"Алфа Рисърч": ГЕРБ печели изборите, "Продължаваме промяната" - трети, 6 партии в НС
На изборите на 14 ноември най-вероятният сюжет е нов шестпартиен парламент, в който болшинство няма да може да се реализира без гласовете на три до четири партии. ГЕРБ започва от първото място с 23,1% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите. Това демонстрират данните от социологическо изследване, извършено от организация „ Алфа Рисърч “.
52,7% от пълнолетните български жители считат да гласоподават на идните президентски избори, а 47,6% – на изключителните парламентарни. Оправдават се упованията, че избори две в едно водят до повишение на изборната интензивност, а президентският избор по традиция провокира по-голям интерес, означават от организацията.
За партията на Бойко Борисов биха дали своят вот 23,1% от твърдо решилите да отидат до изборните секции.
Оспорвана е борбата за второ място сред Българска социалистическа партия (16,8%) и „ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев (15,9%) .
Новият план стартира с летящ старт, само че все още при него се обрисува по-скоро високо плато, в сравнение с експоненциален напредък. В изгода на Българска социалистическа партия играе високата готовност на гласоподавателите ѝ, само че съгласно „ Алфа Рисърч “ Covid рецесията и машинният избор могат да доведат до понижаване на този резултат.
При „ Продължаваме промяната “ решението на Конституционния съд по двойното поданство на Кирил Петков също може да окаже въздействие върху мотивацията на гласоподавателите.
Сериозната и продължаваща ерозия на Има Такъв Народ го извеждат от първа до четвърта или пета политическа мощ.
На старта на акцията „ Демократична България “ (10,9%) е на алегорична преднина пред партията на Слави Трифонов (10,4%). И двете обединения страдат съществено от отлив на гласоподаватели към новия план на някогашните служебни министри.
Особено мощен е сривът при Има Такъв Народ, които единствено за месец спадат с нови 5 процентни пункта и по този начин поддръжката за партията се стопява на половина по отношение на юлските избори. „ Демократична България “ също губи сред една шеста и една пета от своите гласоподаватели, привлечени от новия план.
Издигането обаче на лична президентска кандидатура, както и по-силната й политическа еднаквост, понижават вредите от този развой, показват от „ Алфа Рисърч “.
С 9,3% от гласовете на сигурните, че ще гласоподават на 14-ти ноември, Движение за права и свободи е шестата партия , която сигурно ще влезе в 47-то Народно събрание. Поради късното издигане на нейния водач Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, актуалното изследване не регистрира мобилизационния резултат на този ход върху парламентарния избор. До какъв капацитет той може да доближи, ще е следващата от интригите на тези избори.
Няма сериозна статистическа възможност някоя друга партия да прескочи 4%-та преграда. Ако тази наклонност се резервира в хода на акцията, това би означавало известно преразпределение на електоралните настройки, само че не и съществена смяна в съотношението на силите.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска борба също се обрисува като по-заплетена и с отворен край.
Тъй като изследването е извършено на терен сред 4 и 10 октомври, директно след оповестяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите публични реакции, преди кандидатите да са по-широко разпространявани и припознати от гласоподавателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в конкуренцията с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласоподават. Най-силна е поддръжката, която получава от симпатизантите на Българска социалистическа партия (над 90% от тях) и „ Изправи се. БГ! “ (80%).
Малко над две трети от последователите на Има Такъв Народ и на „ Продължаваме промяната “ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов една четвърт от симпатизантите на Демократична България показват поддръжка за Радев.
На втора позиция се подрежда проф. Анастас Герджиков с 28,1%. Над 80 на 100 от електората на ГЕРБ декларира поддръжката си за него. Освен техния избор, той съумява да притегли и една по-разнородна външна страна от към 7 на 100, с което надвишава вота за ГЕРБ.
За него биха дали своят вот към 15% от последователите на „ Продължаваме промяната “, 12% от тези на „ Демократична България “, към 30% симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация и 10% - на други политически сили.
Сериозни са позициите му измежду висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да усилва поддръжката си.
Лозан Панов събира начална поддръжка от 8,2%. Въпреки че оказва сплотяващ резултат върху „ Демократична България “, заради благосклонностите на към една четвърт от нейните последователи към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния ѝ резултат.
Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, в сравнение с за президент, само че той има капацитет и да усили резултата си, показват от „ Алфа рисърч “.
Останалите известни кандидати получават сред 1 и 3 на 100 поддръжка. 13% са деклариралите в изследването, че биха дали своят вот за „ различен претендент “, като може да се допуска, че към две трети от тях биха подкрепили претендент на Движение за права и свободи.
Настоящото проучване е извършено в интервала 4 – 10 октомври 2021г. от „ Алфа Рисърч “, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Проучването е извършено измежду 1123 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
52,7% от пълнолетните български жители считат да гласоподават на идните президентски избори, а 47,6% – на изключителните парламентарни. Оправдават се упованията, че избори две в едно водят до повишение на изборната интензивност, а президентският избор по традиция провокира по-голям интерес, означават от организацията.
За партията на Бойко Борисов биха дали своят вот 23,1% от твърдо решилите да отидат до изборните секции.
Оспорвана е борбата за второ място сред Българска социалистическа партия (16,8%) и „ Продължаваме промяната “ на Кирил Петков и Асен Василев (15,9%) .
Новият план стартира с летящ старт, само че все още при него се обрисува по-скоро високо плато, в сравнение с експоненциален напредък. В изгода на Българска социалистическа партия играе високата готовност на гласоподавателите ѝ, само че съгласно „ Алфа Рисърч “ Covid рецесията и машинният избор могат да доведат до понижаване на този резултат.
При „ Продължаваме промяната “ решението на Конституционния съд по двойното поданство на Кирил Петков също може да окаже въздействие върху мотивацията на гласоподавателите.
Сериозната и продължаваща ерозия на Има Такъв Народ го извеждат от първа до четвърта или пета политическа мощ.
На старта на акцията „ Демократична България “ (10,9%) е на алегорична преднина пред партията на Слави Трифонов (10,4%). И двете обединения страдат съществено от отлив на гласоподаватели към новия план на някогашните служебни министри.
Особено мощен е сривът при Има Такъв Народ, които единствено за месец спадат с нови 5 процентни пункта и по този начин поддръжката за партията се стопява на половина по отношение на юлските избори. „ Демократична България “ също губи сред една шеста и една пета от своите гласоподаватели, привлечени от новия план.
Издигането обаче на лична президентска кандидатура, както и по-силната й политическа еднаквост, понижават вредите от този развой, показват от „ Алфа Рисърч “.
С 9,3% от гласовете на сигурните, че ще гласоподават на 14-ти ноември, Движение за права и свободи е шестата партия , която сигурно ще влезе в 47-то Народно събрание. Поради късното издигане на нейния водач Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, актуалното изследване не регистрира мобилизационния резултат на този ход върху парламентарния избор. До какъв капацитет той може да доближи, ще е следващата от интригите на тези избори.
Няма сериозна статистическа възможност някоя друга партия да прескочи 4%-та преграда. Ако тази наклонност се резервира в хода на акцията, това би означавало известно преразпределение на електоралните настройки, само че не и съществена смяна в съотношението на силите.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска борба също се обрисува като по-заплетена и с отворен край.
Тъй като изследването е извършено на терен сред 4 и 10 октомври, директно след оповестяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите публични реакции, преди кандидатите да са по-широко разпространявани и припознати от гласоподавателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в конкуренцията с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласоподават. Най-силна е поддръжката, която получава от симпатизантите на Българска социалистическа партия (над 90% от тях) и „ Изправи се. БГ! “ (80%).
Малко над две трети от последователите на Има Такъв Народ и на „ Продължаваме промяната “ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов една четвърт от симпатизантите на Демократична България показват поддръжка за Радев.
На втора позиция се подрежда проф. Анастас Герджиков с 28,1%. Над 80 на 100 от електората на ГЕРБ декларира поддръжката си за него. Освен техния избор, той съумява да притегли и една по-разнородна външна страна от към 7 на 100, с което надвишава вота за ГЕРБ.
За него биха дали своят вот към 15% от последователите на „ Продължаваме промяната “, 12% от тези на „ Демократична България “, към 30% симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация и 10% - на други политически сили.
Сериозни са позициите му измежду висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да усилва поддръжката си.
Лозан Панов събира начална поддръжка от 8,2%. Въпреки че оказва сплотяващ резултат върху „ Демократична България “, заради благосклонностите на към една четвърт от нейните последователи към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния ѝ резултат.
Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, в сравнение с за президент, само че той има капацитет и да усили резултата си, показват от „ Алфа рисърч “.
Останалите известни кандидати получават сред 1 и 3 на 100 поддръжка. 13% са деклариралите в изследването, че биха дали своят вот за „ различен претендент “, като може да се допуска, че към две трети от тях биха подкрепили претендент на Движение за права и свободи.
Настоящото проучване е извършено в интервала 4 – 10 октомври 2021г. от „ Алфа Рисърч “, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Проучването е извършено измежду 1123 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ