Директорът на болницата по детски болести в София Благомир Здравков

Директорът на болничното заведение по детски заболявания в София Благомир Здравков е подал оставката си в Министерството на здравеопазването.

Това заяви самият той с обява в обществената мрежа Facebook.

В поста си Здравков показва, че напуща поради систематичен административен и институционален напън, финансови рестрикции и липса на разговор, които по думите му подменят смисъла на медицината и трансформират работата в оцеляване.

Той акцентира, че макар сложната среда, през миналата година са реализирани съответни резултати – десетки хиляди лекувани деца, растеж на екипа от експерти и специализанти, по-добро възнаграждение и нараснало доверие.

Здравков декларира още, че от самото начало не е спирал да работи като доктор и е взел участие в десетки задачи зад граница за превозване на тежко заболели деца за лекуване, което не може да бъде осъществено в България.

" Скъпи сътрудници, другари и познати,

Днес подадох оставката си пред министъра на опазването на здравето в оставка.

Напускам Специализираната детска болница – София с липса на примирие, болежка и горест. Не тъй като нямам сили, а тъй като отхвърлям да бъда част от среда, в която административният напън и безкрайните инспекции подменят смисъла на медицината и трансформират работата в оцеляване.

През миналата година вместо партньорство видяхме систематичен институционален напън, финансови рестрикции и отвод от разговор. В такава среда е невероятно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето.

Въпреки това резултатите остават.

Десетки хиляди лекувани деца.

Ръст на екипа от експерти и специализанти.

По-добро възнаграждение.

Повече доверие.

Това не може да бъде заличено с преписки, папки или автограф на служител.

През цялото време, като началник не стопирах да бъда доктор и да помагам. Независимо от деня и часа. Участвах в десетки задачи зад граница, осигурявайки гаранция за живота на тежко заболели деца, превозени за лекуване, което не може да бъде осъществено в България. Знам по какъв начин наподобява борбата за живот на терен, не от кабинета и зад бюрото.

Никой не може да ме спре да бъда доктор. Ако не в България, ще продължа да работя там, където трудът, знанието и здравната нравственос се почитат.

Благодаря на сътрудниците и на родителите за доверието, насладата и болката, които споделяхме!