Подписът на Иван Евст. Гешов е на първата емисия български левове
На днешния ден можем да си спомним за Иван Евстратиев Гешов - български политик, лидер на Народната партия. Той е роден в Пловдив на 20 февруари 1849 г. в фамилията на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от авторитетния карловски търговски жанр Гешовци и съучастник в комерсиалната компания „ Братя Гешови “, а майка му - от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу (българсдки държавник и осмонски политик, в основаването на Българската екзархия и взе участие в нейното управление).
Иван Гешов е бил министър-председател на България в 32-то държавно управление на България (1911-1913 г.), както и финансов министър в три кабинета. Той е бил и национален представител в 11 елементарни и в две Велики национални събрания (III и V) и ръководител на XI (1901 г.) и XIII (1913 г.) Обикновено национално заседание. Гешов е бил ръководител на Българското книжовно дружество (1898-1911 г.) и на Българската академия на науките (1911-1924 г.).
През 1869 година Иван Гешов приключва „ Оуенс Колидж “ и през идващите години работи в адвокатската фирма на татко си. През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в локалния „ Атенеум “, просветно сдружение с огромна библиотека, която постоянно посещава. Според по-късните му мемоари определяща роля за образуването на политическите му възгледи изиграва демократичният мъдрец Джон Стюарт Мил. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за огромната значимост на публичното мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „ най-хубавата гаранция за положителното ръководство е един образован народ “.
От 1883 година Гешов живее в София, където става шеф на Българската национална банка (1883-1886 г.) . Неговият автограф е на първата емисия български левове.
След Деветоавгустовския преврат от 1886 година за събаряне на княз Александър I Батенберг участва за малко в третото държавно управление на Петко Каравелов и първото държавно управление на Васил Радославов като министър на финансите. След рухването на Стефан Стамболов през 1894 година се включва във възобновената Народна партия и от 1894 година е избиран тринадесет пъти за депутат. Гешов е министър на финансите във второто и третото държавно управление на Константин Стоилов (1894-1897 г.), а след неговата гибел през 1901 година оглавява партията.
След гибелта на богатия букурещки търговец и български филантроп Евлоги Георгиев, първи братовчед на брачната половинка на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „ повсеместен правоприемник “ на покойника и реализатор на наследството му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в интерес на родственици на Георгиев или благотворителни фондове, Иван Гешов наследява към една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е задоволително да го трансформира в най-богатия български жител. До гибелта си остава основната движеща фигура зад построяването на нова постройка за Софийското висше учебно заведение, неговото преобразяване в Софийски университет и последвало развиване, без значение че съгласно формулировката в наследството на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше учебно заведение с политехническа устременост. Успоредно с това, през 1908 година, Гешов прави персонално подаяние към Българското книжовно сдружение, чийто ръководител е от 1898 година до гибелта си, а през 1912 година, по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.
От 1911 до 1913 година Иван Гешов е отпред на съдружно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е формиран Балканският съюз и е водена Балканската война (1912-1913 г.).
През пролетта на 1913 година склонността на Гешов към взаимни отстъпки със съдружниците, в частност приемането на външен арбитраж по разногласията с Гърция, провокира напрежение сред него и цар Фердинанд и на 17/30 май, денят на подписването на Лондонския кротичък контракт, той подава оставка. След несполучлив опит за образуване на необятна коалиция, съставянето на нов кабинет е предоставено на Стоян Данев, и въпреки Народната партия да остава в държавното управление, Гешов минава на поста ръководител на Народното събрание.
На 4/17 юни Иван Гешов отпътува на лекуване първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а по-късно във Виши. В края на юни Стоян Данев му разпорежда неофициална задача в Лондон, само че промяната на българското държавно управление и българското военно провали я вършат безсмислена и той отпътува за Санкт Петербург, надявайки се да спомага за българската идея пред съветското държавно управление. На 20 юли/2 август той се среща с съветския външен министър Сергей Сазонов, който го твърди в съветска поддръжка за проверка на подготвяния Букурещкия контракт (за преустановяване на втората Балнаска война), която по този начин и не се осъществя.
На 1 август идва в Париж, където е включен като консултант в българската делегация за сключването на Ньойския контракт.
През 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 година той е в чужбина, с цел да лекува проблемите си със сърцето, и по този начин заобикаля почналите през септември преследвания против опозицията от държавното управление на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се причислява към Демократическия сговор.
Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.
Иван Гешов е бил министър-председател на България в 32-то държавно управление на България (1911-1913 г.), както и финансов министър в три кабинета. Той е бил и национален представител в 11 елементарни и в две Велики национални събрания (III и V) и ръководител на XI (1901 г.) и XIII (1913 г.) Обикновено национално заседание. Гешов е бил ръководител на Българското книжовно дружество (1898-1911 г.) и на Българската академия на науките (1911-1924 г.).
През 1869 година Иван Гешов приключва „ Оуенс Колидж “ и през идващите години работи в адвокатската фирма на татко си. През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в локалния „ Атенеум “, просветно сдружение с огромна библиотека, която постоянно посещава. Според по-късните му мемоари определяща роля за образуването на политическите му възгледи изиграва демократичният мъдрец Джон Стюарт Мил. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за огромната значимост на публичното мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „ най-хубавата гаранция за положителното ръководство е един образован народ “.
От 1883 година Гешов живее в София, където става шеф на Българската национална банка (1883-1886 г.) . Неговият автограф е на първата емисия български левове.
След Деветоавгустовския преврат от 1886 година за събаряне на княз Александър I Батенберг участва за малко в третото държавно управление на Петко Каравелов и първото държавно управление на Васил Радославов като министър на финансите. След рухването на Стефан Стамболов през 1894 година се включва във възобновената Народна партия и от 1894 година е избиран тринадесет пъти за депутат. Гешов е министър на финансите във второто и третото държавно управление на Константин Стоилов (1894-1897 г.), а след неговата гибел през 1901 година оглавява партията.
След гибелта на богатия букурещки търговец и български филантроп Евлоги Георгиев, първи братовчед на брачната половинка на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „ повсеместен правоприемник “ на покойника и реализатор на наследството му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в интерес на родственици на Георгиев или благотворителни фондове, Иван Гешов наследява към една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е задоволително да го трансформира в най-богатия български жител. До гибелта си остава основната движеща фигура зад построяването на нова постройка за Софийското висше учебно заведение, неговото преобразяване в Софийски университет и последвало развиване, без значение че съгласно формулировката в наследството на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше учебно заведение с политехническа устременост. Успоредно с това, през 1908 година, Гешов прави персонално подаяние към Българското книжовно сдружение, чийто ръководител е от 1898 година до гибелта си, а през 1912 година, по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.
От 1911 до 1913 година Иван Гешов е отпред на съдружно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е формиран Балканският съюз и е водена Балканската война (1912-1913 г.).
През пролетта на 1913 година склонността на Гешов към взаимни отстъпки със съдружниците, в частност приемането на външен арбитраж по разногласията с Гърция, провокира напрежение сред него и цар Фердинанд и на 17/30 май, денят на подписването на Лондонския кротичък контракт, той подава оставка. След несполучлив опит за образуване на необятна коалиция, съставянето на нов кабинет е предоставено на Стоян Данев, и въпреки Народната партия да остава в държавното управление, Гешов минава на поста ръководител на Народното събрание.
На 4/17 юни Иван Гешов отпътува на лекуване първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а по-късно във Виши. В края на юни Стоян Данев му разпорежда неофициална задача в Лондон, само че промяната на българското държавно управление и българското военно провали я вършат безсмислена и той отпътува за Санкт Петербург, надявайки се да спомага за българската идея пред съветското държавно управление. На 20 юли/2 август той се среща с съветския външен министър Сергей Сазонов, който го твърди в съветска поддръжка за проверка на подготвяния Букурещкия контракт (за преустановяване на втората Балнаска война), която по този начин и не се осъществя.
На 1 август идва в Париж, където е включен като консултант в българската делегация за сключването на Ньойския контракт.
През 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 година той е в чужбина, с цел да лекува проблемите си със сърцето, и по този начин заобикаля почналите през септември преследвания против опозицията от държавното управление на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се причислява към Демократическия сговор.
Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ