Цвета Караянчева: Трябва ни по-силен, по-жизнен и по-единен ЕС
На нас ни би трябвало по-силен, по-жизнен и по-единен Европейски съюз. Това съобщи ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева пред делегация на Асоциацията на някогашните членове на Европейския парламент, оповестиха от пресслужбата на Народно събрание.
Председателят на Народното събрание посрещна гостите в пленарната зала и изясни, че в нея се водят като във всеки парламент доста разгорещени диспути. Цвета Караянчева уточни, че живеем във време с тежки проблеми, които би трябвало да се вземат решение в този момент и политиците са тези, които би трябвало да го създадат. Нужно е самоуверено политическо водачество, акцентира тя.
Председателят на Народното събрание напомни и главния приоритет на нашето председателство на Европейски Съюз – Западните Балкани и какъв брой значимо е в дневния ред на Съюза да бъде свързаността и инфраструктурата, които ще доведат до успокоение в района и в цяла Европа.
Цвета Караянчева осведоми, че идната година ще отбележим 140 години от първия български парламент, който е проправил пътя на страната ни към съвременна европейска държавност и е пример по какъв начин представители на българския народ, обединени дружно от общ блян, могат да работят за реализиране на общото богатство в името на хората. И през днешния ден българският парламент е институция, призвана да взима значими решения за развиването на страната, като в това време гласоподава качествени закони, които да подсигуряват по-добър живот на жителите, добави ръководителят на Народното събрание.
Членът на Борда на Асоциацията Бригит Лангенхаген, уточни, че задача на страната ни като ръководител на Европейски Съюз е да търси отговор какво желаеме на променим и какво да запазим в Съюза. Тя означи, че следващата година /2019/ ще се проведат избори за Европейския парламент и моментът е подобаващ да стартира дебатът по основни за Европа въпроси.
В началото на срещата на гостите бе показан видеоклипът за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Асоциацията е основана преди повече от 10 години, от 2014 година е сложено началото на традиция представителите на организацията да посещават страните, председателстващи Съвета на Европейски Съюз.
Делегацията на Асоциацията на някогашните членове на Европейския парламент организира среща и с ръководителите на комисиите по външна политика и европейските въпроси Джема Грозданова и Кристиан Вигенин. По време на диалога бяха сложени и разисквани въпроси, свързани с приемането на България в Шенген и с финансовата рамка на Европейския съюз след Brexit. Бяха наранени и връзките на България и на европейската общественост с Русия и Турция.
Основният ни външнополитически приоритет сега са опциите за европейска вероятност на страните от Западните Балкани, акцентира ръководителят на Комисията по външна политика Джема Грозданова и добави, че работата по тази тематика ще продължи и по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз от Австрия и Румъния. Ако Европейският съюз е в действителност световен политически фактор, няма по какъв начин да изпусне от погледа си Западните Балкани, означи тя.
Кристиан Вигенин срещна задграничните посетители с активността на ръководената от него Комисия по европейските въпроси и надзор на европейските фондове, както и с работата на законодателната институция за въвеждането на европейско право. Той добави, че парламентарната комисия следи за това дали новото законодателство, което се предлага, преценява правилата на пропорция и субсидиарност. По отношение на приемането на България в Шенгенското пространство Кристиан Вигенин регистрира, че страната ни от дълго време е изпълнила всички условия и това е прието от Европейската комисия, Европейския парламент и от съвсем всички страни-членки в Европейския съюз. В същото време България потвърди, че по един отличен метод управлява външната граница на Европейски Съюз и нашето присъединяване и цялостният достъп до механизмите на Шенген ще даде повече сигурност на пространството, добави той.
Народният представител и заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и европейските фондове Петър Петров съобщи, че няма българин, който да не прави оценка ролята на средствата от общия европейския бюджет и кохезионните фондове, които след това посредством разнообразни механизми идват в България. По думите му солидарността е извънредно значима в Европейски Съюз и оставянето на страната ни отвън Шенген води до съществени загуби и вреди за българската стопанска система.
![1_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/1_800x533-150x150.jpg )
![2_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/2_800x533-150x150.jpg )
![Цвета Караянчева]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/3_800x533-150x150.jpg )
![4_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/4_800x533-150x150.jpg )
![5_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/5_800x533-150x150.jpg )
![6_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/6_800x533-150x150.jpg )
![7_800x533]( https://trud.bg/wp-content/uploads/2018/06/7_800x533-150x150.jpg )
Председателят на Народното събрание посрещна гостите в пленарната зала и изясни, че в нея се водят като във всеки парламент доста разгорещени диспути. Цвета Караянчева уточни, че живеем във време с тежки проблеми, които би трябвало да се вземат решение в този момент и политиците са тези, които би трябвало да го създадат. Нужно е самоуверено политическо водачество, акцентира тя.
Председателят на Народното събрание напомни и главния приоритет на нашето председателство на Европейски Съюз – Западните Балкани и какъв брой значимо е в дневния ред на Съюза да бъде свързаността и инфраструктурата, които ще доведат до успокоение в района и в цяла Европа.
Цвета Караянчева осведоми, че идната година ще отбележим 140 години от първия български парламент, който е проправил пътя на страната ни към съвременна европейска държавност и е пример по какъв начин представители на българския народ, обединени дружно от общ блян, могат да работят за реализиране на общото богатство в името на хората. И през днешния ден българският парламент е институция, призвана да взима значими решения за развиването на страната, като в това време гласоподава качествени закони, които да подсигуряват по-добър живот на жителите, добави ръководителят на Народното събрание.
Членът на Борда на Асоциацията Бригит Лангенхаген, уточни, че задача на страната ни като ръководител на Европейски Съюз е да търси отговор какво желаеме на променим и какво да запазим в Съюза. Тя означи, че следващата година /2019/ ще се проведат избори за Европейския парламент и моментът е подобаващ да стартира дебатът по основни за Европа въпроси.
В началото на срещата на гостите бе показан видеоклипът за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Асоциацията е основана преди повече от 10 години, от 2014 година е сложено началото на традиция представителите на организацията да посещават страните, председателстващи Съвета на Европейски Съюз.
Делегацията на Асоциацията на някогашните членове на Европейския парламент организира среща и с ръководителите на комисиите по външна политика и европейските въпроси Джема Грозданова и Кристиан Вигенин. По време на диалога бяха сложени и разисквани въпроси, свързани с приемането на България в Шенген и с финансовата рамка на Европейския съюз след Brexit. Бяха наранени и връзките на България и на европейската общественост с Русия и Турция.
Основният ни външнополитически приоритет сега са опциите за европейска вероятност на страните от Западните Балкани, акцентира ръководителят на Комисията по външна политика Джема Грозданова и добави, че работата по тази тематика ще продължи и по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз от Австрия и Румъния. Ако Европейският съюз е в действителност световен политически фактор, няма по какъв начин да изпусне от погледа си Западните Балкани, означи тя.
Кристиан Вигенин срещна задграничните посетители с активността на ръководената от него Комисия по европейските въпроси и надзор на европейските фондове, както и с работата на законодателната институция за въвеждането на европейско право. Той добави, че парламентарната комисия следи за това дали новото законодателство, което се предлага, преценява правилата на пропорция и субсидиарност. По отношение на приемането на България в Шенгенското пространство Кристиан Вигенин регистрира, че страната ни от дълго време е изпълнила всички условия и това е прието от Европейската комисия, Европейския парламент и от съвсем всички страни-членки в Европейския съюз. В същото време България потвърди, че по един отличен метод управлява външната граница на Европейски Съюз и нашето присъединяване и цялостният достъп до механизмите на Шенген ще даде повече сигурност на пространството, добави той.
Народният представител и заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и европейските фондове Петър Петров съобщи, че няма българин, който да не прави оценка ролята на средствата от общия европейския бюджет и кохезионните фондове, които след това посредством разнообразни механизми идват в България. По думите му солидарността е извънредно значима в Европейски Съюз и оставянето на страната ни отвън Шенген води до съществени загуби и вреди за българската стопанска система.
Източник: trud.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ