Как България да смени „чипа“ от ниски разходи към висока добавена стойност
Ако желаеме мир, би трябвало да сме подготвени за война. Но не за войната с танкове от предишното, а за тази на бъдещето – цифровата, сателитната и софтуерната. “
С тези думи Роберто Санторели, основен изпълнителен шеф на Santorelli и досегашен президент на Конфиндустрия България, заключи новата действителност, пред която е изправена България на прага на своята най-дълбока интеграция в европейските структури.
Страната се намира пред основен миг в своето икономическо развиване. След сполучливото присъединение към еврозоната и Шенген, България разполага с неповторима опция да се нарежда като основен капиталов хъб в Югоизточна Европа. Но тази опция има период на валидност, предизвестяват водещи бизнес специалисти по време на Софийския стопански конгрес.
От „ евтина дестинация “ към основаване на стойност
Според участниците в конференцията, ерата на конкурентоспособност посредством ниски заплати е завършила. „ Трябва да променим имиджа си от евтина дестинация към стратегическа локация за интелигентни вложения “, акцентира Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на AmCham България.
Той бе безапелационен, че времето за деяние е в този момент.
Ако не влагаме през днешния ден, на следващия ден ще бъде прекомерно късно. Вече усещаме азиатския напън – въпросът е по какъв начин Европа ще оцелее и ще му устои. “
Димитрис Скулкос от Enterprise Greece обръща внимание на повишаването на директните задгранични вложения, които съгласно предварителни калкулации през първите 11 месеца на 2025 година доближават 3 милиарда $. И прибавя, че по-важно от размера им е качеството – в случай че преди 2008 година капиталите са текли към строителство и туризъм, през днешния ден фокусът е върху браншове с висока добавена стойност – ИКТ, биотехнологии и зелена сила.
Факторът политическа непоклатимост
Въпреки позитивните сигнали, са налице и съществени спънки, като политическата неустойчивост в страната е един от главните проблеми.
Има нещо, което несъмнено ще помогне – политическа непоклатимост, която не е в най-хубаво положение сега “, означи Панайотис Мавридис, член на Управителния съвет на Пощенска банка.
Той добави, че България се нуждае от предвидимост, в това число от бързо признат държавен бюджет.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Друго предизвикателство е наличието на България в сивия лист на FATF (Финансовата работна група за противопоставяне на изпирането на пари).
„ България е в сивия лист на FATF и е единствената (европейска страна в него), което още веднъж е преграда за директни задгранични вложения “, сподели Мавридис.
В този подтекст стана дума и за така наречен „ friendshoring “ – стопанска система на доверието – и преструктуриране на веригите на доставки въз основа на политическа надеждност, а освен на ниски разноски.
Това не е просто фешън дума, а стратегически отговор на днешните спорове, изясни Ангел Иванов, изпълнителен шеф на Българската организация за вложения.
Десетилетия наред глобализацията приоритизираше по-ниските разноски, по-ниските заплати, слабите екологични и трудови закони. В края на краищата разбрахме, че това може да е доста нежно, когато идват рецесии. “
Според Иванов, friendshoring не значи „ какво е създадено на най-ниските цени, а какво е надеждно, предвидимо и политически скрепено “. Тази смяна в световните бизнес модели основава голяма опция за България като член на Европейски Съюз и НАТО.
Еврозоната и Шенген
Присъединяването към еврозоната и цялостният банкет в Шенген бяха избрани не като крайна линия, а като „ game changer “. Панайотис Мавридис от Пощенска банка посочи, че приемането на еврото отстранява последната психическа преграда за огромните вложители.
Вече не става въпрос за валутен риск, а за институционално доверие “, счита той, добавяйки, че банковият бранш е минал през преноса безупречно.
Интеграцията на България обаче не завършва с еврозоната и Шенген. На хоризонта е идната огромна цел – участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, постоянно наричана „ клубът на богатите “.
Иван Михайлов от AmCham акцентира, че това е финалната стъпка за изчистване на интернационалния имидж на страната.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз е нашият късмет да реформираме законодателството си, да преборим прането на пари и да излезем дефинитивно от всевъзможни сиви описи, което ще даде на вложителите най-високата допустима степен на предвидимост “, разяснява той.
Това участие се преглежда не просто като влиятелен етикет, а като на практика инструмент за възстановяване на държавното ръководство и „ домашна работа “, която ще направи българската бизнес среда по-устойчива на корупция и бюрократични тежести.
Задържането на гении и застаряващото население
Демографските провокации и приключването на мозъци са другата доста сериозна опасност за бъдещото развиване. Иван Михайлов обърна внимание на двойната опасност:
Има доста положителни условия в региона на високите технологии и изкуствения разсъдък. Но би трябвало да бъдем деликатни и към други групи в нашето общество, които не са толкоз ефикасни в уменията си. Може би тук можем да приказваме за селското стопанство и по какъв начин изкуственият разсъдък и дигитализацията могат да влязат. “
Застаряващото население прави вложенията в опазване на здравето още по-спешни. „ Нека не забравяме, че популацията застарява. Здравните услуги стават все по-необходими, само че те също би трябвало да бъдат новаторски “, предизвести още той.
Санторели предложи по-радикално решение на европейско равнище, като обърна внимание на нуждата от сключване на съглашения с трети страни, с цел да се опрости притокът на работна ръка оттова. Според него, казусът с миграцията би трябвало да употребен като опция, само че той би трябвало да бъде ръководен.
Защото ние като компании се нуждаем от работна ръка, която сега нямаме, и тази потребност ще нарасне в идващите 30 години.
българска стопанска система висока добавена стойност евтина работна ръка пазар на труда
С тези думи Роберто Санторели, основен изпълнителен шеф на Santorelli и досегашен президент на Конфиндустрия България, заключи новата действителност, пред която е изправена България на прага на своята най-дълбока интеграция в европейските структури.
Страната се намира пред основен миг в своето икономическо развиване. След сполучливото присъединение към еврозоната и Шенген, България разполага с неповторима опция да се нарежда като основен капиталов хъб в Югоизточна Европа. Но тази опция има период на валидност, предизвестяват водещи бизнес специалисти по време на Софийския стопански конгрес.
От „ евтина дестинация “ към основаване на стойност
Според участниците в конференцията, ерата на конкурентоспособност посредством ниски заплати е завършила. „ Трябва да променим имиджа си от евтина дестинация към стратегическа локация за интелигентни вложения “, акцентира Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на AmCham България.
Той бе безапелационен, че времето за деяние е в този момент.
Ако не влагаме през днешния ден, на следващия ден ще бъде прекомерно късно. Вече усещаме азиатския напън – въпросът е по какъв начин Европа ще оцелее и ще му устои. “
Димитрис Скулкос от Enterprise Greece обръща внимание на повишаването на директните задгранични вложения, които съгласно предварителни калкулации през първите 11 месеца на 2025 година доближават 3 милиарда $. И прибавя, че по-важно от размера им е качеството – в случай че преди 2008 година капиталите са текли към строителство и туризъм, през днешния ден фокусът е върху браншове с висока добавена стойност – ИКТ, биотехнологии и зелена сила.
Факторът политическа непоклатимост
Въпреки позитивните сигнали, са налице и съществени спънки, като политическата неустойчивост в страната е един от главните проблеми.
Има нещо, което несъмнено ще помогне – политическа непоклатимост, която не е в най-хубаво положение сега “, означи Панайотис Мавридис, член на Управителния съвет на Пощенска банка.
Той добави, че България се нуждае от предвидимост, в това число от бързо признат държавен бюджет.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Друго предизвикателство е наличието на България в сивия лист на FATF (Финансовата работна група за противопоставяне на изпирането на пари).
„ България е в сивия лист на FATF и е единствената (европейска страна в него), което още веднъж е преграда за директни задгранични вложения “, сподели Мавридис.
В този подтекст стана дума и за така наречен „ friendshoring “ – стопанска система на доверието – и преструктуриране на веригите на доставки въз основа на политическа надеждност, а освен на ниски разноски.
Това не е просто фешън дума, а стратегически отговор на днешните спорове, изясни Ангел Иванов, изпълнителен шеф на Българската организация за вложения.
Десетилетия наред глобализацията приоритизираше по-ниските разноски, по-ниските заплати, слабите екологични и трудови закони. В края на краищата разбрахме, че това може да е доста нежно, когато идват рецесии. “
Според Иванов, friendshoring не значи „ какво е създадено на най-ниските цени, а какво е надеждно, предвидимо и политически скрепено “. Тази смяна в световните бизнес модели основава голяма опция за България като член на Европейски Съюз и НАТО.
Еврозоната и Шенген
Присъединяването към еврозоната и цялостният банкет в Шенген бяха избрани не като крайна линия, а като „ game changer “. Панайотис Мавридис от Пощенска банка посочи, че приемането на еврото отстранява последната психическа преграда за огромните вложители.
Вече не става въпрос за валутен риск, а за институционално доверие “, счита той, добавяйки, че банковият бранш е минал през преноса безупречно.
Интеграцията на България обаче не завършва с еврозоната и Шенген. На хоризонта е идната огромна цел – участието в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, постоянно наричана „ клубът на богатите “.
Иван Михайлов от AmCham акцентира, че това е финалната стъпка за изчистване на интернационалния имидж на страната.
Организацията за икономическо сътрудничество и раз е нашият късмет да реформираме законодателството си, да преборим прането на пари и да излезем дефинитивно от всевъзможни сиви описи, което ще даде на вложителите най-високата допустима степен на предвидимост “, разяснява той.
Това участие се преглежда не просто като влиятелен етикет, а като на практика инструмент за възстановяване на държавното ръководство и „ домашна работа “, която ще направи българската бизнес среда по-устойчива на корупция и бюрократични тежести.
Задържането на гении и застаряващото население
Демографските провокации и приключването на мозъци са другата доста сериозна опасност за бъдещото развиване. Иван Михайлов обърна внимание на двойната опасност:
Има доста положителни условия в региона на високите технологии и изкуствения разсъдък. Но би трябвало да бъдем деликатни и към други групи в нашето общество, които не са толкоз ефикасни в уменията си. Може би тук можем да приказваме за селското стопанство и по какъв начин изкуственият разсъдък и дигитализацията могат да влязат. “
Застаряващото население прави вложенията в опазване на здравето още по-спешни. „ Нека не забравяме, че популацията застарява. Здравните услуги стават все по-необходими, само че те също би трябвало да бъдат новаторски “, предизвести още той.
Санторели предложи по-радикално решение на европейско равнище, като обърна внимание на нуждата от сключване на съглашения с трети страни, с цел да се опрости притокът на работна ръка оттова. Според него, казусът с миграцията би трябвало да употребен като опция, само че той би трябвало да бъде ръководен.
Защото ние като компании се нуждаем от работна ръка, която сега нямаме, и тази потребност ще нарасне в идващите 30 години.
българска стопанска система висока добавена стойност евтина работна ръка пазар на труда
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ