Грешките за парите, в които вярваме
На мен ми лиши години, с цел да схвана, че ние не влагаме с парите си, а с нашия мозък. Той е най-големият ни актив и би трябвало да развиваме неговия капацитет, с цел да реализираме триумф. За страдание, не е толкоз просто. Умът ни има доста врагове, за които даже не подозираме. Най-големите от тях са ограничаващите ни вярвания за парите, от които би трябвало да се отървем един път вечно, в случай че желаеме да усилваме нашето благосъстояние и възможностите ни за триумф.
Пари при пари отиват
Всеки от нас е чувал тази сентенция, която значи, че в случай че нямаме пари сега и сме небогати, постоянно ще си останем такива. В същото време, в случай че сме богати, ще управляваме постоянно добре парите си и те ще се умножават. Сигурно хората, които към момента имат вяра в тези думи, могат да дадат доста образци по какъв начин не се оправят добре с персоналните си финанси и по какъв начин на заможните им познати всичко се получава елементарно. Ако оставим настрани обстоятелството, че по този начин е по-лесно (да упрекваме ориста или някой различен за нашите неуспехи), тази фраза отхвърля една съществена човешка дарба – да се учим и да се приспособяваме. Ако я нямахме, щяхме да изчезнем от лицето на Земята преди доста години.
За да отречем изцяло тази сентенция, дано погледнем за момент обстоятелствата в очите. Преди 1989 година не е имало богати хора в класическия смисъл на думата и всички хора са тръгнали от почти едно и също равнище. Също по този начин, направено проучване измежду милионерите в Съединени американски щати демонстрира, че 67% от тях са забогатели със лични сили, а не са наследили благосъстоянието си. При милиардерите процентът е 62%. Преди да започнете да ме оборвате, че някой хора са „ по-равни “ от други, помислете по какъв начин ви оказва помощ мисълта, че в случай че нямате пари сега, в никакъв случай няма да имате. С нищо, нали? Тогава изтрийте тази сентенция от речника си и от мозъка си един път вечно.
Трябва да си доста интелигентен, с цел да постигнеш финансов триумф
Ако беше по този начин, всички чиновници на Българска академия на науките щяха да са милионери, само че това е надалеч от истината, нали? Много постоянно получавам имейли със следното наличие: „ Здравей, Стойне, аз нямам икономическо обучение и по тази причина не ръководя добре парите си. Дай ми съвет “. Не мога да кажа, че финансовото ми обучение ми е навредило, само че то е асъдействало за не повече от 10% от знанията и уменията ми за ръководство на персонални финанси и вложение. Останалите 90% са настойчиво четене и използване на наученото.
В България липсва статистика по тематиката, само че съм сигурен, че огромна част от богатите хора у нас са със приблизително обучение. Завършването на университет обезпечава намирането на добра работа, само че това няма нищо общо със основаването на благосъстояние. Ние ставаме по-заможни не денем, до момента в който работим или градим бизнес, а през свободното ни време, когато решаваме по какъв начин ще управляваме парите си и къде ще ги влагаме.
