Историкът академик Георги Марков пред „Труд“: Човек не може да живее щастливо сред нещастници
На книжния пазар скоро ще се появи следващата книга на учен Георги Марков. „ Душесловие на историята “ (издателство „ Захарий Стоянов “) е забавно четиво с доста образци, което разкрива логиката на психиката в историята. Каква е логиката на психиката на войската, на пълководците, на тълпата и на политиците, за какво българите в историята си по-често са предпочитали хляба пред свободата – по всички тези въпроси беседваме с известния историк.
– Академик Марков, написахте нова книга – „ Душесловие на историята “ е името й. Какво обгръща тя, бихте ли я показали?
– „ Душесловието… “ е продължение на друга моя предходна книга, която издадох преди 10 години – „ Любомъдрие на историята “, тоест философия на историята. Сега издателство „ Захарий Стоянов “ ще издаде „ Душесловие на историята “, това е логика на психиката на историята. Тя обгръща логиката на психиката на историческите персони, на тълпите, на войската и е илюстрирана с ярки образци от българската и международната история. Това е исторически род – интердисциплинарен, история и логика на психиката. Основоположник е популярният Зигмунд Фройд и неговите възпитаници. Историческите персони са човешки същества – всеки със своя темперамент, душeвност и нрави. Те са като тълпата, когато човек попадне в нея, той към този момент не е себе си, може да извърши неща, които в никакъв случай не би направил.
– Каква е логиката на психиката на войската в другите моменти – когато е във война, когато се приготвя за стълкновение или в различен миг?
– Има доста образци в нашата и международната история – войската в нахлуване, в оттегляне или когато е заставена да напусне бойното поле, даже когато е победител. Войската в действителност е проведена навалица. Няма нищо по-печално от една разпасана армия. Преди 100 години войската тръгнала за София да громи тиловите герои. Тогава настъпват протести, гражданска война. Войската има дълг към Отечеството, само че при нея човешката душeвност е сложена на извънредно тестване, защото би трябвало да се преодолее инстинктът за самозапазване. По време на война животът на индивида е ежедневно заплашен да бъде изгубен. И най-тежко е да се откъснеш от заповед като „ Напред, на нож! “.
– В българската история има огромни пълководци. За кои войската е можела да стори всичко без да мисли, на кои е имала цялостно доверие?
– Преди 101 години е героизмът на Девета плевенска дивизия по време на Дойранската позиция. Тогава се демонстрира военачалник Владимир Вазов – братът на националния стихотворец, който съумява да накара бойците да се окопаят като на западния фронт. Главнокомандващият Аугуст декор Макензен, този немски фелдмаршал, който командва първо войска против Сърбия, след това против Румъния, написа в дневника си: „ Българите са забавен народ. Селяни са, само че ненавиждат да се окопават по-дълбоко от своя растеж и да вършат такива позиции като ние на западния фронт. Но в тила на полковете на дивизиите има стопанства и те на драго сърце копаят домати, чушки и други техни плодове и зеленчуци… “ Това е към този момент народопсихология. Генерал Вазов е бил толкоз обичан, че е заставил бойците да се окопаят – има блиндажи, бункери, скривалища, които са издържали на 300 хиляди снаряда, а 50 000 от тях са били от английската артилерия. Ето един обичан военноначалник, който е съумял да накара бойците освен по силата на устава, само че и с безапелационното си слово, че с цел да спасят живота си, би трябвало да се окопаят колкото се може по-дълбоко в земята.
– А каква е логиката на психиката на генералите?
– За това ще ви дам образец с маршал Георгий Жуков, който в действителност е един от прославените пълководци в руската войска. Но това е маршалът, който не е ценял човешкия живот. За него хилядите жертви нямат значение, значимо е да се реализира успеха. Това е завещание от съветската царска войска, както и от Червената войска. На един умрял немски боец на Източния фронт има 7 починали руски бойци. Такава е цената на успеха. И не инцидентно след войната Сталин подрежда колкото са жертвите на Германия, толкоз да са и съветските, нищо че Съветският съюз дава 26 милиона убити. Стига се до подправяне на броя на починалите. Докато други пълководци са ценели човешкия живот и подобен образец е нашият военачалник Владимир Вазов.
– Имало ли е диктатори измежду пълководците и каква е тяхната логика на психиката?
– Да, ето корсиканецът Наполеон, който е почнал като поручик от артилерията, говорел е неприятно френския език. Но със своите качества става военачалник от революционната войска и, макар че е бил поддръжник на Робеспиер и на гилотината, даже след отсичането главата на краля и на кралица Мария Антоанета, той се афишира за император. Той също става монарх деспот, а френската войска към този момент не разнася революционните хрумвания за независимост, тъждество и приятелство, желае да завладее Европа. Той е прочут военачалник, император и деспот, само че и народен воин за французите. Любопитно е, че Хитлер го поставя доста нависоко след Фридрих Велики. И когато германците завладяват Париж през 1940 година, Хитлер, посещавайки столицата, след Айфеловата кула се е поклонил пред саркофага на Наполеон. Ето по какъв начин диктаторите взаимно се ценят.
– Има ли връзка или взаимозависимост сред пълководците диктатори и политиците диктатори? Как изяснява това бащата на психоанализата Зигмунд Фройд?
– Дал съм образец още от Древна Елада, тъй като там с изключение на народна власт има и робия. В Древния Рим заседание на площада желае самун и зрелища, а не желае народна власт, не желае независимост. Това го споделям постоянно и на днешните политици. Ще изтъквам Перикъл: „ С народна власт не се живее, би трябвало и самун “. Преди 1989 година в България имаше самун, само че нямаше народна власт. Да, само че в този момент след смяната махалото се люшна. И това огромно обществено разделяне, тази ножица е доста рискова – тя може да докара до обществени разтърсвания. Ще напомня 19 май 1934 година, когато министър председателят Никола Мушанов гледа от балкона по какъв начин военните маршируват по улиците, само че се надява хората да се появят към храма „ Св. Александър Невски “ и да стачкуват за какво не разрешават политическите партии, за какво затварят Народното събрание за 4 години. Никой обаче не стачкува. Тогава е международна стопанска рецесия, хората желаят самун, на никого не му би трябвало народна власт. Хлябът е преди демокрацията, преди свободата. А най-трудно е да се избере сред самун и независимост. Хубаво е да ги има и двете. Българският народ 500 години е живял без независимост и е дочакал Освобождението.
– Но това очакване не е ли прекомерно дълго? Тук ще кажа пословицата за преклонената главица, която сабя не я сече.
– Така е, само че има и друго – да се избере по-малкото зло. Нека да не робуваме единствено на демокрацията. Помните 1997 година, когато тълпата беше към Народното събрание. Да не стане по този начин и в този момент – отново да се появи тълпата. Вътре в Народното събрание се карат за глупави въпроси, нервират се, ругаят се, само че да не пристигна тълпата. Не желая да тревожа политиците, само че те би трябвало да помнят историята и да не я не помнят, изключително настоящата.
– Кога тълпата може да се провежда, каква е ролята в международната й история?
– Тълпата има и добра роля в историята. Когато стартира Великата френска гражданска война, нали тълпата завладя Бастилията! Там има единствено 10 политически пандизчии и 200 престъпни, сред които Маркиз дьо Сад. И те всички излизат на независимост, маркизът също. Тогава има независимост, тъждество и приятелство, далавера, черна търговия, а цените летят нагоре, на хляба хвръкват няколко пъти… Това е по-лошо от краля, само че споделят, че народът към този момент ще ръководи. От негово име обаче ръководи Конвентът, един комитет за публично избавление, който изкарва гилотината и 200 000 глави са отсечени. Революционният гнет посича свещеници, аристократи, даже дами, а народът два пъти седмично се струпва на площада, с цел да гледа обществено обезглавяването. Такива са били нравите тогава, а хората споделят: „ Ааа, и тяхната кръв е алена, не е синя “. И се радват, като пият алено вино.
– Защо в историята ни българинът избира по-често хляба пред свободата?
– Това е правилно. Българите имаме национални герои, има въстания, протести, само че това е нашият път. Дори по време на Априлското въстание единствено дребна част от българския народ въстава. Стотици години българинът е вперен във всекидневието да оцелее, да опази фамилията си и си споделя: бъдещите генерации могат да имат и по-добра орис.
– И все се борим за личното си оцеляване, идеите множеството пъти са пренебрегнати, остават на назад във времето, за какво?
– Защото ние сме доста положителни като индивидуалисти. Наред с многото добродетели, които притежаваме, имаме два минуса – индивидуализма и нихилизма. Всеки работи единствено за себе си, е, като от време на време пречи на другия. Нихилизма си демонстрираме постоянно, когато някой предложи нещо, по-късно незабавно репликираме: „ Абе, от това нищо няма да излезе “. И измежду сътрудниците ми е по този начин, като им кажа „ пробвайте “, незабавно следва отговорът „ от това нищо няма да излезе “. Трябва да преодолеем тези два минуса, тъй като няма персонално благополучие сред високите зидове, когато на открито ровят в кофите небогати хора и се борят за своето съществувание. Защото рано или късно зидовете ще бъдат разрушени, не може човек да живее щастливо измежду нещастници. И това към този момент се вижда.
– Защо избираме държавници с твърда ръка, в сравнение с интелектуалци? Интелектуалците не са доста долюбвани от народа, а несъмнено и в армията е по този начин.
– Ние обичаме национални трибуни, като оня, който се яви на площада измежду хората, и каже „ Аз съм един от вас “. Наскоро представихме един план на УНСС за най-успешните български министър-председатели. Оказа се, че националните трибуни са водещи. Там са и Стефан Стамболов, и Александър Стамболийски, и Тодор Живков, които с елементарни думи застават пред народа. А интелектуалецът, когато стартира да изяснява на хората смисъла на живота, да му приказва за нравственос и за нрави, нашенецът незабавно отбелязва: този доста е чел, доста е интелигентен, само че не му разбираме какво споделя, той не е един от нас. Народните трибуни имат триумф, другояче са с твърда ръка. Ние знаем кой общественик дава отговор за нас, а 240 души в Народното събрание – това е групова безнаказаност, кой дава отговор от тях?
– Какво желаят хората през днешния ден, какви политици харесват?
– Хората търсят самун и сигурност, а не да ги бият и убиват по селата и парковете. Те ще разчитат единствено на тези политици, които им дадат самун и сигурност. За какво им е независимост, като нямат тези две неща? В книгата си изтъквам и Хитлер. Когато Германия е в страшна стопанска рецесия – има 6 милиона безработни, преди всичко е по самоубийства, той им споделя: „ Германци, аз ще ви дам освен самун, само че и сигурност “. И германците, дали толкоз велики философи, композитори, изобретатели, избраха диктатора. Хитлер идва на власт посредством избори по легален път, не прави държавен прелом. Този човек откри работа за всички. Трябва да стартираме да гледаме по-широко по тази тематика, всеки като каже деспот и стартират мненията: „ Ооо, това е нещо непоносимо! “ Има и диктатори, които са създавали страни, които са опазили страни. Но има и демократи, които са затривали страни. Ето това би трябвало да се помни.
– Днес Европа няма водачи, все споделят, че има рецесия на водачи, по този начин ли е?
– Трябва да има мощна персона, само че с уравновесена душeвност. Защото през днешния ден в действителност има рецесия на водачи. Френският президент Макрон, който желае да води Европейски Съюз, пристигна лятото в Евксиноград, а неговата учителка го водеше за ръчичка. Ама дядо Фройд ще му направи такава психоанализа, която няма да бъде никак благоприятна… Няма водачи и водачи като военачалник Де Гол, няма го Конрад Аденауер – това са мощни персони, с характери. Те са мощни с изключение на с властта си, и с убеждението си. И хората не са ги не запомнили.
– Такива ли персони трябват в този момент на Европа, отникъде обаче не се виждат. Не бива да забравяме, че те въпреки всичко са били артикул и на войната?
– На Европа в този момент в действителност й би трябвало нов военачалник Де Гол, който споделяше: „ Европа на нациите, Европа на Отечествата “. А вижте в този момент какво приказват: „ Европа на жителите и на районите “. Да, военачалник Де Гол е воин на две международни войни. А през днешния ден, да не споделям по какъв начин наподобяват мъжете на Европа и да използвам джендър говора… Вижте американския президент Доналд Тръмп – той като се разсъни заран, зависи от настроението му и хваща туитъра – написа без да се поучава със секретарите, това приказва, че е неуравновесена персона. Ето по какъв начин логиката на психиката или душесловието прави личностите и прави историята.
– Днешните политици ще останат ли в историята?
– Ще им дам съвет, в случай че желаят. Дано да схванат, че ще останат в историята единствено в случай че са построили нещо за народа без персонална полза. И още – да помнят, че в историята не се остава с банка, дружество или компания под мишница. Е, в случай че изобщо желаят да останат в историята.
Нашият посетител
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
– Академик Марков, написахте нова книга – „ Душесловие на историята “ е името й. Какво обгръща тя, бихте ли я показали?
– „ Душесловието… “ е продължение на друга моя предходна книга, която издадох преди 10 години – „ Любомъдрие на историята “, тоест философия на историята. Сега издателство „ Захарий Стоянов “ ще издаде „ Душесловие на историята “, това е логика на психиката на историята. Тя обгръща логиката на психиката на историческите персони, на тълпите, на войската и е илюстрирана с ярки образци от българската и международната история. Това е исторически род – интердисциплинарен, история и логика на психиката. Основоположник е популярният Зигмунд Фройд и неговите възпитаници. Историческите персони са човешки същества – всеки със своя темперамент, душeвност и нрави. Те са като тълпата, когато човек попадне в нея, той към този момент не е себе си, може да извърши неща, които в никакъв случай не би направил.
– Каква е логиката на психиката на войската в другите моменти – когато е във война, когато се приготвя за стълкновение или в различен миг?
– Има доста образци в нашата и международната история – войската в нахлуване, в оттегляне или когато е заставена да напусне бойното поле, даже когато е победител. Войската в действителност е проведена навалица. Няма нищо по-печално от една разпасана армия. Преди 100 години войската тръгнала за София да громи тиловите герои. Тогава настъпват протести, гражданска война. Войската има дълг към Отечеството, само че при нея човешката душeвност е сложена на извънредно тестване, защото би трябвало да се преодолее инстинктът за самозапазване. По време на война животът на индивида е ежедневно заплашен да бъде изгубен. И най-тежко е да се откъснеш от заповед като „ Напред, на нож! “.
– В българската история има огромни пълководци. За кои войската е можела да стори всичко без да мисли, на кои е имала цялостно доверие?
– Преди 101 години е героизмът на Девета плевенска дивизия по време на Дойранската позиция. Тогава се демонстрира военачалник Владимир Вазов – братът на националния стихотворец, който съумява да накара бойците да се окопаят като на западния фронт. Главнокомандващият Аугуст декор Макензен, този немски фелдмаршал, който командва първо войска против Сърбия, след това против Румъния, написа в дневника си: „ Българите са забавен народ. Селяни са, само че ненавиждат да се окопават по-дълбоко от своя растеж и да вършат такива позиции като ние на западния фронт. Но в тила на полковете на дивизиите има стопанства и те на драго сърце копаят домати, чушки и други техни плодове и зеленчуци… “ Това е към този момент народопсихология. Генерал Вазов е бил толкоз обичан, че е заставил бойците да се окопаят – има блиндажи, бункери, скривалища, които са издържали на 300 хиляди снаряда, а 50 000 от тях са били от английската артилерия. Ето един обичан военноначалник, който е съумял да накара бойците освен по силата на устава, само че и с безапелационното си слово, че с цел да спасят живота си, би трябвало да се окопаят колкото се може по-дълбоко в земята.
– А каква е логиката на психиката на генералите?
– За това ще ви дам образец с маршал Георгий Жуков, който в действителност е един от прославените пълководци в руската войска. Но това е маршалът, който не е ценял човешкия живот. За него хилядите жертви нямат значение, значимо е да се реализира успеха. Това е завещание от съветската царска войска, както и от Червената войска. На един умрял немски боец на Източния фронт има 7 починали руски бойци. Такава е цената на успеха. И не инцидентно след войната Сталин подрежда колкото са жертвите на Германия, толкоз да са и съветските, нищо че Съветският съюз дава 26 милиона убити. Стига се до подправяне на броя на починалите. Докато други пълководци са ценели човешкия живот и подобен образец е нашият военачалник Владимир Вазов.
– Имало ли е диктатори измежду пълководците и каква е тяхната логика на психиката?
– Да, ето корсиканецът Наполеон, който е почнал като поручик от артилерията, говорел е неприятно френския език. Но със своите качества става военачалник от революционната войска и, макар че е бил поддръжник на Робеспиер и на гилотината, даже след отсичането главата на краля и на кралица Мария Антоанета, той се афишира за император. Той също става монарх деспот, а френската войска към този момент не разнася революционните хрумвания за независимост, тъждество и приятелство, желае да завладее Европа. Той е прочут военачалник, император и деспот, само че и народен воин за французите. Любопитно е, че Хитлер го поставя доста нависоко след Фридрих Велики. И когато германците завладяват Париж през 1940 година, Хитлер, посещавайки столицата, след Айфеловата кула се е поклонил пред саркофага на Наполеон. Ето по какъв начин диктаторите взаимно се ценят.
– Има ли връзка или взаимозависимост сред пълководците диктатори и политиците диктатори? Как изяснява това бащата на психоанализата Зигмунд Фройд?
– Дал съм образец още от Древна Елада, тъй като там с изключение на народна власт има и робия. В Древния Рим заседание на площада желае самун и зрелища, а не желае народна власт, не желае независимост. Това го споделям постоянно и на днешните политици. Ще изтъквам Перикъл: „ С народна власт не се живее, би трябвало и самун “. Преди 1989 година в България имаше самун, само че нямаше народна власт. Да, само че в този момент след смяната махалото се люшна. И това огромно обществено разделяне, тази ножица е доста рискова – тя може да докара до обществени разтърсвания. Ще напомня 19 май 1934 година, когато министър председателят Никола Мушанов гледа от балкона по какъв начин военните маршируват по улиците, само че се надява хората да се появят към храма „ Св. Александър Невски “ и да стачкуват за какво не разрешават политическите партии, за какво затварят Народното събрание за 4 години. Никой обаче не стачкува. Тогава е международна стопанска рецесия, хората желаят самун, на никого не му би трябвало народна власт. Хлябът е преди демокрацията, преди свободата. А най-трудно е да се избере сред самун и независимост. Хубаво е да ги има и двете. Българският народ 500 години е живял без независимост и е дочакал Освобождението.
– Но това очакване не е ли прекомерно дълго? Тук ще кажа пословицата за преклонената главица, която сабя не я сече.
– Така е, само че има и друго – да се избере по-малкото зло. Нека да не робуваме единствено на демокрацията. Помните 1997 година, когато тълпата беше към Народното събрание. Да не стане по този начин и в този момент – отново да се появи тълпата. Вътре в Народното събрание се карат за глупави въпроси, нервират се, ругаят се, само че да не пристигна тълпата. Не желая да тревожа политиците, само че те би трябвало да помнят историята и да не я не помнят, изключително настоящата.
– Кога тълпата може да се провежда, каква е ролята в международната й история?
– Тълпата има и добра роля в историята. Когато стартира Великата френска гражданска война, нали тълпата завладя Бастилията! Там има единствено 10 политически пандизчии и 200 престъпни, сред които Маркиз дьо Сад. И те всички излизат на независимост, маркизът също. Тогава има независимост, тъждество и приятелство, далавера, черна търговия, а цените летят нагоре, на хляба хвръкват няколко пъти… Това е по-лошо от краля, само че споделят, че народът към този момент ще ръководи. От негово име обаче ръководи Конвентът, един комитет за публично избавление, който изкарва гилотината и 200 000 глави са отсечени. Революционният гнет посича свещеници, аристократи, даже дами, а народът два пъти седмично се струпва на площада, с цел да гледа обществено обезглавяването. Такива са били нравите тогава, а хората споделят: „ Ааа, и тяхната кръв е алена, не е синя “. И се радват, като пият алено вино.
– Защо в историята ни българинът избира по-често хляба пред свободата?
– Това е правилно. Българите имаме национални герои, има въстания, протести, само че това е нашият път. Дори по време на Априлското въстание единствено дребна част от българския народ въстава. Стотици години българинът е вперен във всекидневието да оцелее, да опази фамилията си и си споделя: бъдещите генерации могат да имат и по-добра орис.
– И все се борим за личното си оцеляване, идеите множеството пъти са пренебрегнати, остават на назад във времето, за какво?
– Защото ние сме доста положителни като индивидуалисти. Наред с многото добродетели, които притежаваме, имаме два минуса – индивидуализма и нихилизма. Всеки работи единствено за себе си, е, като от време на време пречи на другия. Нихилизма си демонстрираме постоянно, когато някой предложи нещо, по-късно незабавно репликираме: „ Абе, от това нищо няма да излезе “. И измежду сътрудниците ми е по този начин, като им кажа „ пробвайте “, незабавно следва отговорът „ от това нищо няма да излезе “. Трябва да преодолеем тези два минуса, тъй като няма персонално благополучие сред високите зидове, когато на открито ровят в кофите небогати хора и се борят за своето съществувание. Защото рано или късно зидовете ще бъдат разрушени, не може човек да живее щастливо измежду нещастници. И това към този момент се вижда.
– Защо избираме държавници с твърда ръка, в сравнение с интелектуалци? Интелектуалците не са доста долюбвани от народа, а несъмнено и в армията е по този начин.
– Ние обичаме национални трибуни, като оня, който се яви на площада измежду хората, и каже „ Аз съм един от вас “. Наскоро представихме един план на УНСС за най-успешните български министър-председатели. Оказа се, че националните трибуни са водещи. Там са и Стефан Стамболов, и Александър Стамболийски, и Тодор Живков, които с елементарни думи застават пред народа. А интелектуалецът, когато стартира да изяснява на хората смисъла на живота, да му приказва за нравственос и за нрави, нашенецът незабавно отбелязва: този доста е чел, доста е интелигентен, само че не му разбираме какво споделя, той не е един от нас. Народните трибуни имат триумф, другояче са с твърда ръка. Ние знаем кой общественик дава отговор за нас, а 240 души в Народното събрание – това е групова безнаказаност, кой дава отговор от тях?
– Какво желаят хората през днешния ден, какви политици харесват?
– Хората търсят самун и сигурност, а не да ги бият и убиват по селата и парковете. Те ще разчитат единствено на тези политици, които им дадат самун и сигурност. За какво им е независимост, като нямат тези две неща? В книгата си изтъквам и Хитлер. Когато Германия е в страшна стопанска рецесия – има 6 милиона безработни, преди всичко е по самоубийства, той им споделя: „ Германци, аз ще ви дам освен самун, само че и сигурност “. И германците, дали толкоз велики философи, композитори, изобретатели, избраха диктатора. Хитлер идва на власт посредством избори по легален път, не прави държавен прелом. Този човек откри работа за всички. Трябва да стартираме да гледаме по-широко по тази тематика, всеки като каже деспот и стартират мненията: „ Ооо, това е нещо непоносимо! “ Има и диктатори, които са създавали страни, които са опазили страни. Но има и демократи, които са затривали страни. Ето това би трябвало да се помни.
– Днес Европа няма водачи, все споделят, че има рецесия на водачи, по този начин ли е?
– Трябва да има мощна персона, само че с уравновесена душeвност. Защото през днешния ден в действителност има рецесия на водачи. Френският президент Макрон, който желае да води Европейски Съюз, пристигна лятото в Евксиноград, а неговата учителка го водеше за ръчичка. Ама дядо Фройд ще му направи такава психоанализа, която няма да бъде никак благоприятна… Няма водачи и водачи като военачалник Де Гол, няма го Конрад Аденауер – това са мощни персони, с характери. Те са мощни с изключение на с властта си, и с убеждението си. И хората не са ги не запомнили.
– Такива ли персони трябват в този момент на Европа, отникъде обаче не се виждат. Не бива да забравяме, че те въпреки всичко са били артикул и на войната?
– На Европа в този момент в действителност й би трябвало нов военачалник Де Гол, който споделяше: „ Европа на нациите, Европа на Отечествата “. А вижте в този момент какво приказват: „ Европа на жителите и на районите “. Да, военачалник Де Гол е воин на две международни войни. А през днешния ден, да не споделям по какъв начин наподобяват мъжете на Европа и да използвам джендър говора… Вижте американския президент Доналд Тръмп – той като се разсъни заран, зависи от настроението му и хваща туитъра – написа без да се поучава със секретарите, това приказва, че е неуравновесена персона. Ето по какъв начин логиката на психиката или душесловието прави личностите и прави историята.
– Днешните политици ще останат ли в историята?
– Ще им дам съвет, в случай че желаят. Дано да схванат, че ще останат в историята единствено в случай че са построили нещо за народа без персонална полза. И още – да помнят, че в историята не се остава с банка, дружество или компания под мишница. Е, в случай че изобщо желаят да останат в историята.
Нашият посетител
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ