На фона на трагичните събития, които се разиграват в Украйна,

На фона на трагичните събития, които се разиграват в Украйна, 28 февруари е още една трагична дата освен в българския календар. Преди 14 години след пожар във влака София-Кардам умират 9 пасажери. Сред тях е и тогавашният шеф на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките проф. Рашо Рашев.

Години по-късно медиавистът продължава да бъде представен с почитание от своите сътрудници в страната и чужбина. Проф. Рашев е обвързван с най – огромните изследвания на остарялата ни столица, нейния вътрешен и външен град и най-много Дворцовия комплекс. Негови са проучванията и на редица землени укрепления, замъци и некрополи от интервала на Първото българско царство в Североизточна България към Силистра, Разград, Варна и Шумен. Той е откривателят на тайните ходници, които са излизали от Крумовия замък в Плиска и евентуално, са водели към Дръстър. 

Успоредно с разкопките в Плиска, проф. Рашо Рашев копае и в региона на могилата при Кабиюк. Северно от нея той стартира изследването на монументална каменна постройка с размери 26 х 18 м. Строителните ѝ особености я свързват с монументалните градежи с първата ни столица и евентуално е бил езически храм. Откриването му, съгласно проф. Рашев е сигурен знак за идентифицирането на нов, незнаен до момента на картата на Първото българско царство аул или укрепена ханска извънстолична резиденция от нач. на ІХ в. 

Посмъртно сътрудниците на проф. Рашо Рашев издават внушителната му монография „ Българската езическа просвета VII-IX в. “, за която починалият към този момент проф. Георги Бакалов споделя, че книгата излага като на длан един извънредно значим за нас интервал на езическа България. В нея се търсят отговори на въпросите - коя е нашата прародина, каква е културата ни, какви са били икономическите и обществените връзки сред прабългарите. 

Една от фантазиите на проф. Рашо Рашев е била издаването на тритомника „ Археологията на България “. Идея, която си отива с него.