Вкусът на Франция: Мляко с ориз по нормандски
На френски се назовава Teurgoule, а историята и рецептата на тази вкусотия ни предлага нашето френско момиче Мира от Marmottes et chocolat.
Днес ще ви приказвам за мляко с ориз. Ама не какво да е мляко с ориз, а най-вкусното, което съм опитвала в живота си. Дошло до нас право от Нормандия.
Мляко с ориз е десертът, който ме изстрелва непосредствено в детството, при стъклените купички, поръсени с канела и оставени да изстинат на масата в кухнята на някоя от двете ми баби. Мога да го хапвам във всевъзможен вид – сварено и леко течно, както го правеха бабите ми – като печен на фурна сутляш, с мирис на ванилия, както е постоянно във Франция, или на кардамон (както е в индийския kheer), или сладкият до лудост португалски „ arroz doce “. И това са единствено част от многото лица на този десерт…
Наскоро по време на едно предаване видях и един много по-непознат френски вид на млякото с ориз, по този начин както го подготвят в Нормандия, с забавното име „ tergoule “ („ тергуль “), и съвсем незабавно се пробвах да го подготвя у дома. Но преди да минем на рецептата, ще се върнем няколко епохи обратно.
Намираме се в средата на XVIII век, някъде при започване на Седемгодишната война сред Франция и Англия (1756 – 1763), когато нормандските корсари кръстосват околните морета. Един плячкосан транспортен съд, претрупан с ориз, се озовава в пристанището на живописното градче Онфльор (Honfleur).
Междувременно, заради неприятното време в региона доста селяни са изгубили реколтата си. За да предотврати гладуването и възможните протести на популацията в региона, интендантът на Генералството в град Каен, господин Франсоа Орсо дьо Фонтет, самият той вносител на ориз и подправки, разпределя
Днес ще ви приказвам за мляко с ориз. Ама не какво да е мляко с ориз, а най-вкусното, което съм опитвала в живота си. Дошло до нас право от Нормандия.
Мляко с ориз е десертът, който ме изстрелва непосредствено в детството, при стъклените купички, поръсени с канела и оставени да изстинат на масата в кухнята на някоя от двете ми баби. Мога да го хапвам във всевъзможен вид – сварено и леко течно, както го правеха бабите ми – като печен на фурна сутляш, с мирис на ванилия, както е постоянно във Франция, или на кардамон (както е в индийския kheer), или сладкият до лудост португалски „ arroz doce “. И това са единствено част от многото лица на този десерт…
Наскоро по време на едно предаване видях и един много по-непознат френски вид на млякото с ориз, по този начин както го подготвят в Нормандия, с забавното име „ tergoule “ („ тергуль “), и съвсем незабавно се пробвах да го подготвя у дома. Но преди да минем на рецептата, ще се върнем няколко епохи обратно.
Намираме се в средата на XVIII век, някъде при започване на Седемгодишната война сред Франция и Англия (1756 – 1763), когато нормандските корсари кръстосват околните морета. Един плячкосан транспортен съд, претрупан с ориз, се озовава в пристанището на живописното градче Онфльор (Honfleur).
Междувременно, заради неприятното време в региона доста селяни са изгубили реколтата си. За да предотврати гладуването и възможните протести на популацията в региона, интендантът на Генералството в град Каен, господин Франсоа Орсо дьо Фонтет, самият той вносител на ориз и подправки, разпределя
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ