Момичетата от света: 2019
На прага сме на нова година. Сега концентрацията на мисъл и вяра, на увереност и религия е толкоз мощна, че може би стават чудеса. Не колкото по Коледа, колкото по Нова година. Затова, дано си пожелаем каквото ни е на сърце, пък току виж се сбъднало. Ето нашите пет пожелания за 2019 година!
1. Мир по света
Когато бях дребна, баба ми слагаше подобен шанс в новогодишната баница. Всички се надявахме да го избегнем, тъй като какво по-скучно има за едно дете от " мир ". Сега, когато мирът на планетата наподобява толкоз нежен, когато отпред на двете най-големи нуклеарни сили стоят много, меко казано, безотговорни персони, когато се изобретяват нови оръжия и когато провокациите не стихват, ние се молим за едно - дано тази година бъде мирна. Нека да е скучно.
2. Реванш на демократичните полезности
Да, с възхода на популистки партии и политици по целия свят, демокрацията съществено отстъпи от своите позиции. Довчера немислими твърдения днес изпълват медийните страници освен в страни, ръководени от откровени диктатори, само че и в привидно демократични общества. Крайно десни политици и консервативни кръгове постановат тематики и повдигат за второ четене въпроси, с които от дълго време трябваше да сме завършили - правото на свободно придвижване на хора, правото на аборт, на обучение, на тъждество сред половете. Крайно време е обикновено мислещите и демократично настроените хора и техните политически представителства да си върнат изгубените позиции. Същото се отнася и за България, където в управлениeто вземат участие крайни популисти, които ни връщат освен към полезности от патриархалния ред на прадядовците ни, само че и искрено наскърбяват цели групи български жители (за което след това си заплащат, информация - Валери Симеонов и обидата му към майките на деца с увреждания).
3. Европа и отново Европа!
Принадлежността ни към Европейското семейство беше цел и визия за цяло българско потомство, това на прехода. Макар и цялостното ни доверие към европейския престиж съществено да пострада през последните години - с помощта на вътрешни за съюза проблеми, тежката бюрократична тежест, съмнителното държание на някои от политиците там, българите нямат различен избор, с изключение на да бъдат европейци. Другото е мрак и тирания от путински вид. Не се заблуждавайте, даже и да се състои, Brexit ще нанесе такива провали на английската стопанска система, че скоро никой няма и да си намерения да се отделя от Европейски Съюз. Слава Богу, макар наглата антиевропейска агитация, болшинството от българите не престават да считат, че мястото на нашата страна е вътре в Съюза.
4. Правата на дамите
Макар и да спечелихме някои съществени победи през 2018 година, като например правото на саудитките да карат, а на ирландките - правото на аборт, би трябвало да признаем, че на доста фронтове ние, жените, губим борбата. В България загубихме освен шанса да приемем Инстанбулската спогодба, само че и шанса дружно с измененията в Наказателен кодекс за домашното принуждение, да бъдат признати текстове по отношение на „ принуждение, учредено на пола “. Защото такова има, независимо че някои доста ги е боязън от сходно самопризнание. Благодарение на гневната акция, проведена от патриотарско-популистки кръгове, с финансиране от извънредно консервативни американски църковни организации, с поддръжката на съветската и пардон, българската, православна черква, актовете на принуждение против дами, единствено тъй като са дами, остават ненаказуеми в България. За политическите сили, от които се чака отбрана на демократични полезности, дори не си коства да се приказва. Особено за тези, ръководени от дами. Срам!
Битката обаче ще продължи и ние няма да се откажем, бъдете сигурни. Да си пожелаем победа!
5. Красива и чиста София
Предполагам, на множеството поданици на обитаеми места отвън София, им омръзна тематиката за Графа. Признавам, и на мен към този момент ми е досадна. Но в случай че спрем да протестираме против крадливото/некадърното ръководство на столицата, няма да реализираме нищо. Преглътнахме кафяво-бозавите плочки на Витошка, която усърдно беше превърната в провинциално стъргало. Преглътнахме кофите, които заграждат пътя на пешеходците из централните улички. Преглътнахме дупките по улици и булеварди, в това число и на тези, ремонтирани преди година. Сега, обаче, търпението на другояче ненормално търпеливите ни съграждани се изчерпа и ръководещите поеха някои задължения – за по-качествено осъществяване на ремонтите в центъра. Поеха и ангажимент за ограничения против замърсяването на въздуха през зимата. Аз персонално не им имам вяра, само че дано ме оборят. Нека.
1. Мир по света
Когато бях дребна, баба ми слагаше подобен шанс в новогодишната баница. Всички се надявахме да го избегнем, тъй като какво по-скучно има за едно дете от " мир ". Сега, когато мирът на планетата наподобява толкоз нежен, когато отпред на двете най-големи нуклеарни сили стоят много, меко казано, безотговорни персони, когато се изобретяват нови оръжия и когато провокациите не стихват, ние се молим за едно - дано тази година бъде мирна. Нека да е скучно.
2. Реванш на демократичните полезности
Да, с възхода на популистки партии и политици по целия свят, демокрацията съществено отстъпи от своите позиции. Довчера немислими твърдения днес изпълват медийните страници освен в страни, ръководени от откровени диктатори, само че и в привидно демократични общества. Крайно десни политици и консервативни кръгове постановат тематики и повдигат за второ четене въпроси, с които от дълго време трябваше да сме завършили - правото на свободно придвижване на хора, правото на аборт, на обучение, на тъждество сред половете. Крайно време е обикновено мислещите и демократично настроените хора и техните политически представителства да си върнат изгубените позиции. Същото се отнася и за България, където в управлениeто вземат участие крайни популисти, които ни връщат освен към полезности от патриархалния ред на прадядовците ни, само че и искрено наскърбяват цели групи български жители (за което след това си заплащат, информация - Валери Симеонов и обидата му към майките на деца с увреждания).
3. Европа и отново Европа!
Принадлежността ни към Европейското семейство беше цел и визия за цяло българско потомство, това на прехода. Макар и цялостното ни доверие към европейския престиж съществено да пострада през последните години - с помощта на вътрешни за съюза проблеми, тежката бюрократична тежест, съмнителното държание на някои от политиците там, българите нямат различен избор, с изключение на да бъдат европейци. Другото е мрак и тирания от путински вид. Не се заблуждавайте, даже и да се състои, Brexit ще нанесе такива провали на английската стопанска система, че скоро никой няма и да си намерения да се отделя от Европейски Съюз. Слава Богу, макар наглата антиевропейска агитация, болшинството от българите не престават да считат, че мястото на нашата страна е вътре в Съюза.
4. Правата на дамите
Макар и да спечелихме някои съществени победи през 2018 година, като например правото на саудитките да карат, а на ирландките - правото на аборт, би трябвало да признаем, че на доста фронтове ние, жените, губим борбата. В България загубихме освен шанса да приемем Инстанбулската спогодба, само че и шанса дружно с измененията в Наказателен кодекс за домашното принуждение, да бъдат признати текстове по отношение на „ принуждение, учредено на пола “. Защото такова има, независимо че някои доста ги е боязън от сходно самопризнание. Благодарение на гневната акция, проведена от патриотарско-популистки кръгове, с финансиране от извънредно консервативни американски църковни организации, с поддръжката на съветската и пардон, българската, православна черква, актовете на принуждение против дами, единствено тъй като са дами, остават ненаказуеми в България. За политическите сили, от които се чака отбрана на демократични полезности, дори не си коства да се приказва. Особено за тези, ръководени от дами. Срам!
Битката обаче ще продължи и ние няма да се откажем, бъдете сигурни. Да си пожелаем победа!
5. Красива и чиста София
Предполагам, на множеството поданици на обитаеми места отвън София, им омръзна тематиката за Графа. Признавам, и на мен към този момент ми е досадна. Но в случай че спрем да протестираме против крадливото/некадърното ръководство на столицата, няма да реализираме нищо. Преглътнахме кафяво-бозавите плочки на Витошка, която усърдно беше превърната в провинциално стъргало. Преглътнахме кофите, които заграждат пътя на пешеходците из централните улички. Преглътнахме дупките по улици и булеварди, в това число и на тези, ремонтирани преди година. Сега, обаче, търпението на другояче ненормално търпеливите ни съграждани се изчерпа и ръководещите поеха някои задължения – за по-качествено осъществяване на ремонтите в центъра. Поеха и ангажимент за ограничения против замърсяването на въздуха през зимата. Аз персонално не им имам вяра, само че дано ме оборят. Нека.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ