Европейската директива за минималната заплата – много шум за нищо
На фона на войната, проблемите в енергетиката и инфлацията е елементарно да забравим, че текат и други процеси и се вземат други решения. Тази седмица с доста висока поддръжка Европейският парламент гласува директивата за минималната заплата, която дава обещание огромни промени в метода, по който се контролират пазарите на труда на страните членки.
Идеята надалеч не е нова – таман противоположното, корените ѝ са още в интервала отпреди пандемията, като още тогава сме коментирали потенциалните последици за българската стопанска система. Пространен анализ в началото на предходната година разгласява и Литовският институт за свободен пазар; затова няма да се стопираме на главните предпоставки на законодателството, а единствено на новите детайли.
Интересно изобретение е двойният най-малък стандарт за пресмятане на МРЗ. Досега дебатът на европейско равнище се въртеше съвсем извънредно към изчисляването на минималното възнаграждение като дял от медианната заплата, само че признатият тази седмица текст позволява и прилагане на междинната заплата за същите цели. Отношението обаче е друго – до момента в който делът от медианната заплата е 60%, то при междинната той би бил 50%.
На пръв взор използването на междинната заплата наподобява повече от необичайно – тя е доста по-динамична от медианната, а и е доста по-чувствителна на крайните ниски и високи стойности. Това е от изключително значение в стопански системи като българската, където има доста огромни неравенства в заплащането сред обособените стопански действия и надлежно напредък или срив в някой бранш може да тласне междинната заплата в една или друга посока.
За да си разбираем това привидно необичайно решение, обаче, би трябвало да разгледаме цялостния метод на регулацията на МРЗ на европейско равнище. Показателно е, да вземем за пример, че страните, които понастоящем нямат национална минимална заплата, няма да бъдат принуждавани да вкарват такава. В този смисъл, приравняването на минималната заплата с дял или от медианната, или от междинната заплата може да се изтълкува като предоставяне на повече избор на страните членки да подберат метод, който по-близо дава отговор на структурата на пазарите им на труда.
В случая на България обаче, потреблението на брутната междинна заплата за пресмятане на МРЗ би означавало нейното много нападателно повишаване. Ако би ни се наложило да я приравним с 50% от междинната, това би означавало нивото ѝ да доближи почти 850 лв., доста над актуалните 710. Остава отворен въпросът дали изчисленията ще се вършат въз основа на настоящи данни за междинната заплата или със задна дата, както при линията на беднотия, която изостава с година обратно. Разбира се, в случай че страната избере да употребява медианата, скокът няма да е толкоз забележителен.
Грешно е да се мисли и, че директивата ще донесе със себе си незабавни промени в практиката на страните членки. След приемането ѝ от Съвета европейските страна ще имат две години, с цел да вкарат новия метод в националното си законодателство. По всичко проличава, че даже и тогава слагането на рестриктивните мерки ще имат най-много козметичен резултат върху метода към установяване на МРЗ.
Редно е да се замислим следователно за какво Европейски Съюз въобще се занимава с контролиране на сфера, която от една страна е доста надалеч от нормалните му пълномощия, а определеният метод е задоволително беззъб, с цел да не докара до съвсем никакви промени. Отговорът се крие най-вероятно в политическата нужда да се показва интерес и грижа за приходите на служащите с най-ниски заплати, а не от действително предпочитание за решение на съществуващи стопански проблеми.
Въвеждането на директивата обаче може да докара до отвод от промяна на национално равнище. Както нееднократно сме посочвали , в случай че одобряваме за нужно да се ползва минимална работна заплата, то най-подходящият метод за нейното установяване е обвързването ѝ с набор от справедливи макроикономически знаци, които да разказват положението на стопанската система като цяло и на пазара на труда в частност. Подходът на Европейски Съюз на обвързване единствено с динамичността на междинната или медианната заплата най-вероятно ще докара до отвод от въвеждане на надалеч по-прецизен МРЗ механизъм, който в това число да може и да спре растежа ѝ в обстановки на по-тежка икономическа рецесия.
Накрая, измежду заложените цели на директивата е и разширението на груповото договаряне до заложена цел от 80% от служащите. Това е и в действителност условието, което може да нанесе най-вече вреди на пазара на труда по линия на ограничението на свободата на договаряне и затваряне на огромна част от служащите в групови контракти, които са надалеч от най-хубавите вероятни условия. Доколкото не е ясно тъкмо какви ще са инструментите, с които ще бъде преследвана тази цел, обаче, можем единствено да се надяваме, че ще си остане в областта на пожеланията.
Източник: Института за пазарна стопанска система
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Идеята надалеч не е нова – таман противоположното, корените ѝ са още в интервала отпреди пандемията, като още тогава сме коментирали потенциалните последици за българската стопанска система. Пространен анализ в началото на предходната година разгласява и Литовският институт за свободен пазар; затова няма да се стопираме на главните предпоставки на законодателството, а единствено на новите детайли.
Интересно изобретение е двойният най-малък стандарт за пресмятане на МРЗ. Досега дебатът на европейско равнище се въртеше съвсем извънредно към изчисляването на минималното възнаграждение като дял от медианната заплата, само че признатият тази седмица текст позволява и прилагане на междинната заплата за същите цели. Отношението обаче е друго – до момента в който делът от медианната заплата е 60%, то при междинната той би бил 50%.
На пръв взор използването на междинната заплата наподобява повече от необичайно – тя е доста по-динамична от медианната, а и е доста по-чувствителна на крайните ниски и високи стойности. Това е от изключително значение в стопански системи като българската, където има доста огромни неравенства в заплащането сред обособените стопански действия и надлежно напредък или срив в някой бранш може да тласне междинната заплата в една или друга посока.
За да си разбираем това привидно необичайно решение, обаче, би трябвало да разгледаме цялостния метод на регулацията на МРЗ на европейско равнище. Показателно е, да вземем за пример, че страните, които понастоящем нямат национална минимална заплата, няма да бъдат принуждавани да вкарват такава. В този смисъл, приравняването на минималната заплата с дял или от медианната, или от междинната заплата може да се изтълкува като предоставяне на повече избор на страните членки да подберат метод, който по-близо дава отговор на структурата на пазарите им на труда.
В случая на България обаче, потреблението на брутната междинна заплата за пресмятане на МРЗ би означавало нейното много нападателно повишаване. Ако би ни се наложило да я приравним с 50% от междинната, това би означавало нивото ѝ да доближи почти 850 лв., доста над актуалните 710. Остава отворен въпросът дали изчисленията ще се вършат въз основа на настоящи данни за междинната заплата или със задна дата, както при линията на беднотия, която изостава с година обратно. Разбира се, в случай че страната избере да употребява медианата, скокът няма да е толкоз забележителен.
Грешно е да се мисли и, че директивата ще донесе със себе си незабавни промени в практиката на страните членки. След приемането ѝ от Съвета европейските страна ще имат две години, с цел да вкарат новия метод в националното си законодателство. По всичко проличава, че даже и тогава слагането на рестриктивните мерки ще имат най-много козметичен резултат върху метода към установяване на МРЗ.
Редно е да се замислим следователно за какво Европейски Съюз въобще се занимава с контролиране на сфера, която от една страна е доста надалеч от нормалните му пълномощия, а определеният метод е задоволително беззъб, с цел да не докара до съвсем никакви промени. Отговорът се крие най-вероятно в политическата нужда да се показва интерес и грижа за приходите на служащите с най-ниски заплати, а не от действително предпочитание за решение на съществуващи стопански проблеми.
Въвеждането на директивата обаче може да докара до отвод от промяна на национално равнище. Както нееднократно сме посочвали , в случай че одобряваме за нужно да се ползва минимална работна заплата, то най-подходящият метод за нейното установяване е обвързването ѝ с набор от справедливи макроикономически знаци, които да разказват положението на стопанската система като цяло и на пазара на труда в частност. Подходът на Европейски Съюз на обвързване единствено с динамичността на междинната или медианната заплата най-вероятно ще докара до отвод от въвеждане на надалеч по-прецизен МРЗ механизъм, който в това число да може и да спре растежа ѝ в обстановки на по-тежка икономическа рецесия.
Накрая, измежду заложените цели на директивата е и разширението на груповото договаряне до заложена цел от 80% от служащите. Това е и в действителност условието, което може да нанесе най-вече вреди на пазара на труда по линия на ограничението на свободата на договаряне и затваряне на огромна част от служащите в групови контракти, които са надалеч от най-хубавите вероятни условия. Доколкото не е ясно тъкмо какви ще са инструментите, с които ще бъде преследвана тази цел, обаче, можем единствено да се надяваме, че ще си остане в областта на пожеланията.
Източник: Института за пазарна стопанска система
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ