Видинското въстание е първото българско въстание през XIX век
На днешния ден през 1850 година популацията в Белоградчишко се подвига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.
Въстанието в Северозападна България , Видинското въстание или Белоградчишкото въстание против османската валст, е най-масовото и проведено въстание от многогодишните селски бунтовни придвижвания в Северозападна България. В него се включват доста от ръководителите на тези въстания.
Подготовката и началните стадии на въстанието са осъществени с поддръжката на Сърбия, която има кардиналното единодушие на Австрийската империя да причисли обхванатите от него области, само че след началото на протеста под австрийски напън сърбите отдръпват своята поддръжка.
Бунтовниците издигат претенции за промени, използване на Танзимата, административна автономност и самоуправление на българите. Танзимат (Реорганизация) се свързва с интервал на публични промени в Османската империя, почнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 година при встъпването му на престола и приключил с приемането на първата османска конституция през 1876 година. Известна съставка от промените е така наречен Гюлхански хатишериф, който бил планиран да промени политическия живот в империята. С него се прогласяват пълноправие на всички жители на империята, без значение от тяхната народност и изповедание, независимост на религията и други.
След потушаването на Унгарската гражданска война над хиляда полски, маджарски, италиански и немски революционери идват във Видин на 21 август 1849 година. Между потърсилите протекция от османското държавно управление са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на локални български революционери с тях окуражават българите за подготовка на ново въстание в този край.
Подготовката за протеста стартира в края на 1849 година и обгръща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните дейности и проект се дефинира на заседание на кнезовете (кметовете) в Раковишкия манастир.
Първите сражения стават още на 27 май, само че всеобщо въстанието избухва, както е несъмнено, на 1 юни.
За неуспеха на въстанието способства значително политиката на Сръбското княжество, което сътрудничи интензивно на османската власт в битката против независимите опити на българите за избавление.
След потушаване на въстанието османците стартират кървави репресии над локалното население. Призивите за помощ към съветската войска, дислоцирана във Влашко, и към Сръбското княжество остават без всевъзможен отклик.
Българското „ Изложение “ и записките на видни българи до европейските държавни управления срещат европейското публично мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото независимо всеобщо българско въоръжено придвижване през XIX век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономност.
Забавеното осъществяване на поземлената промяна от локалната администрация провокира трайно неодобрение на българското население в района. То става причина за последното доста преселване на българите в Украйна през 1861 година. Тогава съветското консулство във Видин стартира дейна акция, обещавайки на преселниците положителни условия на живот в села, изоставени от татарите. Изселването визира десетки селища и към 11 хиляди души от Северозападна България са превозени с кораби по река Дунав. Преселниците би трябвало да бъдат настанени в татарски села в Таврия и Крим, само че съветската администрация е изцяло неподготвена и към 2000 души измират от апетит и заболявания през зимата на 1861-1862 година.
Сведенията за това, както и дейната акция на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си. В началото на 1862 година преселниците всеобщо изпращат молби до османските управляващи да подкрепят завръщането им в България, и до края на годината съвсем всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.
Въстанието в Северозападна България , Видинското въстание или Белоградчишкото въстание против османската валст, е най-масовото и проведено въстание от многогодишните селски бунтовни придвижвания в Северозападна България. В него се включват доста от ръководителите на тези въстания.
Подготовката и началните стадии на въстанието са осъществени с поддръжката на Сърбия, която има кардиналното единодушие на Австрийската империя да причисли обхванатите от него области, само че след началото на протеста под австрийски напън сърбите отдръпват своята поддръжка.
Бунтовниците издигат претенции за промени, използване на Танзимата, административна автономност и самоуправление на българите. Танзимат (Реорганизация) се свързва с интервал на публични промени в Османската империя, почнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 година при встъпването му на престола и приключил с приемането на първата османска конституция през 1876 година. Известна съставка от промените е така наречен Гюлхански хатишериф, който бил планиран да промени политическия живот в империята. С него се прогласяват пълноправие на всички жители на империята, без значение от тяхната народност и изповедание, независимост на религията и други.
След потушаването на Унгарската гражданска война над хиляда полски, маджарски, италиански и немски революционери идват във Видин на 21 август 1849 година. Между потърсилите протекция от османското държавно управление са и Лайош Кошут и Йозеф Бем. Контактите на локални български революционери с тях окуражават българите за подготовка на ново въстание в този край.
Подготовката за протеста стартира в края на 1849 година и обгръща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните дейности и проект се дефинира на заседание на кнезовете (кметовете) в Раковишкия манастир.
Първите сражения стават още на 27 май, само че всеобщо въстанието избухва, както е несъмнено, на 1 юни.
За неуспеха на въстанието способства значително политиката на Сръбското княжество, което сътрудничи интензивно на османската власт в битката против независимите опити на българите за избавление.
След потушаване на въстанието османците стартират кървави репресии над локалното население. Призивите за помощ към съветската войска, дислоцирана във Влашко, и към Сръбското княжество остават без всевъзможен отклик.
Българското „ Изложение “ и записките на видни българи до европейските държавни управления срещат европейското публично мнение с българския въпрос. Макар и локално, Видинското въстание е първото независимо всеобщо българско въоръжено придвижване през XIX век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономност.
Забавеното осъществяване на поземлената промяна от локалната администрация провокира трайно неодобрение на българското население в района. То става причина за последното доста преселване на българите в Украйна през 1861 година. Тогава съветското консулство във Видин стартира дейна акция, обещавайки на преселниците положителни условия на живот в села, изоставени от татарите. Изселването визира десетки селища и към 11 хиляди души от Северозападна България са превозени с кораби по река Дунав. Преселниците би трябвало да бъдат настанени в татарски села в Таврия и Крим, само че съветската администрация е изцяло неподготвена и към 2000 души измират от апетит и заболявания през зимата на 1861-1862 година.
Сведенията за това, както и дейната акция на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си. В началото на 1862 година преселниците всеобщо изпращат молби до османските управляващи да подкрепят завръщането им в България, и до края на годината съвсем всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ