Флориан Шмидц: Журналистите не бива да се доверяват на политиците, а да показват проблемите
На публицистите на Балканите е мъчно - да вземем за пример да контактуват с управляващите, да изберат верен събеседник. Свободата на словото в този район като цяло е много лимитирана в съпоставяне със Западна Европа. Липсва обективност .
Това посочи от личен опит Флориан Шмидц , който от 8 години живее в Гърция и работи главно за „ Дойче веле “, само че също по този начин и за други медии. Признава, че среща много провокации в своя професионален път, тъй като за западния свят Балканите и Източна Европа са „ една черна дупка “. Във времената на мигрантската рецесия и споровете сред балканските страни, работата му е станала по-интересна, само че и много по-предизвикателна.
„ Иска ми се публицистите да са по-отворени да пътуват, с цел да могат със личните си очи да видят ситуацията, а не просто да предават стандартите и информация от други медии. Тази трансгранична публицистика е извънредно значима за нашата публика. Помага й да разбере спецификите на проблемите и да не се губи. Не бива да бъдем националистически настроени, да се губим в античната история. Трябва да се фокусираме върху политическите проблеми и развиване, които са се случили през последните 150-200 години. Като медии би трябвало да пренебрегваме тези някогашни спорове и да се фокусираме върху взаимната работа. Трябва да стартираме да задаваме въпроси, които са ориентирани освен към останалите страни, само че и към себе си – належащо е да сме самокритични. “
Признава, че като публицист се води от своето любознание, приказва с хората, търси за събеседници експерти, които са по-компетентни до даден въпрос или тематика.
„ Когато прочета дадена информация в българска или северномакедонска медия, първата ми реакция не е да допускам в тези думи абсолютно, подвигам телефона и се обаждам на сътрудник публицист от тази страна. Трябва да се задават доста въпроси. Това е нашата работа.
Колкото повече приказваме на европейско равнище и обменяме познания с сътрудници, толкоз по-добре. Ситуацията можеше да е доста по-лоша. Правил съм доста репортажи, видеа с хора, които са подготвени да кажат истината на всеослушание. Необходимо е да им дадем думата, с цел да могат да дадат образец на тези, които нямат храброст да го създадат. “
По думите на Флориан Шмидц р аботата на публицистите е не да приказват с политиците и да им се доверяват , задачата ни е да проверяваме всички платформи на дадения проблем, да чуем всички гледни точки . А чак по-късно да създадем заключения.
„ Медиите в този район са пристрастни. Като хора можем да симпатираме на дадена концепция, само че като публицисти нямаме това право. Какво ми оказва помощ в такава обстановка – беседвам с сътрудници, които имат противоположни отзиви. Това ми оказва помощ да разясня концепциите си, да ги защитя, само че и да науча тезата на останалите. Да видя дали и къде бъркам. Много е значимо за един публицист да бъде самокритичен и непрекъснато да учи. Ако не го прави той елементарно ще се трансформира в оръжие или на държавното управление или на опозицията. Бъдете правилни на себе си, бъдете справедливи и постоянно прожектирайте тази обективност върху нещата, които виждате “, добави журналистът пред Радио София.
Шмидц акцентира, че медиите би трябвало да показват мненията на специалисти, учени, да покажат на аудиторията къде е казусът и да подчертават върху него .
„ Заплатите в района на Балканите не са високи, а напрежението е огромно. Но всички публицисти би трябвало да осъзнаят, че имат отбраната на европейските институции и да правят работата си съзнателно. “
С Флориан Шмидц беседва Луиза Лазарова.
Това посочи от личен опит Флориан Шмидц , който от 8 години живее в Гърция и работи главно за „ Дойче веле “, само че също по този начин и за други медии. Признава, че среща много провокации в своя професионален път, тъй като за западния свят Балканите и Източна Европа са „ една черна дупка “. Във времената на мигрантската рецесия и споровете сред балканските страни, работата му е станала по-интересна, само че и много по-предизвикателна.
„ Иска ми се публицистите да са по-отворени да пътуват, с цел да могат със личните си очи да видят ситуацията, а не просто да предават стандартите и информация от други медии. Тази трансгранична публицистика е извънредно значима за нашата публика. Помага й да разбере спецификите на проблемите и да не се губи. Не бива да бъдем националистически настроени, да се губим в античната история. Трябва да се фокусираме върху политическите проблеми и развиване, които са се случили през последните 150-200 години. Като медии би трябвало да пренебрегваме тези някогашни спорове и да се фокусираме върху взаимната работа. Трябва да стартираме да задаваме въпроси, които са ориентирани освен към останалите страни, само че и към себе си – належащо е да сме самокритични. “ Признава, че като публицист се води от своето любознание, приказва с хората, търси за събеседници експерти, които са по-компетентни до даден въпрос или тематика.
„ Когато прочета дадена информация в българска или северномакедонска медия, първата ми реакция не е да допускам в тези думи абсолютно, подвигам телефона и се обаждам на сътрудник публицист от тази страна. Трябва да се задават доста въпроси. Това е нашата работа.
Колкото повече приказваме на европейско равнище и обменяме познания с сътрудници, толкоз по-добре. Ситуацията можеше да е доста по-лоша. Правил съм доста репортажи, видеа с хора, които са подготвени да кажат истината на всеослушание. Необходимо е да им дадем думата, с цел да могат да дадат образец на тези, които нямат храброст да го създадат. “
По думите на Флориан Шмидц р аботата на публицистите е не да приказват с политиците и да им се доверяват , задачата ни е да проверяваме всички платформи на дадения проблем, да чуем всички гледни точки . А чак по-късно да създадем заключения.
„ Медиите в този район са пристрастни. Като хора можем да симпатираме на дадена концепция, само че като публицисти нямаме това право. Какво ми оказва помощ в такава обстановка – беседвам с сътрудници, които имат противоположни отзиви. Това ми оказва помощ да разясня концепциите си, да ги защитя, само че и да науча тезата на останалите. Да видя дали и къде бъркам. Много е значимо за един публицист да бъде самокритичен и непрекъснато да учи. Ако не го прави той елементарно ще се трансформира в оръжие или на държавното управление или на опозицията. Бъдете правилни на себе си, бъдете справедливи и постоянно прожектирайте тази обективност върху нещата, които виждате “, добави журналистът пред Радио София.
Шмидц акцентира, че медиите би трябвало да показват мненията на специалисти, учени, да покажат на аудиторията къде е казусът и да подчертават върху него .
„ Заплатите в района на Балканите не са високи, а напрежението е огромно. Но всички публицисти би трябвало да осъзнаят, че имат отбраната на европейските институции и да правят работата си съзнателно. “
С Флориан Шмидц беседва Луиза Лазарова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ