Канадският гений, който се опита да изстреля спътник с оръдие
На плажа тъкмо до летище Грантли Адамс на остров Барбадос пет огромни морски оръдия седят обрасли и ръждясали в тропическата горещина, там, където са изоставени преди 50 години. Тези реликви са всичко, което е останало от плана HARP – дръзновен опит от 60-те години да се изстреля сателит в космоса благодарение на великански оръдия – и от огромните упоритости на един екстравагантен канадски талант, чиито фантазии за галактическото пространство в последна сметка ще завършат безплодно.
Но някои хора към момента имат вяра, че оръжията имат място в галактическите проучвания и един от тях е канадският инженер доктор Джералд Бул. Бул за пръв път демонстрира интерес към артилерията през 50-те години, до момента в който работи в Канадската организация за проучване и развиване на въоръженията или CARDE. Там той е претрупан със задачата да проектира външната обвивка на Velvet Glove – ракета въздух-въздух, разработвана за канадските военновъздушни сили. Докато нормално работата му би ползвала свръхзвуков аеродинамичен тунел, Бул намира тунела на CARDE несъответствуващ за неговите потребности и търси различно средство за проучване на аеродинамиката на ракетата. Решението му е елегантно. CARDE има измежду своите уреди 120-метров тунел за тестване на артилерийски снаряди, където въздушното налягане може да се контролира, с цел да се симулират разнообразни височини. Бик прави умалени модели на ракетата и ги обковава в дърво, с цел да им разреши да ги побере компактно в цевта на оръдието. Когато моделите са изстреляни, дървото отпада, оставяйки ракетата да лети свободно в тунела. Първоначално Бул просто окачва хартиени листове на равни шпации по тунела, с цел да наблюдава полета на ракетата, само че по-късно той създава специфична закалена електроника, способна да издържи на рисковото ускоряване при изстрелването, която може да бъде инсталирана в самите модели на ракетата. Тези нововъведения способстват за по-късните инициативи на доктора.
Джералд Бул
Но това, което в действителност затвърждава интереса на Бул към огромните оръжия, е изстрелването на Спутник 1, първият неестествен сателит в света, на 4 октомври 1957 година Опасявайки се от новата опасност от руските балистични ракети, той стартира да измисля способи за събаряне на нуклеарни бойни глави. Тъй като технологията на управляемите ракети към момента не е задоволително напреднала за тази цел, Джералд се чуди дали работата може да се свърши с оръдие. Една от схемите му включва потребление на всъщност гигантска пушка, за изстрелване на облак от шрапнели в горните пластове на атмосферата; в случай че една бойна глава, която пътува със скорост съвсем 20 пъти по-голяма от тази на звука, допре даже едно от тези части, тя ще се разпадне. Друга скица включва потреблението на гигантско оръдие за изстрелване на бойни глави до ръба на космоса, тъй че тяхното слизане назад на Земята да се изучи и да бъдат създадени способи за следенето и унищожаването им.
Прихващачът Avro Arrow или официално Avro Canada CF-105 Arrow
За страдание, Бул има, с изключение на огромни хрумвания това, и по този начин да се каже „ пикантен “ характер, както и надълбоко вкоренена ненавист към политиците и бюрокрацията, като назовава тези, които ръководят изследователското и отбранително звено в Канада „ Коктейлни учени “. През 1961 година, отчаян от внезапната спиране на Avro Arrow и плахото и насилствено отношение на Канада към галактическите проучвания, Джералд Бул с омерзение напуща CARDE.
Но той не е без съидейници. По време на престоя си в CARDE, Бул се среща с генерал-лейтенант Артър Трюдо и доктор Чарлз Мърфи от американската войска, които споделят ентусиазма му за проучване на космоса и към огромните оръжия. Малко след напускането си, той също така приема професорско звание от доктор Доналд Мордел, декан по инженерство в университета Макгил. Заедно Бул, Трюдо, Мърфи и Мордел стартират да мечтаят за проучвателен план, който да задоволи всеки от научните ползи на мъжете. През март 1962 година Бул и Мордел афишират основаването на Проект за проучване на огромни височини или HARP, съдействие сред Макгил и американската войска.
Едно от оръдията на HARP
Американската войска има личен интерес към плана. През 1958 година държавното управление на Съединени американски щати всъщност не разрешава на армията и флота да организират галактически проучвания, ограничавайки галактическите интервенции до Военновъздушни сили и НАСА. Трюдо и Мърфи виждат HARP като средство армията да поддържа участие – въпреки и малко – в галактическата конкуренция.
През лятото на 1962 година първото оръдие, наречено Бетси, идва в Барбадос на борда на десантния транспортен съд на американската войска USS John D. Page. най-накрая беше подготвен за тестване. На 20 януари е изстрелян макет на снаряд от шперплат, който лети 3 километра и остава във въздуха съвсем цяла минута. Той е последван на идващия ден от същинския снаряд „ Мартлет “ – кръстен по митичната птица на гребена на университета Макгил – който се издига на височина от 26 километра.
Но упоритостите на Бул са по-високи от елементарните метеорологични спътници – той желае да изстреля спътник, въпреки и дребен, в орбита. Докато някои се съмняваха в полезността на такава система, мъжът е оптимист и декларира:
Но даже и тази скромна цел съставлява голямо инженерно предизвикателство. Според законите на орбиталната механика е невероятно да се доближи орбита от земната повърхност единствено благодарение на балистичен изстрел – снарядът би трябвало да бъде екипиран и с дребен ракетен мотор и система за ориентиране, с цел да се самоориентира и „ изрита “ в орбита. На 1 юли 1965 година се изстрелва Мартлет II на рекордна височина от 150 км, много над границата на галактическото пространство.
За страдание обаче това е последния напор на HARP. Откровеното неуважение на Бул към бюрокрацията му основава доста врагове в канадското държавно управление, доста от които в този момент стартират да намират аргументи да прекратят плана. Както самият той предсказва, множеството в Отава нападат HARP като нерентабилно разхищаване на държавни средства…
