Краят на безплатния обяд с дълга
На няколко следващи аукциона предишния месец финансовото министерство се сблъска освен с повишаване на дълга, а и с липса на търсене. Причините са както стресът на интернационалните пазари, по този начин и локалната политическа неустойчивост и разтърсена финансова дисциплинираност. Засега това не се дължи на липса на ликвидност на локалните банки и фондове, а по-скоро на нерешителност. При тази изменена картина финансирането на бюджетните дефицити в идващите години ще е все по-трудно и скъпо.
На пръв прочит звучи нелогично. Само преди една година българското държавно управление продаваше петгодишни облигации с нулев ваучър и при негативна рентабилност. Преведено на човешки език, това значи: купуваш си въпросните бумаги за (примерно) 101 лева, държиш ги пет години, през които не получаваш рента, и най-после ти връщат 100 лева Въпреки обезпечената загуба обаче търсене имаше.
Почакайте малко, това към момента не е странната част. Сега на последния аукцион годишната рентабилност на петгодишни ДЦК е невижданите от 2009 година насам 5.65%, което е много над все по този начин околните до нула лихви по депозити на банките. Това несъмнено звучи като по-добра договорка. Но вместо да бумти, ползата е много по-скромен и няколко пъти финансовото министерство не съумя да пласира мечтаните размери дълг.
Реклама
Не, вложителите не са напълно полудели. За смяната в настроенията и държанието им си има напълно рационално пояснение. Всъщност повода надалеч не е единствено една, а работят композиция от фактори. Колко мощни и продължителни са те може да се спори, само че обезпечено златното време на безплатния дълг няма да се върне скоро и към този момент страната ще би трябвало да си заплаща скъпо, в случай че желае да е великодушна.
Ликвидността: към този момент парите не са свършили
Най-лесното пояснение за случая би било ликвидността. Технически тя се дефинира като опцията бързо да излезете от инвестицията си, само че за задачите тук може да си го визиите просто като наличните свободни средства на пазара. Те са значими, тъй като даже да ти предложат най-изгодната оферта на света, в случай че нямаш пари, просто няма по какъв начин да се възползваш. Затягането на паричната политика от огромните централни банки по света, почнало от началото на тази година, по план е точно това - абсорбиране на обилно лялата се над десетилетие ликвидност, тъй че очевидно има съображение да мислим в тази посока.
Всъщност обаче в България данните по никакъв метод към този момент не демонстрират намаляване на ликвидността. Банките не престават да поддържат свръхрезерви в Българска народна банка, против което получават 0%, а до неотдавна даже си плащаха негативна рента. Показателно, че няма ликвиден стрес е и че лихвите по депозитите остават на рекордно ниските си равнища, покрай нулата, без да се усеща активизация на конкуренцията сред банките за привличане на запас.
Пенсионните фондове (вторият максимален покупател на ДЦК) получават с всеки месец повече осигурителни вноски поради инфлационно напомпания растеж на приходите от заплати. Те, в случай че не ги вложат в нещо, а ги държат по сметките си в банките, също не извличат рентабилност, тъй че остава въпросът за какво биха пропуснали да купят бумаги с 4-5% рентабилност.
Реклама
Отчасти тук държанието им може да се изясни и с упованието, че моментната фотография на ликвидността може доста бързо да се промени и по тази причина всеки избира да я съхранява. Като цяло обаче по всичко наподобява, че съществуването на свободен запас най-малко все още е измежду най-малките проблеми.
Доходността: Не тъкмо толкоз позитивна
Друга част от пъзела е, че въпреки номиналната рентабилност за година да е повишена сензитивно, действителната в действителност настоящо е още по-дълбоко в негативна територия. Най-просто обяснено, огромната разлика е инфлацията - в случай че преди година си получавал 0.5% рента, а инфлацията е към 2%, то парите ти са се обезценявали със скорост към 1.5% годишно. Ако обаче в този момент печелиш 4%, само че инфлацията е 15%, загубата на покупателна дарба в действително изражение към този момент е 11%.
Разбира се, тези двуциферени равнища на инфлация надали ще се запазят дълготрайно и осредненото равнище на доходността от една примерно петгодишна инвестиция ще е по-ниско. Но за вложителите, търсещи отбрана от инфлацията, актуалните равнища не са приемливи и те може би се насочват и към по-рискови други възможности.
Растящата рентабилност (и упованията това да продължи) може да са и друга част от обяснението за държанието на някои купувачи. Образно казано - заемат изчаквателна позиция за по-изгодни условия. Ако се има вяра на поръчките на Федералния запас и ЕЦБ, следва още стягане и разумно може да се допусна, че изискванията на дълговите пазари в скоро време няма да се успокоят. До края на тази, а и идната година българското държавно управление ще има потребност от още финансиране, тъй че няма нищо нерационално вложител да отсрочи покупката, с цел да успее да извлече няколко базисни, а и даже процентни пункта повече рентабилност. Например единствено за месец - от средата на септември, доходността по една и съща емисия ДЦК с падеж юли 2026 година се повиши от 3 на 4.5%, а на упоменатите петгодишни бумаги с падеж март 2028 година траекторията беше аналогична - от 4.13 на 5.65% за три седмици.
На пръв прочит звучи нелогично. Само преди една година българското държавно управление продаваше петгодишни облигации с нулев ваучър и при негативна рентабилност. Преведено на човешки език, това значи: купуваш си въпросните бумаги за (примерно) 101 лева, държиш ги пет години, през които не получаваш рента, и най-после ти връщат 100 лева Въпреки обезпечената загуба обаче търсене имаше.
Почакайте малко, това към момента не е странната част. Сега на последния аукцион годишната рентабилност на петгодишни ДЦК е невижданите от 2009 година насам 5.65%, което е много над все по този начин околните до нула лихви по депозити на банките. Това несъмнено звучи като по-добра договорка. Но вместо да бумти, ползата е много по-скромен и няколко пъти финансовото министерство не съумя да пласира мечтаните размери дълг.
Реклама
Не, вложителите не са напълно полудели. За смяната в настроенията и държанието им си има напълно рационално пояснение. Всъщност повода надалеч не е единствено една, а работят композиция от фактори. Колко мощни и продължителни са те може да се спори, само че обезпечено златното време на безплатния дълг няма да се върне скоро и към този момент страната ще би трябвало да си заплаща скъпо, в случай че желае да е великодушна.
Ликвидността: към този момент парите не са свършили
Най-лесното пояснение за случая би било ликвидността. Технически тя се дефинира като опцията бързо да излезете от инвестицията си, само че за задачите тук може да си го визиите просто като наличните свободни средства на пазара. Те са значими, тъй като даже да ти предложат най-изгодната оферта на света, в случай че нямаш пари, просто няма по какъв начин да се възползваш. Затягането на паричната политика от огромните централни банки по света, почнало от началото на тази година, по план е точно това - абсорбиране на обилно лялата се над десетилетие ликвидност, тъй че очевидно има съображение да мислим в тази посока.
Всъщност обаче в България данните по никакъв метод към този момент не демонстрират намаляване на ликвидността. Банките не престават да поддържат свръхрезерви в Българска народна банка, против което получават 0%, а до неотдавна даже си плащаха негативна рента. Показателно, че няма ликвиден стрес е и че лихвите по депозитите остават на рекордно ниските си равнища, покрай нулата, без да се усеща активизация на конкуренцията сред банките за привличане на запас.
Пенсионните фондове (вторият максимален покупател на ДЦК) получават с всеки месец повече осигурителни вноски поради инфлационно напомпания растеж на приходите от заплати. Те, в случай че не ги вложат в нещо, а ги държат по сметките си в банките, също не извличат рентабилност, тъй че остава въпросът за какво биха пропуснали да купят бумаги с 4-5% рентабилност.
Реклама
Отчасти тук държанието им може да се изясни и с упованието, че моментната фотография на ликвидността може доста бързо да се промени и по тази причина всеки избира да я съхранява. Като цяло обаче по всичко наподобява, че съществуването на свободен запас най-малко все още е измежду най-малките проблеми.
Доходността: Не тъкмо толкоз позитивна
Друга част от пъзела е, че въпреки номиналната рентабилност за година да е повишена сензитивно, действителната в действителност настоящо е още по-дълбоко в негативна територия. Най-просто обяснено, огромната разлика е инфлацията - в случай че преди година си получавал 0.5% рента, а инфлацията е към 2%, то парите ти са се обезценявали със скорост към 1.5% годишно. Ако обаче в този момент печелиш 4%, само че инфлацията е 15%, загубата на покупателна дарба в действително изражение към този момент е 11%.
Разбира се, тези двуциферени равнища на инфлация надали ще се запазят дълготрайно и осредненото равнище на доходността от една примерно петгодишна инвестиция ще е по-ниско. Но за вложителите, търсещи отбрана от инфлацията, актуалните равнища не са приемливи и те може би се насочват и към по-рискови други възможности.
Растящата рентабилност (и упованията това да продължи) може да са и друга част от обяснението за държанието на някои купувачи. Образно казано - заемат изчаквателна позиция за по-изгодни условия. Ако се има вяра на поръчките на Федералния запас и ЕЦБ, следва още стягане и разумно може да се допусна, че изискванията на дълговите пазари в скоро време няма да се успокоят. До края на тази, а и идната година българското държавно управление ще има потребност от още финансиране, тъй че няма нищо нерационално вложител да отсрочи покупката, с цел да успее да извлече няколко базисни, а и даже процентни пункта повече рентабилност. Например единствено за месец - от средата на септември, доходността по една и съща емисия ДЦК с падеж юли 2026 година се повиши от 3 на 4.5%, а на упоменатите петгодишни бумаги с падеж март 2028 година траекторията беше аналогична - от 4.13 на 5.65% за три седмици.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ