Флоренция в края на XV век е сцена на разкоша.

Флоренция в края на XV век е сцена на разкоша. Тук се раждат „ Пролет “ и „ Раждането на Венера “, тук Леонардо рисува, Микеланджело учи, а Медичите трансформират благосъстоянието в изкуство. Градът е толкоз хубав, че като че ли самичък се оглежда в мрамора на своите дворци. И тъкмо тогава, в разгара на този искра, се появява един духовник, който споделя: „ Красотата ви е грях. “

Савонарола – гласът, който раздруса Ренесанса

Джироламо Савонарола идва във Флоренция като просветител, само че думите му звучат като предизвестие от различен свят. Той приказва против корупцията, против разточителството, против „ езическите “ претекстове в изкуството.

Когато Медичите падат от власт през 1494 година, Савонарола се трансформира в моралния водач на града. Флоренция, изплашена от политически безпорядък и външни закани, се обръща към него с вяра за избавление. Така стартира неговата „ морална гражданска война “ – опит да трансформира Ренесансовата столица в град на покаянието.

Пътят към огъня

В началото на 1497 година Савонарола взема решение да пречисти Флоренция от всичко, което съгласно него подхранва суетата. Младежки групи, наричани „ пианьони “, обикалят улиците и събират предмети, които символизират прегрешението: огледала, козметика, перуки, скъпи облекла, карти за игра, любовни романи, музикални принадлежности, еротични рисунки и даже картини.

На 7 февруари на Пиаца делла Синьория се издига голяма дървена пирамида. Когато огънят е разпален, пламъците гълтам не просто движимости, а самата концепция за Ренесанса – свободата да създаваш, да се радваш, да бъдеш човек.

Легендата за Ботичели

Сред най-известните истории за този ден е тази за Сандро Ботичели. Според легендата, надълбоко повлиян от Савонарола, той хвърля свои картини в огъня.

Историците не могат да потвърдят това. Но е несъмнено, че Ботичели претърпява духовна рецесия. Стилът му се трансформира: от светлите митологични подиуми към мрачни религиозни композиции. Дали е хвърлил свои произведения или единствено е изгорил част от себе си – не знаем. Но легендата оцелява, тъй като отразява същинския конфликт сред изкуството и фанатизма.

Денят, в който Флоренция се уплаши от личната си хубост

Кладата на суетата е моментът, в който един от най-блестящите градове на човешката цивилизация се обръща против личното си отражение. Пламъците изяждат огледала, само че и самочувствие. Поглъщат облекла, само че и независимост. Унищожават картини, само че и концепцията, че хубостта може да бъде добродетел.

Само година по-късно ориста се обръща. Папа Александър VI отлъчва Савонарола, а съперниците му във Флоренция го упрекват в разкол. През май 1498 година той е обесен и изгорял на същия площад, където той пали Кладата на суетата.

Градът, който го издига, го гълтам още веднъж в огъня.

Кладата на суетата не беше просто огън – тя беше предизвестие за всички времена. 

На 7 февруари 1497 година Флоренция изгори не движимости, а самата си независимост. Пламъците погълнаха смелостта да създаваш, да мечтаеш, да се радваш на живота. Там, измежду мрак и дим, хубостта стана грях, а страхът – закон.

И даже епохи по-късно, този огън продължава да шепне: там, където фанатизмът превзема мозъците, творчеството умира, а пепелта остава – тежка и непрощаваща.

 

 

 

Източник:  Bonfire of the Vanities

Още вести четете в: Култура, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News