Бранислав Нушич на матурите за 7-ми клас
На националното външно оценяване за 7-ми клас се падна преразказ върху фрагмент от романа "Седем хайдути и едно магаре “ на Бранислав Нушич, заяви МОН.
Седмокласниците вършат преразказ върху чужд за тях текст - трансформиращ преразказ.
Те би трябвало да приключат със задачата за 90 минути.
Из "7 хайдути и едно магаре "
"Колкото до мен, не е елементарно да се каже какъв бях аз, тъй като мненията за мен бяха разнопосочни. Едни мислеха, че съм неприятен и нищо не коствам, други смятаха, че съм добър. Според моите родители, татко ми и майка ми, аз бях непослушно дете; моите учители, всички до един, като че ли се бяха наговорили, бяха на мнение, че съм неприятен възпитаник, а аз персонално смятах, че съм едно доста положително дете и отличен възпитаник. Признавам, не обичах учебното заведение и беше същински кеф, когато можех да изклинча и да не отида на учебно заведение. Веднъж ме заболя зъб, по този начин ме заболя, че бузата ми се поду и мама не ме пусна на учебно заведение. Това доста ми хареса и от този момент, заболи ли ме зъб, не отивам на учебно заведение. Заболи ли го зъб татко ми, отново не отивам; заболи ли я майка ми - не отивам; в случай че и сестра ми я заболи зъб, несъмнено, не отивам на училище; заболи ли го брат ми - няма ме. Учителите не почетоха обстоятелството, че поради непознатите зъби не присъствам от учебно заведение, написаха ми неизвинени и ме наказаха. И по този начин, без виновност отговорен, пострадах аз, поради непознатите зъби.
Иначе, бях доста добродушно и чинно дете и не мога да схвана за какво толкоз постоянно ядях пердах. Не че нямах виновност, но постоянно беше поради някаква си дреболия - счупя прозорец, разбия главата на сестра си, подпаля сламата на тавана, спъна се, полетя и падна в коритото с прането, случваше се и да ръся мастило в сладкото от рози, което мама преди малко бе свалила от огъня и оставила на открито да изстине. И постоянно за дреболии изяждах пердаха.
Боят доста пречеше на моя прогрес в учебно заведение. Веднъж татко ми ме наби преди да потегли за учебно заведение и несъмнено, не можах да си науча урока. по какъв начин да помня някакъв урок откакто съм изял пердаха? Учителят, несъмнено, тъкмо мен изкара на дъската, несъмнено сте забелязали, че учителите постоянно надушват оня, който не си знае урока, и тъкмо него изпитват. Изпитва ме учителят, а аз си дърпам пуловера и виждам в дъската.
На нея не написа нищо, но аз виждам - къде другояче да виждам. Няма да виждам учителя в очите, я? Той отново ме пита, аз не давам отговор, пита ме за трети път, отново мълча.
- Не си си научил урока. - споделя учителят.
- Научих го, само че татко ми ме наби преди да потегли за учебно заведение и аз го забравих. - извинявам се аз.
- А за какво те би, момче? - пита учителят.
- Не ми се ходеше на учебно заведение, а той ме караше принудително!.. "
Седмокласниците вършат преразказ върху чужд за тях текст - трансформиращ преразказ.
Те би трябвало да приключат със задачата за 90 минути.
Из "7 хайдути и едно магаре "
"Колкото до мен, не е елементарно да се каже какъв бях аз, тъй като мненията за мен бяха разнопосочни. Едни мислеха, че съм неприятен и нищо не коствам, други смятаха, че съм добър. Според моите родители, татко ми и майка ми, аз бях непослушно дете; моите учители, всички до един, като че ли се бяха наговорили, бяха на мнение, че съм неприятен възпитаник, а аз персонално смятах, че съм едно доста положително дете и отличен възпитаник. Признавам, не обичах учебното заведение и беше същински кеф, когато можех да изклинча и да не отида на учебно заведение. Веднъж ме заболя зъб, по този начин ме заболя, че бузата ми се поду и мама не ме пусна на учебно заведение. Това доста ми хареса и от този момент, заболи ли ме зъб, не отивам на учебно заведение. Заболи ли го зъб татко ми, отново не отивам; заболи ли я майка ми - не отивам; в случай че и сестра ми я заболи зъб, несъмнено, не отивам на училище; заболи ли го брат ми - няма ме. Учителите не почетоха обстоятелството, че поради непознатите зъби не присъствам от учебно заведение, написаха ми неизвинени и ме наказаха. И по този начин, без виновност отговорен, пострадах аз, поради непознатите зъби.
Иначе, бях доста добродушно и чинно дете и не мога да схвана за какво толкоз постоянно ядях пердах. Не че нямах виновност, но постоянно беше поради някаква си дреболия - счупя прозорец, разбия главата на сестра си, подпаля сламата на тавана, спъна се, полетя и падна в коритото с прането, случваше се и да ръся мастило в сладкото от рози, което мама преди малко бе свалила от огъня и оставила на открито да изстине. И постоянно за дреболии изяждах пердаха.
Боят доста пречеше на моя прогрес в учебно заведение. Веднъж татко ми ме наби преди да потегли за учебно заведение и несъмнено, не можах да си науча урока. по какъв начин да помня някакъв урок откакто съм изял пердаха? Учителят, несъмнено, тъкмо мен изкара на дъската, несъмнено сте забелязали, че учителите постоянно надушват оня, който не си знае урока, и тъкмо него изпитват. Изпитва ме учителят, а аз си дърпам пуловера и виждам в дъската.
На нея не написа нищо, но аз виждам - къде другояче да виждам. Няма да виждам учителя в очите, я? Той отново ме пита, аз не давам отговор, пита ме за трети път, отново мълча.
- Не си си научил урока. - споделя учителят.
- Научих го, само че татко ми ме наби преди да потегли за учебно заведение и аз го забравих. - извинявам се аз.
- А за какво те би, момче? - пита учителят.
- Не ми се ходеше на учебно заведение, а той ме караше принудително!.. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ