Житие и страдания грешнаго Софрония е първата автобиография на българин
На днешния ден Българската православна черква празнува паметта на на Софроний Врачански - българският свещеник, врачански свещеник, национален будител и пръв почитател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е одобряван от съветското и румънското държавно управление за главен представител на българската общественост. Автор е на сборника „ Неделник “ - първата печатна книга на новобългарски език.
Канонизиран е за светец от Българската православна черква през 1964 година.
Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов . Учи в килийно учебно заведение в родния си град. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел.
Голямо въздействие върху неговото развиване оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат.
През 1794 година той става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители.
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощие на българския представител в Петербург – Иван Замбин, отпътувал на дипломатическа задача там дружно с Атанас Николаев през октомври 1804 година от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се притегли вниманието на съветското държавно управление към българския политически въпрос. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в 1000 броя в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение - слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Това е първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере нужните средства за отпечатването му, Софроний изпраща „ Позив “ до заможни българи в Румъния. В него той акцентира нуждата от печатни книги на актуален български език. Книгата съдържа „ Оглавие “, 94 слова и поуки, послепис и две директиви за свещениците по отношение на обредите на кръщенето и венчавката.
Пише и различен алманах - „ Неделное евангелское толкование “ (1805 година, пази се в Регионален исторически музей, Шумен).
„ Житие и страдение грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век. „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ се счита за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний дефинитивно скъсва със средновековната книжнина и слага началото на актуалната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем следващи броя на вестник „ Дунавски лебед “ през 1861 година.
Наред с книжовните си качества, трансформирали го в един от основателите на актуалния български език и литература, Софроний има и художествена заложба. Той се демонстрира като калиграф и художник при основаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се смята за автопортрет.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода.
Канонизиран е за светец от Българската православна черква през 1964 година.
Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов . Учи в килийно учебно заведение в родния си град. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел.
Голямо въздействие върху неговото развиване оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат.
През 1794 година той става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители.
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощие на българския представител в Петербург – Иван Замбин, отпътувал на дипломатическа задача там дружно с Атанас Николаев през октомври 1804 година от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се притегли вниманието на съветското държавно управление към българския политически въпрос. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в 1000 броя в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение - слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Това е първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере нужните средства за отпечатването му, Софроний изпраща „ Позив “ до заможни българи в Румъния. В него той акцентира нуждата от печатни книги на актуален български език. Книгата съдържа „ Оглавие “, 94 слова и поуки, послепис и две директиви за свещениците по отношение на обредите на кръщенето и венчавката.
Пише и различен алманах - „ Неделное евангелское толкование “ (1805 година, пази се в Регионален исторически музей, Шумен).
„ Житие и страдение грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век. „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ се счита за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний дефинитивно скъсва със средновековната книжнина и слага началото на актуалната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем следващи броя на вестник „ Дунавски лебед “ през 1861 година.
Наред с книжовните си качества, трансформирали го в един от основателите на актуалния български език и литература, Софроний има и художествена заложба. Той се демонстрира като калиграф и художник при основаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се смята за автопортрет.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ