Чиста и свята република си остана в мечтите на Васил Левски
На днешния ден си спомняме за Васил Иванов Кунчев, прочут ни и като Васил Левски. Според множеството източници той е роден на 18 юли 1837 г. в подбалканския град Карлово. По-нови проучвания обаче сочат, че е роден на 18 юли, само че през 1840 година. Дядото на Левски по бащина линия е наследник или племенник на Тудур Кръстилов, който е един от доста българи, които преписват и популяризират " История славянобългарска ".
Идеологът и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация, живя малко, само че пък какъв живот. Наричан е и Апостола на свободата поради организирането и създаването на революционна мрежа за освобождение на България от османско господство. Пътува из страната и основава частни революционни комитети, които да приготвят обща гражданска война. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от своята националност и изповедание.
След като умира татко му, по гледище на вуйчо си се замонашва и служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 година, когато взема решение да се посвети на революционната битка.
Пътят му минава през Първа българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 година. Именно тук поради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турския гарнизон получава името Левски (според легендата е направил „ лъвски “ скок по време на военни извършения в Сърбия).
В идващите години премисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търси нов път за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело.
В него се ускорява убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война.
Между декември 1868-а и февруари 1869-а Левски прави първата си обиколка из българските земи, тогава в границите на Османската империя, където се среща с изискванията и опциите за осъществяване на революционна активност и подготовка на въстание.
На 1 май 1869 година стартира втората си обиколка в българските земи с първоначален пункт Никопол, като е екипиран с революционна разгласа и пълномощие, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е инцидентен човек, а показва мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с щемпел " Привременното държавно управление на Балкана ". По време на тази обиколка слага началото на построяването на Вътрешната революционна организация. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както си е мислил няколко месеца преди този момент. Разбира, че е нужна по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.
В историческите извори Васил Левски се среща под разнообразни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, подправени имена за тескерета и документи, които е употребил.
След гибелта му, през 80-те и изключително 90-те години на XIX век, в необятна приложимост влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-открояваща се измежду българските революционери. За българите е народен воин и народен идеолог за „ чиста и свята република “.
Признателните потомци са издигнали 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Има и три музея, отдадени особено на Васил Левски. Това са Музей " Васил Левски " в Ловеч, Къкринското ханче и Национален музей " Васил Левски " в Карлово. Като музейна колекция е завършена и килията, в която постоянно е отсядал в Троянския манастир.
Във Великотърновския исторически музей също има движимости, които са принадлежали на Левски, както и щемпел на Българския революционен централен комитет.
Почти всяко по-голямо населено място в страната има улица, площад или учебно заведение, които носят името на Апостола.
Името на Васил Левски
носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и други, булеварди (един от тях е главния столичен бул. " Васил Левски " ), площади и улици, доста учебни заведения - измежду тях са българските учебни заведения „ Васил Левски “ във Валенсия, в Палма де Майорка, в Кишинев, в Лас Вегас, в Лондон, в Париж и Сан Диего, читалища.
Туристите познават връх Левски (Амбарица) в Троянска планина, Средна Стара планина, висок 2166 метра. На остров Ливингстън също има връх Левски.
През 2009 година откритият от български астрономи астероид е наименуван 204831 Левски.
Идеологът и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация, живя малко, само че пък какъв живот. Наричан е и Апостола на свободата поради организирането и създаването на революционна мрежа за освобождение на България от османско господство. Пътува из страната и основава частни революционни комитети, които да приготвят обща гражданска война. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от своята националност и изповедание.
След като умира татко му, по гледище на вуйчо си се замонашва и служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 година, когато взема решение да се посвети на революционната битка.
Пътят му минава през Първа българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 година. Именно тук поради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турския гарнизон получава името Левски (според легендата е направил „ лъвски “ скок по време на военни извършения в Сърбия).
В идващите години премисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търси нов път за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело.
В него се ускорява убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война.
Между декември 1868-а и февруари 1869-а Левски прави първата си обиколка из българските земи, тогава в границите на Османската империя, където се среща с изискванията и опциите за осъществяване на революционна активност и подготовка на въстание.
На 1 май 1869 година стартира втората си обиколка в българските земи с първоначален пункт Никопол, като е екипиран с революционна разгласа и пълномощие, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е инцидентен човек, а показва мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с щемпел " Привременното държавно управление на Балкана ". По време на тази обиколка слага началото на построяването на Вътрешната революционна организация. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както си е мислил няколко месеца преди този момент. Разбира, че е нужна по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.
В историческите извори Васил Левски се среща под разнообразни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, подправени имена за тескерета и документи, които е употребил.
След гибелта му, през 80-те и изключително 90-те години на XIX век, в необятна приложимост влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-открояваща се измежду българските революционери. За българите е народен воин и народен идеолог за „ чиста и свята република “.
Признателните потомци са издигнали 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Има и три музея, отдадени особено на Васил Левски. Това са Музей " Васил Левски " в Ловеч, Къкринското ханче и Национален музей " Васил Левски " в Карлово. Като музейна колекция е завършена и килията, в която постоянно е отсядал в Троянския манастир.
Във Великотърновския исторически музей също има движимости, които са принадлежали на Левски, както и щемпел на Българския революционен централен комитет.
Почти всяко по-голямо населено място в страната има улица, площад или учебно заведение, които носят името на Апостола.
Името на Васил Левски
носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и други, булеварди (един от тях е главния столичен бул. " Васил Левски " ), площади и улици, доста учебни заведения - измежду тях са българските учебни заведения „ Васил Левски “ във Валенсия, в Палма де Майорка, в Кишинев, в Лас Вегас, в Лондон, в Париж и Сан Диего, читалища.
Туристите познават връх Левски (Амбарица) в Троянска планина, Средна Стара планина, висок 2166 метра. На остров Ливингстън също има връх Левски.
През 2009 година откритият от български астрономи астероид е наименуван 204831 Левски.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ