ДПС обича да бъде мразено
На Движение за права и свободи мъчно може да се има доверие. Хората на Ахмед Доган са по ориенталски лукави и прикрити, което ги прави ненадеждни – и в политиката им, и в общественото им говорене. Питайте Българска социалистическа партия – социалистите крепко се опариха от двуличието на придвижването, което безогледно срути кабинета “Орешарски ” през 2014 година – а това беше единственият пробив на алените в изпълнителната власт за последните 11 години.
Понякога обаче депесарите споделят и истини – когато им отърва, несъмнено. Като думите на партийния водач Мустафа Карадайъ по адрес на съперниците на придвижването: “С анти-ДПС постановки идват на власт, с анти-ДПС акция се задържат на власт и си потеглят от властта, и с анти-ДПС изразителност се пробват да станат център на медийния интерес. Нереализирани политици или кандидат-политици се пробват да употребяват Движение за права и свободи като трамплин за властовите си упоритости. ”
Няма спор – на думи всички ненавиждат партията на Ахмед Доган.
Вижте ГЕРБ. От години обществеността приема за даденост скритото съдействие сред ръководещите и депесарите. На уличните митинги виковете против Борисов вървят в синхрон с тези против основните фигури на придвижването – Ахмед Доган и депутата предприемач Делян Пеевски ( “Бойко е гадже на Доган, на Доган! ” е най-актуалният възглас). Борисов напряко полудя, че партията му толкоз очевидно и всеобщо се обвързва Движение за права и свободи , което е придобило позорната популярност на главен поддръжник на статуквото. , които мълвата свързваше с придвижването,, че заговорничи дружно с Доган против държавното управление, и съвсем с неговите деятели в смесените региони. “Най-важното е, че войната е сред Движение за права и свободи и ГЕРБ. Другите са за цвят, за мерудия! ”, мъчеше се министър председателят да убеди публиката, когато неотдавна обикаляше с джипката си из Родопите.
Същата ария поде и неговото обграждане. “Попитайте хората в смесените региони кои партии вземат участие в изборите там. Единствено ние и Движение за права и свободи. И борбата е жестока. Само ние можем да се опълчим. А партиите на жълтите павета хората там даже не са ги чували ”, по адрес на опозицията (тъй като е от Кърджали, тя се води най-изявеният познавач по етническите въпроси в ГЕРБ). А нейни съпартийци – евродепутатът Асим Адемов и депутатът Десислава Атанасова, с общински съветници от Движение за права и свободи преди частичните избори на 27 септември. Въобще направиха всичко допустимо да ни убедят, че гласуванията в няколко села надали не са се трансформирали в борбата за Нагорни Карабах.
Но за какво се занимаваме единствено с ръководещите, да обърнем малко внимание и на Българска социалистическа партия. От няколко години соцлидерът Корнелия Нинова настойчиво постанова в общественото пространство лозунга „ Никога повече с Движение за права и свободи! ”. Почти всяко изявление на депутатите й против ГЕРБ е съпроводено с нападки, че ръководещите скрито работят с придвижването на Доган – последно във връзка кворума на пленарните съвещания на Народното събрание. Социалистите добре схващат какво мощно политическо оръжие е токсичният имидж на Движение за права и свободи – дотолкоз, че по време на акцията за избор на ръководител на партията.
Анти-ДПС реториката изпъкна и в битката сред Бойко Борисов и президента Румен Радев със замесването на „ Шиши ” – до неотдавна произнасяният шушукайки прякор на Делян Пеевски. Вождът на ГЕРБ намерено упрекна президента, че е разрешил на депутата да сортира министрите в служебното му държавно управление през 2017 година Раздразнен,: “Аз нито познавам този Шиши, нито Доган, нито Божков. Друг е давал - в тази ситуация министър председателят, големи публични поръчки за милиарди на Шиши, различен е пушил пури, различен е раздавал банки. ”
Наскоро и “Отровното трио ”, чудещо се по какъв начин да притегли внимание върху себе си, трансформира Движение за права и свободи в своя цел. Група протестиращи, поведени от „ отровните ”,, което упрекват, че лицемерно приканва за оставките на президента и премиера, само че не и на основния прокурор Иван Гешев. Точно яйченото нахлуване даде мотив на Мустафа Карадайъ да установи: „ Анти-ДПС акциите нормално значат тъкмо това – опит за акумулиране на сила. ”
Вярно е –
всички, които имат политически упоритости, се целят в Движение за права и свободи ,
тъй като хората го желаят. Публиката възприема придвижването като авторитетна мощ, облегната електорално на малцинствен етнос и подкрепяна от непозната страна, която прокарва посредством корупция своите ползи в политиката, бизнеса и правосъдната власт. От тази позиция, политическите офанзиви против него се възприемат като нещо обикновено и даже наложително за „ българските партии ”.
Това, което придвижването в никакъв случай няма да признае, е, че се нуждае също толкоз мощно (ако ли не и повече) от изливащата се върху него ненавист. От самото си раждане партията на Доган съществува в обсадно състояние. Съществуването й е било оспорвано (макар и неуспешно) даже в Конституционния съд на страната и изказванията, че е „ противозаконна етническа партия ”, я преследват и до през днешния ден. Никой няма да й посегне, несъмнено – само че депесарите имат потребността да основават в своите поддръжници чувството, че са под непрекъсната екзистенциална опасност, с цел да поддържат партийните структури и електората здрави и мобилизирани. Този военновременен нрав си пролича изключително ясно, когато придвижването да отбраняват резиденцията на Доган при Росенец.
Сипещите се върху Движение за права и свободи офанзиви му оказват помощ и в интернационален проект.
Така може да се показа като почтена демократична партия, отдадена на отбраната на онеправданите малцинства и по тази причина трансформирала се в жертва на националистически настроени политици. Неслучайно след яйченото нахлуване Карадайъ разгласи, че разполага с поддръжката на „ европейската и международна демократична общественост ”.
Като цяло остана усещането, че пиесата „ Всички ненавиждат Движение за права и свободи ” е игра, която облагодетелства еднообразно целокупната политическа класа. „ Българските партии ” викат: долу Доган – той дърпа подмолно конците на страната, облагодетелства своите „ обръчи от компании ” и работи за Турция. От придвижването отвръщат: не на омразата, стига шовинизъм и реваншизъм, да вършим политика и ръководство посредством разговор и приемливост. А другояче и едните, и другите плават в една лодка и вършат всичко допустимо и след идните избори да не разрешат някой различен да се качи и да ги измести.
Понякога обаче депесарите споделят и истини – когато им отърва, несъмнено. Като думите на партийния водач Мустафа Карадайъ по адрес на съперниците на придвижването: “С анти-ДПС постановки идват на власт, с анти-ДПС акция се задържат на власт и си потеглят от властта, и с анти-ДПС изразителност се пробват да станат център на медийния интерес. Нереализирани политици или кандидат-политици се пробват да употребяват Движение за права и свободи като трамплин за властовите си упоритости. ”
Няма спор – на думи всички ненавиждат партията на Ахмед Доган.
Вижте ГЕРБ. От години обществеността приема за даденост скритото съдействие сред ръководещите и депесарите. На уличните митинги виковете против Борисов вървят в синхрон с тези против основните фигури на придвижването – Ахмед Доган и депутата предприемач Делян Пеевски ( “Бойко е гадже на Доган, на Доган! ” е най-актуалният възглас). Борисов напряко полудя, че партията му толкоз очевидно и всеобщо се обвързва Движение за права и свободи , което е придобило позорната популярност на главен поддръжник на статуквото. , които мълвата свързваше с придвижването,, че заговорничи дружно с Доган против държавното управление, и съвсем с неговите деятели в смесените региони. “Най-важното е, че войната е сред Движение за права и свободи и ГЕРБ. Другите са за цвят, за мерудия! ”, мъчеше се министър председателят да убеди публиката, когато неотдавна обикаляше с джипката си из Родопите.
Същата ария поде и неговото обграждане. “Попитайте хората в смесените региони кои партии вземат участие в изборите там. Единствено ние и Движение за права и свободи. И борбата е жестока. Само ние можем да се опълчим. А партиите на жълтите павета хората там даже не са ги чували ”, по адрес на опозицията (тъй като е от Кърджали, тя се води най-изявеният познавач по етническите въпроси в ГЕРБ). А нейни съпартийци – евродепутатът Асим Адемов и депутатът Десислава Атанасова, с общински съветници от Движение за права и свободи преди частичните избори на 27 септември. Въобще направиха всичко допустимо да ни убедят, че гласуванията в няколко села надали не са се трансформирали в борбата за Нагорни Карабах.
Но за какво се занимаваме единствено с ръководещите, да обърнем малко внимание и на Българска социалистическа партия. От няколко години соцлидерът Корнелия Нинова настойчиво постанова в общественото пространство лозунга „ Никога повече с Движение за права и свободи! ”. Почти всяко изявление на депутатите й против ГЕРБ е съпроводено с нападки, че ръководещите скрито работят с придвижването на Доган – последно във връзка кворума на пленарните съвещания на Народното събрание. Социалистите добре схващат какво мощно политическо оръжие е токсичният имидж на Движение за права и свободи – дотолкоз, че по време на акцията за избор на ръководител на партията.
Анти-ДПС реториката изпъкна и в битката сред Бойко Борисов и президента Румен Радев със замесването на „ Шиши ” – до неотдавна произнасяният шушукайки прякор на Делян Пеевски. Вождът на ГЕРБ намерено упрекна президента, че е разрешил на депутата да сортира министрите в служебното му държавно управление през 2017 година Раздразнен,: “Аз нито познавам този Шиши, нито Доган, нито Божков. Друг е давал - в тази ситуация министър председателят, големи публични поръчки за милиарди на Шиши, различен е пушил пури, различен е раздавал банки. ”
Наскоро и “Отровното трио ”, чудещо се по какъв начин да притегли внимание върху себе си, трансформира Движение за права и свободи в своя цел. Група протестиращи, поведени от „ отровните ”,, което упрекват, че лицемерно приканва за оставките на президента и премиера, само че не и на основния прокурор Иван Гешев. Точно яйченото нахлуване даде мотив на Мустафа Карадайъ да установи: „ Анти-ДПС акциите нормално значат тъкмо това – опит за акумулиране на сила. ”
Вярно е –
всички, които имат политически упоритости, се целят в Движение за права и свободи ,
тъй като хората го желаят. Публиката възприема придвижването като авторитетна мощ, облегната електорално на малцинствен етнос и подкрепяна от непозната страна, която прокарва посредством корупция своите ползи в политиката, бизнеса и правосъдната власт. От тази позиция, политическите офанзиви против него се възприемат като нещо обикновено и даже наложително за „ българските партии ”.
Това, което придвижването в никакъв случай няма да признае, е, че се нуждае също толкоз мощно (ако ли не и повече) от изливащата се върху него ненавист. От самото си раждане партията на Доган съществува в обсадно състояние. Съществуването й е било оспорвано (макар и неуспешно) даже в Конституционния съд на страната и изказванията, че е „ противозаконна етническа партия ”, я преследват и до през днешния ден. Никой няма да й посегне, несъмнено – само че депесарите имат потребността да основават в своите поддръжници чувството, че са под непрекъсната екзистенциална опасност, с цел да поддържат партийните структури и електората здрави и мобилизирани. Този военновременен нрав си пролича изключително ясно, когато придвижването да отбраняват резиденцията на Доган при Росенец.
Сипещите се върху Движение за права и свободи офанзиви му оказват помощ и в интернационален проект.
Така може да се показа като почтена демократична партия, отдадена на отбраната на онеправданите малцинства и по тази причина трансформирала се в жертва на националистически настроени политици. Неслучайно след яйченото нахлуване Карадайъ разгласи, че разполага с поддръжката на „ европейската и международна демократична общественост ”.
Като цяло остана усещането, че пиесата „ Всички ненавиждат Движение за права и свободи ” е игра, която облагодетелства еднообразно целокупната политическа класа. „ Българските партии ” викат: долу Доган – той дърпа подмолно конците на страната, облагодетелства своите „ обръчи от компании ” и работи за Турция. От придвижването отвръщат: не на омразата, стига шовинизъм и реваншизъм, да вършим политика и ръководство посредством разговор и приемливост. А другояче и едните, и другите плават в една лодка и вършат всичко допустимо и след идните избори да не разрешат някой различен да се качи и да ги измести.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ