Демократична България представи икономическия си екип
На публична среща на икономическия екип от Управленската опция на „ Демократична България “ с представители на медии, бяха показани съществени акценти от визията на обединяването по съществени тематики в икономическия бранш.
Атанас Атанасов, ръководител на Демократи за Силна България откри събитието и акцентира „ В медиите на процедура имаше две тематики – появяването на восъчна фигура на Бойко Борисов в ретро музей във Варна сред тези на Тръмп и Путин и предлагането на Европейска комисия за проекто-бюджет, в което се желае разпределението на средства да зависи от използването на върховенството на закона в съответната страна. Правителството е срещу. От години се твърди, че изпълняваме изискванията за приемане в зона Шенген, само че не ни одобряват. А повода е, че няма господство на закона в България. Това, което ни събра в Демократична България е правосъдната промяна и ето, че в този момент се оказва повече от значимо, с цел да резервира за страната европейските фондове. Не еднократно съм споменавал, че кабинета Борисов обича европейските пари, само че не обича европейските правила. Повече няма да има опция да продължи без промяна на правосъдната система или с реплика на такава промяна.”
Другият ръководител на групировката - Христо Иванов, показа „ Започваме цикъл от срещи на икономическия ни екип с представители на бизнеса от цялата страна. Искаме да извадим на напред във времето проблемите пред бизнеса и техните решения. Нашата основна политическа цел е дълготраен и резистентен стопански напредък. Това се реализира основно с дейното присъединяване на бизнеса. Ние ще проведем тези срещи, с цел да можем да предложим работеща визия за страната, която да ни изведе от тази мъртва точка. Видно е, че ръководството на страната няма визия или воля за справяне с корупцията по високите етажи на властта. Ние имаме сега ръководство, което краде бъдещето на страната. Те пропиляват шанса българите да бъдат европейци. Свидетели сме на на ниска цена ПР по повод влизането на България в Шенген, само че без никаква вероятност за това по кое време. И доста е значимо да се означи – държавното управление отхвърля да обвърже еврофондовете с върховенството на правото. За това ги призоваваме да застанат мощно зад това неотложно изискване, тъй като го желаят българските жители, желае го българският бизнес.”
Владислав Панев, съпредседател на Политическа партия „ Зелените” акцентира „ Предложението на Европейска комисия за нова рамка на бюджета е прелестна вест за българската стопанска система. Знаем, че ръководещите вършат промени единствено под напън извън. Затова и до 2007 година, когато имахме цел да влезем в Европейски Съюз, икономическата динамичност беше мощна. След това няколко следващи кабинета гледаха на Европейски Съюз единствено като на куче-касичка и разумно промените стопираха и се озовахме там където сме – в застой. Надявам се новите правила от вида – морков и сопа да подбуден ръководещите да свършат нещо друго от надуването на ПР балони.”
Георги Ганев, който дава отговор за сектор Финанси в Управленската опция на „ Демократична България “ изложи визията си
„ След 50 години кое ще е останало, че бе направена восъчна фигура на Борисов или до каква степен е имало господство на правото в България? Откъдето и да тръгнем с разбор на стопанската система ще стигнем до правораздаването. Системата е пробита, няма отбрана на правото на благосъстоятелност, няма сигурност в осъществяването на контракти – това е хартия която всеки може да погази при положителни „ връзки”. Не може да правиш проекти с увереност за своите права. Това оскъпява вложенията, води до ниска бизнес интензивност, спрямо там, където има господство на правото. Това е главната причина България 11 години да не се е възползвала изцяло от участието си в Европейски Съюз. Ключовият проблем на хората, само че и на бизнеса, структурната уязвимост на бизнес средата – неналичието на върховенството на правото. Защо България не желае да е в Банковия съюз? За да няма нови условия, които да ни забавят за Еврозоната? Но тогава поражда въпросът за какво ще има такива и за какво не ни имат вяра. Една банка съумя да нарасне от 1 на 7 милиарда и да „ гръмне” с дейното съучастничество на държавни органи. Когато сме в еврозоната няма да са 7 милиарда, а 700. И тогава ще заплащат освен българските данъкоплатци, само че и европейските. Напълно са прави да не ни имат вяра. Заявката, че България е срещу като предусловие за приемане да е изпълнено изискването за господство на правото значи, отвън очевадната увереност - няма да прескочим прага, че пари на българските данъкоплатци (поне към милиард) могат да бъдат отправени към страни също неизпълняващи това изискване. Управляващите рискуват парите на данъкоплатците си единствено поради отхвърли си да създадат промени! Не на всички места в Европа има господство на правото и държавното управление и болшинството са съгласни с нашите пари да се рискува, единствено да не ни се наднича в канчето. Е ние сме срещу такава политика! И тъй като имаме потребност от надзор и за отбрана на българските жители и бизнес.”
Атанас Атанасов, ръководител на Демократи за Силна България откри събитието и акцентира „ В медиите на процедура имаше две тематики – появяването на восъчна фигура на Бойко Борисов в ретро музей във Варна сред тези на Тръмп и Путин и предлагането на Европейска комисия за проекто-бюджет, в което се желае разпределението на средства да зависи от използването на върховенството на закона в съответната страна. Правителството е срещу. От години се твърди, че изпълняваме изискванията за приемане в зона Шенген, само че не ни одобряват. А повода е, че няма господство на закона в България. Това, което ни събра в Демократична България е правосъдната промяна и ето, че в този момент се оказва повече от значимо, с цел да резервира за страната европейските фондове. Не еднократно съм споменавал, че кабинета Борисов обича европейските пари, само че не обича европейските правила. Повече няма да има опция да продължи без промяна на правосъдната система или с реплика на такава промяна.”
Другият ръководител на групировката - Христо Иванов, показа „ Започваме цикъл от срещи на икономическия ни екип с представители на бизнеса от цялата страна. Искаме да извадим на напред във времето проблемите пред бизнеса и техните решения. Нашата основна политическа цел е дълготраен и резистентен стопански напредък. Това се реализира основно с дейното присъединяване на бизнеса. Ние ще проведем тези срещи, с цел да можем да предложим работеща визия за страната, която да ни изведе от тази мъртва точка. Видно е, че ръководството на страната няма визия или воля за справяне с корупцията по високите етажи на властта. Ние имаме сега ръководство, което краде бъдещето на страната. Те пропиляват шанса българите да бъдат европейци. Свидетели сме на на ниска цена ПР по повод влизането на България в Шенген, само че без никаква вероятност за това по кое време. И доста е значимо да се означи – държавното управление отхвърля да обвърже еврофондовете с върховенството на правото. За това ги призоваваме да застанат мощно зад това неотложно изискване, тъй като го желаят българските жители, желае го българският бизнес.”
Владислав Панев, съпредседател на Политическа партия „ Зелените” акцентира „ Предложението на Европейска комисия за нова рамка на бюджета е прелестна вест за българската стопанска система. Знаем, че ръководещите вършат промени единствено под напън извън. Затова и до 2007 година, когато имахме цел да влезем в Европейски Съюз, икономическата динамичност беше мощна. След това няколко следващи кабинета гледаха на Европейски Съюз единствено като на куче-касичка и разумно промените стопираха и се озовахме там където сме – в застой. Надявам се новите правила от вида – морков и сопа да подбуден ръководещите да свършат нещо друго от надуването на ПР балони.”
Георги Ганев, който дава отговор за сектор Финанси в Управленската опция на „ Демократична България “ изложи визията си
„ След 50 години кое ще е останало, че бе направена восъчна фигура на Борисов или до каква степен е имало господство на правото в България? Откъдето и да тръгнем с разбор на стопанската система ще стигнем до правораздаването. Системата е пробита, няма отбрана на правото на благосъстоятелност, няма сигурност в осъществяването на контракти – това е хартия която всеки може да погази при положителни „ връзки”. Не може да правиш проекти с увереност за своите права. Това оскъпява вложенията, води до ниска бизнес интензивност, спрямо там, където има господство на правото. Това е главната причина България 11 години да не се е възползвала изцяло от участието си в Европейски Съюз. Ключовият проблем на хората, само че и на бизнеса, структурната уязвимост на бизнес средата – неналичието на върховенството на правото. Защо България не желае да е в Банковия съюз? За да няма нови условия, които да ни забавят за Еврозоната? Но тогава поражда въпросът за какво ще има такива и за какво не ни имат вяра. Една банка съумя да нарасне от 1 на 7 милиарда и да „ гръмне” с дейното съучастничество на държавни органи. Когато сме в еврозоната няма да са 7 милиарда, а 700. И тогава ще заплащат освен българските данъкоплатци, само че и европейските. Напълно са прави да не ни имат вяра. Заявката, че България е срещу като предусловие за приемане да е изпълнено изискването за господство на правото значи, отвън очевадната увереност - няма да прескочим прага, че пари на българските данъкоплатци (поне към милиард) могат да бъдат отправени към страни също неизпълняващи това изискване. Управляващите рискуват парите на данъкоплатците си единствено поради отхвърли си да създадат промени! Не на всички места в Европа има господство на правото и държавното управление и болшинството са съгласни с нашите пари да се рискува, единствено да не ни се наднича в канчето. Е ние сме срещу такава политика! И тъй като имаме потребност от надзор и за отбрана на българските жители и бизнес.”
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ