Алфа Рисърч: 50-ят парламент ще е като 49-ят, ГЕРБ е първа сила с 25,4%
Кампания на дребните разлики, която обаче има капацитет да докара до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж – такава е систематизираната картина, която обрисува обичайното национално представително изследване на Алфа Рисърч за електоралните настройки на старта на предизборната акция.
Избирателна интензивност: С наближаването на изборите заявената изборна интензивност леко нараства. Готовност да гласоподават за Народно заседание декларират към 40% от пълнолетните жители, или почти 2 млн.600 хиляди – 2 млн.650 хиляди души. Кампанията може да усили техния брой, като го приближи до присъединяване на парламентарните избори през април предходната година, т.е. към 2 700 000. Имайки поради обаче отрицателната социална сила, която политическите кавги създадоха през последните месеци, е мъчно да се чака висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят главно в преразпределението на политическите желания измежду сегашния електорален корпус.
Интересна е обстановката с европейските избори. Вотът за тях се обрисува като по-слаб спрямо националния (около 35%, или към 2 300 000 души), само че по-висок от този през 2019г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 жители. Разликата се дължи на обстоятелството, че при съвпадението на двата типа избори националният избор „ тегли “ нагоре и европейския. Тук би трябвало да се регистрира и събитието, че на евроизборите не могат да вземат участие сънародниците ни в Турция, Англия, Съединени американски щати и други страни отвън Европейски Съюз, които обаче могат да гласоподават за българско Народно заседание. Което значи, че по всяка възможност ще има от 3 до 5 на 100 разлика сред интензивността на двата избора.
Вот за Народно заседание: ГЕРБ-СДС влизат в конкуренцията като любимци с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласоподават. Избирателите им се отличават с висока готовност, втората най-силна след тази на Движение за права и свободи симпатизантите. Относително отмерено показани са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, присъединяване както на Борисов, по този начин и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този недостиг, включително посредством опълчване на предходното с актуалното ръководство на столицата.
ПП-ДБ започва със доста отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите обществени кавги. Към момента със 17.5% резервира второто място в желанията на гласоподавателите, само че е на съвсем 8 пункта отдалеченост след ГЕРБ. Коалицията губи към 200 000 гласа от вота си през 2023г. Същевременно, мощните офанзиви против нея имат за резултат сближение на по-твърдите й последователи, само че не и привличане на външна страна. Тя съвсем не прибавя гласове от други партии, в противен случай, „ донор “ е на други политически сили. Основна цел пред акцията й ще е спирането на този развой и връщането на най-малко част от изгубените й гласоподаватели.
Движение за права и свободи (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с на практика изравнени позиции на старта на акцията и с доста висока степен на готовност на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни интервали и с бързо привличане на избор на самите избори. При тях обаче може да се чака друга динамичност в границите на акцията. Движение за права и свободи няма съперник в нишата на своите евентуални симпатизанти и главната му цел е да заведе повече от тях до урните. От Възраждане обаче, които все още притеглят разочаровани от „ сглобката “ последователи както на ПП-ДБ, по този начин и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или Има Такъв Народ. Тези процеси предвещават забавен процес в този набор.
Българска социалистическа партия е в лек низходящ тренд, само че с 8.5% от вота на гласоподавателите резервира преднина пред откъсналите се от нея „ дисиденти “ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%). Разрояването на лявото и триумфът на Ваня Григорова на локалните избори не могат да изключат по-съществена динамичност при тези политически субекти. Още повече, че и в този момент е налице забележителен продан на гласоподаватели сред Възраждане, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Левицата и Солидарна България. Къде в последна сметка ще дебаркират гласоподавателите, направлявайки в бурното ляво-популистко море, е мъчно занапред да се каже. Несъмнено е обаче, че акцията има капацитет да повлияе на тази част от политическото пространство и да дефинира каква част от него ще бъде оползотворена посредством наличие в 50то Народно заседание и каква ще остане отвън него.
В десния набор по-различими позиции има само обединението Синя България (2.5%), която също ще би трябвало да разчита на акцията, с цел да излезе от Синя София и да реализира по-добър народен резултат.
Вот за Европейски парламент: Проекцията на вота за Европейски парламент измежду твърдо решилите да гласоподават възпроизвежда в общи линии вота за Народно заседание, с няколко по-интересни разлики:
По-висока готовност на ПП-ДБ (до 18.5%), при опазване на вота за ГЕРБ (25.1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата сред тях – до 6.6%.
Леко оттегляне на Движение за права и свободи (14.4%) пред Възраждане (14.8%), само че двете партии още веднъж са с близки позиции.
Колебание във вота за Има Такъв Народ (4.8%) и висок риск за партията да остане под по-високия предел за европейския избор (5.88%).
В огромна степен ГЕРБ и Движение за права и свободи ще запазят броя на своите евродепутати. Възраждане ще усили вота на националистите, показани в предходния Европарламент от Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия ще е огромният губещ, като най-вероятно три от неговите предходни мандати ще отидат към ПП-ДБ.
Проблемите пред страната: Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от кавги и персонални обвинявания, за голямото болшинство от българските жители тези битки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на тематиките, за които хората желаят да чуят уговорките на политиците в актуалната акция са: корупция, ниски приходи, опазване на здравето. Демографията, българското произвеждане и пътната инфраструктура са идващите значими проблеми, по които гласоподавателите чакат съответни решения.
Интригите: Началото на предизборната акция 2 в 1, за Национален и Европейски парламент, обрисува най-малко три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния миг:
Избирателна интензивност – рухване под актуалните й равнища може да докара до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи освен би нараснал публичната легитимност на новите депутати, само че и би понижил силата на следения избор.
Колко политически сили ще могат да образуват държавно управление. Към момента е слаба вероятността да има болшинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в Народното събрание, толкоз по-трудно ще става това. Ще набъбнат обаче и математическите (не безусловно политическите) благоприятни условия за съдружни комбинации.
Ще докара ли дисперсията на лявото до пораждане на конкурентен ляв политически индивид в Народното събрание, или както и при дясното, този избор за дълго ще остане неизползван.
Настоящото проучване е извършено в интервала 25 април – 2 май 2024г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Избирателна интензивност: С наближаването на изборите заявената изборна интензивност леко нараства. Готовност да гласоподават за Народно заседание декларират към 40% от пълнолетните жители, или почти 2 млн.600 хиляди – 2 млн.650 хиляди души. Кампанията може да усили техния брой, като го приближи до присъединяване на парламентарните избори през април предходната година, т.е. към 2 700 000. Имайки поради обаче отрицателната социална сила, която политическите кавги създадоха през последните месеци, е мъчно да се чака висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят главно в преразпределението на политическите желания измежду сегашния електорален корпус.
Интересна е обстановката с европейските избори. Вотът за тях се обрисува като по-слаб спрямо националния (около 35%, или към 2 300 000 души), само че по-висок от този през 2019г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 жители. Разликата се дължи на обстоятелството, че при съвпадението на двата типа избори националният избор „ тегли “ нагоре и европейския. Тук би трябвало да се регистрира и събитието, че на евроизборите не могат да вземат участие сънародниците ни в Турция, Англия, Съединени американски щати и други страни отвън Европейски Съюз, които обаче могат да гласоподават за българско Народно заседание. Което значи, че по всяка възможност ще има от 3 до 5 на 100 разлика сред интензивността на двата избора.
Вот за Народно заседание: ГЕРБ-СДС влизат в конкуренцията като любимци с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласоподават. Избирателите им се отличават с висока готовност, втората най-силна след тази на Движение за права и свободи симпатизантите. Относително отмерено показани са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, присъединяване както на Борисов, по този начин и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този недостиг, включително посредством опълчване на предходното с актуалното ръководство на столицата.
ПП-ДБ започва със доста отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите обществени кавги. Към момента със 17.5% резервира второто място в желанията на гласоподавателите, само че е на съвсем 8 пункта отдалеченост след ГЕРБ. Коалицията губи към 200 000 гласа от вота си през 2023г. Същевременно, мощните офанзиви против нея имат за резултат сближение на по-твърдите й последователи, само че не и привличане на външна страна. Тя съвсем не прибавя гласове от други партии, в противен случай, „ донор “ е на други политически сили. Основна цел пред акцията й ще е спирането на този развой и връщането на най-малко част от изгубените й гласоподаватели.
Движение за права и свободи (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с на практика изравнени позиции на старта на акцията и с доста висока степен на готовност на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни интервали и с бързо привличане на избор на самите избори. При тях обаче може да се чака друга динамичност в границите на акцията. Движение за права и свободи няма съперник в нишата на своите евентуални симпатизанти и главната му цел е да заведе повече от тях до урните. От Възраждане обаче, които все още притеглят разочаровани от „ сглобката “ последователи както на ПП-ДБ, по този начин и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или Има Такъв Народ. Тези процеси предвещават забавен процес в този набор.
Българска социалистическа партия е в лек низходящ тренд, само че с 8.5% от вота на гласоподавателите резервира преднина пред откъсналите се от нея „ дисиденти “ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%). Разрояването на лявото и триумфът на Ваня Григорова на локалните избори не могат да изключат по-съществена динамичност при тези политически субекти. Още повече, че и в този момент е налице забележителен продан на гласоподаватели сред Възраждане, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Левицата и Солидарна България. Къде в последна сметка ще дебаркират гласоподавателите, направлявайки в бурното ляво-популистко море, е мъчно занапред да се каже. Несъмнено е обаче, че акцията има капацитет да повлияе на тази част от политическото пространство и да дефинира каква част от него ще бъде оползотворена посредством наличие в 50то Народно заседание и каква ще остане отвън него.
В десния набор по-различими позиции има само обединението Синя България (2.5%), която също ще би трябвало да разчита на акцията, с цел да излезе от Синя София и да реализира по-добър народен резултат.
Вот за Европейски парламент: Проекцията на вота за Европейски парламент измежду твърдо решилите да гласоподават възпроизвежда в общи линии вота за Народно заседание, с няколко по-интересни разлики:
По-висока готовност на ПП-ДБ (до 18.5%), при опазване на вота за ГЕРБ (25.1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата сред тях – до 6.6%.
Леко оттегляне на Движение за права и свободи (14.4%) пред Възраждане (14.8%), само че двете партии още веднъж са с близки позиции.
Колебание във вота за Има Такъв Народ (4.8%) и висок риск за партията да остане под по-високия предел за европейския избор (5.88%).
В огромна степен ГЕРБ и Движение за права и свободи ще запазят броя на своите евродепутати. Възраждане ще усили вота на националистите, показани в предходния Европарламент от Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия ще е огромният губещ, като най-вероятно три от неговите предходни мандати ще отидат към ПП-ДБ.
Проблемите пред страната: Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от кавги и персонални обвинявания, за голямото болшинство от българските жители тези битки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на тематиките, за които хората желаят да чуят уговорките на политиците в актуалната акция са: корупция, ниски приходи, опазване на здравето. Демографията, българското произвеждане и пътната инфраструктура са идващите значими проблеми, по които гласоподавателите чакат съответни решения.
Интригите: Началото на предизборната акция 2 в 1, за Национален и Европейски парламент, обрисува най-малко три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния миг:
Избирателна интензивност – рухване под актуалните й равнища може да докара до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи освен би нараснал публичната легитимност на новите депутати, само че и би понижил силата на следения избор.
Колко политически сили ще могат да образуват държавно управление. Към момента е слаба вероятността да има болшинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в Народното събрание, толкоз по-трудно ще става това. Ще набъбнат обаче и математическите (не безусловно политическите) благоприятни условия за съдружни комбинации.
Ще докара ли дисперсията на лявото до пораждане на конкурентен ляв политически индивид в Народното събрание, или както и при дясното, този избор за дълго ще остане неизползван.
Настоящото проучване е извършено в интервала 25 април – 2 май 2024г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ