Изкуственият интелект е на особена мода в наши дни. Такъв

Изкуственият разсъдък е на особена мода в наши дни. Такъв е и неговият въглероден отпечатък, който провокира неуместен диалог по отношение на хипотетичните му изгоди за прехода и по какъв начин те се съпоставят със забележителните му енергийни потребности. По-големият въпрос обаче е по какъв начин тези потребности ще бъдат задоволени, тъй като наподобява, че ИИ няма да отиде на никое място, без значение от отпечатъка си. Защитниците настояват, че изкуственият разсъдък ще помогне за задвижването на енергийния преход напред. Критиците показват обстоятелството, че центровете за данни, обслужващи ИИ, употребяват даже повече електрическа енергия - и вода, прочее - от елементарните центрове за данни. А общоприетите дата центрове към този момент са обилни консуматори на електрическа енергия. Това докара до един тип разделяне в лагера на прехода, като деятели приказват срещу ИИ поради този отпечатък, а поддръжниците на корпоративния преход поддържат технологията, потвърждавайки, че тя ще бъде инструмент за реализирането на прехода. Що се отнася до този въглероден отпечатък, мненията също се разграничават. Едно известно мнение е, че изкуственият разсъдък би обърнал прехода от въглеводороди, тъй като тези центрове за данни се нуждаят от устойчиво, надеждно, непрестанно доставяне с електричество - а въглеводородите са единствената такава леснодостъпна алтернатива там. „ Няма да стане без газ “, сподели Тоби Райс от EQT пред Financial Times за ИИ революцията. А и е мъчно да се спори с това, даже като се има поради фактът, че Райс има забележителен интерес това да е правилно. За да се избегне връщането към въглеводородите, някои предложиха нуклеарна сила като източник на надеждно базово зареждане с електрическа енергия, от което се нуждае развиването на изкуствения разсъдък. В резултат на това разработчиците на, сходно на производителите на газ, се стремят да стартират да построяват повече индустриални мощности. Малките модулни реактори са тематиката за диалози, когато става въпрос за нуклеарни центрове за данни. Неотдавнашна публикация във Forbes очерта най-новото в тази област, като рапортува за историята на NuScale Power, разработчик на дребен модулен реактор, който неотдавна подписа договорка за доставка на 24 от тези реактори на разработчика на центрове за данни Standard Power. Тези 24 дребни модулни реактора ще могат да генерират близо 2 GW нисковъглеродна електрическа енергия, се споделя в отчета, само че също по този начин се прибавя, че един продавач е сложил под въпрос валидността на договорката. Въпреки това NuScale още веднъж беше тази, която предишния ноември съобщи, че ще приключи своя първи план за дребна модулна реакторна електроцентрала, който разработваше с енергийните компании на Юта. Прекратяването пристигна след десетилетие работа по плана и се смяташе за тежък удар върху вероятностите на дребните модулни реактори. Така тези уреди наподобяват сходни на плановете за леден нуклеарен синтез - към момента са зад ъгъла и евентуално ще останат там за по-дълго, в сравнение с мнозина се надяваха. Но какво да кажем за общоприетата, пълноразмерна АЕЦ? Дори Международната организация по енергетика харесва нуклеарната сила, тъй като не създава никакви въглеродни излъчвания, откакто стартира да работи. Всъщност МАЕ https://www.iea.org/energy-system/electricity/nuclear-power  и други анализатори предвиждат, че преходът би бил доста по-предизвикателен без нуклеарна сила в енергийния микс. И с изкуствения разсъдък, който изтощава мрежата, нуклеарната сила стана още по-актуална като тематика. Според един началник на енергийния бранш обаче нуклеарната сила е „ пресилена “ като източник на постоянна сила за центровете за данни, в които се обитава AI. „ Въпросът е в бъдеще каква е цената на новата нуклеарна сила “, сподели Андрес Глуски от AES Corporation, говорейки пред. Коментарът допуска, че нуклеарната сила е прекомерно скъпа, с цел да се употребява повече от нея, като Глуски предвижда, че по-голямата част от енергийните доставки за центровете за данни ще идват от „ възобновими източници “, което значи вятър и слънчева сила. Той уточни неотдавнашната договорка сред Microsoft и Brookfield Asset Management, която се споразумя за 10,5 GW нисковъглероден електроенергиен потенциал, който Brookfield по някакъв метод ще „ достави “ на ИТ колоса като част от проектите на последния в последна сметка да доставя 100% от електрическата енергия, която употребява 100% от времето от нисковъглеродни източници, директно или индиректно. Според Глуски договорката демонстрира, че бъдещето е във вятъра и слънцето, а не в нуклеарната сила. И въпреки всичко вятърът и слънчевата сила са доказвали още веднъж и още веднъж, че имат избрани дефекти, основният измежду които е тяхната променлива, подвластна от времето мощ. Това не е видът центрове за данни за електричество - или някой различен, в действителност - се нуждае. Резервното зареждане на акумулатори в този мащаб би имало цена с галактически размери, тъй че това не е алтернатива сега. Има и детайлности, че даже Brookfield да построи тези 10,5 GW по целия свят, Microsoft няма да извлича електричество от тях, с цел да зарежда своите центрове за данни. Майкрософт най-вероятно ще купува заемите за чиста сила, които държавните управления дават на тези генератори, с цел да претендира за електричество без излъчвания, без значение от кое място се доставя с действителните си доставки. Бракът сред изкуствения разсъдък и енергийния преход би бил сложен. Съмненията, че може да провали прехода, се. Ядрената сила, макар всичките й първични разноски, може да бъде решението на казуса.