Нито "трети пол", нито "транссексуални бежанци" - какво означава Истанбулската конвенция за България
На постоянното си съвещание през днешния ден държавното управление прикани Народното събрание да утвърди Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието против дамите и домашното принуждение, известна още като Истанбулската спогодба.
Документът, чийто заключителен текст е утвърден през 2011 година, съдържа серия ограничения против домашното принуждение и вкарва понятия, които целят само да разчупят половите стандарти поради схващането, че те постоянно са в основата на случаи както на принуждение, по този начин и дискриминация. Въпреки това Конвенцията, подписана напролет на 2016 година от тогавашния правосъден министър Екатерина Захариева (във второто държавно управление на премиера Бойко Борисов) се оказа ненадейно противоречива за някои политици и специалисти, които оповестиха, че той постанова на България отговорности, които подкопават традициите в българското общество, слагат под въпрос институции като брака и фамилията и може даже да лимитират наставнически права.
" Дневник " обобщава главните моменти в Истанбулската спогодба.
Какви отговорности ще има България
Най-общо страните по Конвенцията би трябвало да вземат законови и други ограничения, с цел да " предотвратят всевъзможни форми на принуждение " против физически или юридически лица, изброени в Конвенцията (чл. 12). Става дума за всички вероятни случаи на принуждение по сексуален симптом, било то фамилно, домашно, поради спорове и прочие и такова, способствано от обществени и културни стереотипои.
Необходимо е и страните да имат поради и да вземат ограничения съгласно потребностите на уязвените лица, и " човешките права на всички жертви " да се слагат в центъра на сходни дейности. Обичаите, религията, традицията и така наречен " чест " не могат да се считат за опрощение на никакви случаи на принуждение (чл. 12), също така са нужни стратегии и действия, които да насърчат равенството сред мъжете и дамите.
Въвежда ли се " трети пол "
Не. В конвенцията няма разбиране " трети пол ". Въвеждат се понятията gender (което постоянно се превежда като " обществен пол ", въпреки да включва и културни и други пластове) и gender identity или " полова еднаквост " (разглеждана настрана от " полова ориентировка ", само че без двата термина да се противопоставят). Целта е посредством тях да се " насърчат промени в обществените и културни поведенчески модели на мъжете и дамите предвид на премахване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всевъзможни други практики, основани на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете " (чл. 12). Официалната дефиниция не допуска отговорности, а стъпки, свързани само със стереотипни и дискриминиращи схващания.
Руши ли " общественият пол " нормите в обществата
Не. Идеята, че въвеждането на обществен пол ще отхвърли естествените разлики сред половете, опонира на медицинските стандарти, съгласно които половата ориентировка и половата еднаквост не са директно свързани (напр. хетеросексуален човек може да смени пола си, без това да се отрази на досегашните му полови желания, и обратното). Самият термин gender надалеч не се лимитира до ЛГБТ общността и не се опълчва на " биологичния пол " нито в документа, нито в проучванията на пола: въпреки да се концентрира върху " обществения пол ", с цел да опише " мъжките " и " женските " характерности, той би могъл да включва и биологични характерности.
Конвенцията не може да има директна роля в косвеното легализиране на еднополовите бракове посредством концепцията за " обществения пол ", доколкото тя няма никакво отношение към фамилния кодес на страните по нея. Текстът не съдържа никакви клаузи за брака, разнообразни от тези, свързани с насилствените бракове и ограниченията, които би трябвало да се вземат против тях. Не може да има и косвена роля - отсъства понятието за " еднополово семейство " и по този начин Конвенцията на процедура не би имала отношение към случаи, в които сватбен сътрудник в страна, утвърдила документа, реши да смени пола си.
Защо е нужно да се приказва за " принуждение, учредено на пола ", а не за " принуждение против дами "
Други причини срещу понятието включват концепцията, че то ще изложи на по-голям риск дамите, които са жертви на принуждение. Нищо в текста не подсказва сходни хрумвания - конвенцията " признава, че дамите и девойките са изложени на по-голям риск от принуждение, основано на обществения пол, в сравнение с мъжете ", и категорично загатва дамите във всички вероятни категории принуждение, които се изреждат в нея.
Според Европейския институт за полово пълноправие - самостоятелна организация към Европейския съюз, чиято активност се управлява от Европарламента и Съвета на Европейския съюз - " насилието, учредено на пола " постоянно е взаимно заменяемо с термина " принуждение против дами и девойки ". Макар това да е норма, защото множеството случаи са на похищения от мъже над дами и девойки, е значимо да се акцентира " половият " симптом, защото той акцентира обстоятелството, че насилието против дами е израз на властовата неравнопоставеност сред мъжете и дамите. Така понятието не заличава разликите сред половете, а насочва вниманието върху обществени и културни стандарти, които способстван насилието против дами.
Какво се трансформира в образованието
Конвенцията допуска прибавяне на образователен материал, " там, където е належащо ", по тематики като " равенството сред мъжете и дамите ", " нестереотипни полови функции, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностно отношение, учредено на пола принуждение против дами и право на персонална цялост, приспособени по отношение на изменящия се потенциал на учещите, във официални стратегии на всяко просветително равнище. "
© Associated Press
Това не визира преподаване на материал, обвързван с някоя съответна група, обратно на рецензиите в България и в други страни, и на процедура на страните по Конвенцията се оставя правото да решат какво да включва спомагателният образователен материал. (Напр. включването на травеститите като група, която би трябвало да се " учи ", за което приказват съперници в България, освен не е категорично упоменато, а и надалеч не се подразбира - не всички травестити са част от така наречен ЛГБТ общественост на " лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални " ; обособен е въпросът, че някои откриватели не считат и лицата, сменили пола си, за част от общността).
Длъжна ли ще е България да приема " транссексуални бежанци "
Не. Конвенцията не съдържа сходни формулировки. В член 60., т. 2 се приказва за потребността страните по документа да " вземат нужните законодателни или други ограничения, с цел да подсигуряват, че насилието, учредено на половата еднаквост против дами, може да се разпознае като форма на гонене по смисъла на член 1, алинея 2 от Конвенцията по отношение на статута на бежанците от 1951 година и като форма на сериозна щета, която основава нужда от протекция. " Обяснява се и че тълкуванието на случаите на гонене, разказани в Конвенцията, би трябвало да регистрира " особеностите на пола " и че в случаите, когато е открито, че преследването е обвързвано с изброените в Конвенцията учредения, ще бъде възложен статут на емигрант.
Процедурите по приемане на претенденти също би трябвало да регистрират половите особености, в това число в хода на установяване на бежанския статут и кандидатстването за интернационална протекция. От никоя от горните хрумвания не произлиза обвързване за приемане на " транссексуални бежанци " (няма сходни понятия в текста), нито нужда сходна група да бъде одобрявана предпочитано пред останалите претенденти за леговище, подложени на политически и други преследвания, бягащи от спорове и прочие Конвенцията показва като цел само да отстрани всяка " традиция, основаваща се на стереотипни функции на половете ". Двоичният мироглед за човечеството (мъжко-женско), в това число и брака може да бъде охарактеризиран като " традиция, учредена на стереотипни функции на половете " в образователни стратегии.
Какво друго не съдържа конвенцията
От текста изцяло отсъстват и формулировки, които засягат правото на родителите да възпитават децата си. Те могат да изгубят родителските си права, в случай че с дейностите си заплашват сигурността на децата. Това ще е допустимо, " в случай че ползите на детето, които може да включват сигурността на жертвата, не могат да бъдат обезпечени по никакъв различен метод. " Не се загатват отговорности на образователни и религиозни институции , свързани с приложимост на тоалетни и съблекални съгласно половата еднаквост.
Конвенцията не дава пояснение какво е семейство и какво - брак, не приказва и за хетеросексуални или хомосексуални връзки.
Колко " противоречив " е документът
Подписан от всички (без Русия, Армения и Азербайджан) страни членки на Съвета на Европа, той е утвърден от над половината (28 от 44) страни. Сред страните, които още не са утвърдили - като в някои от тях също се водят диспути за формулировки в Конвенцията - са Англия, Ирландия, страните от Вишеградската група без Полша, Литва, Латвия, Украйна, Молдова, Австрия и Хърватия. От съседите на България не са утвърдили Македония и Гърция (на процедура без Македония, Хърватия и нечленуващото в Съвета на Европа Косово всички страни от Западните Балкани към този момент са го направили). Парламентите на Сърбия, Румъния и Турция (първата страна, направила тази крачка) са я одобрили.
Документът, чийто заключителен текст е утвърден през 2011 година, съдържа серия ограничения против домашното принуждение и вкарва понятия, които целят само да разчупят половите стандарти поради схващането, че те постоянно са в основата на случаи както на принуждение, по този начин и дискриминация. Въпреки това Конвенцията, подписана напролет на 2016 година от тогавашния правосъден министър Екатерина Захариева (във второто държавно управление на премиера Бойко Борисов) се оказа ненадейно противоречива за някои политици и специалисти, които оповестиха, че той постанова на България отговорности, които подкопават традициите в българското общество, слагат под въпрос институции като брака и фамилията и може даже да лимитират наставнически права.
" Дневник " обобщава главните моменти в Истанбулската спогодба.
Какви отговорности ще има България
Най-общо страните по Конвенцията би трябвало да вземат законови и други ограничения, с цел да " предотвратят всевъзможни форми на принуждение " против физически или юридически лица, изброени в Конвенцията (чл. 12). Става дума за всички вероятни случаи на принуждение по сексуален симптом, било то фамилно, домашно, поради спорове и прочие и такова, способствано от обществени и културни стереотипои.
Необходимо е и страните да имат поради и да вземат ограничения съгласно потребностите на уязвените лица, и " човешките права на всички жертви " да се слагат в центъра на сходни дейности. Обичаите, религията, традицията и така наречен " чест " не могат да се считат за опрощение на никакви случаи на принуждение (чл. 12), също така са нужни стратегии и действия, които да насърчат равенството сред мъжете и дамите.
Въвежда ли се " трети пол "
Не. В конвенцията няма разбиране " трети пол ". Въвеждат се понятията gender (което постоянно се превежда като " обществен пол ", въпреки да включва и културни и други пластове) и gender identity или " полова еднаквост " (разглеждана настрана от " полова ориентировка ", само че без двата термина да се противопоставят). Целта е посредством тях да се " насърчат промени в обществените и културни поведенчески модели на мъжете и дамите предвид на премахване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всевъзможни други практики, основани на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете " (чл. 12). Официалната дефиниция не допуска отговорности, а стъпки, свързани само със стереотипни и дискриминиращи схващания.
Руши ли " общественият пол " нормите в обществата
Не. Идеята, че въвеждането на обществен пол ще отхвърли естествените разлики сред половете, опонира на медицинските стандарти, съгласно които половата ориентировка и половата еднаквост не са директно свързани (напр. хетеросексуален човек може да смени пола си, без това да се отрази на досегашните му полови желания, и обратното). Самият термин gender надалеч не се лимитира до ЛГБТ общността и не се опълчва на " биологичния пол " нито в документа, нито в проучванията на пола: въпреки да се концентрира върху " обществения пол ", с цел да опише " мъжките " и " женските " характерности, той би могъл да включва и биологични характерности.
Конвенцията не може да има директна роля в косвеното легализиране на еднополовите бракове посредством концепцията за " обществения пол ", доколкото тя няма никакво отношение към фамилния кодес на страните по нея. Текстът не съдържа никакви клаузи за брака, разнообразни от тези, свързани с насилствените бракове и ограниченията, които би трябвало да се вземат против тях. Не може да има и косвена роля - отсъства понятието за " еднополово семейство " и по този начин Конвенцията на процедура не би имала отношение към случаи, в които сватбен сътрудник в страна, утвърдила документа, реши да смени пола си.
Защо е нужно да се приказва за " принуждение, учредено на пола ", а не за " принуждение против дами "
Други причини срещу понятието включват концепцията, че то ще изложи на по-голям риск дамите, които са жертви на принуждение. Нищо в текста не подсказва сходни хрумвания - конвенцията " признава, че дамите и девойките са изложени на по-голям риск от принуждение, основано на обществения пол, в сравнение с мъжете ", и категорично загатва дамите във всички вероятни категории принуждение, които се изреждат в нея.
Според Европейския институт за полово пълноправие - самостоятелна организация към Европейския съюз, чиято активност се управлява от Европарламента и Съвета на Европейския съюз - " насилието, учредено на пола " постоянно е взаимно заменяемо с термина " принуждение против дами и девойки ". Макар това да е норма, защото множеството случаи са на похищения от мъже над дами и девойки, е значимо да се акцентира " половият " симптом, защото той акцентира обстоятелството, че насилието против дами е израз на властовата неравнопоставеност сред мъжете и дамите. Така понятието не заличава разликите сред половете, а насочва вниманието върху обществени и културни стандарти, които способстван насилието против дами.
Какво се трансформира в образованието
Конвенцията допуска прибавяне на образователен материал, " там, където е належащо ", по тематики като " равенството сред мъжете и дамите ", " нестереотипни полови функции, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностно отношение, учредено на пола принуждение против дами и право на персонална цялост, приспособени по отношение на изменящия се потенциал на учещите, във официални стратегии на всяко просветително равнище. "
© Associated Press
Това не визира преподаване на материал, обвързван с някоя съответна група, обратно на рецензиите в България и в други страни, и на процедура на страните по Конвенцията се оставя правото да решат какво да включва спомагателният образователен материал. (Напр. включването на травеститите като група, която би трябвало да се " учи ", за което приказват съперници в България, освен не е категорично упоменато, а и надалеч не се подразбира - не всички травестити са част от така наречен ЛГБТ общественост на " лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални " ; обособен е въпросът, че някои откриватели не считат и лицата, сменили пола си, за част от общността).
Длъжна ли ще е България да приема " транссексуални бежанци "
Не. Конвенцията не съдържа сходни формулировки. В член 60., т. 2 се приказва за потребността страните по документа да " вземат нужните законодателни или други ограничения, с цел да подсигуряват, че насилието, учредено на половата еднаквост против дами, може да се разпознае като форма на гонене по смисъла на член 1, алинея 2 от Конвенцията по отношение на статута на бежанците от 1951 година и като форма на сериозна щета, която основава нужда от протекция. " Обяснява се и че тълкуванието на случаите на гонене, разказани в Конвенцията, би трябвало да регистрира " особеностите на пола " и че в случаите, когато е открито, че преследването е обвързвано с изброените в Конвенцията учредения, ще бъде възложен статут на емигрант.
Процедурите по приемане на претенденти също би трябвало да регистрират половите особености, в това число в хода на установяване на бежанския статут и кандидатстването за интернационална протекция. От никоя от горните хрумвания не произлиза обвързване за приемане на " транссексуални бежанци " (няма сходни понятия в текста), нито нужда сходна група да бъде одобрявана предпочитано пред останалите претенденти за леговище, подложени на политически и други преследвания, бягащи от спорове и прочие Конвенцията показва като цел само да отстрани всяка " традиция, основаваща се на стереотипни функции на половете ". Двоичният мироглед за човечеството (мъжко-женско), в това число и брака може да бъде охарактеризиран като " традиция, учредена на стереотипни функции на половете " в образователни стратегии.
Какво друго не съдържа конвенцията
От текста изцяло отсъстват и формулировки, които засягат правото на родителите да възпитават децата си. Те могат да изгубят родителските си права, в случай че с дейностите си заплашват сигурността на децата. Това ще е допустимо, " в случай че ползите на детето, които може да включват сигурността на жертвата, не могат да бъдат обезпечени по никакъв различен метод. " Не се загатват отговорности на образователни и религиозни институции , свързани с приложимост на тоалетни и съблекални съгласно половата еднаквост.
Конвенцията не дава пояснение какво е семейство и какво - брак, не приказва и за хетеросексуални или хомосексуални връзки.
Колко " противоречив " е документът
Подписан от всички (без Русия, Армения и Азербайджан) страни членки на Съвета на Европа, той е утвърден от над половината (28 от 44) страни. Сред страните, които още не са утвърдили - като в някои от тях също се водят диспути за формулировки в Конвенцията - са Англия, Ирландия, страните от Вишеградската група без Полша, Литва, Латвия, Украйна, Молдова, Австрия и Хърватия. От съседите на България не са утвърдили Македония и Гърция (на процедура без Македония, Хърватия и нечленуващото в Съвета на Европа Косово всички страни от Западните Балкани към този момент са го направили). Парламентите на Сърбия, Румъния и Турция (първата страна, направила тази крачка) са я одобрили.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ