След провала на Цариградската мирна конференция, война остава единствения изход
На днешния ден през 1876 година в Цариград се привиква Цариградската конференция, в която вземат присъединяване посланиците на Великите сили, упълномощени към Високата врата - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция.
Тя се е провела в интервала 23 декември 1876 година - 20 януари 1877 година.
Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 година, Априлското въстание в България, както и последвалата война сред Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара английския министър председател лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица.
По отношение на българските земи участниците в конференцията оферират разнообразни решения.
В окончателния проект на конференцията се постанова английското предложение България да се раздели отвесно на две самостоятелни области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София. На съвещанието на 8 януари 1877 година маркиз Солсбъри декларира, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат регионите, в които не доминира българско население, нито регионите, които не са били изложени на неприятната администрация, която даде опция да се извършат зверствата от предишното лято. "
Така българските области са отдръпнати от Егейско море и отвън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Аргументът, който английските представители Солсбъри и Елиът акцентират за отвесното делене на българските земи, е, че в Източната област живеят най-вече турци и гърци и тя би трябвало да се ръководи настрана.
Пратениците на Великите сили създават и план за органичен устав за двете български области.
На 21 декември направеният на конференцията проект е връчен на Високата врата. Но в това време султан Абдул Хамид II назначава за популярен везир последователя на младотурската партия и на конституционното ръководство Мидхад паша. И на формалното разкриване на конференцията на 23 декември 1876 година Сафет паша става и прогласява "великия акт на смяна на 600-годишната форма на ръководство на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция. " С това се декларира началната турска позиция, че конференцията е непотребна, защото конституцията дава на империята нужните промени.
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на препоръчаните промени. На последващите пленарни съвещания на конференцията Турция показва възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за превъзмогване на разликите остават безуспешни. На 18 януари 1877 година Великият везир Мидхат паша афишира окончателния отвод на Турция да одобри решенията на конференцията. Държавите участнички в конференцията отзовават своите посланици от Цариград.
На 19 (31) март 1877 година в Лондон е подписан така наречен Лондонски протокол - финален дипломатически опит за влияние върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на казуса по кротичък път. Отказът на Високата врата да извърши решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол поставя завършек на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава мотива за Руско-турската война от 1877-1878 година. Заедно с Априлското въстание, конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението на България. С нейните решения интернационалната общественост по най-авторитетен метод легитимира българските желания за възобновяване на българската държавност, като обрисува и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайсти век.
Връх "Цариград " на остров Смит, Южни Шетландски острови, е наречен в чест на Цариградската конференция.
Тя се е провела в интервала 23 декември 1876 година - 20 януари 1877 година.
Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 година, Априлското въстание в България, както и последвалата война сред Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара английския министър председател лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица.
По отношение на българските земи участниците в конференцията оферират разнообразни решения.
В окончателния проект на конференцията се постанова английското предложение България да се раздели отвесно на две самостоятелни области - Източна, с център Търново, и Западна - с център София. На съвещанието на 8 януари 1877 година маркиз Солсбъри декларира, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат регионите, в които не доминира българско население, нито регионите, които не са били изложени на неприятната администрация, която даде опция да се извършат зверствата от предишното лято. "
Така българските области са отдръпнати от Егейско море и отвън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите. Аргументът, който английските представители Солсбъри и Елиът акцентират за отвесното делене на българските земи, е, че в Източната област живеят най-вече турци и гърци и тя би трябвало да се ръководи настрана.
Пратениците на Великите сили създават и план за органичен устав за двете български области.
На 21 декември направеният на конференцията проект е връчен на Високата врата. Но в това време султан Абдул Хамид II назначава за популярен везир последователя на младотурската партия и на конституционното ръководство Мидхад паша. И на формалното разкриване на конференцията на 23 декември 1876 година Сафет паша става и прогласява "великия акт на смяна на 600-годишната форма на ръководство на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция. " С това се декларира началната турска позиция, че конференцията е непотребна, защото конституцията дава на империята нужните промени.
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на препоръчаните промени. На последващите пленарни съвещания на конференцията Турция показва възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за превъзмогване на разликите остават безуспешни. На 18 януари 1877 година Великият везир Мидхат паша афишира окончателния отвод на Турция да одобри решенията на конференцията. Държавите участнички в конференцията отзовават своите посланици от Цариград.
На 19 (31) март 1877 година в Лондон е подписан така наречен Лондонски протокол - финален дипломатически опит за влияние върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на казуса по кротичък път. Отказът на Високата врата да извърши решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол поставя завършек на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава мотива за Руско-турската война от 1877-1878 година. Заедно с Априлското въстание, конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението на България. С нейните решения интернационалната общественост по най-авторитетен метод легитимира българските желания за възобновяване на българската държавност, като обрисува и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайсти век.
Връх "Цариград " на остров Смит, Южни Шетландски острови, е наречен в чест на Цариградската конференция.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ