Някъде на картата, вълшебен и възхитителен филм
на Кембъл Скот (чудесен артист и случаен режисьор, наследник му е Джордж С. Скот) от 2003 г. по пиеса на Джоан Акерман и с оценка 7.2 в IMDb е магически и удивителен филм, малко непознато украшение, снимано с нищожни средства и с доста ентусиазъм и гений. Българска национална телевизия го дава постоянно и аз по този начин си го виждам.
В южната пустота в къща, надалеч от всевъзможни съседи, живее дребната немирна, изобретателна и естествено талантлива, дръзка, самостоятелна и пакостлива Бо (Валентина Де Анджелис), която по през целия ден се радва на чудесата на дивата природа и на естествения живот измежду растенията и животните. Учи я и ѝ преподава майка ѝ Арлийн (Джоан Алън, къде се изгуби), очарователна и гъвкава жена с съвършена фигура и тънко загоряло лице, която се занимава с развъждане на всичко, належащо за храна.
Бащата Чарли (, обичам го) е прекрасен белокос висок и снажен мъж с очи, цялостни с болежка и суматоха, деец, който дългогодишно страда от меланхолия, изпада в мрачни настроения и даже постоянно плаче - несъмнено поради него живеят по този начин изолирано и диво. Единственият му другар е Джордж (Дж. К. Саймънс), плешив солиден наивник с едра глава и меснат нос.
А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня...
И един ден се появява данъчният сътрудник Уилям Гибс (Джим Тру-Фрост, " През " от " The Wire ", спокойно!), срамежлив и нерешителен, напряко смотан млад мъж с шарещ взор и продълговато тясно лице. Ухапва го пчела (!), той лежи в тресчица, Бо го наглежда... След това отсрочва до безспир тръгването си (колата му е " обезкостена " незабавно в пустинята), стартира да рисува и се обезверено и дискретно в Арлийн, без късмет за реципрочност. А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня върху платформа и след това безнадеждно заземена. Купена е от дребната хитруша за татко ѝ с кредитна карта, която индиферентно си е извадила, употребявайки малките врати в системата.
Сладко-горчива носталгична приказка за порастването в обкръжението на хора, които не усещаш какъв брой те обичат и които, даже ексцентрично и ненатрапчиво, ти дават скъпи уроци за живота посредством персонален образец, съответни и скъпи дори в огромния запъхтян свят, който (логично) жадуваш и мечтаеш. За тях остават изолацията и самотата, тъй като им стига взаимната. А за теб - с изключение на всичко друго - споменът за един извънреден художник, внимателен и раним човек, бил в миналото данъчен контрольор.
В южната пустота в къща, надалеч от всевъзможни съседи, живее дребната немирна, изобретателна и естествено талантлива, дръзка, самостоятелна и пакостлива Бо (Валентина Де Анджелис), която по през целия ден се радва на чудесата на дивата природа и на естествения живот измежду растенията и животните. Учи я и ѝ преподава майка ѝ Арлийн (Джоан Алън, къде се изгуби), очарователна и гъвкава жена с съвършена фигура и тънко загоряло лице, която се занимава с развъждане на всичко, належащо за храна.
Бащата Чарли (, обичам го) е прекрасен белокос висок и снажен мъж с очи, цялостни с болежка и суматоха, деец, който дългогодишно страда от меланхолия, изпада в мрачни настроения и даже постоянно плаче - несъмнено поради него живеят по този начин изолирано и диво. Единственият му другар е Джордж (Дж. К. Саймънс), плешив солиден наивник с едра глава и меснат нос.
А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня...
И един ден се появява данъчният сътрудник Уилям Гибс (Джим Тру-Фрост, " През " от " The Wire ", спокойно!), срамежлив и нерешителен, напряко смотан млад мъж с шарещ взор и продълговато тясно лице. Ухапва го пчела (!), той лежи в тресчица, Бо го наглежда... След това отсрочва до безспир тръгването си (колата му е " обезкостена " незабавно в пустинята), стартира да рисува и се обезверено и дискретно в Арлийн, без късмет за реципрочност. А най-великият кадър е платноходката, рееща се в безводната пустиня върху платформа и след това безнадеждно заземена. Купена е от дребната хитруша за татко ѝ с кредитна карта, която индиферентно си е извадила, употребявайки малките врати в системата.
Сладко-горчива носталгична приказка за порастването в обкръжението на хора, които не усещаш какъв брой те обичат и които, даже ексцентрично и ненатрапчиво, ти дават скъпи уроци за живота посредством персонален образец, съответни и скъпи дори в огромния запъхтян свят, който (логично) жадуваш и мечтаеш. За тях остават изолацията и самотата, тъй като им стига взаимната. А за теб - с изключение на всичко друго - споменът за един извънреден художник, внимателен и раним човек, бил в миналото данъчен контрольор.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ