УСПЕХ: Мисията Джус на ЕКА пое към Юпитер!
На фрагмента: ракета “Ариана 5 ” изпраща задача “Джус ” към Юпитер! Photo credit: ESA/ArianeSpace
Днес е извънредно победоносен ден за Европейската галактическа организация (ЕКА), откакто тя влезе в историята като едвам втората галактическа организация в международен мащаб след НАСА, изпратила задача към планета от Външната слънчева система! Ракета “Ариана 5 ” изстреля сполучливо автоматизираната междупланетна станция “Джус ” към Юпитер на 14 април 2023 година, Разпети петък, в 15:14 ч. българско време, а пътешествието на задачата ще отнеме повече от осем години.
Изстрелването бе осъществено след 24-часово забавяне поради мощни гръмотевици в региона на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана. Днес обаче нямаше никакви проблеми по време на противоположното преброяване и “Ариана 5 ” излетя тъкмо в уречения час. Всички процедури на път към космоса бяха изпълнени сполучливо и горната степен на ракетата-носител се изключи на 26-тата минута от началото на полета, като “Джус ” се раздели от нея скоро по-късно. Космическият уред въпреки всичко изправи за малко на нокти наземното управление, защото не съумя да се свърже със Земята навреме. Най-сетне, след трудно очакване, в към 16:05 ч. сигналът от “Джус ” бе получен на Земята и по този начин бе получено удостоверение, че изстрелването е минало сполучливо!
Целта на “Джус ” е да учи освен планетата, само че и нейните луни Ганимед, Калисто и Европа. Особено засилен е фокусът върху Ганимед – неповторима луна на Юпитер, единствената луна със лично магнитно поле и най-голямата луна в Слънчевата система. Според информацията на ЕКА главната задача на “Джус ” е да се разбере дали е допустимо на ледените луни да съществуват места, които са евентуално обитаеми.
Навлизанието на “Джус ” в орбита към Юпитер е планувано за месец юли 2031 година. От тази околоюпитерианска орбита автоматизираната междупланетна станция ще организира близки облитания на Ганимед, Калисто и Йо. Истинската кулминационна точка на задачата ще настъпи през декември 2034 година, когато “Джус ” ще влезе в орбита към Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството галактически уред ще се трансформира в неестествен сателит на луна от Външната слънчева система!
Мисията на ЕКА “Джус ” и задачата на НАСА “Европа Клипер ” (която ще излети следващата година, само че ще дойде в юпитерианската система една година по-рано от “Джус ”) са неповторими по рода си поради това, че за пръв път двете ще нареждат в околоюпитерианска орбита мощни радари, посредством които ще могат да схванат какво има под ледената повърхнина на луните. Счита се, че надълбоко под кората на някои от тях (най-вече на Европа) може да има океани с течна вода, а за какво не и живот? Радарът се споделя и е издигнат от Италианската галактическа организация.
Другите принадлежности на борда на “Джус ” са:
– това е главната камера на задачата, способна да снима повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани райони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската галактическа организация (ASI).
– този спектрометър работи във забележимата и инфрачервената област на електромагнитния набор и ще учи тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската галактическа организация (CNES).
– този спектрограф е основан в Съединени американски щати, от НАСА. Както името му демонстрира, той работи в ултравиолетовата област и ще може да учи екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в положение да открива гейзери.
– конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър има 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да учи стратосферата и тропосферата на Юпитер.
– това още веднъж е немски уред, лазерен висотомер, който е в положение да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед.
– този магнитометър е издигнат от галактическата организация на Англия и ще изследва океаните на ледените луни, както и взаимоотношението на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер.
– комплект от шест датчика, издигнати от Националната галактическа организация на Швеция, още веднъж за проучването на взаимоотношението на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер.
– отново шведски уред, ще учи плазмената конюнктура и радиообстановката към “Джус ”. Притежава четири сонди на Лангмюир.
– теоретичен опит на Италианската галактическа организация, отдаден на проучването на гравитационното поле на Ганимед чрез радиовълни.
– Интерферометричен и доплеров опит на Нидерландия, отдаден на проучването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни.
Макар че гореспоменатите принадлежности са извънредно мощни, учените са скептични, че “Джус ” ще е в положение да открие живот на луните на Юпитер. Когато задачата завърши (вероятно откакто автоматизираната междупланетна станция се сблъска с Ганимед), отговорът на въпроса “има ли живот на Европа, Калисто или Ганимед? ” към момента ще стои заложен и евентуално човечеството ще би трябвало да изчака още няколко десетилетия, до момента в който бъде даден отговор. Но все пак “Джус ” ще постави солидно начало – първоначално ще се удостовери дали фактически под повърхността на тези луни има течни океани. След това задачата ще дефинира дълбочината на океаните и ще стартира да разгадава техния главен химичен състав – евентуално ще стане ясно дали тези океани са мощно солени или водата в тях е по-скоро сладка.
Напомням също по този начин, че въпреки и същинската научна стратегия на “Джус ” да стартира при започване на 30-те, дългогодишното странствуване няма да е безсъбитийно. Космическият уред ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 година, край Венера през август 2025 година и още веднъж край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 година е изключително забавно – “Джус ” първо ще прелети близо до естествения ни сателит и единствено ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, с цел да може да поправя траекторията си, употребявайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 година да бъде извършено и проучване на метеорита 223 Rosa.
Видеозапис от изстрелването:
