Правителството на Георги Димитров отказва финансова подкрепа по Плана Маршал
На днешния ден през 1947 година държавното управление на Георги Димитров дава безапелационен отвод от американска финансова поддръжка по Плана Маршал за възобновяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.
Георги Димитров се връща в България след 22 години неявяване на 4 ноември 1945 година, две седмици преди бойкотираните от опозицията избори за XXVI Обикновено Народно заседание, на които е претендент, като идването му не е обществено оповестено, а е посрещнат на летището от командващия руските окупационни войски Сергей Бирюзов. Първото му появяване пред аудитория е на 6 ноември в Народния спектакъл, където произнася тирада, изпълнена с нападки към опозицията и недоволства от свободата на печата.
Първото държавно управление на Георги Димитров е шестдесет и пето държавно управление на България, назначено с Указ № 20 от 23 ноември 1946 година. Новият кабинет е изцяло доминиран от комунистите. Във външната политика задачата му е да изведе България от интернационалната изолираност посредством подписване на кротичък контракт с страните от антифашистката коалиция и по-нататъшно обвързване със Съюз на съветските социалистически републики и страните с прокомунистическа тирания.
Планът „ Маршал “ (официално Програма за европейско възобновяване ) е самодейност на Съединени американски щати за подкрепяне на Европа, с която американското държавно управление дава безплатна помощ от 13 милиарда $ за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война.
Планът е в деяние в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността и участието в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Стария континент. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни. Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
Съветският съюз е срещу
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу. Четири дни откакто е публично поканена - на 8 юли 1947 година, българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
Георги Димитров се връща в България след 22 години неявяване на 4 ноември 1945 година, две седмици преди бойкотираните от опозицията избори за XXVI Обикновено Народно заседание, на които е претендент, като идването му не е обществено оповестено, а е посрещнат на летището от командващия руските окупационни войски Сергей Бирюзов. Първото му появяване пред аудитория е на 6 ноември в Народния спектакъл, където произнася тирада, изпълнена с нападки към опозицията и недоволства от свободата на печата.
Първото държавно управление на Георги Димитров е шестдесет и пето държавно управление на България, назначено с Указ № 20 от 23 ноември 1946 година. Новият кабинет е изцяло доминиран от комунистите. Във външната политика задачата му е да изведе България от интернационалната изолираност посредством подписване на кротичък контракт с страните от антифашистката коалиция и по-нататъшно обвързване със Съюз на съветските социалистически републики и страните с прокомунистическа тирания.
Планът „ Маршал “ (официално Програма за европейско възобновяване ) е самодейност на Съединени американски щати за подкрепяне на Европа, с която американското държавно управление дава безплатна помощ от 13 милиарда $ за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война.
Планът е в деяние в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Част от проекта е също премахването на голям брой регулации и поощряване на растежа на продуктивността и участието в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е явно, че не е в безстопанствен интерес да се допусне сриването на една основна част от международната стопанска система и търговия, каквото съставлява Стария континент. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се поддържат режими, които принудително се пробват да останат непрекъснато на власт или попречват свободното възобновяване и развиване на други страни. Съветската дипломация се противопостая, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на тоталитарна система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.
За използване в деяние на американското предложение, френското и английското държавно управление вземат решение да се организира интернационална конференция с присъединяване на европейските страни, заинтригувани от външната финансова помощ, на която да се създаде обща стратегия за следвоенно възобновяване.
Съветският съюз е срещу
На 1 юли 1947 година излиза формалната руска позиция, която е изрично срещу. Четири дни откакто е публично поканена - на 8 юли 1947 година, българската страна отхвърля да взе участие. От Източна Европа само Чехословакия в началото приема, само че под напън и обещания от Съюз на съветските социалистически републики също отхвърля.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ