на Българската академия на науките - бел. ред.). Той е с функционалности да съгласува научните проекти и докладите на Българска академия на науките, да получава на всеки 6 месеца финансов доклад от всички звена, да управлява разходването на бюджетната дотация и стопанисването да собствеността, да проучва на всеки две години получените резултати на институтите, а на всеки три години – резултатите от атестирането на учените, както и други контролни функционалности.
Още от основаването си този орган не извършва прецизно вменените му функционалности, а от 2014 г активността му е напълно занемарена. В цялата тактика Съветът на настоятелите изобщо не се загатва. При затвореното самоуправление като модел на ръководство на Българска академия на науките без обикновено действие на Съвета на настоятелите Българска академия на науките не е обществена организация, каквато би трябвало да бъде.
Моделът на затворено самоуправление се натъква на проблеми и в тактиката се плануват законови промени, които зависят от обществото и политиците. Характерни за стила и характера на тактиката са претенции от страната и обществото при изключването им от стратегическото обмисляне. Такъв е казусът с непризнаването от Европейска комисия на институтите на Българска академия на науките за обществени организации. Стратегията планува "със законов акт да бъде доказан статутът на звената на Българска академия на науките като обществени организации, в това число и че те се ръководят като такива ", вместо да залегне смяна на модела на ръководство в подобаващ на обществена организация.
Стратегията показва отвод от промени. Това е тактика за опазване на статуквото. С такава тактика Българска академия на науките не би оправила връзките си с страната и не би постигнала внезапен напредък в развиването си.
Авторът Лазарин Лазаров е отКлуба за университетски промени в България
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ