Стара Загора - „Градът на правите улици“
На днешния ден Стара Загора отбелязва своя празник.
Във връзка с тежките пътни произшествия, настъпили през последните дни в града, локалната администрация трансформира програмата за отбелязване на 5 октомври - Ден на Стара Загора. Като част от програмата в парк „ Пети октомври “ в 10.45 часа признателните потомци ще отдадат респект на починалите в боевете за Стара Загора и ще поднесат венци и цветя на паметника „ Защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877 година “ и символичния камък за възобновяване на града. Гост на града ще бъде президентът Румен Радев.
На 5 октомври през 1879 година генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възобновяване на Стара Загора.
На 31 юли две години по-рано армията на Сюлейман паша настава към Стара Загора и Нова Загора. Тъй като тя надвишаващи неколкократно съветските войски и български опълченци и ситуацията на бранителите става неудържимо, откакто всички запаси влизат в багра, ген. Гурко ги отдръпва към Шипка. С навлизането в Стара Загора турците стартират всеобща сеч и заличаване. Градът е изцяло разграбен, опожарен и погубен. Единствената оживяла социална постройка е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
Малкото останали живи се избавят с бягство в Северна България. Тогавашните съвременници считат, че на това място в никакъв случай повече няма да съществува град.
Битката при град Стара Загора се смята за бойното кръщене на Българското опълчение и българската войска.
Възстановяването на Стара Загора стартира незабавно след Освобождението. За тази цел през 1878 година в Стара Загора идва известният проектант от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, присъща за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година основният шеф на Източна Румелия Алеко Богориди поставя символичния първи камък за възобновяване на града. В България единственият различен град с подобен организационен проект е Нова Загора, който също е изгорял от турците.
С шахматна си планировка двата града са измежду най-модерните за времето си градове в света.
Либор Байер
(известен като Лубор Байер или Любор Байер) е строителен механик от Австро-Унгария (по националност чех), който е основен архитект на градоустройствения проект на Стара Загора след Освобождението на града.
Липсват данни за точна дата и място на раждане на Либор Байер. Той идва в България след Освобождението и работи в интервала 1878-1879 година по построяването на железопътния сектор в региона на град Пазарджик.
През 1879 година е поканен в Стара Загора като градски инженер. Жени се за българска вдовица и през април 1879 година се реалокира в Стара Загора. Байер поема тежката задача да изготви проект за регулация на изгорелия град и изготвя градоустройствен проект, представляващ правоъгълна шахматна планировка, присъща за огромните градове в Америка. Тази съвременна за времето си постъпка дефинира прозвището на Стара Загора като „ Град на вършиме улици “. Планът е утвърден от държавното управление на 27 август 1879 година и на 5 октомври 1879 година е положен от Александър Богориди крайъгълния камък на новия град.
Либор Байер работи като инженер Стара Загора до 1884 година, след което се реалокира със фамилията си в София. Едновременно с работата си предлага регулационни проекти на Нова Загора (1880 и 1882-1883 г.) и Казанлък (1881-1882 г.). Либор Байер създава и проект на град Кюстендил.
В чест на Байер на негово име са кръстени изложбената зала „ Байер “ на Съюз на българските художници – Стара Загора, улица „ Лубор Байер “ и Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Лубор Байер “ в Стара Загора.
Във връзка с тежките пътни произшествия, настъпили през последните дни в града, локалната администрация трансформира програмата за отбелязване на 5 октомври - Ден на Стара Загора. Като част от програмата в парк „ Пети октомври “ в 10.45 часа признателните потомци ще отдадат респект на починалите в боевете за Стара Загора и ще поднесат венци и цветя на паметника „ Защитниците на Стара Загора - 19 юлий 1877 година “ и символичния камък за възобновяване на града. Гост на града ще бъде президентът Румен Радев.
На 5 октомври през 1879 година генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възобновяване на Стара Загора.
На 31 юли две години по-рано армията на Сюлейман паша настава към Стара Загора и Нова Загора. Тъй като тя надвишаващи неколкократно съветските войски и български опълченци и ситуацията на бранителите става неудържимо, откакто всички запаси влизат в багра, ген. Гурко ги отдръпва към Шипка. С навлизането в Стара Загора турците стартират всеобща сеч и заличаване. Градът е изцяло разграбен, опожарен и погубен. Единствената оживяла социална постройка е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
Малкото останали живи се избавят с бягство в Северна България. Тогавашните съвременници считат, че на това място в никакъв случай повече няма да съществува град.
Битката при град Стара Загора се смята за бойното кръщене на Българското опълчение и българската войска.
Възстановяването на Стара Загора стартира незабавно след Освобождението. За тази цел през 1878 година в Стара Загора идва известният проектант от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, присъща за днешна Стара Загора. На 5 октомври 1879 година основният шеф на Източна Румелия Алеко Богориди поставя символичния първи камък за възобновяване на града. В България единственият различен град с подобен организационен проект е Нова Загора, който също е изгорял от турците.
С шахматна си планировка двата града са измежду най-модерните за времето си градове в света.
Либор Байер
(известен като Лубор Байер или Любор Байер) е строителен механик от Австро-Унгария (по националност чех), който е основен архитект на градоустройствения проект на Стара Загора след Освобождението на града.
Липсват данни за точна дата и място на раждане на Либор Байер. Той идва в България след Освобождението и работи в интервала 1878-1879 година по построяването на железопътния сектор в региона на град Пазарджик.
През 1879 година е поканен в Стара Загора като градски инженер. Жени се за българска вдовица и през април 1879 година се реалокира в Стара Загора. Байер поема тежката задача да изготви проект за регулация на изгорелия град и изготвя градоустройствен проект, представляващ правоъгълна шахматна планировка, присъща за огромните градове в Америка. Тази съвременна за времето си постъпка дефинира прозвището на Стара Загора като „ Град на вършиме улици “. Планът е утвърден от държавното управление на 27 август 1879 година и на 5 октомври 1879 година е положен от Александър Богориди крайъгълния камък на новия град.
Либор Байер работи като инженер Стара Загора до 1884 година, след което се реалокира със фамилията си в София. Едновременно с работата си предлага регулационни проекти на Нова Загора (1880 и 1882-1883 г.) и Казанлък (1881-1882 г.). Либор Байер създава и проект на град Кюстендил.
В чест на Байер на негово име са кръстени изложбената зала „ Байер “ на Съюз на българските художници – Стара Загора, улица „ Лубор Байер “ и Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Лубор Байер “ в Стара Загора.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ