На днешния ден преди 160 години е роден Учителя Петър Дънов!
На днешния ден преди 160 години е роден Учителя Петър Дънов! На него е отдадена и водещата тематика в последния ни брой
Нека си напомним зрънце от мъдростта, която той остави на Земята за нас:
Първата задача на индивида е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, давам отговор: Да познаеш Бога. Ето една елементарна истина, която и децата могат да схванат, дори по-добре от възрастните.За да пристигна Любовта в индивида, първо той да обикне истината и да се стреми към нея. След това той би трябвало да обикне мъдростта, правдата и положителното. Само по този начин човек ще има условия за придобиване на Любовта.Когато човек сложи добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. И в случай че някой болен се допре до косъма на този човек, незабавно ще оздравее.През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето богатство.Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и в същото време – негова храна. Само Доброто може да поддържа Живота, единствено Доброто може да го подхрани.Стремежът към Доброто в никакъв случай не може да спре. Процесът на Доброто е безконечен. Той е креативен развой на Живота. Затова Доброто може да се назова „ път към Живота “. То е, което ни вкарва в Живота.Доброто, въобще, може да се уподоби на извор, който непрекъснато тече. Злото пък наподобява на пресушен извор, който едвам сълзи. Злото доста дава обещание, но нищо не прави. Доброто пък не дава обещание, само че всичко прави. Изворът има ли потребност да дава обещание, че ще тече? Той си блика. Така е и с положителния човек – в него Доброто е като извор. Като направиш Добро на един човек, това Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това Добро ще се употребяват всички.Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да работи посредством теб. А щом Бог работи, Той не прави това единствено са едного – Той работи за всички. Едно направено положително в никакъв случай не се не помни. То е записано в Божествената книга, тъй като е любовен акт и като подобен той се помни в Божествения свят за безконечни времена.Всички можете да вършиме Добро, тъй като в сърцето на всички има Добро.Всъщност, в света има единствено добро; една част от положителното е разбрано и тази част – ние назоваваме положително, а другата част от положителното, която, към този миг, не е разбрана – ние назоваваме зло. Злото в света е неразбраното положително.Какво нещо е положителното? Доброто това си ти. Какво нещо е злото? Злото това си ти. Злото и положителното, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек в никакъв случай не би могъл да разбере положителното. Човек познава положителното, от злото, т.е. с помощта на злото. Следователно, злото е подбудителна причина за демонстрация на положителното.
Нека си напомним зрънце от мъдростта, която той остави на Земята за нас:
Първата задача на индивида е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, давам отговор: Да познаеш Бога. Ето една елементарна истина, която и децата могат да схванат, дори по-добре от възрастните.За да пристигна Любовта в индивида, първо той да обикне истината и да се стреми към нея. След това той би трябвало да обикне мъдростта, правдата и положителното. Само по този начин човек ще има условия за придобиване на Любовта.Когато човек сложи добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. И в случай че някой болен се допре до косъма на този човек, незабавно ще оздравее.През целия ти живот Бог няма да те остави. Всеки ден носи своето богатство.Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и в същото време – негова храна. Само Доброто може да поддържа Живота, единствено Доброто може да го подхрани.Стремежът към Доброто в никакъв случай не може да спре. Процесът на Доброто е безконечен. Той е креативен развой на Живота. Затова Доброто може да се назова „ път към Живота “. То е, което ни вкарва в Живота.Доброто, въобще, може да се уподоби на извор, който непрекъснато тече. Злото пък наподобява на пресушен извор, който едвам сълзи. Злото доста дава обещание, но нищо не прави. Доброто пък не дава обещание, само че всичко прави. Изворът има ли потребност да дава обещание, че ще тече? Той си блика. Така е и с положителния човек – в него Доброто е като извор. Като направиш Добро на един човек, това Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това Добро ще се употребяват всички.Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да работи посредством теб. А щом Бог работи, Той не прави това единствено са едного – Той работи за всички. Едно направено положително в никакъв случай не се не помни. То е записано в Божествената книга, тъй като е любовен акт и като подобен той се помни в Божествения свят за безконечни времена.Всички можете да вършиме Добро, тъй като в сърцето на всички има Добро.Всъщност, в света има единствено добро; една част от положителното е разбрано и тази част – ние назоваваме положително, а другата част от положителното, която, към този миг, не е разбрана – ние назоваваме зло. Злото в света е неразбраното положително.Какво нещо е положителното? Доброто това си ти. Какво нещо е злото? Злото това си ти. Злото и положителното, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек в никакъв случай не би могъл да разбере положителното. Човек познава положителното, от злото, т.е. с помощта на злото. Следователно, злото е подбудителна причина за демонстрация на положителното.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ