Днес празнуваме половин век от изстрелването на Аполо 17 – последната пилотирана мисия към Луната
На днешния ден преди половин век е извършено изстрелването на свръхтежка ракета “Сатурн 5 ” с шестата и последна спускаема пилотирана задача към Луната – “Аполо 17 ”. На борда на галактическия транспортен съд пътуват пълководец Юджийн Сърнан, водач на командния модул Роналд Еванс и водач на лунния модул Харисън (Джак) Шмит, който е и първият и (засега) единствен учен-геолог, стъпвал на лунната повърхнина. С края на задачата “Аполо 17 ” настава и половинвековна пауза за експедициите до Луната – чак през ноември 2022 година НАСА стартира да изпитва нов лунен транспортен съд в границите на първата задача от новата стратегия “Артемис ”.
Снимка на Земята, снимана на път към Луната. Photo credit: NASA На път към Луната екипажът снима иконичната фотография на Земята, която влиза в учебниците по история под названието “Син мрамор ”. До ден сегашен тя е знак за климатичните деятели, които я употребяват, с цел да покажат какъв брой е нежна нашата планета.
За мястото на кацане на лунния модул “Чалънджър ” (което е реалност на 11-ти декември 1972 г.) е определен районът Таурус-Литроу, защото предлага многообразие от високопланински региони и долини. Астронавтите Сърнан и Шмит (Еванс остава да обикаля към Луната) се спускат измежду околност, към която има три високи, стръмни масива. Съществена част от равнината сред масивите е покрита от тъмна тога без огромни скали, заради което геолозите считат, че тя съставлява пирокластичен поток. Срещат се няколко дребни, тъмни кратери, за които се допуска, че са “вулканични комини ”.
Едно от най-забележителните открития за тази експедиция е оранжева почва, видяна от зоркото око на учения Харисън Шмит.
Оранжевата почва, открита от Шмит. Photo credit: NASA След приключването на “Аполо 17 ” учените от НАСА откриват, че тази почва се е образувала от течни капки магма, които са попаднали в района Таурус-Литроу след голямо вулканично изригване преди 3.64 милиарда години.
По сходство на предходните две задачи “Аполо 15 ” и “Аполо 16 ”, тази също включва луноход. Любопитен факт е, че Юджийн Сърнан, без да желае, счупва “калника ” на лунохода. Астронавтът прави спонтанен ремонт, който не е изключително сполучлив – “калникът ” пада още веднъж и колелото на лунохода непрестанно изхвърля прахуляк, който затрупва него и возещите се астронавти.
Счупеният калник на лунохода на “Аполо 17 ”. Photo credit: NASA По предложение на наземното управление, Сърнан и Шмит връзват с тиксо над гумата … картен лист. Резултатът може да не е изключително впечатляващ образно, само че свършва добра работа.
Астронавтите на “Аполо 17 ” прекарват сумарно 22 часа и 4 минути на лунната повърхнина в границите на общо три “космически разходки ” и събират 115 кг почвени и скални проби.
На фотографията: корабът “Аполо 17 ” се завръща на Земята. Photo credit: NASA Сърнан и Шмит сполучливо изхвърчат от лунната повърхнина на 14-ти декември, като пътешествието на горната степен на лунния модул “Чалънджър ” към окололунната орбита трае седем минути. Два часа след излитането е извършено съединяване с командния модул. След като Сърнан и Шмит се трансферират при Еванс, горната степен е разкачена и съзнателно пусната назад да падне на Луната. Сеизмометрите, оставени от “Аполо 17 ” и предходните задачи, записват полученото от конфликта “лунотресение ”.
На 19-ти ноември галактическият транспортен съд се завръща на Земята чрез приводняване в Тихия океан.
Снимка на мястото на кацане на “Аполо 17 ”, снимана от “Лунър Риконисънс Орбитър ” през 2011 година Photo credit: NASA Десетилетия по-късно, през 2011-та, актуалната лунна задача на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър ” прелита над мястото на кацане и снима подробни фотоси, на които ясно се виждат останките от лунния модул “Чалънджър ”, лунохода, оставените от астронавтите принадлежности и техните стъпки.
Източници: Airandspace, NASA
