Албер Камю получава Нобелова награда за своето есе Размишления за гилотината
На днешния ден можем да си спомним за Албер Камю (на френски: Albert Camus) - френският публицист, драматург, публицист и мъдрец. Той е най-младият лауреат на Нобелова премия за литература след Ръдиард Киплинг, както и най-рано умрелият притежател на оценката.
Камю става прочут като един от ярките представители на е кзистенциализм а (от латински: existentia - съществувание, живот) във Франция. Това е едно от най-влиятелните метафизичен течения през първата половина на ХХ век. Може да се дефинира в най-общ и известен смисъл като философия на съществуването .
Албер Камю взе участие интензивно в политическите събития на своето време освен с писателските си умения, само че и ангажирайки се с непосредствени дейности. За своето творчество получава Нобеловата премия за литература през 1957 година. Тя е присъдена на Албер Камю "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива съвестност осветлява проблемите на човешката разсъдливост в днешните времена ".Словото, което Камю произнася при приемане на премията, както и една публична тирада, изнесена четири дни по-късно в шведския град Упсала, са издадени през идната година.
Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е погубен в борбата при Марна (1914 г.) по време на Първата международна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански генезис. През 1930 година заболява от туберкулоза и приключва заниманията си с футбол, с цел да продължи задочно образованието си в Алжирския университет. Докато работи на разнообразни места, съумява да приключи философия в университета (1937 г.).
Заради болестта от туберкулоза не е взет в армията при започване на Втората международна война.
През 1940 година Камю стартира работа за вестник "Пари Соар " (Paris soir). Макар в началото да не е съперник на войната, завладяването на Париж от германците и изтезанието на Габриел Пери от ден на ден го настройват против Нацистка Германия. Заедно с редакцията на "Пари Соар " той се реалокира в Бордо. През същия интервал довършва първите си книги "Чужденецът " (L'Étranger) и "Митът за Сизиф " (Le Mythe de Sisyphe).
През идващите години Камю се включва във Френската опозиция с псевдонима Бошар и взе участие в издаването на вестник "Комба " (Combat). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 година, като в този интервал се среща с Жан-Пол Сартр.
След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма последователно охлажда връзките му със Сартр.
След следващия припадък на туберкулоза през 1949 година Камю се отдръпва и живее усамотено през идващите две години. През 1951 година разгласява "Разбунтуваният човек " (L'Homme révolté), метафизичен разбор на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното разкъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата измежду лявата интелигенция мощно го депресират и и той се заема с адаптирането и слагането на театрални пиеси. Така, с изключение на със личната си драматургия, от 1953 до 1959 година той взе участие в основаването на още шест пиеси, сред които "Интересен случай " по романа на Дино Будзати, "Pеквием за една светица " по текст на Уилям Фокнър и "Бесове " по Достоевски.
През 50-те години на ХХ век Камю се посвещава на отбрана на човешките права. През 1952 година напуща работата си за ЮНЕСКО, откакто Организация на обединените нации приема за член франкистка Испания. През 1953 година е измежду дребното последователи на левицата, които подлагат на критика потушаването на стачките в Източен Берлин от руската войска. През 1956 година стачкува против сходни дейности в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за анулация на смъртното наказване по целия свят.
Със започването на Алжирската война през 1954 година Албер Камю застава на страната на френското държавно управление, обявявайки войната за част от новия арабски империализъм. Макар да е последовател на по-голяма автономност за Алжир, той има вяра, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи.
През 1957 година Албер Камю получава Нобелова премия за литература за своето есе "Размишления за гилотината " (Reflexions Sur la Guillotine), ориентирано против смъртното наказване.
Умира на 4 януари през 1960 година при автомобилна злополука. Погребан е в градчето Лурмарен, Прованс, където придобил парцел с парите от Нобеловата премия.
Камю става прочут като един от ярките представители на е кзистенциализм а (от латински: existentia - съществувание, живот) във Франция. Това е едно от най-влиятелните метафизичен течения през първата половина на ХХ век. Може да се дефинира в най-общ и известен смисъл като философия на съществуването .
Албер Камю взе участие интензивно в политическите събития на своето време освен с писателските си умения, само че и ангажирайки се с непосредствени дейности. За своето творчество получава Нобеловата премия за литература през 1957 година. Тя е присъдена на Албер Камю "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива съвестност осветлява проблемите на човешката разсъдливост в днешните времена ".Словото, което Камю произнася при приемане на премията, както и една публична тирада, изнесена четири дни по-късно в шведския град Упсала, са издадени през идната година.
Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е погубен в борбата при Марна (1914 г.) по време на Първата международна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански генезис. През 1930 година заболява от туберкулоза и приключва заниманията си с футбол, с цел да продължи задочно образованието си в Алжирския университет. Докато работи на разнообразни места, съумява да приключи философия в университета (1937 г.).
Заради болестта от туберкулоза не е взет в армията при започване на Втората международна война.
През 1940 година Камю стартира работа за вестник "Пари Соар " (Paris soir). Макар в началото да не е съперник на войната, завладяването на Париж от германците и изтезанието на Габриел Пери от ден на ден го настройват против Нацистка Германия. Заедно с редакцията на "Пари Соар " той се реалокира в Бордо. През същия интервал довършва първите си книги "Чужденецът " (L'Étranger) и "Митът за Сизиф " (Le Mythe de Sisyphe).
През идващите години Камю се включва във Френската опозиция с псевдонима Бошар и взе участие в издаването на вестник "Комба " (Combat). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 година, като в този интервал се среща с Жан-Пол Сартр.
След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма последователно охлажда връзките му със Сартр.
След следващия припадък на туберкулоза през 1949 година Камю се отдръпва и живее усамотено през идващите две години. През 1951 година разгласява "Разбунтуваният човек " (L'Homme révolté), метафизичен разбор на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното разкъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата измежду лявата интелигенция мощно го депресират и и той се заема с адаптирането и слагането на театрални пиеси. Така, с изключение на със личната си драматургия, от 1953 до 1959 година той взе участие в основаването на още шест пиеси, сред които "Интересен случай " по романа на Дино Будзати, "Pеквием за една светица " по текст на Уилям Фокнър и "Бесове " по Достоевски.
През 50-те години на ХХ век Камю се посвещава на отбрана на човешките права. През 1952 година напуща работата си за ЮНЕСКО, откакто Организация на обединените нации приема за член франкистка Испания. През 1953 година е измежду дребното последователи на левицата, които подлагат на критика потушаването на стачките в Източен Берлин от руската войска. През 1956 година стачкува против сходни дейности в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за анулация на смъртното наказване по целия свят.
Със започването на Алжирската война през 1954 година Албер Камю застава на страната на френското държавно управление, обявявайки войната за част от новия арабски империализъм. Макар да е последовател на по-голяма автономност за Алжир, той има вяра, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи.
През 1957 година Албер Камю получава Нобелова премия за литература за своето есе "Размишления за гилотината " (Reflexions Sur la Guillotine), ориентирано против смъртното наказване.
Умира на 4 януари през 1960 година при автомобилна злополука. Погребан е в градчето Лурмарен, Прованс, където придобил парцел с парите от Нобеловата премия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ