На днешния ден през 1935 г. е назначено с Указ

На днешния ден през 1935 година е назначено с Указ на цар Борис III следващото 53-то държавно управление на Царство България, което е управлявано от безпартийния Андрей Тошев. То ръководи страната до 23 ноември същата година.

През април 1935 година цар Борис III принуждава ген. Пенчо Златев да подаде оставката на кабинета си. Новото държавно управление, ръководено от доближения на двореца посланик Андрей Тошев, продължава политиката на одобряване на безпартийния режим, за обединение ролята на монарха в публичния живот и обезличаване на политическите обединения. Увеличава се присъединяване на страната в стопанската система. През лятото на 1935 година единственият сериозен политически съперник на царя е Военният съюз. Деветнадесетомайците преминават на открити антимонархически позиции и това довежда до разгрома на организацията.

Кабинетът, управляван от Андрей Тошев, е формиран от военни и цивилен дейци, поддръжници на политическата власт в ръцете на цар Борис III - вторият от така наречен служебни, преходни кабинети. 

Сред осемте министри е и  Марко Илиев Рясков  (1883-1972 г.) - един от многото български финансисти, който в този интервал заемат поредно двата най-важни постове у нас - шеф на БНБ (февруари - април 1935 г.) и министър на финансите (април - ноември 1935 г).

Марко Рясков е роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. В 1899 година татко му го изпраща в единственото тогава Търговско учебно заведение в Свищов. След завършването му (1903 г.) продължава образованието си в Антверпенския върховен търговски институт в Белгия. През 1905 година получава тапия с почетно отличие.

След завръщането си в България, на 1 август 1905 година постъпва Българска земеделска банка. Между 1905 и 1910  г. той специализира в Берлин (Германия), в Дисконто-Гезелшафт, ипотекарно кредитиране. След това той взе участие във въвеждането на ипотечните заеми у нас, относително нова за страната процедура.  

През 1921 година е назначен за шеф на Българска кредитна банка. 

Неколкократно е канен за шеф на Българска народна банка - през 1923, 1931 и 1934 година. Това става едвам при започване на февруари 1935 година. Той има решителен принос в договарянията за разсрочване на заплащанията по българските облигационни предвоенни заеми в Англия, Австрия и Германия.

През април 1935 година му е препоръчан постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предлагането, при изискване да бъде краткотрайно на този пост. На 15 ноември 1935 година подава оставка по здравословни аргументи. Остава в министерството до края на годината, с цел да приготви законопроект за данъчна промяна.

На 20 октомври същата година Рясков поставя основия камък на новата постройка на Българска народна банка. 

През февруари 1936 година се връща в Българска кредитна банка и заема предходния си пост като шеф. 

След 9 септември 1944 година е репресиран. Но след 9 септември 1945 г. до 1948 г. той е назначен още веднъж за шеф на Българска кредитна банка, която е станала благосъстоятелност на Съветския съюз (тъй като по-голямата част от капиталите и са били немски).  На 15 декември 1948 година Марко Рясков, след съвсем 40 години работа в банката, подава оставка от поста си на шеф, с цел да не бъде уволнен след сливането на Българска кредитна банка с Българска народна банка, което става през февруари 1949 година.

Марко Рясков е бил ръководител и на Фондовата борса. Той е бил непосредствен другар с Д.А. Ценов, който дава обещание да завещае средства за основаването на Висшия финансово-стопански институт в Свищов.